бележник - Моят блог в Blog. bg

Беше проститутка, но и повярвах, че ме обича. Откраднах я от сводниците й. Четири граници прекосихме. Май беше голяма забава, не съм сигурен, тогава ме беше страх. Тя пък се кискаше. Приличаше на голямо дете. Не изглеждаше истинска. Като прожектирана. Изпитвах опасения, че ще се събудя и тя ще изчезне. Струваше ми се, че я познавам отдавна. Нямаше откъде. Ровех в паметта си, но нямаше откъде да я познавам. Каза ми, че е създадена за щастие. Да донесе щастие на един – единствен човек. На мен. Повярвах й. На никого друг. Повярвах й.
Повярвах й и след месеци когато ме помоли да продам дом, кола, цялата покъщнина която

Целият разказ

Категория: Изкуство
Прочетен: 642 Коментари: 0 Гласове: 5

25.02.2013 09:40 - Буквите: За "Кухият човек" и една куха лейка

Тези дни публикувах в блога си една от любимите ми еротични сцени, описани в книга. Става въпрос за откъс от „Кухият човек" на Дан Симънс. Великолепна книга, с безброй достойнства, един от любимите ми фантастични романи. Събрал е в себе си философията на всички именити екзистенциалисти. Макар че сюжетът е научно - фантастичен, описанията на съвременната американска действителност са толкова убедителни, усещането за реализъм - толкова силно, детайлите - толкова ярки и впечатляващи, че този роман е най-доброто, което може да се очаква не само от научната фантастика, но и от реалистичната проза.

Поезията в проза. Завладяващите сцени на ужаса. Динамичният екшън. Хипотезата от квантовата механика, която не звучи суховато-научно, а е обърната в трогателно философско и поетично послание. Всичко в „Кухият човек" е изключително. И не правят изключение еротичните сцени, а една от тях за мен е и една от най-нежните в световната литература. Обяснението - героите са семейна двойка телепати. Както се отдават телата, така се отдават и съзнанията им. Срещал съм, разбира се, и в други фантастични книги любещи се телепати, но никъде не е описано с такава нежност.

Не издържах и споделих този епизод в блога.

Малко след това получих „очарователен" отзив:

„Хората правят секс, а някои само четат."

Разбира се, не одобрих коментара. Не че ме раздразни. Даже ме разсмя. Просто толкова подобни съм одобрявал през годините, и даже съм им отговарял, че отдавна е изгубило всякакъв смисъл.

Нека добавим, че е написан от жена. Дори знам коя е, макар този път да беше от „резервен" никнейм...

Целият материал

Категория: Изкуство
Прочетен: 1933 Коментари: 1 Гласове: 9

24.02.2013 19:44 - Размишленията на един идиот около протестите

Не съм сигурен дали идиотизма ми е перманетен, но отдавна не мога да отричам, че понякога ме изпълва. Тъй и сега, така, че ако разсъжденията ми ви се сторят идиотски със сигурност имате някакво право.

На първо място, не ми се струва чак толкова тревожно, че протестиращите нямаме общи искания. Исканията са пълен хаос. Плашещ чак. Но по-притеснително щеше да е, ако всички бяха еднакво убедени и приели като разумна поредната лудост.
Да не си съгласен с исканията на ближния си, но да защитиш правото му да ги има, лично аз припознавам с понятието: солидарност. А солидарността ми се струва онова от което изпитвахме най-голям дефицит.

Коя мисъл ме отвращава? Много работи не ми харесват, но ги приемам, защото ми се струват необходими. Единствената мисъл, която ме отвращава е, че хората, които първи излязоха да протестират, онези обикновени хора от Благоевград, които унищожаваха бланките на получените сметки за електричество и другите като тях, ще останат излъгани. Дано това не се случва. Проблемът, който взриви всичко, не е некоректно да се нарече: социален, но още по-точно, струва ми се, щеше да е, да се нарече: битов.

И хубаво ще е да се помни как е било. Ама много хубаво ще е да се помни. Защото ще е поучително и за управляващите на внуци и на правнуци. Да не говорим, че ще е особено полезно за всички ни, в най-близко бъдеще.

До какви последици може да доведе един най-обикновен битов проблем на едни най-обикновени хора.

Другото: относно лумпените.
Не ме разбирайте погрешно, не одобрявам насилието. Посегателствата срещу служебни лица. Простотията. Поставям се постоянно на мястото на някои невинен, който можеше да бъде осакатен, убит и не изключвам мисълта, че някои ще остане с психически травми до край на живота си. Като искал да протестира мирно.
Знам и какво търсят подобни персонажи на всички масови събирания. Нещо подобно на троловете в блога, само, че по-сериозно. Разтоварване на натрупаното зло. И понеже на повечето главите им са зелени, не си правят реална сметка за последиците до които могат да доведат действията им.
Но достатъчно се говори само за тяхното зло.
Там е работата, че от него, май се възползвахме - без да го желаем - всички.
Защото, ако не се беше стигнало до крайности, не се знаеше какво развитие щяха да имат протестите.
От години участвам в няколко групи във фейсбук срещу произвола на монополите. Някои имат десетки хиляди членове, пращаха се и петиции.
Мирни форми на протест. Някой обърна ли им внимание?
И като казвам "някои", нямам предвид само политическите ни лидери, защото си имаме и други национално отговорни институции и хора.
Явно не можа да стане мирно. И това се превърна в идеална среда за тези крайности и младежки безобразия.
Отново да подчертая: не ги оправдавам.
Но ако някой касапин с ферма на хипотетичен морски бряг изхвърля всеки ден кървави карантии във водата, мисля, че също ще е виновен, колкото акулата, ако акулата изяде дъщеря му, която е влязла да поплува.

Категория: Лични дневници
Прочетен: 4074 Коментари: 7 Гласове: 30
Последна промяна: 24.02.2013 20:51

23.02.2013 13:17 - Радакторът /неочакван край/

Да напише своя книга не успяваше, а имаше за какво. Нелек живот, страховит интелект, изключителен език. Истинска райска градина пъстра от значения, плодове на познание и изкушение, хиляди стилистични техники, невероятно умение да открива тази от тях която най-ефектно затрогва. По кръчмите ни убиваше. Хипнотизираше и губехме слово, чувствахме се деца които трябва да мълчат и да го гледат зяпнали с широко отворени очи и да се учат. Някои от нас печелиха награди, пътуваха из света за премиери, всички издавахме, повечето бяхме четени, но един на друг не се четяхме. Той се мъчеше с текстовете ни. Понякога само гримьор, понякога пластичен хирург, понякога истински касапин. Веднъж му казах съвсем сериозно, че ще го убия. Повярва ми. Уплаши се, страхлив си беше. Трепереше като лист. Сигурно съм изглеждал звяр. Онези страници ми бяха много скъпи. Излязоха от мен като стенание при сексуален акт, като порив да бъда, като озарение отвъд, като първото ми любовно писмо ме развълнуваха и имаха, имаха връзка с цялостното послание. Нямаше рязка граница като език и ритмика с останалото. Този книжен плъх искаше да ги отреже. Щеше да ги отреже. Озъбих му се, казах, че няма подобно право.
-Нямам, но ще го направя!
-Ще намеря друг редактор!

Целият разказ

Категория: Изкуство
Прочетен: 1184 Коментари: 1 Гласове: 16

22.02.2013 17:48 - Една от любимите ми еротични сцени описани в книга

Хубаво е да спомена, че те са двойка телепати. Също - че сетивността им, по-скоро ги дели от света и го прави истински ад за тях, но пък само заради това в което тази сетивност превръща любовта им, мисля, че й по-тежък ад, може да бъде понесен. Да оставим обаче фантастичното, тук всичко става буквално, но сцената ме впечатли толкова защото винаги съм приемал любовната игра като отдаване и на съзнания, не само на тела.

Откъсът е от "Кухият човек" на Дан Симънс:

"Предпочитат да пируват с попритоплените сандвичи с подгизнал хляб, коленичили вътре край входа на палатката, отколкото да се признаят за победени и да се оттеглят в сравнително по-големия разкош, който предлага колата.

— Така и така не съм гладна — излъгва Гейл. Бремън разбира, че тя лъже, а Гейл разбира, че той го знае.

Той също така разбира, че тя иска да се любят.

Към девет часа са вече в спалните си чували, но точно тогава дъждът решава да спре и лагеруващите от двете им страни изпълзяват от палатките си, надуват транзисторите до дупка и се заемат да си приготвят късна вечеря. Миризмата на печена на дървени въглища пържола прониква при Джереми и Гейл в кулминацията на любовната им игра, която отива по дяволите, и двамата започват да се кикотят.

Джереми допира буза до корема на Гейл и прошепва:

— Дали няма да ни дадат да хапнем, ако кажем, че сме младоженци?

Гладни младоженци. Гейл прокарва пръсти през косата му.

Джереми целува нежната извивка при слабините й. Е, никой не е умрял от малко гладуване.

Гейл се засмива, после млъква и си поема дълбоко въздух. Дъждът отново затрополява по палатката, лек, но упорит, прогонвайки насекомите, шума и апетитните миризми. За известно време няма нищо друго във Вселената, освен тялото на Гейл и тялото на Джереми… после едно-единствено тяло, непринадлежащо изцяло на никой от двамата.

Правели са любов и преди — още първата вечер след събирането у Чък Гилпън, — но любовта всеки път е чудесна и странна, и тази нощ под дъжда в палатката Джереми губи представа за себе си, Гейл също губи представа за себе си и мислите им се вплитат и сливат така, както и телата им. Остават изгубени един в друг цяла вечност, после Джереми започва да чувства разцъфващия оргазъм на Гейл и го изживява като свой, докато Гейл се въздига върху вълната на неговия приближаващ връх, толкова различен от земетръсната вътрешна сила на нейния, но изживян и от нея. Достигат го едновременно и за миг Гейл има усещането, че тялото й се е сгушило в неговото, а той — в съзнанието й; ръцете и краката й дълго не го пускат.

Когато се разделят и претъркулват върху смачканите спални чували, въздухът в палатката е натежал от влагата на дишането и напрежението им. Навън е вече тъмно; Гейл отгръща входното платнище и те изпълзяват до кръста под ситния ръмеж, който нежно гали лицата и гърдите им, вдишват прохладния въздух и отварят уста, за да пият от небесната влага.

Сега не четат мислите си и не е нужно да се търсят. Всеки е другият и долавя всяка мисъл и усещане веднага щом възникнат у нея или него. Не, това не е съвсем точно: за известно време няма „тя“ или „той“; съзнанието за различните полове се завръща постепенно, като утринен прилив, който се отдръпва бавно, за да остави след себе си доскоро скрити в пясъка предмети.

Освежени от дъжда, те се прибират вътре, избърсват се с дебели кърпи и се сгушват под гъшия пух. Ръката на Джереми си намира удобно място върху малката вдлъбнатина на гърба на Гейл, а нейната — на рамото му. Ръката му сякаш винаги е стояла там.

Телата им са създадени едно за друго."

Категория: Изкуство
Прочетен: 4350 Коментари: 2 Гласове: 14
Последна промяна: 22.02.2013 17:51

21.02.2013 14:49 - Хлапачката

-Кажи де, кажи! Какво толкова пише в тази дебела тухла! Как и беше името! А, да, „Война и мир”…-гласът й беше писклив и неприятен и без да се глези, а тя определено се глезеше. Заедно с майка й се качи на предишната спирка и се налагаше някак да я изтърпя, но поведението й адски ме дразнеше.
-Престани. По-тихо, моля те. Срам ме е.
-Кажи, де, пише ли за суета и слава.
-Да, пише.
-Ама за звездна суета и слава.
-За повече от звездни, за човешки.
-Виж пък ти, за човешки. За мотоциклети пише ли?
-Не, нямало е тогава.
-Ама, че скука. Знам, знам, че е нямало. Сигурно пише за водка. Аз мога да се зъбя ето така. Виж…Мога и да се плезя ето така. Виж…Мога и да събирам очите си. Виж…Мога още много неща. Героите правят ли ги?
-Не.
-Не, ли? Значи не можеш да научиш от тях всичко, а живота те учи каквото трябва. За какво пише изобщо в тази книга?....

Целият разказ

Категория: Изкуство
Прочетен: 937 Коментари: 1 Гласове: 9

<< < 4 5 6 7 8 9 10 11 12 > >>

Търсене

За този блог

Автор: cefules
Категория: Изкуство
Прочетен: 495949
Постинги: 237
Коментари: 596

Гласове: 7914

Блог вълни

Календар

Април, 2024

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30