Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: cefules Категория: Изкуство
Прочетен: 481905 Постинги: 200 Коментари: 596
Постинги в блога
2 3 4 5  >  >>


Материалът е от Dnes.bg

Колите поскъпват, ЕС вече изисква камера, следяща шофьора
Тя ще натовари цените с 300 до 500 евро



Eвропа все повече затяга правилата около пътната безопасност, особено по отношение на оборудването в автомобилите. Още един нов аксесоар ще стане задължителен от 7 юли 2024 г.

От тази дата новите модели задължително трябва да разполагат с камера за наблюдение на водача, която трябва да засича моменти на невнимание или сънливост, пише "24 часа".

Този краен срок от 7 юли 2024 г. се отнася за всички новоодобрени превозни средства, тоест нови модели, които ще пристигнат на пазара. Тези, които вече се продават, все още не трябва да променят своето оборудване, защото има гратисен период до юли 2026 г.

Тази мярка е интегрирана в регулаторната рамка, наречена GSR2 (Общ регламент за безопасност 2). Директивата предвижда шофьорите, които отместват поглед от пътя за повече от 6 секунди между 20 и 50 км/ч, да бъдат предупреждавани със звукови сигнали. Над 50 км/ч продължителността пада до 3,5 секунди.
Тези устройства следят главно лицето и го "измерват" в различни точки: позицията на главата, нейната ориентация и особено очите, като скоростта на затваряне на клепачите или мигане.

Новата технологична джаджа ще се отрази на цената на новите автомобили, които още поскъпнат още. Към момента няма официална оценка на допълнителните разходи, но сигурност цената ще бъде поета от клиентите. Сумата може да набъбне и повече, защото производителите вероятно ще се изкушат да добавят устройство, което контролира силата на звука или яркостта на екраните, когато се стигне до предупреждение на шофьора, смятат от френския производител на оборудване Forvia.

Според специалистите новата задължителна камера, дебнеща шофьора, ще натовари цената на автомобилите средно между 300 и 500 евро.





Моят коментар:

Та, Русия била тоталитарна! Я, пак!

Предвидената рестрикция едва ли ще намали драстично автопроизшествията (ако изобщо се отрази), но при всички случаи: в личното ви превозно средство, пространството няма да е лично, а споделено с неизвестен зрител. 

Някой някак може ли да гарантира, че шофьорът ще е следен само от бот-а, след като с всички наши данни вече открито се търгува!

Някой може ли да гарантира, че камерата ще се изключва когато колата не е в движение? Е, няма как да го гарантира, това е технологично невъзможно. Можеш да и лепнеш лепенка или да й наденеш презерватива, който можеше да направи света по-добър, ако бяха си го сложили бащите на всички тези лентяи дето заради политическата си коректност ще подкрепят тази намеса в личния ни живот. 
Но няма ли да е нарушение на правилата! 
И ако не е, какви законови уредби ще са необходими, че да озаконят поставянето на капут върху камерата?

Става сложна!
Ами ако кача на стоп престъпник?
Ами ако не е престъпник, но преследван от закона?
Камерата какво ще направи...
Тя следи само да не отмествам поглед от пътя? Така ли?
Според мен - прави и записи. Иначе, ако все пак направя катастрофа, няма да може да бъде използвана като доказателствен материал: нещо, което би я направило доста несъществена. 

И какво става: че камерата ще следи не само за правилата за движение, но и за целият ни правен и морален статус. 

Лично, доста бих се притеснил, ако имах любовница да я кача в колата, в която всичко се документира.

Европейския съюз следи за нашия морал!
Нещо, което ми напомня за едни други системи. 
Които нещо не се връзват с идеите за ШИБАНАТА ВИ, ЦИНИЧНА, ИЗПЪЛНЕНА С ЛЪЖИ И НАСИЛИЕ ДЕМОКРАЦИЯ. 


Категория: Изкуство
Прочетен: 130 Коментари: 0 Гласове: 9
 Мечката си е мечка!
Категория: Изкуство
Прочетен: 94 Коментари: 0 Гласове: 6
 Този път ще си позволя само цитат, без потока на мисълта ми, който отключва.

 Тук Едит Хол обяснява логиката на Аристотел, чрез съвременни илюстрации.

 "Да разгледаме невалидния силогизъм, въз основа на който президентът Буш и Тони Блейър събраха подкрепа за инвазията в Ирак през 2003 г.


Предпоставка 1: Разузнавателните доклади ни съобщават, че Ирак държи оръжия за масово унищожение.

Предпоставка 2
: Няма да ви лъжем, да изопачаваме или да проувеличаваме доводите си.

Заключение: Следователно трябва да нападнем Ирак и да разоръжим Саддам Хюсейн.

Използван беше силно емоционален език, за да отвлече вниманието от замазването на детайлите по "доводите" в предпоставка 1 и призива към собствения им морален интегритет в предпоставка 2. Блеър твърдеше, че програмата на Ирак за оръжията за масово поразяване е "активна, подробна и се разраства", докато Буш каза, че инвазията е необходима, преди Саддам "да заплаши цивилизацията"

Много други трагични исторически събития са били причинени от невъзможността на избирателите да видят колко е невалиден подобен логически силогизъм."

"Да мислиш като Аристотел", Едит Хол

Едит Хол (р. 1959) е сред най-изтъкнатите британски учени в областа на класическите науки. С над двайсет издадени книги, тя преподава в "Кингс Колидж" в Лондон и изнася лекции по цял свят. През 2017 г. е удостоена с Почетна докторска степен в Атинския университет, само на няколко пресечки от лицея на самия Аристотел. 

Тъй: Да мислиш като Аристотел, а не като...гнида.

Ще повторя един пасаж и ако ви се стори, че има паралел с най-актуалните исторически събития, може би - не грешите. 

"Използван беше силно емоционален език, за да отвлече вниманието от замазването на детайлите по "доводите" в предпоставка 1 и призива към собствения им морален интегритет в предпоставка 2. Блеър твърдеше, че програмата на Ирак за оръжията за масово поразяване е "активна, подробна и се разраства", докато Буш каза, че инвазията е необходима, преди Саддам "да заплаши цивилизацията"

Много други трагични исторически събития са били причинени от невъзможността на избирателите да видят колко е невалиден подобен логически силогизъм."



Категория: Изкуство
Прочетен: 64 Коментари: 0 Гласове: 7
"В собствения си живот като морален агент ние ще трябва да "преценим кое е подходящо при обстоятелствата за всеки отделен случай". Ще има дни, в които ще трябва да поемем изцяло грижите за детето или пък обратно, няма изобщо да се занимаваме с това. И въпросът не е само, че всеки отделен случай е различен: всеки отделен индивид е различен, затова да е добър човек във всекидневните си дела ще бъде различно, за всеки индивид. Тук Аристотел използва аналогията с някои спортисти, които се нуждаят от повече храна в сравнение с други. Посочва Милон от Кротон, най-известния гръцки шампион по борза за всички времена, като пример за човек с огромен апетит. Всеки от нас трябва да придобие себепознание и да реши какъв вид етична храна да осигури за себе си. Дали да предлага помощ, да превъзмогва обидите, да се научи да се извинява, или пък нещо напълно различно от това."

"Да мислиш като Аристотел", Едит Хол

Спрях като стигнах до този пасаж снощи. 
Прочетох си го втори и трети път. Почти го запаметих наизуст.

Затворих книгата и се замислих по него. 
Според Аристотeл това е система, с която постигаме лично щастие. И Едит Хол хубаво го е изяснила.

Винаги съм мислил така, без да си давам сметка, че най-вероятно ми е повлиял: пряко и коствено Аристотел. Пряко: чел съм го. Не всичко съм разбрал от "Никомаховата етика", от "Логика"-та му, но достатъчно съм си блъскал с тях главата, че да оставя нещо и от него в нея. Коствено: чел съм десет пъти по толкова автори, на които Аристотел пряко е повлиял. 

Неусетно съм го възприел.

Но навярно и без него бих изповядвал нещо подобно.

За да си щастлив, трябва да постигаш нещо (нещо лично) с морално естество.


Прочетете отново пасажа. 
"...да се реши какъв вид етична храна да осигури за себе си."

"да се реши" (От кого) "вид етична храна" (За кого) "За себе си".
И да се върнем на пасажа, че всички сме различни, че всеки трябва да решава сам за себе си, а не някоя страдаща от мания за свръхчовешко персона, да решава вместо всички, да им маха назидателно с пръст. 

И да им казва каква маска и как да си я надянат, а всеки друг морален избор, щом не е одобрен от стандартите на политическата коненктюра е порочен.

Има ли един ден от Протестите на "красивите и интелигентните"/"юлските протести"/опитът за Майдан в България и частичното безкръвно постигане на целите му, в който някой да не ни налага, да не ни набива в душата "етичната си храна".

То не беше солидарност с решението за изтребление на селскостопанския добитък и публична гавра с ощетените и разорени хора; медийното затъмнение над съдбата над тези хора.

То не беше следваща епидемия: този път на свинете.

То не беше Ковид и ваксинирането, с точно определени ваксини, които ни отнеха дори избора за китайски и руски; и много откачалки, като мен, които експерементираха с организма си, окончателно се осакатиха. 

Подчертавам: и аз съм в кюпа. 

То не беше обругаването на паметници. 

То не беше освиркването на българския флаг.

То не беше гаврата с миньори със зърнопроизводители. 

То не беше плюенето на журналисти, които се отклоняват от официалната геостратегическа про-партийна линия. 

То не беше кряскането и русофобията след началото на СВО. СВО, а не началото на войната, която започна осем години по-рано с Майдана. 


Но да не се разводнявам, защото много тъпанари вече изгубиха нишката.

Всички трябва дружно да подскачаме, ругаем, да ревем с пълни гърди, да сме готови да се лишим от насъщния, да отидем на фронта (ако трябва), да се хилим на един и същи набор от инфантилни смешки; забравили дом, семейство, любим човек (или поне омаловажили ги достатъчно, че да не ни пука, ако трябва да се пожертваме или да ги пожертваме), забравили книгите, които сме чели; забравили клетвите, които сме произнасяли - всичко в името на конкретната политическа психоза. 


И понеже сме различни, т.е. да сме осъдени да бъдем вечно нещастни. Пискащи си лозунги, душевни анорексици. 

А останалата ЕТИЧНА ХРАНА ДА Е ИЗВЪН СТАНДАРТИТЕ. ЕВРОСТАНДАРТИТЕ. 

Тоест: хвърлена в пламъците като заразено или "заразено месо".


Категория: Изкуство
Прочетен: 153 Коментари: 0 Гласове: 9
Последна промяна: 16.03 18:11
 Той е повече от измамник, той е всичко онова, което си мислим, че не ни достига, че да бъдем щастливи.

Той е толкова убедителен, че мами дори себе си и вярва, че е светец.

Историята не приключва с края на пиесата, а едва тогава започва.

Когато светлините в залата светнат, когато аплазуте заглъхнат, когато излезеш от театъра, независимо в коя посока тръгнеш - ще го срещнеш, защото като всеки човек носиш необходимостта си от него.

По-убедителен образ на мошеника, от този на Крис Шарков, изпълнен от Антъни Пенев, все още не съм срещал.

Зрелището е невероятно.
Внушението - силно.

"Тартюф", 22 март от 19 часа
Драматично-куклен театър "Иван Радоев"


image
Категория: Изкуство
Прочетен: 147 Коментари: 0 Гласове: 10
Чух, че започнали да ограничават продажбата на строителни материали в "познайте къде", възползвах се от това, че съм приятел във фейсбук с една красива (и не само красива, а и възхитителна в много отношения дама), която точно сега е в "познайте къде" и сподели снимки от "познайте къде". Та, мисля си, че щом това могат с "ограничените си строителни материали", какво можеха, ако не бяха ограничени. Сигурно щяха да издигнат цяла Хисаря или Люлин.  

Снимките са на Пламена Заячка 

image


image








image
Категория: Изкуство
Прочетен: 183 Коментари: 0 Гласове: 8
Последна промяна: 14.03 15:24
Бях забравил за този профил, но ще пиша вече от него, че си прецаках основния.
Изгубих някой-друг разказ, дето останаха само в архивите на cefulesteven.blog.bg, но сигурно има промисъл; дошло им времето за погребение и за писане на нови.
От тези неща не се умира.

Мре се на бойното поле, ако си толкова беззащитен, че позволиш на катилите да те мобилизират и да те пратят против волята ти да мреш за кауза, която ни разбираш, в която и те не вярват, но имат интерес, някой да я плаща с кръвта си, в която някой заблуден може и да вярва, но най-често той е този, който оцелява, за да види опошляването й и да се удави в собственото си огорчение. 

Мре се и в леглото, но ако е след достойно изживян живот, то е по-скоро заспиване. 

Мре се понякога и от болест; истинската битка между човек и неговата природа, но и в този случай, както и във всеки случай на смърт с достойнство (каквото няма, когато те мобилизират и пратят да защитаваш паразитиращи задници), "смъртта" е само освобождаване от телесно ограничение. 

Но стига съм дрънкал, в прекрасно настроение съм, преди малко излязох от една постановка, която доста ми хареса: "Тирамису", по дух е като разказите ми, които пишех преди петнадесетина години, иначе е от полска авторка. Много симпатични изповеди на седем хубавици от големия хайлайф на модната индустрия. Под тях съдбите и болките са си общочовешки; силата и житейските постижения не лишават жената от нейната ранимост. 

Дано не оставим своите вдовици...от много европейски ум, разбира се. Това не е от пиесата, а е мисъл, която не може да не мине през главата на трезв, обичан и обичащ мъж.  

Категория: Изкуство
Прочетен: 152 Коментари: 0 Гласове: 8
 Много интересно и полезно изследване, което би трябвало да сложи край на споровете относно генеалогията на хоръра и датировките му в родната литература.
http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=46833&rb_v=viewtopic#p46833
Категория: Изкуство
Прочетен: 633 Коментари: 0 Гласове: 5
Започва най-гнусния период в цялата година - периодът на най-комерсиалните празници. Нищо тихо и свято няма ни в коледната нощ, ни в шибаните няколко седмици преди нея. Това не е празник на Христос, а празник на търговците в храма. И да се пее, че е тиха и свята, така да се представя техния интерес за богоугоден си е чист антихризъм и кощунство, а този рефрен ще атакува непрестанно съзнанията на всеки, който не може да хване гората, джунглата, да се залее с туба бензин или да направи нещо по-свястно от това да стои с бозаво изражение и стоически да понася, че трябва да се държи като олигофрен.
Категория: Изкуство
Прочетен: 2736 Коментари: 0 Гласове: 24
 imageТой не умираше. Просто времето го поглъщаше.

Поглъщаше го като блато все по-дълбоко в човешкото минало, което за него бе едно безкрайно настояще.

Убиваха го. Губеше личност не и памет.

Неговите спомени бяха бъдещето на останалите. Не можеше с никого да ги сподели, защото да му повярват – означаваше да изгубят мечтите си.

Без надежди пътуваше назад към първобитното, крепен единствено от любопитството да види онова, което знаеше какво е, но все пак с очите си да се увери, че е същото.

Цивилизацията пред него рухваше, подмладяваше се, ставаше по-дръзка, по-порочна, по-сурова и искрена, а той искаше да забравя, да може да се помири със спомените от своето минало, което за другите тепърва ще настъпи.

Премиера 14.09.2014 тук 

Категория: Изкуство
Прочетен: 2063 Коментари: 0 Гласове: 40
image -Така е справедливо! – дърварят редеше молитвата си наум, а устните му несъзнателно потрепваха. – Ако те посека, с теб ще нахраня себе си и селото, ако не успея, ти ще нахраниш своето село с мен...
Вятърът смени посоката си. Скреж покри лицето му. Накара го да замижи, а в края на очите му заблестяха сълзи. 
Близо минута стоя неподвижен. Без да мисли. Не чуваше виелицата и не чувстваше студа. Остави се да го обземе онова спокойствие, в което той се сливаше с вечността. Поемаше нейната сила, а тя грабваше ръцете му заедно с брадвата, плъзваше като пламъци из жилите му. Изпълваше с топлите си дихания вените му, стискаше пръстите му и ги превръщаше в каменни, приковаваше стъпалата му към земята. 
Тогава замахваше с брадвата, а ударите ехтяха като гръмотевици. 
Клоните на дърветата се пробуждаха, започваха се движат, да се вият, разтваряха зъбати пасти и от тях плъзваха навън раздвоени езици. С размерите на нокът и на длан, на паница и на чайник, на делва за мед и на чакал. Малки, големи и още по-големи змийски глави. 
Дървесна корона от змии, изтръгнати от дълбоката им летаргия, за да умрат или опазят колонията си. Стеблото потрепваше, земята се напукваше от полуделите корени. Също като короната, и коренището беше спящи змии, пробудили се от сечта. 
Величествена си, дъще на Змея! – продължаваше дългата си молитва, докато сечеше дървото. – Толкова мъдро е устройството ти! В една душа си събрала цяло село! За да устои не снегове и ледове! За да понесе глад и да се спаси от зверове! Телата на стотици си сплела, в едно стебло да събереш крепкостта им! Главите на половината растат в земята, за да смучат живителните й сили и те крепят в гладните години, в които спиш и сънуваш...
В тази част от молитвата клоните бяха вече ниско над главата му. Все още се движеха бавно, в унес, но някои се стрелкаха и впиваха зъби. Още твърде объркани, атакуваха онова, което се движеше най-близко до очите им. То се оказваше змия като тях. Съскаха и се зъбеха зад тила му, виеха се като жив зловещ ореол над главата му. Знаеше и чувстваше близостта им, но не ги виждаше. Удряше и се молеше, да сгреши удар или дума в дългата молитва означаваше да изгуби съсредоточаването си, а това от своя страна – сигурна смърт. 
Пробудщ се, дъще на Змея, пробудщ се и се бори! Поеми цялата сила на земята, всичките й пламенни страсти и жажда за живот! Ако ме изядеш и нахраниш селото си, те благославям, но благослови и ти моето, ако те победя! Така е справедливо!
От пукнатините на вледенената почва навън вече излизаха змийски глави. Хапеха се една друга, някои докопваха ботушите му. Понякога успяваха да разкъсат дебелата им кожа и да докоснат с върховете си неговата. Макар едва-едва да го драскаха, местата се издуваха, болезнените оттоци с месеци на спадаха, а после оставаха сини белези. Имаше десетки такива. Всяко по-дълбоко ухапване би го убило.
Близо за месец ще стигне месото на тази красавица. От кожата й ще има за облекло на малките, а и да си поскърпим големите дрехите. От мен, както винаги, месото, от Черна Тодора - илачите и магиите. От Мечия внук – меда. От Плодовитата – ракията. Старата майка ще готви на всички. Кривогледата, Еделвайса и Венценоската ще й помагат. Сухия ще... - Това вече не беше молитвата, тя свърши, а с нея трябваше да е отсечено и дървото, но то се оказа много по-здраво от очакваното. Изброяваше наум имена, лица, роли в общността, за да не се поддаде съзнанието му на ужаса от случващото се. Едно трепване щеше достатъчно. Една мисъл - да захвърли брадвата и да побегне. Нямаше вече право да се откаже и никаква възможност за отстъпление. Или щеше да победи, или да умре. 
За цял месец ще съм свършил работата си. Ще наглеждам Рибчо, ще помагам на Кривогледата у дома. Ще й се радвам и ще я любя по три пъти. Толкова ракия, чай и мед ще имаме, че само ще празнуваме. Е, ще ходя да сека и да цепя дърва за огрев, но аз обичам, а ми и върви. Така поддържам форма. Не въртя ли брадвата, животът и без друго не ми харесва. А хората ме мислят за много работлив и всеотдаен, за това ме наричат Сърцатия. Вдигам рамене, съгласявам се. Като толкова искат да си имат сърцат, нека съм сърцат...
Една змия взираше очи, напомнящи огнени топлийки, в лицето му. Езикът й го близна по ухото, преди със съскане да се изстреля, за да впие зъби в него. Миг преди да го е направила, друга - припознавайки я за враг, отхапа главата й. 
Около краката му растеше храсталак от змии, ставаше все по-висок и по-гъст. Изглежда, скоро щеше да го загърне цял. 
Ако ме убие... - вече виждаше ясно, че това е по-вероятно да се случи, отколкото да отсече дървото, още дори не беше го разполовил, а усещаше облака от озлобена плът, спущащ се над главата му, докосваха го змийските езици. Макар виелицата да се усили и гласът й да напомняше предсмъртно ридание на цяла планина, по-остро от него беше съскането на стотиците змии. Няколко малки змии с размери на дъждовен червей паднаха на яката му и запълзяха под дрехата му. – Ако ме убие... Как ще оцелее селото без друг дървар. Винаги е имало дървар. Имало е и по трима дървари. Черна Тодора разказва за време, когато са били десет. Старата майка казва много да не й вярваме на Черна Тодора, лъжела. Черна Тодора от своя страна, че Старата майка е изкуфяла и не помни... Но мен няма кой да ме смени... Никой не е достатъчно силен... Песоглавеца само, Песоглавеца е и смел, но той е луд, а и кой ще пази границата с Храсталаците на забравата...
Точно под чатала му се разтвори процеп и през него се опитваше да се провре навън глава голяма колкото юмрук. 
Така е справедливо! – започна молитвата си отначало. - Ако те посека, с теб ще нахраня себе си и селото, ако не успея, ти ще нахраниш своето село с мен...
Дървото нададе крясък и рухна. Змийските глави заподскачаха като риби на сухо и съвсем скоро утихнаха. 
Сърцатия си пое дълбоко дъх, краката му едва го държаха, забърса потното си чело с ледения ръкав. Огледа се объркано. Стори му се, че повторно се е родил и вижда живота за първи път. 
За малко!
Не знаеше какво е крясък, какво е смях, но му идеше да крещи и да се смее. Направи крачка, но краката му се подкосиха. 
За къде бързам? 
Поседна на дънера, който вече беше започнал да хваща кора. 
Да няколко часа ще е станал каменен.
Изглежда, животът на Змейовото дърво не свършва с отсичането му. Змиите умират, но останалият дънер се вкаменява и продължава да расте. Всички каменни стълбове наоколо, някои от които достигат внушителни размери - десет и повече човешки боя, са всъщност дънери от Змейови дървета. 
Сърцатия затвори за кратко очи и се усмихна. Представи си, че дънерът, на който е седнал, е станал висок до облаците стълб, а едно дете - внук на внуците на внуците му, е вдигнало глава нагоре, ококорило очи в почуда и възхита.
Отвори очи, подсмихна се на фантазиите си, наведе се и взе брадвата. Тръгна надолу, трябваше да събере мъжете, да се върнат и да насекат змиите, за да ги пренесат в селото. Отсечената част от дънера не се вкаменява, а на студа месото няма да се развали, но рисовете и други крадливи котки могат да подушат. Или вълци, проклетите вълци... Белия вълк на Глинената маска вече виеше. 
Дано да го е вързала добре! Ако звярът направи нещо на детето ми, ще я... Не посмя да си го помисли, но каквото и да беше, щеше да го направи. 
Пътеката се спущаше покрай най-високите каменни стълбове, които бяха виждали очите му. Разказваше се, че всички Змейови дървета, от които са израснали, са на един и същи легендарен човек, когото наричаха Бащата на дърварите. Твърдеше се също, че от него идва молитвата, с която дърварите секат змейовите дървета. 
Това място в гората винаги изпълваше Сърцатия с възхита. 
Стълбовете бяха на разстояние метър, метър и половина един от друг. Петдесет на брой. Въздигаха се и стърчаха поне три пъти по-високо от най-високите мури. 
Навярно са отсечени преди хиляда години, казваше си, но не това беше най-възхитителното, а това, че някои от дънерите имаха диаметър поне два метра. Дънерите растяха само на ръст, не и на широчина, което означаваше, че и Змейовите дървета са били толкова дебели. 
Пред силата на Бащата на дърварите Сърцатия можеше само да въздиша, дори и това, което отсече сега и беше най-голямата победа в живота му, остави дънер с диаметър не по-голям от метър. 
Стълбовете стигаха почти до дома му и точно те го бяха вдъхновили да поеме този път. В началото с жарта на младия - да надмине Бащата на дърварите, отдавна се чувстваше щастлив от всяка победа, независимо от размера на оставения дънер и изпълнен с още по-голямо преклонение пред Бащата на дърварите.

Романът в книжарница Хеликон


Романът в книжарница Библио


За романа в 
goodreads



Страница на сагата "Ням свят"
Категория: Изкуство
Прочетен: 2382 Коментари: 0 Гласове: 40
 За «Далебор — синът на кладенеца» с която неочаквано дори за себе си, ще започна сагата: «Ням свят» Представете си свят, в който по-голямата част от човечеството е изгубила гласовите си способности, а другата част се опитва да се възползва от преимуществото си (ако изобщо в подобни условия гласа може да се нарече преимущество!?).
В едно такова човечество закона и моралните норми ще са различни, но понеже все пак това са хора, по нещо и техните закони и морални норми ще приличат на нашите. И най-вероятно ще приличат на пародия на нашите, защото само в най-дълбоката им неизменна същност ще напомнят (и ще се познаваме — през усмивка и сълзи), а всичко останало ще е къде будеща смях, къде ужас гротеска. Но нима у тях не бихме предизвикали същите чувства, които те у нас. Представете си далечни потомци на една постапокалиптична реалност. Технологията е изгубена, останали са разхвърляни артефакти, които някои магьосници знаят как да използват, но магьосниците са подложени на гонения. Представете си свят, в който си нямат дори букви, но си имат стотици хиляди магически знаци. В който за магически знак минават от графитите на стените изписани от гамени и престъпници маркиращи територия до древните инкрустации по наследствени накити и оръжия; символите явили се насън и някои природни образувания, но сред всички тях има знаци, които носят истината и «говорят» на тълкувателите си, а те също са преследвани от закона. Имат причини да се крият, но крият знанията си и по свое желание — за да ги използват користно. Представете си свят в който дори музиката е забранена.
Защо ли?
Има логика, ако са струпани всички изброени по-горе условия. И в приключенията на героите ще се разбере каква е тя…
...Има логика и в това този свят да е пълен със свръхестествени явления, необясними и обясними, магически дарби и причудливи форми на живот.

Мембраните - цветя, които пренасят по листата си човешки гласове и на тях хората с гласови възможности крепят властта си. 

Нещо, като съвременните медии (не, не критикарствам - също работя в медия, гордея се с това и не съм мембрана).

Скални вълци - подобия и на хора и на кучета. 

Хищни пеперуди - тях сега няма да описвам поради обясними причини. Няма да обяснявам и що за същество е дурмудука, ни какво го отличава от дракона, колко са опасни Храсталаците на забравата, защо копринената паяжина е най-скъпата материя, но въпреки това фермерите на копринени паяци, макар печелещи добре са сред презрените и обикновено живеят като самотници.
Няма да изброявам още стотици странности на този свят, защото дори от краткото им описание би се получил един малък роман, а и така биха прозвучали като самоцелни игри на фантазията, докато в сюжета имат своя смисъл, защото са неизбежни при тази реалност. 

Това са основните фрагменти от структурата на "Ням свят". 
В началото със замисъл да е роман. Завършен, но с оставена възможност за продължения.
За мен продълженията бяха неизбежни.
Носил съм впечатленията и усещането за сюжет на следващите книги. Философията на героите и идеята на следващия и по-следващия свят, който ще населяват. По-шумен или по-ням от преди. 
С нови още по-абсурдни закони, отменящи старите. 
С нови сблъсъци, конфликти и въпроси.
Дуели с оръжия. 
Дуели с идеи. 
С повече магия или повече технология. 
Трябвала ми е тази основа за да започна да градя по-същинската част от идеята и оттук - насетне да развихря по-добре въображението си. 
Така "Ням свят" постепенно се превърна в сага- 
Всяка от книгите й - завършена за себе си. Може да бъде прочетена и без предходните, но в цялостта на останалите вече има един различен смисъл.  Чакам Ви, сред приятелите на "Ням свят". Тук.
Категория: Изкуство
Прочетен: 1183 Коментари: 0 Гласове: 16
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: cefules
Категория: Изкуство
Прочетен: 481905
Постинги: 200
Коментари: 596
Гласове: 7530
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031