Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: cefules Категория: Изкуство
Прочетен: 487088 Постинги: 217 Коментари: 596
Постинги в блога от Февруари, 2013 г.
<<  <  1 2 3
 Три четвърти от битието си изживя като огромна мишка. 
Работеше усърдно за да спести достатъчно и да закупи лиценза за човешко тяло. 
Гризеше по четиринадесет часа в денонощието хартия в сметища на историята. Дейността му беше жалка, но полезна за световното съществуване. В тези времена на благоденствие човечеството не се нуждаеше от негативните чувства изразявани някога. 
Разбира се сметищата можеха да бъдат унищожени с огън, но тези които имаха лиценз да бъдат човеци се веселяха на звездните яхти, караха сърф по избухващи протуберанси, купуваха си право за унищожаване на обитавана планета или се превръщаха в нейни туземци оставяйки на децата си радостта да натиснат бутона на плазменото оръдие, най-щастливите човеци можеха да си откупят право за самоубийство чрез избухване със свръхнова...

Целият разказ
Категория: Изкуство
Прочетен: 1285 Коментари: 1 Гласове: 22
 За да не я вижда избоде очите си. Тя му противоречеше и с това, че я имаше. Със сивите си очи, със ситните бръчки, с омекващата с възрастта кожа, слабото тяло. Изпитото изящество на светица без бог. Посредствена жена, жужаща в ефира муха, дразнеща суета, глупава гримаса, фигурка излята в калъпа на световната система за масово производство, скучна като поточна линия в консервен комбинат, с колекция от дипломи интелектуална нула, дори по-зле от нула, защото нулата е лишеното от материалният тумор съвършенство. Нула със запетайка и без единица след това беше. В огледалото не виждаше себе си, а еснафските си прояви за красота. Мислеше да я промуши с шило или да я залее с радиоактивни отпадъци. Разгърнеше ли някое от списанията си, все едно тя правеше това с него. При това не го съзнаваше. Овца. Клониран непретенциозен разум. Занимаваше се с обществени дейности, редеше и разграждаше фрази на стари мислители

Целият разказ
Категория: Изкуство
Прочетен: 2128 Коментари: 3 Гласове: 21
  Бичуваме не знаейки да любим  
От хотела към плажа, през първите три дни излизаше с жена си и се връщаше с малката, през следващите три обратно. С малката излизаха преди зазоряване, прегърнати или хванати за ръце. Разминавахме се по коридорите, тя смигваше, той се подсмихваше на една страна, кимах в отговор. Жена му се правеше, че не забелязва. В опита си да прикрие какво й е и да изглежда весела приличаше по-скоро на дрогирана.Един път изпусна сълзите си. Закусвахме заедно и ми се извини. Каза ми, че е глупава, а не беше. Направи ми впечатление на задълбочен характер.„Творим красотата по образ и подобие на неизявеното желание. Когато сме изчерпани, търсим да го погалим, да го докоснем, за image image imageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimageimage   цялата публикация »
Категория: Изкуство
Прочетен: 1582 Коментари: 2 Гласове: 22
 Надолу следва цитат от една от най-значимите книги на един от Колосите в световната литература. Коя е книгата? И кой е той?
Няма човек, който да не е чувал името му. Всеки уважаващ се читател е и прочел негова книга. Убеден съм, че мнозина тук са прочели и тази. Но дори никой да не се досети, мисля, че този цитат е най-малко поучителен за доста други блогъри:

"Никога не спорихме, защото аз не отварях устата за неща, които не харесвам. Смятах, че ако човек харесва онова, което приятелите му пишат или рисуват, той е като ония хора, които обичат семейството си, и не е красиво да ги упрекваш за това."

Ще добавя още. Става въпрос за книга с биографична основа. Думите изрича героя, който е самия автор. 

Къде Той /засега премълчавам Името Му/, къде десетките умници /по-големи автори и естети разбира се от Него/ с фрази от рода:

"...ама почитателите на този..."

"...нямате вкус, че четете и харесвате тези неща..."

"...аз пиша стойностно, ама блог.бг. е непретенциозна публика и харесва теб..."

"...ти що го харесваш тоя / тая, влез в блога ми, да прочетеш нещо качествено..."


и така нататък и така нататък. 

Категория: Изкуство
Прочетен: 3722 Коментари: 10 Гласове: 51
07.02.2013 10:48 - Ева
 Ева, като на Ева беше невинна голотата й. Изглеждаше облечена в нея. Всяка дреха би й стояла прекрасно, но сякаш не познаваше дрехи. Излизаше сутрин рано от бунгалото си и около час плуваше. Не забелязах да трепери или кожата й да е настръхнала, а водата в езерото е студена и се намирахме на хиляда и четиристотин метра над морското равнище. Не забелязах в поведението й свян или демонстративни признаци на ексхибиционизъм. Пусто беше, но освен мен имаше две семейни двойки туристи, любители на промишлените количества водка и нощното къпане, мършавият хижар и дебелата му съпруга, понякога се навъртаха и кравари, мина и една туристическа група от около четиридесет човека. Останаха за вечер в хижата и бунгалата, запалиха високи огньове и разкараха тишината, сякаш не ги забеляза. Иначе на часове път нямаше жива душа. Водеха се някакви спорове за собственост, никой не се...


Целият разказ
Категория: Изкуство
Прочетен: 1988 Коментари: 2 Гласове: 31
 Клетките му пееха, лудуваха, бликаха животворно, чуруликаха римите. 
Натрапчиво ги чуруликаха. Написа ги тази сутрин, превърна се в пърхащи криле на пеперуди. В цветни галещи криле с упойващ прашец. Превърна се в радост и екзалтация. Искаше да завали да се окъпе, искаше да зазвъни сърцето му като часовник за да го събуди. Не защото този сън наяве не му харесваше, а защото твърде много му харесваше и не се намираше на този свят, а небесата, но тя се намираше на земята и нямаше как да й подари строфите посветени на нея, ако останеше там горе при съвършенството. Тя имаше руса муцунка. Не руса коса, а руса муцунка. Косата й беше кестенява, но толкова миловидни зверчета не изглеждат жените с кестеняви коси. Тя имаше изражение на руса жена. Жена, не момиче, въпреки своите тринадесет, но щеше да остане момиче и на тридесет и три и на шестдесет и три. Със същата невинна и нагла муцунка. И гърдите й бяха муцунки. Погубваше го когато се усмихнеше гузно на една страна. Караше го да се чувства като пред голям екран. В него дори, вътре. Наоколо водопади и гори с диви индианци, лагерни огньове и отгоре прилитащ едномоторен самолет. 
Беше по-голям с една година от нея, тя с половин глава по-висока. Даваше...


Целият разказ
Категория: Изкуство
Прочетен: 1606 Коментари: 3 Гласове: 30
 „Произведенията, които притежават известно несъвършенство, са привлекателни тъкмо с несъвършенството си." - „Кафка на плажа", Харуки Муриками.

 

Впечатляващо, нали? А според мен героят на Муриками е абсолютно прав. И както за произведенията, така и за любовта. Очарова ни с „недостатъците си". И както за любовта, тъй изобщо и за битието ни. Имаме си ценностни системи, по тях оценяваме съществуването си. Но си имаме едни по-висши заложби, по които живеем. И благодарение на които развиваме ценностните си системи.

Стотици пъти съм писал неща в смисъла на този цитат, но на мен не може да се вярва. Обаче на Харуки Муриками може.

Има си покритие. Минимум двумилионен тираж на всяка от книгите си. Преводи да десетки езици. И Слава Богу, японец е, наложил се на световния пазар, а не е българин, опитал се да го направи в интернет, че си представям какво щеше да му се случи.

„Объркани кошмари на едно болно въображение" - тази фраза нямаше как да отсъства от реакциите не псевдо интелектуалния ни елит. „Прекалено много думи, сто страници могат да се напишат в пет, истинската литература е..." (следва назидателно махане с пръст с маниер на учител, водещ литературен кръжок) - това нямаше как да не се случи, имайки предвид сладкодумието на Харуки Муриками и отношението на „разбирачите" в блог платформите, форумите за всичкознайковци и някои тъй наречени „литературни сайтове", които в последствие се превърнаха в идеална среда и средство за реализиране на нечии болни желания за доминиране (на всяка цена и в името на всичко). Веднага щяха...

Целият материал

Категория: Изкуство
Прочетен: 1515 Коментари: 4 Гласове: 31
03.02.2013 15:30 - Чорба от блато
 В детството й, един отвратителен фавн я изнасили и тя погрозня. Само за да се защити от повторно посегателство. Момчетата я отбягваха. Момичетата й се подиграваха. Баща й я намрази. Беше жертвал много в младостта си, за да създаде на детето си материални условия и то да изгради от себе си личност каквато той не успя да изгради от себе си. Майка й беше мила алкохоличка, но нямаше свое отношение към нищо в живота. Вярваше на мъжа си като в Бог. И по неговите повели, започна да се държи също като него...


Целият разказ
Категория: Изкуство
Прочетен: 1025 Коментари: 1 Гласове: 31
02.02.2013 14:41 - Седем порти
 Веднъж спаси един странник от смърт и той му разказа за неотбелязаната на картите планина, която водеше към небесата. Не тези небеса които познаваме, а истинските, които не виждаме. В тези които е заряда на промисъла и време не тече. В тях може да се лети, може и да се плува, а също така може и да се крачи без опасност от падане, защото тежестта е на земното, а тези небеса са толкова далече от земята, че не се съобразят с нейните закони, а напротив в тях се създават законите на земята. 
Странникът, без съмнение, не беше с всичкия си. Криеше се защото загрижени хора искаха да го вкарат в лудница, а тъй като беше див и свободолюбив зад решетките щеше да умре. И той го скри за ден – два, за да загубят преследвачите му, дирите...

Целият разказ
Категория: Изкуство
Прочетен: 1295 Коментари: 3 Гласове: 24
<<  <  1 2 3
Търсене

За този блог
Автор: cefules
Категория: Изкуство
Прочетен: 487088
Постинги: 217
Коментари: 596
Гласове: 7653
Архив
Календар
«  Февруари, 2013  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728