Взеха и кубинките му и суичъра, и ловджийските панталони за анализ, но не откриха нищо, а минута преди да влязат по тях имаше, все още пресни кал и кръв.
Звъняха на вратата, а той беше в паника. Хвърли дрехите в банята, а вода нямаше. Звъняха настойчиво, крещяха:
-Отворете, полиция!
Някаква повреда във водопровода имаше. Каква ирония, точно сега. Дяволът все едно му се кискаше се гъргорещият звук, процеждащ се през тръбите от които не желаеше да потече вода. Въртеше кранчетата. Само кашляне и дяволски кикот.
Блъскаха по вратата:
-Полиция…
Отвори прозореца да изхвърли уликите, но долу гъмжеше от полицаи. Три коли имаше. 

Целият разказ

 Е, попитаха ме и се опитах да си отговоря на въпроса.
Искрен съм, а и имам известни наблюдения.
Писал съм и кои според мен са най-антипатичните. 

Ето какво си мисля по въпроса.

 Заприличал съм на предприятие от времето на развития социализъм. То шега, шега, но не съвсем. За петилетки напред си имам план, който ща - не ща, ще изпълня. Няма да ми даде душа да спра. Спра ли, ще ме мъчи, ще ме блокира, ще се бъгвам и творчески, и житейски. Както си говоря с някого, ще се отнасям и ще се рея в космоса, възможно е да ставам раздразнителен, избухлив и да потъвам бавно, бавно, а може и малко по-бързо, в лепкавото блато на състояние, което е...

Целият материал

 Тази фантастична шега е писана преди малко по-малко от шест години, но днес е по-актуална от тогава. За жалост, само след месеци ще научим много от лицата на такива като героя ми. Не, че и до сега не е пълно с подобни. 

Разказът е тук

„Този кабел води към хладилника…”
Задушлива миризма се носеше от печката. Опитваше се да проследи кабелите за да разбере кой е нейният и да го издърпа от контакта. Изглеждаше, че я беше изключила, докосна на няколко пъти с ръка и котлоните и фурната, студени бяха, но миризмата на изгоряло ставаше все по-остра.
„Този май е на печката, не този е на скарата…А този, този е на грила…Този…Не този е на камерата с дълбоко замразяване…Истинска плетеница е тук…Дали не трябваше да изключа бушоните…Ама как вони само…Ще отворя прозореца…Ще се задуша…”

Целият разказ

Защо ме напусна старият шофьор ли?
От вярност. Странно ви звучи приятели, но е точно така. Случи се преди месец. Спря колата, вън от населено място. Пустош и разбита настилка. Питам го, какво го прихваща. Не отговаря, усмихва се като демон. Посягам към телефона, не работи. Пистолета го няма. Покушение си мисля, а от усмивката му ме полазват тръпки. За пръв път в живота си се чувствам безсилен. Иде ми да извия врата на това недоносче и изведнъж разбирам, че съм неспособен. Кога съм загубил сила, нямам представа. Удивен съм дори. Нима това съм аз. Онзи за когото промълви ли се и призраците влизат обратно в гробовете, за когото се носят какви ли не слухове с чието влияние обясняват приливите и отливите. ...

Целият разказ


 

 За служебното правителство

Стефан КРЪСТЕВ
Вече съм наясно каква ще да е целта на служебното правителство. Една - единствена е: да възвърне тотално изгубеното народно доверие към държавата. Протестите и исканията доказват еднозначно, че такова вече няма. Сринало се е. Ножът е преминал през кокъла. Душата вече не се храни с обещания, а вярва на тялото си. На глада. На студуванията през зимата. И на свитите гърди под товара на тежките мисли през лятото. Задачата на правителството, както гласи и официалната версия, е да подготви предстоящите избори. Дори ми е трудно да назова кого. Кого да подготви? Себе си ли? Политическата си сила? Изобщо участващите в политическата власт? Партиите, които имат шансове в бъдещото правителство и парламента? Държавата? Същата тази, в която народът е изгубил доверие? Или самия народ? Предполагам, отнася се най-вече за него...

Целият материал в рубриката ми "Напушени мисли"

 Този месец ще ми е един от най-приятните в годината. Не предполагах, че на подсъзнателно ниво съм продължавал да разработвам темите, в които доста се бях задълбочил преди няколко години. Благодарен съм на jenite.bg, че ми помогнаха да се върна към тях. Една от тези теми е за "Лъжата и изневярата", чете тук.

 По-миналата седмица ме пипна някакъв грип. Имах температура от малко под тридесет и осем до малко над тридесет и осем. При това почти през целия ден. Легнех ли, изпадах в едно странно състояние. Би било много неприятно, не и на мен. Диаболично бих го нарекъл, но неприятно - с много, много уговорки.

Не беше точно сън, защото различавах откъде започва съновидението. Но не бях и буден. Знаех къде се намира тялото ми, но се реех другаде някъде. На много различни места. Контролирах съня. До известна степен. Не ми е за първи път...

Целият материал

 Изритах го, и аз не знам, защо. Дочух нещо. Знаех, че е от глупост. Той не беше по тези неща. Мухльо си беше, освен вестника и малко водка, да, и да дреме пред онова чудо за оглупяване - телевизора, не проявяваше много живот. Навремето ме очарова с двете си различни ретини. Като Александър Македонски. Не му давах да си слага лещи. Харесваше ми и кафявото и синьото му око. Иначе нищо необикновено. Даже скучен. Като чух за сервитьорката дори ме зарадва. И той да направи нещо. В къщи щеше да изгние. Напоследък и към мен не проявяваше желание, аз от месеци към него никакво. Не повярвах в началото докато ми разказваха. Анализирах и стигнах до заключението, че са прави. Смятах да го подложа на кръстосан разпит, да му се усмихвам, да се правя на глупава, на умна, да флиртувам, да му се усмихвам, да го разтегна на колело, на кръст да го разпъна, да го накарам да се чувства неловко, да се изпоти и да му се разтреперят краката, да ме гледа глупаво и двуцветно, а накрая да ми стане сладък, да правим любов и да се направя, че няма да му простя до края на живота си, без в действителност изобщо да съм му се разсърдила. Не, че не ревнувах, ама като го гледам какъв е...

Целият разказ

 Седмицата започна с печалния завършек на един достоен живот. Животът на Пламен Горанов. Човекът, който се самозапали в знак на протест срещу градската управа във Варна. Разбира се, намериха се хора, които го нарекоха "луд" или употребиха разни термини от психиатрията, чийто точен смисъл едва ли знаят. Само че душата на този човек дълго е горяла, с години, преди да запали и тялото си, а техните души отдавна вече са изтлели. Разтворили са се във всеобщата тиня. Жалко мъждукащи като блуждаещи огънчета сред блато...

Целият материал в BG Север

 Общото между безумните шофьори и циганите. И едните, и другите страдат от комплекс за безнаказаност. И в двата случаи този комплекс е създаден от българската правораздавателна система. 
Разликата. За сега убийците по пътищата нямат своята Катуница. За сега! Циганче беше убито миналата седмица при опит да открадне желязо. Жертва е на същият комплекс на безнаказаност, понеже е намирало за насъщно право кражбата. За сега с убиец на пътищата не се е случило същото. За сега!
Преди час разбрах, че условната присъда на убиеца на Мариана Карабулева. Това помилване ще създаде още убийци. До тогава, докато някой близък на жертвите не издържи и вземе правосъдието в свои ръце. Не бих го упрекнал!