Пълна деградация.
 Утре ще се случи нещо с тях, с техните семейства, с приятели на техните семейства, с роднини, със съученици или най-малко хора, чиито лица им говорят нещо, близки са им, будят топли чувства. Хора като тях са; всъщност - не, не са като тях: хора са, които не са направили никому нищо лошо.
 Такива е имало и в Световния търговски център на 11.09.2001.
 Такива е имало при атаките на Хамаз.
 Такива има при почти всички бомбардировки, независимо колко "демократични" са бомбите, които гърмят до тях; пръскат се на осколки, забиват се в корема им, в очите; отнасят долната им челюст; откъсват ръката от рамото или от лакята; отнасят пред очите ти главата на любимата, на любимия; на майка ти; на дъщеря ти; пробиват ти гърлото; откъсват арматурата, която те пробожда от главата, до чатала като на шиш и си жив, през следващите часове, докато лежиш затрупан и още трае въздушната тревога; по-точно: не, не си съвсем жив, протичат някакви жизнени процеси, сърцето ти бие, няма мозъчна смърт, но адската болка е толкова силна, че разумът ти е напълно изключил и си само една дишаща в ада болка...
 Без значение колко са "демократични" бомбите, бетонната колона, която те е затиснала, сякаш загризала през кръста на пода е твърде тежка и ти пречи да я поместиш; докато тъщата ти, с която си се карал като зет само преди 32 минути и сега разбираш, че я обичаш колкото майка си, но не си се простил с нея; гори в кухнята и ридае, а не можеш да идеш дотам, но си в съзнание. 
 Без значение колко са "демократични" бомбите, не знаеш какво се случва в този момент с децата ти.
 И си един от всички онези хора, за които всеки един се сеща; от онези хора, които не са сторили никому зло. 

 Или пък си на концерт, за който си пестял, за който си се радвал; може и да си със съпругата си, а билетите да ти са подарени от приятел във фитнеса или пък да си на концерт с любовницата си, с дъщеричката ти...

 Някоя от тях може да те опръска с мозъка си в лицето, докато като в забавен кадър виждаш как лицето и се деформира, разцъфва огромна дупка и от нея бликва гейзер кръв, кости, мозък...

 100% в този миг ти се иска да си мъртъв ти, не тя. Но след тази нощ ще оцелееш, почти невредим, за да страдаш цял живот. 

 Само, че има изверги, които се радват на това, което изживя. Дотук съзрях само в blog.bg трима. 

 Леля Колев 38, виснал хермафродит, който сигурно сега, най-после изпитва някаква сексуална възбуда. 

 Напълно неуравновесеното същество, най-вероятно нацист, който се подписва като Самаринов. 

 И разбира се - Гетю, който е пълен профан; съществува за да си предаде някаква значимост съдейки другите. 

 Досещам се и други деградирали същества, които изпитват задоволство от случилото се...От смъртта на невинни. 

Само защото жертвите са руснаци, само защото е станало на "неприятелска им територия", празнуват чист терористичен акт. 

Героизират терористи. 

 Нищо не различава душите на тези злоради изверги от военнопрестъпниците, просто никой не им е дал автомат и не ги е пуснал в гимназия с малолетни момичета или в старчески дом. 

 
Гласът е равен; почти онзи, който сме чували в началното училище в часовете по "писане под диктовка", ясен, почти лишен от емоция...Но в това "почти" е дяволът.
  Трудно е да се долови и осъзнае, но този същият глас, който свързваме с най-ранни съзнателни спомени, лека-полека преминава в патетичност.
  Когато се говори за войни, когато се говореше за пандемии, когато се говори за спорове на най-високо ниво (като правителствените преговори в момента), които по-скоро би трябвало да са срам, за всеки участващ в тях.
  Някак героично зазвучава всичко.
  Иначе: за загиналите, за умиращите от глад деца, заради хуманитарна криза, за контраофанзиви и мобилизации, гласът звучи така, като че ли иде реч за нещо делнично, битово, за нещо ПОВЕЧЕ ОТ НОРМАЛНО...

 
Горещо препоръчвам!
И заради визията, която не отстъпва на най-високо бюджетните блокбастери и ни потапя в други измерения на реалността ни.
И заради невероятния модерен прочит на класическия сюжет.
И затова, че живеем във времена, в които Тартюф управлява света.
И заради специалната цена за първа пролет, която прави зрелището ПОЧТИ подарък.
Най-вече заради фантастичните актьори!

 Предпочитам някой да ПОКАЗВА пред това да си твърди.
 Тълкуванията са на база факти, за това нека първо да се запознаем с фактите.
 

Няма подути устни, бюстовете не са редактирани.

Във всяка фитнес зала, почти по всяко време можеш да видиш момичета и жени с по-добра мускулатура и все пак краката им изглеждат съвършени. Защото в съчетание с цялата фигура завършват една съвършена композиция.

Красотата им изглежда по-освободена от днешната. И е. Красотата им не е продукт. Не е създавана с години грижи (не казвам, че грижите са лошо; не бих го казал), не е такава, която да отговаря на строги модни критерии, които изискват една голяма инвестиция. Красотата им е красота. Красота на богиня. Красота на жена.

  По-гола красота от съвременната, която сякаш е облечена в нормите си; стегната в критериите си; подчинена на оценките, на рекламата, на шоубизнеса. Първосигналният идиот ще види в писанието ми възхвала на комунизма. Само, че ще го разочаровам. И от другата страна на Желязната завеса тенденцията ще е същата.

  Но ето така са изглеждали (в общи линии) жените, които са раждали и отглеждали нашето поколение, нека хлапаците го видят преди да започнат да ме учат, колко нецивилизовано и печално е било "онова време".

Само страшилището на Путин, наследникът на тюрките, философът пред когото Сократ трепери, енциклопедиста и всестранно надарения (най-вече на мъжко самочувствие Виртувиански човек до когото Леонардо Да Винчи изглежда като недоразвито дете, самият Добродан е бил ощетен по време на комунизма от женска изисканост и е споделял страсти само с "миризливи и нечистоплътни". Поне така разправя. 

Материалът е от Dnes.bg

Колите поскъпват, ЕС вече изисква камера, следяща шофьора
Тя ще натовари цените с 300 до 500 евро


Eвропа все повече затяга правилата около пътната безопасност, особено по отношение на оборудването в автомобилите. Още един нов аксесоар ще стане задължителен от 7 юли 2024 г.

От тази дата новите модели задължително трябва да разполагат с камера за наблюдение на водача, която трябва да засича моменти на невнимание или сънливост, пише "24 часа".

Този краен срок от 7 юли 2024 г. се отнася за всички новоодобрени превозни средства, тоест нови модели, които ще пристигнат на пазара. Тези, които вече се продават, все още не трябва да променят своето оборудване, защото има гратисен период до юли 2026 г.

Тази мярка е интегрирана в регулаторната рамка, наречена GSR2 (Общ регламент за безопасност 2). Директивата предвижда шофьорите, които отместват поглед от пътя за повече от 6 секунди между 20 и 50 км/ч, да бъдат предупреждавани със звукови сигнали. Над 50 км/ч продължителността пада до 3,5 секунди.
Тези устройства следят главно лицето и го "измерват" в различни точки: позицията на главата, нейната ориентация и особено очите, като скоростта на затваряне на клепачите или мигане.

Новата технологична джаджа ще се отрази на цената на новите автомобили, които още поскъпнат още. Към момента няма официална оценка на допълнителните разходи, но сигурност цената ще бъде поета от клиентите. Сумата може да набъбне и повече, защото производителите вероятно ще се изкушат да добавят устройство, което контролира силата на звука или яркостта на екраните, когато се стигне до предупреждение на шофьора, смятат от френския производител на оборудване Forvia.

Според специалистите новата задължителна камера, дебнеща шофьора, ще натовари цената на автомобилите средно между 300 и 500 евро.





Моят коментар:

Та, Русия била тоталитарна! Я, пак!

Предвидената рестрикция едва ли ще намали драстично автопроизшествията (ако изобщо се отрази), но при всички случаи: в личното ви превозно средство, пространството няма да е лично, а споделено с неизвестен зрител. 

Някой някак може ли да гарантира, че шофьорът ще е следен само от бот-а, след като с всички наши данни вече открито се търгува!

Някой може ли да гарантира, че камерата ще се изключва когато колата не е в движение? Е, няма как да го гарантира, това е технологично невъзможно. Можеш да и лепнеш лепенка или да й наденеш презерватива, който можеше да направи света по-добър, ако бяха си го сложили бащите на всички тези лентяи дето заради политическата си коректност ще подкрепят тази намеса в личния ни живот. 
Но няма ли да е нарушение на правилата! 
И ако не е, какви законови уредби ще са необходими, че да озаконят поставянето на капут върху камерата?

Става сложна!
Ами ако кача на стоп престъпник?
Ами ако не е престъпник, но преследван от закона?
Камерата какво ще направи...
Тя следи само да не отмествам поглед от пътя? Така ли?
Според мен - прави и записи. Иначе, ако все пак направя катастрофа, няма да може да бъде използвана като доказателствен материал: нещо, което би я направило доста несъществена. 

И какво става: че камерата ще следи не само за правилата за движение, но и за целият ни правен и морален статус. 

Лично, доста бих се притеснил, ако имах любовница да я кача в колата, в която всичко се документира.

Европейския съюз следи за нашия морал!
Нещо, което ми напомня за едни други системи. 
Които нещо не се връзват с идеите за ШИБАНАТА ВИ, ЦИНИЧНА, ИЗПЪЛНЕНА С ЛЪЖИ И НАСИЛИЕ ДЕМОКРАЦИЯ. 

 Мечката си е мечка!

 Този път ще си позволя само цитат, без потока на мисълта ми, който отключва.

 Тук Едит Хол обяснява логиката на Аристотел, чрез съвременни илюстрации.

 "Да разгледаме невалидния силогизъм, въз основа на който президентът Буш и Тони Блейър събраха подкрепа за инвазията в Ирак през 2003 г.


Предпоставка 1: Разузнавателните доклади ни съобщават, че Ирак държи оръжия за масово унищожение.

Предпоставка 2: Няма да ви лъжем, да изопачаваме или да проувеличаваме доводите си.

Заключение: Следователно трябва да нападнем Ирак и да разоръжим Саддам Хюсейн.

Използван беше силно емоционален език, за да отвлече вниманието от замазването на детайлите по "доводите" в предпоставка 1 и призива към собствения им морален интегритет в предпоставка 2. Блеър твърдеше, че програмата на Ирак за оръжията за масово поразяване е "активна, подробна и се разраства", докато Буш каза, че инвазията е необходима, преди Саддам "да заплаши цивилизацията"

Много други трагични исторически събития са били причинени от невъзможността на избирателите да видят колко е невалиден подобен логически силогизъм."

"Да мислиш като Аристотел", Едит Хол

Едит Хол (р. 1959) е сред най-изтъкнатите британски учени в областа на класическите науки. С над двайсет издадени книги, тя преподава в "Кингс Колидж" в Лондон и изнася лекции по цял свят. През 2017 г. е удостоена с Почетна докторска степен в Атинския университет, само на няколко пресечки от лицея на самия Аристотел. 

Тъй: Да мислиш като Аристотел, а не като...гнида.

Ще повторя един пасаж и ако ви се стори, че има паралел с най-актуалните исторически събития, може би - не грешите. 

"Използван беше силно емоционален език, за да отвлече вниманието от замазването на детайлите по "доводите" в предпоставка 1 и призива към собствения им морален интегритет в предпоставка 2. Блеър твърдеше, че програмата на Ирак за оръжията за масово поразяване е "активна, подробна и се разраства", докато Буш каза, че инвазията е необходима, преди Саддам "да заплаши цивилизацията"

Много други трагични исторически събития са били причинени от невъзможността на избирателите да видят колко е невалиден подобен логически силогизъм."

"В собствения си живот като морален агент ние ще трябва да "преценим кое е подходящо при обстоятелствата за всеки отделен случай". Ще има дни, в които ще трябва да поемем изцяло грижите за детето или пък обратно, няма изобщо да се занимаваме с това. И въпросът не е само, че всеки отделен случай е различен: всеки отделен индивид е различен, затова да е добър човек във всекидневните си дела ще бъде различно, за всеки индивид. Тук Аристотел използва аналогията с някои спортисти, които се нуждаят от повече храна в сравнение с други. Посочва Милон от Кротон, най-известния гръцки шампион по борза за всички времена, като пример за човек с огромен апетит. Всеки от нас трябва да придобие себепознание и да реши какъв вид етична храна да осигури за себе си. Дали да предлага помощ, да превъзмогва обидите, да се научи да се извинява, или пък нещо напълно различно от това."

"Да мислиш като Аристотел", Едит Хол

Спрях като стигнах до този пасаж снощи. 
Прочетох си го втори и трети път. Почти го запаметих наизуст.

Затворих книгата и се замислих по него. 
Според Аристотeл това е система, с която постигаме лично щастие. И Едит Хол хубаво го е изяснила.

Винаги съм мислил така, без да си давам сметка, че най-вероятно ми е повлиял: пряко и коствено Аристотел. Пряко: чел съм го. Не всичко съм разбрал от "Никомаховата етика", от "Логика"-та му, но достатъчно съм си блъскал с тях главата, че да оставя нещо и от него в нея. Коствено: чел съм десет пъти по толкова автори, на които Аристотел пряко е повлиял. 

Неусетно съм го възприел.

Но навярно и без него бих изповядвал нещо подобно.

За да си щастлив, трябва да постигаш нещо (нещо лично) с морално естество.


Прочетете отново пасажа. 
"...да се реши какъв вид етична храна да осигури за себе си."

"да се реши" (От кого) "вид етична храна" (За кого) "За себе си".
И да се върнем на пасажа, че всички сме различни, че всеки трябва да решава сам за себе си, а не някоя страдаща от мания за свръхчовешко персона, да решава вместо всички, да им маха назидателно с пръст. 

И да им казва каква маска и как да си я надянат, а всеки друг морален избор, щом не е одобрен от стандартите на политическата коненктюра е порочен.

Има ли един ден от Протестите на "красивите и интелигентните"/"юлските протести"/опитът за Майдан в България и частичното безкръвно постигане на целите му, в който някой да не ни налага, да не ни набива в душата "етичната си храна".

То не беше солидарност с решението за изтребление на селскостопанския добитък и публична гавра с ощетените и разорени хора; медийното затъмнение над съдбата над тези хора.

То не беше следваща епидемия: този път на свинете.

То не беше Ковид и ваксинирането, с точно определени ваксини, които ни отнеха дори избора за китайски и руски; и много откачалки, като мен, които експерементираха с организма си, окончателно се осакатиха. 

Подчертавам: и аз съм в кюпа. 

То не беше обругаването на паметници. 

То не беше освиркването на българския флаг.

То не беше гаврата с миньори със зърнопроизводители. 

То не беше плюенето на журналисти, които се отклоняват от официалната геостратегическа про-партийна линия. 

То не беше кряскането и русофобията след началото на СВО. СВО, а не началото на войната, която започна осем години по-рано с Майдана. 


Но да не се разводнявам, защото много тъпанари вече изгубиха нишката.

Всички трябва дружно да подскачаме, ругаем, да ревем с пълни гърди, да сме готови да се лишим от насъщния, да отидем на фронта (ако трябва), да се хилим на един и същи набор от инфантилни смешки; забравили дом, семейство, любим човек (или поне омаловажили ги достатъчно, че да не ни пука, ако трябва да се пожертваме или да ги пожертваме), забравили книгите, които сме чели; забравили клетвите, които сме произнасяли - всичко в името на конкретната политическа психоза. 


И понеже сме различни, т.е. да сме осъдени да бъдем вечно нещастни. Пискащи си лозунги, душевни анорексици. 

А останалата ЕТИЧНА ХРАНА ДА Е ИЗВЪН СТАНДАРТИТЕ. ЕВРОСТАНДАРТИТЕ. 

Тоест: хвърлена в пламъците като заразено или "заразено месо".

 Той е повече от измамник, той е всичко онова, което си мислим, че не ни достига, че да бъдем щастливи.

Той е толкова убедителен, че мами дори себе си и вярва, че е светец.

Историята не приключва с края на пиесата, а едва тогава започва.

Когато светлините в залата светнат, когато аплазуте заглъхнат, когато излезеш от театъра, независимо в коя посока тръгнеш - ще го срещнеш, защото като всеки човек носиш необходимостта си от него.

По-убедителен образ на мошеника, от този на Крис Шарков, изпълнен от Антъни Пенев, все още не съм срещал.

Зрелището е невероятно.
Внушението - силно.

"Тартюф", 22 март от 19 часа
Драматично-куклен театър "Иван Радоев"

Чух, че започнали да ограничават продажбата на строителни материали в "познайте къде", възползвах се от това, че съм приятел във фейсбук с една красива (и не само красива, а и възхитителна в много отношения дама), която точно сега е в "познайте къде" и сподели снимки от "познайте къде". Та, мисля си, че щом това могат с "ограничените си строителни материали", какво можеха, ако не бяха ограничени. Сигурно щяха да издигнат цяла Хисаря или Люлин.  

Снимките са на Пламена Заячка 

Бях забравил за този профил, но ще пиша вече от него, че си прецаках основния.
Изгубих някой-друг разказ, дето останаха само в архивите на cefulesteven.blog.bg, но сигурно има промисъл; дошло им времето за погребение и за писане на нови.
От тези неща не се умира.

Мре се на бойното поле, ако си толкова беззащитен, че позволиш на катилите да те мобилизират и да те пратят против волята ти да мреш за кауза, която ни разбираш, в която и те не вярват, но имат интерес, някой да я плаща с кръвта си, в която някой заблуден може и да вярва, но най-често той е този, който оцелява, за да види опошляването й и да се удави в собственото си огорчение. 

Мре се и в леглото, но ако е след достойно изживян живот, то е по-скоро заспиване. 

Мре се понякога и от болест; истинската битка между човек и неговата природа, но и в този случай, както и във всеки случай на смърт с достойнство (каквото няма, когато те мобилизират и пратят да защитаваш паразитиращи задници), "смъртта" е само освобождаване от телесно ограничение. 

Но стига съм дрънкал, в прекрасно настроение съм, преди малко излязох от една постановка, която доста ми хареса: "Тирамису", по дух е като разказите ми, които пишех преди петнадесетина години, иначе е от полска авторка. Много симпатични изповеди на седем хубавици от големия хайлайф на модната индустрия. Под тях съдбите и болките са си общочовешки; силата и житейските постижения не лишават жената от нейната ранимост. 

Дано не оставим своите вдовици...от много европейски ум, разбира се. Това не е от пиесата, а е мисъл, която не може да не мине през главата на трезв, обичан и обичащ мъж.