Работеше усърдно за да спести достатъчно и да закупи лиценза за човешко тяло.
Гризеше по четиринадесет часа в денонощието хартия в сметища на историята. Дейността му беше жалка, но полезна за световното съществуване. В тези времена на благоденствие човечеството не се нуждаеше от негативните чувства изразявани някога.
Разбира се сметищата можеха да бъдат унищожени с огън, но тези които имаха лиценз да бъдат човеци се веселяха на звездните яхти, караха сърф по избухващи протуберанси, купуваха си право за унищожаване на обитавана планета или се превръщаха в нейни туземци оставяйки на децата си радостта да натиснат бутона на плазменото оръдие, най-щастливите човеци можеха да си откупят право за самоубийство чрез избухване със свръхнова...
Целият разказ
Целият разказ
От хотела към плажа, през първите три дни излизаше с жена си и се връщаше с малката, през следващите три обратно. С малката излизаха преди зазоряване, прегърнати или хванати за ръце. Разминавахме се по коридорите, тя смигваше, той се подсмихваше на една страна, кимах в отговор. Жена му се правеше, че не забелязва. В опита си да прикрие какво й е и да изглежда весела приличаше по-скоро на дрогирана.Един път изпусна сълзите си. Закусвахме заедно и ми се извини. Каза ми, че е глупава, а не беше. Направи ми впечатление на задълбочен характер.„Творим красотата по образ и подобие на неизявеното желание. Когато сме изчерпани, търсим да го погалим, да го докоснем, за цялата публикация »
Няма човек, който да не е чувал името му. Всеки уважаващ се читател е и прочел негова книга. Убеден съм, че мнозина тук са прочели и тази. Но дори никой да не се досети, мисля, че този цитат е най-малко поучителен за доста други блогъри:
"Никога не спорихме, защото аз не отварях устата за неща, които не харесвам. Смятах, че ако човек харесва онова, което приятелите му пишат или рисуват, той е като ония хора, които обичат семейството си, и не е красиво да ги упрекваш за това."
Ще добавя още. Става въпрос за книга с биографична основа. Думите изрича героя, който е самия автор.
Къде Той /засега премълчавам Името Му/, къде десетките умници /по-големи автори и естети разбира се от Него/ с фрази от рода:
"...ама почитателите на този..."
"...нямате вкус, че четете и харесвате тези неща..."
"...аз пиша стойностно, ама блог.бг. е непретенциозна публика и харесва теб..."
"...ти що го харесваш тоя / тая, влез в блога ми, да прочетеш нещо качествено..."
и така нататък и така нататък.
Целият разказ
Натрапчиво ги чуруликаха. Написа ги тази сутрин, превърна се в пърхащи криле на пеперуди. В цветни галещи криле с упойващ прашец. Превърна се в радост и екзалтация. Искаше да завали да се окъпе, искаше да зазвъни сърцето му като часовник за да го събуди. Не защото този сън наяве не му харесваше, а защото твърде много му харесваше и не се намираше на този свят, а небесата, но тя се намираше на земята и нямаше как да й подари строфите посветени на нея, ако останеше там горе при съвършенството. Тя имаше руса муцунка. Не руса коса, а руса муцунка. Косата й беше кестенява, но толкова миловидни зверчета не изглеждат жените с кестеняви коси. Тя имаше изражение на руса жена. Жена, не момиче, въпреки своите тринадесет, но щеше да остане момиче и на тридесет и три и на шестдесет и три. Със същата невинна и нагла муцунка. И гърдите й бяха муцунки. Погубваше го когато се усмихнеше гузно на една страна. Караше го да се чувства като пред голям екран. В него дори, вътре. Наоколо водопади и гори с диви индианци, лагерни огньове и отгоре прилитащ едномоторен самолет.
Беше по-голям с една година от нея, тя с половин глава по-висока. Даваше...
Целият разказ
Впечатляващо, нали? А според мен героят на Муриками е абсолютно прав. И както за произведенията, така и за любовта. Очарова ни с „недостатъците си". И както за любовта, тъй изобщо и за битието ни. Имаме си ценностни системи, по тях оценяваме съществуването си. Но си имаме едни по-висши заложби, по които живеем. И благодарение на които развиваме ценностните си системи.
Стотици пъти съм писал неща в смисъла на този цитат, но на мен не може да се вярва. Обаче на Харуки Муриками може.
Има си покритие. Минимум двумилионен тираж на всяка от книгите си. Преводи да десетки езици. И Слава Богу, японец е, наложил се на световния пазар, а не е българин, опитал се да го направи в интернет, че си представям какво щеше да му се случи.
„Объркани кошмари на едно болно въображение" - тази фраза нямаше как да отсъства от реакциите не псевдо интелектуалния ни елит. „Прекалено много думи, сто страници могат да се напишат в пет, истинската литература е..." (следва назидателно махане с пръст с маниер на учител, водещ литературен кръжок) - това нямаше как да не се случи, имайки предвид сладкодумието на Харуки Муриками и отношението на „разбирачите" в блог платформите, форумите за всичкознайковци и някои тъй наречени „литературни сайтове", които в последствие се превърнаха в идеална среда и средство за реализиране на нечии болни желания за доминиране (на всяка цена и в името на всичко). Веднага щяха...
Целият материал
Целият разказ
Странникът, без съмнение, не беше с всичкия си. Криеше се защото загрижени хора искаха да го вкарат в лудница, а тъй като беше див и свободолюбив зад решетките щеше да умре. И той го скри за ден – два, за да загубят преследвачите му, дирите...
Целият разказ