Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: cefules Категория: Изкуство
Прочетен: 374609 Постинги: 191 Коментари: 596
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5 6 7  >  >>
 Трепна при застрашителния шум. Огледа се, няколко бездомни кучета бягаха към края на улицата. Едно от тях стискаше нещо между зъбите, приличаше на плик за хранителни продукти. Други две, като че ли се опитваха да му го отнемат. Или просто си играеха. Освен тях, никаква жива душа.
Сърцето й още подскачаше. Попита се по няколко различни начина, накъде е тръгнала. Още държеше входната врата на блока отворена. Не смееше да я пусне.
 
„Накъде, накъде съм тръгнала?”


Целият разказ




Категория: Изкуство
Прочетен: 5935 Коментари: 7 Гласове: 44

Не е изкуство. Когато ме попитат, твърдя обратното - казвам, че е.

В действителност е много лесно: трябва да се научиш да спиш, просто спокойно да спиш. Но да спиш прав, да спиш с отворени очи и с онова изражение, което трябва да имаш.

Аз съм манекен. Не от тези, които разхождат дрехи по модните подиуми, а от онези, които стоим по витрините на престижните магазини също като своите колеги – куклите.

За тридесет и пет часа в седмицата се различавам от тях единствено по това, че имам душа. Това, че мигам, че леко се потя и прониже ли ме острие, вероятно ще закървя, са подробности, дреболии, които не са чак толкова съществени, че да могат да се нарекат различие.

Само душата, само душата. Научих я да сънува. За да не скучае. Научих я понякога да наднича през очите ми, дори когато спя прав на витрината...

Целият разказ
Категория: Изкуство
Прочетен: 2426 Коментари: 1 Гласове: 34
 „Стрина”  от Северина Самоковлийска – смях до припадък

 

Безброй са причините много милиони от малко милионното ни население да се чувстват неудовлетворени. Знаем си ги, нали? Страшничко, а и тъжно! Но може и да бъде много, много смешно!

Зависи как ще се разкаже.

Смешно, без да е злорадо. С чувство за хумор, от което сълзите потичат по две причини: от смях, но и затрогване.

Да, може да бъде смешно, без да престане да е тъжно. Поглеждаме от страни тъгата, превъзмогваме я и поне за времето, в което трае настроението, сме по-силни от нея.

Част от тези много милиони, които се чувстват неудовлетворени се нуждаят от алегоричен образ на цял свят, който им пречи да живеят щастливо. Нуждаят се от иконата на своята омраза.

Върху която да излеят гнева си, цялата си изобретателност и креативност за правене на мръсно. Знаем си го, нали? Страшничко, а и тъжно! Но може и да бъде много, много смешно!

Смешно, без да е злорадо. С чувство за хумор, от което сълзите потичат по две причини: от смях, но и затрогване.

Тази икона на омразата може да бъде комшията или колегата, спътник в автобуса, звездата по телевизията или...автора, който има безобразие да пише успешни книги и да прави премиери. Най-вече той, особено, ако страдалеца, който го въздига за Икона на своята омраза е също пишещ. При това в представите си толкова гениален, че има право да мрази всяка посредственост.

Е, това вече е много смешно, но пак зависи, как ще се разкаже, защото би могло и да е много страшно.

Три пъти съм се смял толкова четейки книга. В 1988 когато за първи път прочетох: „Пътеводител на галактическия стопаджия”, миналата 2012 година четейки „Баудолино” на Умберто Еко и снощи (20.04.2013) по време на организирания от Христо Блажев Читателски маратон, когато оставих „Шпандау Феникс” на Грег Айлс, за да си прочета първо: „Стрина”, чийто PDF формат, получих от авторката по фейса.

 

Книга за интернет тролите!

Книга за печалните страни на действителността ни изобщо!

Книга за творческата завист и културата ни!

Книга за най-обикновени хора, в необикновени ситуации!

 

Предстои премиера й. Да се надявам Северина няма да има своята Калина, като героинята и Кичка, но каквото и да стане, една изключителна книга е вече факт.

Мислех си, че каквото и да напиша, само ще попреча. Защото каквото и да напиша няма да е толкова свежарско и забавно, колкото книгата.

 

Само, като си представих, обаче, че това ще са едни от първите думи за книга, за която ще се изпише още много, според мен, някой ден и като учебен материал, не издържа суетата ми и написах тези непретенциозни редове.

 

Очарован.

 

Категория: Изкуство
Прочетен: 2352 Коментари: 3 Гласове: -1
Последна промяна: 21.04.2013 12:57
 Какво е „Мадам Еротика” (няколко думи за едноименната новела)

 

По характер сюжета на „Мадам Еротика” е класически психо – трилър, но разработката му е нестандартна, изграден е изцяло по монолога и проследен единствено през гледната точка на субекта на престъпните намерения, който възприема своите действия като поезия.

А този субект – той не е кой да е, а секссимвол за масовата аудитория и дълбоко в себе си една много чувствителна и объркана жена с опасен ум. Актриса, който все повече заприличва на героинята си. Която се бои да се превърне в героинята си. Която мрази и иска да убие героинята си, но това означава да убие самата себе си, освен, ако не е изградила един грандиозен, прецизен, но рискован и престъпен план.

В него е замесен обикновен неин фен.

Многобройни са образците в жанра в които вманиачения фен преследва звездата си. В „Мадам Еротика” се случва обратното: звездата преследва фена си.

Защо? По същата причина по която и феновете преследват звездите си. Една звезда се нуждае толкова от феновете си, колкото феновете от звездите си. Феновете удовлетворяват необходимостта на звездите си, точно толкова колкото звездите удовлетворяват необходимостта на феновете си.

Нейната героиня е негово божество, а тя – истинската: не героинята й, обожествява него. И се нуждае от него, за разлика от героинята.

Кой е той? Има ли значение. В него е събрана идеята на всички мъже, които са влюбени в измислицата за нея.

Коя е тя? Самата тя не знае, възможна ли е има ли я изобщо, извън блясъка на еротичната фантазия, която е създала на сцената.

На какво разчита и докъде ще доведат опасните й игри?

Може би има и други варианти, освен края, който на мен ми се струва неизбежен.

Как изглеждат събитията извън нейната гледна точка. Е, тях читателя трябва да си представи сам. С думите си Мадам Еротика само щрихова това, което се случва. Казва достатъчно, но и малко. За останалото, мисля, че всеки може да се досети.

Защо избрах да разкажа историята така? Защото в подобни истории, липсва тази гледна точка. На престъпника. Какво се случва в душата му е понякога удивително подробно, дълбоко и проникновено анализирано, но рядко, изключително рядко е оставено тази душа да говори и изкаже своята истина за събитията.

Така, както ги чувства.

 

А отвъд трилъра? Лично, винаги ще възприемам „Мадам Еротика” като алегория на взаимоотношенията между жената и женствеността, в съвременната масова култура. Нямам претенции за правото си на подобни генерални изводи, а и те не са чак толкова важни, по-важно е книгата да увлича, но като един истински наследник на Княз Мишкин, не мога да се въздържа, да открия личното си, малко странно (меко казано) становище. 

Официална страница

Категория: Изкуство
Прочетен: 3509 Коментари: 3 Гласове: -4
 Опознавам един прекрасен човек Ирена Цветкова. Докато колежката и взима интервю, слушам и се наслаждавам. Преди малко й връчихме, в редакцията, наградата на "Буквите" от конкурса "Жени и вино, вино и жени" и по случая има да ни каже интересни неща, които ще бъдат публикувани на културната ни страница в петък.




Ирена Цветкова и Мая Паскова


Категория: Изкуство
Прочетен: 2948 Коментари: 2 Гласове: 41
 Започна добре, даже струва ми се по-добре от всички останали, после...имах чувството, че това не е Стивън Кинг. Просто още не го познавах достатъчно добре, но се заблуждавах, че го познавам. Бях прочел вече „Мъртвата зона", „Мизъри", „Живата факла" и сборника разкази „Нощна смяна" - един от разказите го бях чел години по-рано в периодиката „Аз съм вратата" и ми се е случвало след това да бъда разтърсван от магията на тръпките му. Тогава бях на двадесет и една...

Целият материал
Категория: Изкуство
Прочетен: 6506 Коментари: 4 Гласове: 32
 Седемдесет и седем дена клековете остриха игли, остреха ги за да нарежат вятъра. За да нарежат вятъра така, че да го превърнат в шепот. В доловим за дъното на съзнанието шепот, който щеше да насочи бракониери към мурите които живееха недалече, малко по-надолу от клековете. Заиграха брадви. Паднаха част от мурите и гората би била отсечена и клековете щяха да плъзнат надолу към освободените територии. Имаха мисия да увеличат рода си и той да се шири по земята и да бъде славен, но високите мури ги криеха от слънцето. Бяха спорили, разменяли ноти. Дълги години траеха преговорите за тази част от планината. Клековете смятаха, че рано или късно природата, тоест – хората, ще разрешат проблема...

Целият разказ




разказът е написан 30-09-2006

Оригинална публикация
Категория: Изкуство
Прочетен: 4108 Коментари: 8 Гласове: 32
Последна промяна: 24.03.2013 13:04
 
Чета, връщам се назад във времето и без да пия съм като пиян. Не вярвах, че съм имал толкова спомени от последното десетилетие. И неочаквано за себе си ги открих запечатани в антологията. Стихове на приятели с които вече нямам никакви контакти, а каква романтика беше някога да пишеш и да публикуваш из сайтовете. И като, че ли повече Буквите, отколкото виното е вдъхновило много от тези стихове. Но то опиянението си е същото. Е, доста съм и поласкан, че стихотворението ми е между тези на Пламен Глогов и Ивайло Терзийски. Старо вино е тази антология. Такова вино, каквото и в родния ми град даже не правят


В Антологият "Жени и вино, вино и жени" са събрани наградените произведения в периода 2004 - 2012 на провеждания от Фондация "Буквите" конкурс - "Жени и вино, вино и жени", посветен на двойния празник - "Свети Валентин/Трифон зарезан"

Категория: Изкуство
Прочетен: 2795 Коментари: 12 Гласове: 27
Последна промяна: 23.03.2013 22:13
 Било е част от секундата. Нищожна част в която времето спря. Пулсът ми също. Мисълта ми стана стройна, ясна каквато никога не е била, спокойна каквато никога не съм й позволил да бъде, красива каквато живота ми не е разрешил да имам. Вън от припряност, вън от своите съображения, от рамките си, от догмите и боязънта си, вън от часовниковият механизъм и пътните знаци на ежедневието. Свободна, чиста, на границата между унеса и възбудата, високо над доброто и злото, от чувството за дълг и тревоги. Стана неочаквано богата и в този кратък миг си помислих повече неща, в по-строен ред отколкото през всичките си четиридесет и две години...

Целият разказ



разказът е написан на 29-09-2006 

Оригинална публикация
Категория: Изкуство
Прочетен: 1909 Коментари: 2 Гласове: 15
Последна промяна: 24.03.2013 13:01
 Първо тези самоубийства, които разпалиха страстите, че и под нечии задници като всички останали самоубийства ли са? Или има и друго?
Ако си мислите, че няма друго и това са си като всички самоубийства, ясно, що за специалисти сте и че с тази "превенция" с нищо никоу няма да помогне, дори на хора склонни към самоубийство, защото не е необходимо човек да е специалист, че да се сети колко различни са тези самоубийства и ако НЕ БЯХА различни, нямаше да предизвикат подобен отзив, а нямаше да бъдат забелязани, както всички останали самоубийства.

И за каква превенция може да става въпрос с 20% ДДС над книжните издания, която АВТОМАТИЧНО създава образа на баща, който гледа тъжно в детето си, още по-тъжно слуша стилистиката му и още по-тъжно не смее да разтвори бележника му, че не е в състояние, макар да се трепе от работа да му купи необходимите учебници.

Каква превенция с 20% ДДС над лекарствата, като то АВТОМАТИЧНО създава син, който не може да купи лекарства на майка си.

И това с ДДС - тата над книгите и лекарствата са само два примера от стотиците на социалния КОШМАР в който живеем. 

Но не социалния кошмар сам по себе си е толкова страшен и убийствен, а СОЦИАЛНАТА ПСИХОЗА над чието създаване се работи усилено и целенасочено от 1991 година насам. 

Заради нея нито споменатия баща, ни сина ще проговорят с някого. 
Ще се упрекват.
Ще им тежи.
Ще врат вътрешно. 
И бавно, бавно ще гаснат. 
Но ще мълчат, защото, ако случайно се изпуснат, веднага куп кресливи лелки ще започнат да им дават ненужни съвети, а до денонощие цяла улица ще знае какви "мързеливци и некадърници са"

Защото точно така се гледа на бедния и отчаяния. 
И този идеологически казус е създаден, налаган, утвържадаван за да ни научи да живеем спотаено, да се крием, за да се крие изобщо бедността на цяла България и за навън да се показва едно измислено лице...
И за пред следващите избори да се показва това измислено лице. 

И точно тази социална психоза с отровните й мантри:

"Щом си беден си тъп."
"Щом си беден си нищожество."
"Щом си беден, детето ти е генетично увредено и няма право на учебници и книги."
"Щом си беден си мързеливец."
"Щом си беден си за гавра."
"Щом си беден ще те плюя в интернет."
"Щом...си карал мотокар нямаш право да пишеш."
"Щом си беден нямаш право да достойнство."
"Щом си беден нямаш нужда от мечти."

И в този ред още...

Хайде да видим как превенцията ще освободи цяла нация от отровните мантри, които в действителност самоубиват. 


Категория: Лични дневници
Прочетен: 6798 Коментари: 14 Гласове: 28
 Страстите поутихнаха. Част от общонационалната екзалтация премина в някакво подобие на депресия. Не един или двама активно протeстиращи вече се мъчат да забравят онези изпълнени с емоция дни, които им се струва, че сякаш са се случили преди години. Не че съжаляват, че са участвали, че са изразили натежалото, своите искания и са го направили по единствения начин, по който могат да бъдат чути, но не искат да си спомнят за надеждите, които са имали. С емоцията като че ли си е отишла и вярата в промяната...

Целият материал

Категория: Лични дневници
Прочетен: 3359 Коментари: 1 Гласове: 11
21.03.2013 15:16 - Кал и кръв
 Взеха и кубинките му и суичъра, и ловджийските панталони за анализ, но не откриха нищо, а минута преди да влязат по тях имаше, все още пресни кал и кръв.
Звъняха на вратата, а той беше в паника. Хвърли дрехите в банята, а вода нямаше. Звъняха настойчиво, крещяха:
-Отворете, полиция!
Някаква повреда във водопровода имаше. Каква ирония, точно сега. Дяволът все едно му се кискаше се гъргорещият звук, процеждащ се през тръбите от които не желаеше да потече вода. Въртеше кранчетата. Само кашляне и дяволски кикот.
Блъскаха по вратата:
-Полиция…
Отвори прозореца да изхвърли уликите, но долу гъмжеше от полицаи. Три коли имаше. 

Целият разказ
Категория: Изкуство
Прочетен: 2117 Коментари: 1 Гласове: 12
<<  <  1 2 3 4 5 6 7  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: cefules
Категория: Изкуство
Прочетен: 374609
Постинги: 191
Коментари: 596
Гласове: 6859
Архив
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31