Марчело е едно чувствително дете, страдащо от пренебрежителното отношение на своите родители и ужасяващо се от собствените си прояви на жестокост, добре забелязващо градацията им.
Първо започва да шиба с пръчка листата на цветята, после да убива гущери, а после макар и неволно и котка.
Съзнава, че това е ненормално и иска да бъде нормален, но точно това е и периода, в който изглеждащия нормално негов баща, започва да проявява лудостта си...
цялата публикация »
Целият разказ
И най-малко нека поне да не го правят хора, които неведнъж са заявявали, че не са вярващи и че религията била опиум за народите.
Храм или не...Какъв храм има изкуството! Има ли изобщо храм и ако сме толкова радикални във вярата си не е ли изкуството кощунство?
То Словото е цяло в Библията. Под личната диктовка на Господа Бога са писали каквото са писали човеците, а останалите след тях все нещо са добавяли от себе си и от дявола...
цялата публикация » Да го хвърли на лъвовете или да обърне тигана с нагорещеното олио отгоре му.
Минаваше й.
Кряскаше му.
Харесваше му и това.
Веднъж го удари с монитор по главата. Заболя го. Щеше да се разплаче. Излезе и се напи. Върна се и продължи глупостите си.
Беше роден за поет, работеше като шофьор. Навън псуваше като каруцар, но прибереше ли се,
цялата публикация » Не, някога не ми правеше впечатление, но вече не можех да издържа. Влакът сигурно закъснява, имам чувството, че ако сляза и бягам покрай него, ще го задмина.
Трябва да стигна по-далече. Възможно най-далече, за да престана да мисля за нея.
Тази сутрин си събрах багажа. Мисля след дни да й се обадя, въпреки че ще се досети. Трябва. Не е излишно, а и така е редно. Но първо да стигна достатъчно далече, за да се почувствам в безопасност. Насаме със себе си. Далеч от влиянието й. Прекрасна е, но не я издържам.
цялата публикация » Четеше го и очите й се смееха.
цялата публикация » Влизам в хипермаркета. Ще спра инсулина. Толкова е просто. Не е самоубийство. Има разлика. Нищо няма да сторя, като в живота.
И тогава когато си тръгна не я изгоних. Не я спрях, знаех как, но не го сторих.
Гледам в рафтовете. От етикетите ми се усмихва живота пълня количката без да подбирам. Сложих шампанско и черен хайвер. Това е задължително. Няма да мога да ги употребя, но радостта ми е, че ги купувам. Купувам шоколадови яйца, мечета и врабчета. За подарък на децата които нямам. Онези пред блока не са мои. Радват ми се, но забравям, че това ме радва. Няма да разберат какво ми се е случило. Сигурно ще си измислят история, че съм отишъл някъде си.
цялата публикация » Целият текст
Целият разказ
Не губя разум – губя тяло. Тежи ми, боли ме. Нося го като прогизнала дреха. Влача го и очаквам по пътя да се разкъса. Така е в тежките случаи. В останалите ми се разминава с главоболие което бързо минава от хапче две беналгин и малко мотивация. Като отмине, чувствам съвсем леко сърцебиене и разсеяност. Малко не съм в час, но се чувствам чудесно, че поне болката я няма.
Този път обаче беше по-зле от всякога, а и в къщи едва ли ме чакаше утеха. Напоследък нещата никак не вървяха. Трябваше да давам много обяснения, а кой ли ги и слушаше. С баща й и брат й бях на нож. По природа съм избухлив, но сега отстъпвах. Твърде агресивно се държаха. Не можех да си позволя лукса да се подам на емоцията. Това което можеше да последва навярно щеше да е лишено от контрол. Онзи ден и вчера нещата малко се поуспокоиха. Тя още не ми говори и ме гледа на кръв, но усещам промяна в погледа й. Изглежда ми вярва, без доверието й, за никъде не...
Целият разказ
-Съвестта ли? Не тук има нещо друго. Сигурен ли си, че е тя? Или е страх от нея, а? Или неравновесие? Опит да се харесаш сам на себе си? Да се оневиниш, че не я чуваш? Ами как ще я чуеш като не си виновен! Майната ти! – избърса плешивото си теме, заради колосалният диоптър, очите му приличаха на две земноводни показали глави над блато. – Ти си нещастник! Това си! И още нещо, аз наистина мога да ти помогна…
Привлече ме, защото в обявата във вестника беше си написал: „Шарлатанин” С малки букви отдолу: „Аз мамя, а на вас това ви харесва. Имате ли страдания, обадете се.”
Помислих, че е шега, ако беше шарлатанин и е написал, че е шарлатанин, то тогава не беше никакъв шарлатанин, но щом пък не е шарлатанин, а се изявява като шарлатанин, значи пак е...
цялата публикация » 
ГАЛЕРИЯ „БОГОРИДИ”
ПРЕДСТАВЯ
ЛУЧИА ИРИСИ
с изложба живопис
от 14 август до 31 август 2012 г.
ОТКРИВАНЕ - на 14 август от 19.30 ч.
Художественият критик А. Стивала споделя за живописта на ЛУЧИА:
„Букет от жива светлина, избликнал в дърво или приютен в няколко лодки, в безкрайно, като небе море, което прелива от цветовете на трептяща светлина, извън рамките на общоприетото... Пластика на рисунък, който пренася традицията на големите артистични школи, но и концентрира силата на маслената живопис по един нов, различен, и дълбоко модерен начин. Близка до природата на светлината – това е живописта на Лучиа Ириси.”
Изкуствоведката Грета Хейвърс отбелязва:
„Експресивен, спонтанен стил, обобщавщ мащабно класически и импресионистичен подход. Живописта на Лучиа Ириси изненадва със смелото цветово присъствие.”
„Първата самостоятелна изложба на Лучиа Ириси в България - в Галерия ЛИК, представя младата авторка като продължител на най-добрите традиции на пленерната живопис в окъпаните от светлина природни отрязъци и морски пейзажи. Нейната вибрираща мазга е особено привлекателна в тези от тях, където светлината е проникнала в зелените корони на дърветата и купите сено, с цялото разнообразие на цветната палитра. В тази насока и в разширяване на тематичния диапазон виждам бъдещото развитие на ЛучияИриси.”
Проф. Аксиния Джурова
Художникът Емил Стойчев каза: „Тя има свой собствен, изграден стил, който трябва да следва. Свой начин на нанасяне на цветовете, на боите, жив цвят. Това отличава стила й и я прави различна. Това е най-трудното.”
„Лучиа има талант и български стил - топъл, пълен с живот. От картините й струи живот. Подобно на творбите на Майстора, работите на това момиче галят окото и душата... Има картини, а има и прозорци, прозорци към душата на творителя.Лучиа е създала не просто изкуство, а един брод, широк прозорец към красивите кътчета на своята душа. Желая успех на Лучиа! Не се и съмнявам, че творбите й са посрещнати с огромен интерес. Такова нещо си заслужава да се види. Не е нужно човек да се взира дълго във формите и съчетанията на цветовете, особеното, истинското се усеща веднага. Когато видях картините на Лучиа сякаш се отвори прозорец към друго измерение. Сякаш видях нещо, за което съм знаел, че съществува, но не съм имал щаститето да се докосна до него... Докосването с божественото.”
Павел Серафимов
ЛУЧИА ИРИСИ е родена в гр. София, 1985 г., в семейство на артисти. Първите й опити в изобразителното изкуство са от ранна възраст. Детска рисунка на Лучиа е публикувана ипремирана от UNICEF. Канадски поданик от 2003 г. Възпитаничка на Колежа за изобразителни изкуства “Etobicoke School of the Arts” в Торонто, Канада и на НБУ, София, България – бакалавър по психология.
Общи художествени изложби –
„Spectrum gallery” – Торонто, Онтарио
“Еnvers and Chapin Gallery” – Монтреал, Канада
“Progressive Editions fine arts” – Бъфало, САЩ
„PE fine arts” – Ню Йорк, САЩ
Самостоятелна изложба –
Галерия “ЛИК” – София, България
Освен художник, Лучиа е психолог, преводач и автор. Владее английски като матерен език.Преводач-консултант е на първото в България библиографско изследване за живота и творчеството на Джек Лондон – публикувано в книгата „Джек Лондон - Морякът от Оклънд” – 2008 г.
Част от изследванията и обзорните й статии са посветени на темата „Религиозно-екзистенциалендискурс при възприятие на 18 картини за мадоната и младенеца” към „НБУ” (2005) и на „Мотивационни и емоционални аспекти на Аз-а” (2008). Кратките й студии за ритуала на чаената церемония - „Чайната церемония”, и студията за ритуала на сватбения обряд – „Традиции и сватби”, от културната поредица ”Век XXI”, впечатляват с оригинален научен подход и своеобразен изследователски прочит. Есето й върху студията на Jorgen Dines Johansen на тема “A semiotic definition of literary discourse” („Семиотична дефиниция на литературния дискурс”) е радушно прието от академичната общност.
Награди:
Почетен член на „Father John Redmond Honor Society” за отличен успех
Първенец - випуск 2000, Торонто, Канада - медал, грамота почетен плакет
Награда на конкурс живопис за млади художници – 2002, Торонто, Канада
Награда на конкурса млад художник - „Lakeshore art gallery ON”, 2003
Отличие с пълна стипендия за висок успех на НБУ - „Психология”, Хуманитарни науки
ГАЛЕРИЯ
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
||
Галерия „Богориди” – Бургас, ул. "Богориди №48
Телефон: (056) 845070; http://www.bogoridi.com/
http://bgsever.info/luchia-irisi.htm
