Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: cefules Категория: Изкуство
Прочетен: 357473 Постинги: 191 Коментари: 596
Постинги в блога
2 3 4 5  >  >>
 Любовта е вдъхновение. Творческо вдъхновение, с което твориш от възлюбената/възлюбения; твореш от себе си; твориш от света; от реалността; твориш новите фантазии, а сетивата се разтварят към нови измерения през които преосмислят, онова, в което си живял.

Опитах се да опиша това, чрез приключенията на Борил и Багрена - две деца на времето, два споделени самотника, обичащите се и губещите се. Реалистични, но живеещи в магия, която не разбират. Донякъде магията на собственото им изкуство - живописта за единия; приложното майсторство и сувенирните мечове за другия, но по-скоро магията на битието - като зла магия, която разрушава любовта им; любовта, която от своя страна в незрялата им младост ги е спасила. 

Те са потайни, те са странни. Те са очарователни и талантливи, но миналото им е пълно с тайни. Из съзнанието им се стели мрак. 

Съвместният им живот е съвременна градска идилия, но...




дали подобна хармония е възможно в този побъркан, суров, прегазващ надеждите, разрушителен за красотата свят...

С гангстерите и по-опасни от тях чужди професионалисти,
с изкусителката - нимфа, а нимфата е не само митологичен образ, той е съвсем реален, защото никой не познава истинската сила, която се крие зад изкушението...

Ако ключа на забравените им детски спомени е заровен из фалшификациите на историята ни...

Дали е възможна хармонията на тяхната любов. Да, но ще трябва да премине през тежки изпитания. И това се случва. 

Те ще преживеят всичко, което са преживели българина и българката за да оцелеят до днес. За да бъдем техни деца. Заложничество, робство, война с цял свят, двубой на живот и смърт. За свобода, власт, любов и спасение. 
Категория: Изкуство
Прочетен: 372 Коментари: 0 Гласове: 5
Някъде те изгубих снощи из мрежата и не можах да си кажа думата и се сетих сега, за това го пиша и тук. Чудиш се как така атеист изведнъж започва да подкрепя фанатичен религиозен акт.

Има една форма на атеизъм, която си е чист религиозен фанатизъм. Хората страдащи от такъв от сърце ще подкрепят друг фанатик, докато той върши онова, което на тях им се ще да извършат. И така, докато врага им е общ, а после...


Категория: Изкуство
Прочетен: 910 Коментари: 0 Гласове: 15

Пълна хармония, но без стремежи! Нима е възможна? И ако е възможна, няма ли човек отново да избере стремежите пред подобна хармония, която неизбежно би го довела до регрес? Като, че ли това е основния въпрос в „Каменната стълба” – новелата, която освен едноименния роман е включена в изданието на „Хр. Г. Данов”. Поне аз си го зададох докато четях „Каменната стълба”, а след него идваха още и още по-предизвикателни и по-рогати въпроси: за прогреса и щастието, за неизбежния риск с който е свързано човешкото съществуване. И какво ме кара да дълбая своята каменна стълба. И в „Каменната стълба”, и в „Обратната страна” Ана Величкова е останала вярна на себе си. Шеметно действие, приключения, остър сюжет, оригинални научно – фантастични елементи и освен буквално и алегорично значение на събитията. След глобална катастрофа група от оцелели попада на планета – истински Едем, природата влиза в контакт с тях. И тук е много, много оригинално защото е описана нирвана по научен, макар и фантастичен начин. Съвсем рационален без намеса на необясними духовни сили. Не, не е употребена никъде думата „нирвана”, нито пък друга дума, която да прави връзка между това, което се случва на героите и източните учения, но пък и не трябва. Защото и нирваната, и източните учения са само част от многобройните човешки системи, които водят до една и съща представа за едно и също блаженство и покой. Пълно единение с природата, изключване на хищните нагони, дейностите на съзнанието. Възможно ли е? Сюжетът допуска физически условия при които е възможно. Но оттук – нататък се връщаме на въпроса с който започнах. И става още по-интересно. Като прочетете новелата ще се уверите.

 

Романът „Обратната страна” е също много провокативен. Ще ми се да го прочетете, припомняйки си филма „Денят на независимостта” или пък примерно „Смъртоносно влияние” (дано не греша заглавието на този, мисля, че не). В единият зли извънземни нападат земята за да я опустошат. В другият астероид удря планетата. И в двата американския президент в обръщение към нацията произнася разтърсваща реч и в двата случая в речта се слави човешкия прогрес, дори войните, защото благодарение на тях са създадени оръжията, които ще спасят планетата. Има мъдрост в подобна реч, затрогваща е, но думите биха били верни само при подобна ситуация. Когато опасността за човечеството е отвън. Но за жалост: нямаме такива врагове, които да ни направят такава услуга. Да се появят, че да ни солидаризират и да бъдат унищожени. Врагът си е в нас – точно в тези оръжия, в обратната страна на откритията, които все за благо на човечеството се правят, но все злия разум ги използва за заплаха над всички ни. Но така както го написах – нищо ново. Всеки разумен човек си го е помислял, интересно е в какъв сюжет може да се превърне тази идея. Не искам да го преразказвам и да правя спойлери, но представете си, че попадате в плен, в един автономен, затворен свят, когато целия останал свят е застрашен.

Представете си и една екологична глобална бомба. И много приключения, и съдби.  

 

Очаква ме „Седем възела и седем пробуждания” на Ана Величкова.

 

Не знам откъде може да се намери „Обратната страна”, най-вероятно в библиотеките я има. При късмет и на „Славейков”. Ще се повторя: не знам изобщо могат ли да се открият по книжарниците книгите на Ана Величкова. Ще преглътна гнева, който ме обзе докато написах горните два реда. Ще го потуша, в името на ценностите за които иде реч в книгите на Ана Величкова. Но тя не е лигава телевизионна звезда, че да са изложени книгите й на всяка книжарница и чаршия, и да са сред най-продаваните книги за годината в България, а една от знатните дами на българската фантастика. Творила и вдъхновявала нас следващите поколения вече десетилетия. Истинско щастие е, че въпреки възрастта си е сред нас. Тук във фейсбук. Намерете я. Харесайте страницата й. Може и да не се откриват книгите й по книжарниците, но заслужават да бъдат дори в учебниците. А в страницата ще откриете повече отколкото на пазара. 



Фейсбук страница на Ана Величкова
Категория: Изкуство
Прочетен: 1044 Коментари: 0 Гласове: 12
 „Веднъж Вирнал му показа празното място на стената срещу входа.

-Напиши го с мъдрост, до която сам си достигнал. Но не бързай, защото други хора ще дойдат след теб да прочетат надписа.”

„Кристалната огърлица” Ана Величкова

Мойрите имат чувство за хумор. Няма как Ана Величкова да е знаела, че думите на нейния герой, мъдрец от цивилизация с близка до елинската и тракийска култура, ще бъдат публикувани и на стена във фейсбук. А в това, което стария мъдрец съветва младия си ученик, няма да е зле да се вслушаме всички. И малки, и големи. Светът се мени, технологиите се развиват, с тях и модата, а с нея изглежда и нравите, ала много неща остават неизменни. И точно в тях – тези неизменните черти в характера на човека е риска, големия риск, но и надеждата. От една страна безумието, неутолимата жажда за власт, за притежание над души и материални облаги; от друга добродетелите – любовта, любовта към свободата, солидарността, а в книгата особено важно значение има и умереността. И както преди няколко хилядолетия когато се развива действието, така и днес имаме нуждата от хубавата приказка, с героичния сюжет, в която злото и доброто са изправени едно срещу друго, за да се види кое е зло и кое е добро. Книгата е пълна с битки, приключения, а това, което я прави различна от модния поток е, че това не е фентъзи приказка, а научно – фантастична приказка. Свръхоръжията, тайнствените сили с които си служат героите не са магия, а остатък от една силно развита технология от преди потопа. И ако има някаква магия, то тя е в изкуството. И тук е очарователния образ на трите грации – всъщност най-обикновени момичета, които изпълват художника с вдъхновение за да превърне образа им в божествен, и спасителен в битката за свобода. Не само красиво, но и много дълбоко философско послание, над което си струва човек да се замисли. Лично на мен ме доведе до мисълта: подобие сме на божествата, независимо има ли ги или не. И не във властта, която можем да придобием, а в красотата, която можем да одухотворим. 
А книгата е пълна с предизвикателства за размисъл. Почти във всяка страница може да се открие крилат афоризъм, но това не натоварва действието, вълнението от приключението не отслабва. Сюжетът е много силен – две главни действащи лица, двама младежи на път, преминаващи през десетки тежки изпитания. Единият ученик на художник ще трябва да отиде при мъдреца. Другият ученик на мъдреца ще трябва да отиде при художника. И двамата водени от своите ценности, отхвърлящи войната, ще трябва да се отдадат на борбата за свобода. А в отношението им към тайнствените предмети с огромна сила, които са им поверени, всъщност е цялата мъдрост, която трябва да прояви човечеството за да опази и живота и свободата си. 
Изключително издържан героичен епос. Голяма наслада ми бе да го прочета. Очакват ме „Обратната страна” и „Седем възела и седем пробуждания” от Ана Величкова.

Не знам, може ли да се открие някъде „Кристалната огърлица”, не знам изобщо могат ли да се открият по книжарниците книгите на Ана Величкова. Ще преглътна гнева, който ме обзе докато написах горните два реда. Ще го потуша, в името на ценностите за които иде реч в книгите на Ана Величкова. Но тя не е лигава телевизионна звезда, че да са изложени книгите й на всяка книжарница и чаршия, и да са сред най-продаваните книги за годината в България, а една от знатните дами на българската фантастика. Творила и вдъхновявала нас следващите поколения вече десетилетия. Истинско щастие е, че въпреки възрастта си е сред нас. Тук във фейсбук. Намерете я. Харесайте страницата й. Може и да не се откриват книгите й по книжарниците, но заслужават да бъдат дори в учебниците. А в страницата ще откриете повече отколкото на пазара. Тук

Категория: Изкуство
Прочетен: 1769 Коментари: 0 Гласове: 15

„Който прави дисекция на красотата, сам се порязва.”

 

Горните думи са на Мария – героиня от романа на Ана Величкова: „Пришълецът”, отправени са към главния герой Кирил, когато той впечатлен от красотата на розите (вижда ги за пръв път живота си) несъзнателно започва да анализира тази красота математически. Дано не изпадна в тази конфузна ситуация, за това ще се опитам да опиша най-импулсивните си първи впечатления пред това да анализирам книга на един от класиците в българската фантастика, какъвто е Ана Величкова.

Ще се опитам, но няма да успея. Защото в духа на книгата е да се подхожда с разум към чувствата, а също да се приема с чувство човешката разумност.

Както Кирил, така и всички останали герои са рационалисти, учени, всеки отдаден на своята област, на своята дарба, но наедно с това млади духове – преизпълнени с копнежи, поривисти, сърцати, а особено чаровната Мира буквално има способностите да съпреживява цялата планета: птичките, мурите, Кирил, останалите, останалото. Тя е образ толкова чист и толкова поетичен, че от думите ми, ако не сте прочели книгата ще ви се стори, че иде реч за алегория, но не – Мира не е просто художествено средство, тя си е героиня от плът и кръв, толкова логично присъстваща, че да добие разказа максимално усещане за реалистичност. А малко или много, и без рядката й дарба, всички останали герои са като Мира. Всеки е осъзнат като част от огромно разумно мироздание, за което го боли, за целостта на което се бори, с което се развива. Чувстващ чрез всеобщото, осъзнаващ го сам с разума си на учен. От една страна човека, който ще се опита да изчисли красотата на розите и ще се убоде, но същия, който ще се бори да изкачи върха воден от порива и волята си, въпреки, че съзнава, че е още слаб. Такъв е и автора и характера на книгата. Геологът Ана Величкова и поетът Ана Величкова в едно са фантаста Ана Величкова.

И това е условието за създаването на този кристално изобразен, колкото фантастичен толкова и реалистичен свят.

Какво почувствах като я четох: на първо място, че съм направил нещо за себе си, което е трябвало да направя. Пречистващ ритуал след който се чувствам облекчен, по-малко тревожен, с повече надежди и по-малко тревоги. С повече вяра към човек и общочовешкото. Не, не преувеличавам.

Подобна книга не съм чел от десетилетия. От юношеството си. В това време съм гледал хиляди фантастични филми и съм прочел хиляди фантастични книги. Някои слаба работа, други посредствена, производствено конвейерна, добра, талантлива, много талантлива, гениална: книги и филми които са ме забавлявали, книги и филми, които са ме променили, обогатили, направили по-мислещ или просто убили времето ми, но общото при всички тях е било мрачния, тъжен, мъчителен образ на едно бъдеще, което сме изпуснали от ръце. Безкрайно ценни са, това са предупреждения, провокации за размисъл, но дори в тези, които я има надеждата, мрака доминира.

Не така е в „Пришълецът”. Представете си сюжет едновременно и пост-катострофически и катастрофически, но най-висшите човешки добродетели са се развили. И тук не е насилен патетичен утопизъм или блудкавата позитивност на съвременни проповедници, които искат да ни накарат да отвърнем поглед от реалността, напротив: остър взор в реалността и начин да я преосмислим. А и единствения начин да опазим света. Представете си роман, в който няма един отрицателен герой. И все пак е грабващ, държи в напрежение от начало до край. Къде е конфликтът? В духовни начала. Природни и човешки сили. От дълбоката ни история в която пророк (рационалистичен пророк) Кормес предсказва колосалния катаклизъм с думите: „когато брат престане да убива брата, а мечовете и копията ръждясат…” премине се през ядрена глобална катастрофа и се стигне до бъдеще в което далечни правнуци ще се изправят пред последното изпитание за живота.

Какво е? Прочетете я за да разберете. Геологът Ана Величкова е направила невероятно описание. Няма да видите подобно в нито един от стотиците катастрофически филми, които ни заливат. Връзката е човешки нрав – земя – космос. Както проблема, така и решението му.

Всички с всичко сме връзка.

И ще си призная: поплаках си малко. При срещата със Соле. Обречената Соле, запазила от начало до край най-човешкото въпреки печалната си съдба. И бях поразен от самообвиненията на Мира, която прави нещо божествено за Соле – създава й смисъл на живота, но поемайки подобна отговорност не спира да бъде терзана от съвестта си.

Сам за себе си, без да ангажирам никого, това си е мой прочит възприех Соле, освен като реална героиня и като алегория на цялото човечество. Но човечеството в един от своите етапи. С надежда този етап да отмине и да отстъпи на онзи, в който то – човечеството ще бъде като останалите герои в „Пришълецът”.

На масата пред мен са „Кристалната огърлица”, „Обратната страна” и „Седем възела и седем пробуждания” на Ана Величкова. След малко ще започна „Кристалната огърлица” и съм много, много нетърпелив. Ще пиша за всяко едно от очакващите ме приятни преживявания.

  

Категория: Изкуство
Прочетен: 2161 Коментари: 0 Гласове: 42
Последна промяна: 08.01.2015 13:17
 За разлика от традиционната астрология в блогпространството зодиите са далеч повече от дванадесет и когато непосветени с тукашния пространствено – времеви континиум потребители отворят случайно някой блог, често си задават въпроса:

„Що за зодия е това същество?”

Ще се спра на някои от тези за които най-често се задава въпроса от години насам и не е необходимо да си върховен магистър на тайнствените науки като мен, че да се досетиш, че и в 2015 ще са особено актуални.

 

 

Зодия: Рапошляв (астрален знак: черна котка) Мислите се за божествени, а понеже според догматиката Бог е съвършен без начало и без край, няма минало, няма бъдеще само безкрайно настояще и не подлежи на развитие, то сте изхвърлили стремежа за развитие от необходимостите си. Съвет: през 2015 си възвърнете поне малко от този толкова човешки стремеж със старание до края на годината може да стигнете поне нивото на бавно развиващите си. Добро начало за вас.

 

Зодия: Прустам (астрален знак: шопар). Не сте просто торба с екскременти. Човешкото зрение е несъвършено, затуй изглеждате такава. Но най-съществените неща остават невидими за очите. В случая скрито за тях остава, че сред екскрементите има и злъч. Съвет: през 2015 сменете крема си за бръснене. Каквато и друга промяна да направите няма да е по-съществена от тази. Ще си останете каквото сте си било.

 

Зодия: Поригол (астрален знак: Шекспир): Поведението ви напомня страдащ от прогресивна шизофрения, но това изобщо не е вярно, иначе би ви се харесало. По-мъчителна от прогресивната шизофрения е паталогичната липса на въображение. Слабото въображение търси слаби предизвикателства като тази всекидневно да регистрирате от осем до осемнадесет профила. Съвет: Тъпо е да се правите на сваляч като лъжете тази или онази поетеса, че сте близък с някой издател и й обещавате разни неща. Не го правете.

 

Зодия: Мушел (астрален знак: Голям чук с малък сърп) Името е съкращение на японското Мушел Сивгъза. Мушел Сивгъза е демон, който според шинтуистките предания се преражда безкрайно в селянин от най-ниско потекло, мечтаещ да хване господаря за катана му, но понеже е твърде недостоен, това, разбира се, няма как да се случи и единствената наслада на демона е вечер да измъчва нещастни полски животинки и да си мисли как реже глави на врагове. Девизът му е: „Аз съм най-големия герой, защото най-добре от всички понасям чуждото страдание.” Съвет: няма такъв. Няма и спасение.

 

Зодия: Панто (астрален знак: лютива чушка) отново образ свързан с шинтуистките предания за Мушел Сивгъза, според част от тях едно от полските животинчета, които презрения селянин измъчвал е Панто. Та на него Мушел Сивгъза намушил една лютива чушка...текстът премълчава къде...От тогава нещастното създание се преражда с чушка на онова място и мъчи да си я извади. За това и симулира лютив нрав. Съвет: ако откриеш мястото където да се скриеш там ще намериш и лютивата чушка.

 

Зодия: Троен Палец (астрален знак: Сянка на Голям чук с малък сърп). Всъщност той е сянката на Мушел Сивгъза и всичко гореописано се отнася и за него. Различава се само цвета.

 

Зодия: Джобси (астрален знак: лицето на Горгона). Заради тази зодия се предвижда проектозакон, който забранява някои персони да бъдат снимани, защото ако образа им попадне в интернет може да предизвика страх, ужас и психози. Съвет: превантивно спазвайте закона.

 

Зодия: Бале (астрален знак: хобит) В древни времена и свое общество хобитите не са били грозни, но как се е случило хобит да се роди дълго след изчезването им е загадка за която има много хипотези. Самият хобит не се мисли за хобит, а за човек, но настоява да го вземат за трол. Причината: за човеците тези древни същества изглеждат уродливи, както човеците биха изглеждали уродливи. Това доста го е травмирало и хобита е придобил тролски нрав. Тоест в момента е ни орел, ни рак, ни щука. Съвет: върни се в своята приказка. 

Категория: Изкуство
Прочетен: 2235 Коментари: 0 Гласове: 50
Има нещо хубаво, че избраха Бай Ганьо за шеф на комисията на културата. Обществото си спомни, че имало и култура. Такъв абсурд не можеше да не раздвижи духовете, но всяко чудо за три дни, а нещата ще продължават по плоскостта и ще стават още по-нелицеприятни. До следващия нагъл простак: тази година Сл. Б. догодина Св. Цъ...
Категория: Изкуство
Прочетен: 853 Коментари: 0 Гласове: 15
Започва най-гнусния период в цялата година - периодът на най-комерсиалните празници. Нищо тихо и свято няма ни в коледната нощ, ни в шибаните няколко седмици преди нея. Това не е празник на Христос, а празник на търговците в храма. И да се пее, че е тиха и свята, така да се представя техния интерес за богоугоден си е чист антихризъм и кощунство, а този рефрен ще атакува непрестанно съзнанията на всеки, който не може да хване гората, джунглата, да се залее с туба бензин или да направи нещо по-свястно от това да стои с бозаво изражение и стоически да понася, че трябва да се държи като олигофрен.
Категория: Изкуство
Прочетен: 2112 Коментари: 0 Гласове: 24
 Прославихме се като страната с най-грозните жени. Порових се в мрежата, така и не разбрах кой си е казал тежката дума коя да бъде наша представителка. Ще да е бил някой изтънчен естет като Любен Дилов - джуниър, Ваня Щерева или Георги Господинов. Не разбираме ние от възвисените им критерии и за това хейтърстваме, но хайде да се поуспокоим, да не го даваме толкова емоционално, да мислим разумно и да бъдем позитивни. Много хубави неща ни очакват. На първо място ще има ръст производството ни с ракия. Може грозотии да са ни раждали, с грозотии да живеем, но народа си ни е мъдър. Знае, че пийне ли две - три всяка става красавица неземна. И ще вземе превантивни мерки. За да не се стресне като излезе на улицата, че даже и преди да отвори очи, първо пипнешком да открие бутилката. После пет-шест здрави гълтока. И после...ако ще и Джаба Хатинянина да му е в леглото. Та, хубаво за производителите ни на ракия, хубаво и за лозарството, и изобщо за селско стопанския ни труженик. Подозирам, че това е била тънката сметка - възраждането на българското село. Пък ние - негативистите роптаем. Как не ни е срам. Второ, то е по-важното. Като са видели из света каква ни е мисиската, запитали са се: какви ли ще бъдат по-грозните от нея. Е, това, ако не предизвика любопитството. То въображението няма граници, но да си представиш по-грозно същество от това, наистина е необходимо доста развинтено въображение. Не всеки го има. И подтикнати от любопитството, много ще поискат да дойдат в България, че да разгледат. И при увеличеното производство на ракия...после няма да им се тръгва. Това ще е златна мина за туризма. И само това ще компенсира последиците за морските ни градове от ембаргото ни с Русия. Мислили са хората - знаят как ще го направят. Трето: това вече е най-важното. В момента фентъзито и антиутопията са най-модерните жанрове. Генерират милиарди, ама ако знаете колко е трудно да се създаде оригинално и изглеждащо правдоподобно чудовище - такова, че като го видиш тръпки да те пробият. Явно е, че холивудските продуценти като разберат коя е страната на коркозъбелите и тролите, ще се пренесат у нас. И кой ще спечели от това, а? Ние разбира се, защото ще участваме по един или друг начин във филмите им. Току - виж някой проявил интерес и ми филмирал "Ням свят".
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 2111 Коментари: 0 Гласове: 47
 

Честито, Ангелина! Бъди винаги Силата Си! 
Категория: Изкуство
Прочетен: 1336 Коментари: 0 Гласове: 31
 

Стефан Кръстев за фантазиите, мечтите и илюзиите в неговия “Ням свят”

Излезе втората част на сагата – “Змейова орис – краят на печалта”, и романът “Бъг във времето”

stef1Мая ПАСКОВА

Дали стигат или не стигат четиридесет и пет години – навършвам ги, това е печалният факт, че в тях не направих нищо съществено, не отричам, но именно защото ми е адски криво ще се постарая този път да се представя на ниво, с излизането на двете ми нови електронни книги: „Ням свят – 2: Змейова орис – краят на печалта“ и „Бъг във времето“. Може да се каже, че не съм живял с цяла душа и цяло сърце през тези четиридесет и пет години. Че не съм обичал с цяла душа и с цяло сърце през тези четиридесет и пет години. Че не винаги дори съм писал с цяла душа и с цяло сърце през тези четиридесет и пет години. Но тези две книги написах с толкова сърце и с толкова душа, с колкото би трябвало да живея, обичам и пиша за тези четиридесет и пет години. И друг подарък не искам, освен всичките ми приятели да споделят тревогите и копнежите ми от тези две книги“. Така Стефан Кръстев – Цефулес, анонсира появата на новите си електронни книги в литературното пространство точно на рождения му ден – 14 септември. Първата част на сагата „Ням свят“ „Далебор – синът на кладенеца“до последния момент претърпяваше метаморфози. Верен на себе си, авторът продължи модела си на работа и във втората част. Преосмислянето на сюжета става в движение, герои, обречени да са епизодични, стават главни, появяват се нови, изписаните страници нарастват, разделят се на две като сиамски близнаци, две от героините – змейови щерки, остават да доминират в разделените книги. Финалът претърпява най-много редакции. Докато не го преживява като участник в 3D продукция.

korica-zmeiova-oris-1

Следващата книга „Змейова орис – Възраждането на змея“, ще излезе в началото на ноември. Далебор ще се опитва да създаде идеала си за държава, който много, много напомня за Държавата на Платон. Но сметката му не включва Арса, не включва Сърцатия и брат му Брюзос – Рибчо, не включва Ярей и преди всичко Змея, който го смята за свой роден син. Далебор ще воюва храбро, подло, безсърдечно за идеала си. Но най-тежките последствия ще понесе, когато завоюва и крепостта, която пази едно женско сърце, издава част от сюжета Стеф.

korica-bug– Далебор, Ярей… Как измисляш имената на героите си?

- Тракийски са. Ярей означава ярост, Далебор – далекобоен. Подава ми ги човек, който се е отдал на изследването на българската история. Някои си идват на мястото случайно, но точно.

- Сагата започва със сина на кладенеца – Далебор. Какво е Кладенецът?

- Пътуването в мрака, корените на злото, мрачните дълбини на съзнанието.

- Има ли дъно?

- Много дълбоко и води към други кладенци. Не е само моя метафората, има я и при други автори. Тълкуванията са различни.

- Колко от книгите в сагата са готови?

- 10 са написани. Най-малко още толкова ще бъдат, имам сюжет за тях.

- Откъде извират идеите ти?

- Като при Далебор – от дълбините на съзнанието. Имам доста шантави сюжети, които мисля да реализирам. Фентъзито ще си го нося винаги, то е в мен на подсъзнателно ниво. Стивън Кинг връзва всички книги с тъмната си кула. Явно при мен тъмната кула ще е „Ням свят“.

- Вярваш ли в магии?

- Като християнин не вярвам, това е грях. Гледам рационално на тях – най-голямата магия са технологиите. Има неща, които рационалното мислене не може да си обясни, но не съм суеверен.

- Кой те спечели за фентъзито?

- „Магьосникът от Землемория“ на Урсула Ле Гуин, после „Замъкът на лорд Валънтайн“. Но съвсем в началото беше „Приказка без край“ на Михаел Енде. Преди да прочета книгата, филмът много ме впечатли във възрастта, на която бях. Ето сега аз влязох в моята приказка без край…

Материалът е публикуван в „BG Север“

Категория: Изкуство
Прочетен: 847 Коментари: 0 Гласове: 6
 Един микс от всички фантастични поджанрове (без космическа фантастика) антиутопия, при това не една, а три антиутопии, киберпънк и магически реализъм, пътуване във времето и мистика, парадокси и абсурди. Един пътник във времето, един вечен бунтар и неудачник. Един малко странен герой, който би предпочел всичко друго, освен да живее героично и хилядолетия наред се чуди кой му е крив, че все не успява да седне кротко на задните си части. Един влюбен в книгите поет, който не пише поезия, който за разлика от всички останали герои в приключенските четива и филми не се бори за оцеляване, а обратното - за покой, но това може да се окаже далеч по-трудно приключение. Или...

Бъг във времето

 
В тази книга не съм вписал официални благодарности, а ги дължа, доста от тях на хора от блога, които ми бяха вдъхновение и прототип на главния герой. С твърдоглавието си, с което винаги заставаха на страната на неоправдания, защитаваха правото му, а с него и своето - правото на чувството за справедливост. Във всяка социална реалност, дори за тази, която се борят, те биха останали същите. Защото както гласи една култова фраза на Достоевски: "Човек започва оттам, отгъдето бунтовно заявява своята свобода", а те носят човешкото. Съгласен или не (по-често Не) с повечето от политическите им убеждения, не мога да не им се възхитя и да покажа този знак на почит. На първо място, специално с тази книга, че много от маниерите на главния герой Скитника са негови: Катана Сенсей, Камосутров, Сава. А още Александър - Фараона. Също: Вмир. Също, макар и Скитника е мъж: Ангелина. И подчертавам - не става въпрос за политически убеждения - в книгата героя е над тях, а за това, как устояваха правата на други в своята общност - в случая блога. Към тях е благодарността, но книгата е посветена на бунтовния човешки дух, който като героя е...безсмъртен, а покой може да намери само по един начин. Няма да кажа какъв, че е на финалната страница. Подобен спойлер не пускам. 


Снимката е и линк към Хеликон, откъдето може да бъде изтеглена книгата. Официална страница на книгата.
 
 
Преди няколко месеца излезе първата книга от сагата "Ням свят", представете си половината човечество да е онемяло, а тези които имат гласови възможности за да използват дарбата си да властват, подпомогнати от едни странни цветя...мембраните. Не е трудно да си го представим, нали. Тази антиутопична и приказна действителност не се различава много от нашата. 
Това е основната сюжетна линия на сагата, а във втори том ще се появи един друг образ Княгиня Меда Среброкосата, която с шевиците си има магическата способност да владее Държавата. При условие, че очаква да се роди непобедимия диктатор Далебор. При условие, че е дъщеря на Печалните планини, където хората се хранят със Змейови дървета, а Змейовите дървета с хора. При условие, че там се изворите на злото от които Змейовите дървета черпят силата на злото. При условие, че е имала платонични любовни взаимоотношения с последния монарх, линчуван при идването на Републиката, а тя трябва да служи на Републиката, въпреки титлата си княгиня...Приключенията са гарантирани. 


Снимката е и линк към Хеликон, откъдето книгата може да бъде изтеглена. Официална страница на сагата. 
Сред хората, чиито имена съм изписал на първите страници и благодаря липсват доста, те ще излязат в следващите книги, но едно би трябвало да е във всички. Павел Серафимов - Спараток, който е кръстник на повече от героите в сагата, а и ме вдъхновява да мисля исторически дори когато описвам едно бъдеще. 
 
 
 
Категория: Изкуство
Прочетен: 1747 Коментари: 0 Гласове: 43
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: cefules
Категория: Изкуство
Прочетен: 357473
Постинги: 191
Коментари: 596
Гласове: 6848
Архив
Календар
«  Август, 2016  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031