Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: cefules Категория: Изкуство
Прочетен: 374620 Постинги: 191 Коментари: 596
Постинги в блога от Януари, 2015 г.
Някъде те изгубих снощи из мрежата и не можах да си кажа думата и се сетих сега, за това го пиша и тук. Чудиш се как така атеист изведнъж започва да подкрепя фанатичен религиозен акт.

Има една форма на атеизъм, която си е чист религиозен фанатизъм. Хората страдащи от такъв от сърце ще подкрепят друг фанатик, докато той върши онова, което на тях им се ще да извършат. И така, докато врага им е общ, а после...


Категория: Изкуство
Прочетен: 1029 Коментари: 0 Гласове: 15

Пълна хармония, но без стремежи! Нима е възможна? И ако е възможна, няма ли човек отново да избере стремежите пред подобна хармония, която неизбежно би го довела до регрес? Като, че ли това е основния въпрос в „Каменната стълба” – новелата, която освен едноименния роман е включена в изданието на „Хр. Г. Данов”. Поне аз си го зададох докато четях „Каменната стълба”, а след него идваха още и още по-предизвикателни и по-рогати въпроси: за прогреса и щастието, за неизбежния риск с който е свързано човешкото съществуване. И какво ме кара да дълбая своята каменна стълба. И в „Каменната стълба”, и в „Обратната страна” Ана Величкова е останала вярна на себе си. Шеметно действие, приключения, остър сюжет, оригинални научно – фантастични елементи и освен буквално и алегорично значение на събитията. След глобална катастрофа група от оцелели попада на планета – истински Едем, природата влиза в контакт с тях. И тук е много, много оригинално защото е описана нирвана по научен, макар и фантастичен начин. Съвсем рационален без намеса на необясними духовни сили. Не, не е употребена никъде думата „нирвана”, нито пък друга дума, която да прави връзка между това, което се случва на героите и източните учения, но пък и не трябва. Защото и нирваната, и източните учения са само част от многобройните човешки системи, които водят до една и съща представа за едно и също блаженство и покой. Пълно единение с природата, изключване на хищните нагони, дейностите на съзнанието. Възможно ли е? Сюжетът допуска физически условия при които е възможно. Но оттук – нататък се връщаме на въпроса с който започнах. И става още по-интересно. Като прочетете новелата ще се уверите.

 

Романът „Обратната страна” е също много провокативен. Ще ми се да го прочетете, припомняйки си филма „Денят на независимостта” или пък примерно „Смъртоносно влияние” (дано не греша заглавието на този, мисля, че не). В единият зли извънземни нападат земята за да я опустошат. В другият астероид удря планетата. И в двата американския президент в обръщение към нацията произнася разтърсваща реч и в двата случая в речта се слави човешкия прогрес, дори войните, защото благодарение на тях са създадени оръжията, които ще спасят планетата. Има мъдрост в подобна реч, затрогваща е, но думите биха били верни само при подобна ситуация. Когато опасността за човечеството е отвън. Но за жалост: нямаме такива врагове, които да ни направят такава услуга. Да се появят, че да ни солидаризират и да бъдат унищожени. Врагът си е в нас – точно в тези оръжия, в обратната страна на откритията, които все за благо на човечеството се правят, но все злия разум ги използва за заплаха над всички ни. Но така както го написах – нищо ново. Всеки разумен човек си го е помислял, интересно е в какъв сюжет може да се превърне тази идея. Не искам да го преразказвам и да правя спойлери, но представете си, че попадате в плен, в един автономен, затворен свят, когато целия останал свят е застрашен.

Представете си и една екологична глобална бомба. И много приключения, и съдби.  

 

Очаква ме „Седем възела и седем пробуждания” на Ана Величкова.

 

Не знам откъде може да се намери „Обратната страна”, най-вероятно в библиотеките я има. При късмет и на „Славейков”. Ще се повторя: не знам изобщо могат ли да се открият по книжарниците книгите на Ана Величкова. Ще преглътна гнева, който ме обзе докато написах горните два реда. Ще го потуша, в името на ценностите за които иде реч в книгите на Ана Величкова. Но тя не е лигава телевизионна звезда, че да са изложени книгите й на всяка книжарница и чаршия, и да са сред най-продаваните книги за годината в България, а една от знатните дами на българската фантастика. Творила и вдъхновявала нас следващите поколения вече десетилетия. Истинско щастие е, че въпреки възрастта си е сред нас. Тук във фейсбук. Намерете я. Харесайте страницата й. Може и да не се откриват книгите й по книжарниците, но заслужават да бъдат дори в учебниците. А в страницата ще откриете повече отколкото на пазара. 



Фейсбук страница на Ана Величкова
Категория: Изкуство
Прочетен: 1196 Коментари: 0 Гласове: 12
 „Веднъж Вирнал му показа празното място на стената срещу входа.

-Напиши го с мъдрост, до която сам си достигнал. Но не бързай, защото други хора ще дойдат след теб да прочетат надписа.”

„Кристалната огърлица” Ана Величкова

Мойрите имат чувство за хумор. Няма как Ана Величкова да е знаела, че думите на нейния герой, мъдрец от цивилизация с близка до елинската и тракийска култура, ще бъдат публикувани и на стена във фейсбук. А в това, което стария мъдрец съветва младия си ученик, няма да е зле да се вслушаме всички. И малки, и големи. Светът се мени, технологиите се развиват, с тях и модата, а с нея изглежда и нравите, ала много неща остават неизменни. И точно в тях – тези неизменните черти в характера на човека е риска, големия риск, но и надеждата. От една страна безумието, неутолимата жажда за власт, за притежание над души и материални облаги; от друга добродетелите – любовта, любовта към свободата, солидарността, а в книгата особено важно значение има и умереността. И както преди няколко хилядолетия когато се развива действието, така и днес имаме нуждата от хубавата приказка, с героичния сюжет, в която злото и доброто са изправени едно срещу друго, за да се види кое е зло и кое е добро. Книгата е пълна с битки, приключения, а това, което я прави различна от модния поток е, че това не е фентъзи приказка, а научно – фантастична приказка. Свръхоръжията, тайнствените сили с които си служат героите не са магия, а остатък от една силно развита технология от преди потопа. И ако има някаква магия, то тя е в изкуството. И тук е очарователния образ на трите грации – всъщност най-обикновени момичета, които изпълват художника с вдъхновение за да превърне образа им в божествен, и спасителен в битката за свобода. Не само красиво, но и много дълбоко философско послание, над което си струва човек да се замисли. Лично на мен ме доведе до мисълта: подобие сме на божествата, независимо има ли ги или не. И не във властта, която можем да придобием, а в красотата, която можем да одухотворим. 
А книгата е пълна с предизвикателства за размисъл. Почти във всяка страница може да се открие крилат афоризъм, но това не натоварва действието, вълнението от приключението не отслабва. Сюжетът е много силен – две главни действащи лица, двама младежи на път, преминаващи през десетки тежки изпитания. Единият ученик на художник ще трябва да отиде при мъдреца. Другият ученик на мъдреца ще трябва да отиде при художника. И двамата водени от своите ценности, отхвърлящи войната, ще трябва да се отдадат на борбата за свобода. А в отношението им към тайнствените предмети с огромна сила, които са им поверени, всъщност е цялата мъдрост, която трябва да прояви човечеството за да опази и живота и свободата си. 
Изключително издържан героичен епос. Голяма наслада ми бе да го прочета. Очакват ме „Обратната страна” и „Седем възела и седем пробуждания” от Ана Величкова.

Не знам, може ли да се открие някъде „Кристалната огърлица”, не знам изобщо могат ли да се открият по книжарниците книгите на Ана Величкова. Ще преглътна гнева, който ме обзе докато написах горните два реда. Ще го потуша, в името на ценностите за които иде реч в книгите на Ана Величкова. Но тя не е лигава телевизионна звезда, че да са изложени книгите й на всяка книжарница и чаршия, и да са сред най-продаваните книги за годината в България, а една от знатните дами на българската фантастика. Творила и вдъхновявала нас следващите поколения вече десетилетия. Истинско щастие е, че въпреки възрастта си е сред нас. Тук във фейсбук. Намерете я. Харесайте страницата й. Може и да не се откриват книгите й по книжарниците, но заслужават да бъдат дори в учебниците. А в страницата ще откриете повече отколкото на пазара. Тук

Категория: Изкуство
Прочетен: 1900 Коментари: 0 Гласове: 15

„Който прави дисекция на красотата, сам се порязва.”

 

Горните думи са на Мария – героиня от романа на Ана Величкова: „Пришълецът”, отправени са към главния герой Кирил, когато той впечатлен от красотата на розите (вижда ги за пръв път живота си) несъзнателно започва да анализира тази красота математически. Дано не изпадна в тази конфузна ситуация, за това ще се опитам да опиша най-импулсивните си първи впечатления пред това да анализирам книга на един от класиците в българската фантастика, какъвто е Ана Величкова.

Ще се опитам, но няма да успея. Защото в духа на книгата е да се подхожда с разум към чувствата, а също да се приема с чувство човешката разумност.

Както Кирил, така и всички останали герои са рационалисти, учени, всеки отдаден на своята област, на своята дарба, но наедно с това млади духове – преизпълнени с копнежи, поривисти, сърцати, а особено чаровната Мира буквално има способностите да съпреживява цялата планета: птичките, мурите, Кирил, останалите, останалото. Тя е образ толкова чист и толкова поетичен, че от думите ми, ако не сте прочели книгата ще ви се стори, че иде реч за алегория, но не – Мира не е просто художествено средство, тя си е героиня от плът и кръв, толкова логично присъстваща, че да добие разказа максимално усещане за реалистичност. А малко или много, и без рядката й дарба, всички останали герои са като Мира. Всеки е осъзнат като част от огромно разумно мироздание, за което го боли, за целостта на което се бори, с което се развива. Чувстващ чрез всеобщото, осъзнаващ го сам с разума си на учен. От една страна човека, който ще се опита да изчисли красотата на розите и ще се убоде, но същия, който ще се бори да изкачи върха воден от порива и волята си, въпреки, че съзнава, че е още слаб. Такъв е и автора и характера на книгата. Геологът Ана Величкова и поетът Ана Величкова в едно са фантаста Ана Величкова.

И това е условието за създаването на този кристално изобразен, колкото фантастичен толкова и реалистичен свят.

Какво почувствах като я четох: на първо място, че съм направил нещо за себе си, което е трябвало да направя. Пречистващ ритуал след който се чувствам облекчен, по-малко тревожен, с повече надежди и по-малко тревоги. С повече вяра към човек и общочовешкото. Не, не преувеличавам.

Подобна книга не съм чел от десетилетия. От юношеството си. В това време съм гледал хиляди фантастични филми и съм прочел хиляди фантастични книги. Някои слаба работа, други посредствена, производствено конвейерна, добра, талантлива, много талантлива, гениална: книги и филми които са ме забавлявали, книги и филми, които са ме променили, обогатили, направили по-мислещ или просто убили времето ми, но общото при всички тях е било мрачния, тъжен, мъчителен образ на едно бъдеще, което сме изпуснали от ръце. Безкрайно ценни са, това са предупреждения, провокации за размисъл, но дори в тези, които я има надеждата, мрака доминира.

Не така е в „Пришълецът”. Представете си сюжет едновременно и пост-катострофически и катастрофически, но най-висшите човешки добродетели са се развили. И тук не е насилен патетичен утопизъм или блудкавата позитивност на съвременни проповедници, които искат да ни накарат да отвърнем поглед от реалността, напротив: остър взор в реалността и начин да я преосмислим. А и единствения начин да опазим света. Представете си роман, в който няма един отрицателен герой. И все пак е грабващ, държи в напрежение от начало до край. Къде е конфликтът? В духовни начала. Природни и човешки сили. От дълбоката ни история в която пророк (рационалистичен пророк) Кормес предсказва колосалния катаклизъм с думите: „когато брат престане да убива брата, а мечовете и копията ръждясат…” премине се през ядрена глобална катастрофа и се стигне до бъдеще в което далечни правнуци ще се изправят пред последното изпитание за живота.

Какво е? Прочетете я за да разберете. Геологът Ана Величкова е направила невероятно описание. Няма да видите подобно в нито един от стотиците катастрофически филми, които ни заливат. Връзката е човешки нрав – земя – космос. Както проблема, така и решението му.

Всички с всичко сме връзка.

И ще си призная: поплаках си малко. При срещата със Соле. Обречената Соле, запазила от начало до край най-човешкото въпреки печалната си съдба. И бях поразен от самообвиненията на Мира, която прави нещо божествено за Соле – създава й смисъл на живота, но поемайки подобна отговорност не спира да бъде терзана от съвестта си.

Сам за себе си, без да ангажирам никого, това си е мой прочит възприех Соле, освен като реална героиня и като алегория на цялото човечество. Но човечеството в един от своите етапи. С надежда този етап да отмине и да отстъпи на онзи, в който то – човечеството ще бъде като останалите герои в „Пришълецът”.

На масата пред мен са „Кристалната огърлица”, „Обратната страна” и „Седем възела и седем пробуждания” на Ана Величкова. След малко ще започна „Кристалната огърлица” и съм много, много нетърпелив. Ще пиша за всяко едно от очакващите ме приятни преживявания.

  

Категория: Изкуство
Прочетен: 2416 Коментари: 0 Гласове: 42
Последна промяна: 08.01.2015 13:17
Търсене

За този блог
Автор: cefules
Категория: Изкуство
Прочетен: 374620
Постинги: 191
Коментари: 596
Гласове: 6859
Архив
Календар
«  Януари, 2015  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031