Не съм сигурен дали идиотизма ми е перманетен, но отдавна не мога да отричам, че понякога ме изпълва. Тъй и сега, така, че ако разсъжденията ми ви се сторят идиотски със сигурност имате някакво право. 

На първо място, не ми се струва чак толкова тревожно, че протестиращите нямаме общи искания. Исканията са пълен хаос. Плашещ чак. Но по-притеснително щеше да е, ако всички бяха еднакво убедени и приели като разумна поредната лудост. 
Да не си съгласен с исканията на ближния си, но да защитиш правото му да ги има, лично аз припознавам с понятието: солидарност. А солидарността ми се струва онова от което изпитвахме най-голям дефицит. 

Коя мисъл ме отвращава? Много работи не ми харесват, но ги приемам, защото ми се струват необходими. Единствената мисъл, която ме отвращава е, че хората, които първи излязоха да протестират, онези обикновени хора от Благоевград, които унищожаваха бланките на получените сметки за електричество и другите като тях, ще останат излъгани. Дано това не се случва. Проблемът, който взриви всичко,  не е некоректно да се нарече: социален, но още по-точно, струва ми се, щеше да е, да се нарече: битов.

И хубаво ще е да се помни как е било. Ама много хубаво ще е да се помни. Защото ще е поучително и за управляващите на внуци и на правнуци. Да не говорим, че ще е особено полезно за всички ни, в най-близко бъдеще. 

До какви последици може да доведе един най-обикновен битов проблем на едни най-обикновени хора. 

Другото: относно лумпените. 
Не ме разбирайте погрешно, не одобрявам насилието. Посегателствата срещу служебни лица. Простотията. Поставям се постоянно на мястото на някои невинен, който можеше да бъде осакатен, убит и не изключвам мисълта, че някои ще остане с психически травми до край на живота си. Като искал да протестира мирно. 
Знам и какво търсят подобни персонажи на всички масови събирания. Нещо подобно на троловете в блога, само, че по-сериозно. Разтоварване на натрупаното зло. И понеже на повечето главите им са зелени, не си правят реална сметка за последиците до които могат да доведат действията им. 
Но достатъчно се говори само за тяхното зло. 
Там е работата, че от него, май се възползвахме - без да го желаем - всички. 
Защото, ако не се беше стигнало до крайности, не се знаеше какво развитие щяха да имат протестите. 
От години участвам в няколко групи във фейсбук срещу произвола на монополите. Някои имат десетки хиляди членове, пращаха се и петиции. 
Мирни форми на протест. Някой обърна ли им внимание?
И като казвам "някои", нямам предвид само политическите ни лидери, защото си имаме и други национално отговорни институции и хора.
Явно не можа да стане мирно. И това се превърна в идеална среда за тези крайности и младежки безобразия. 
Отново да подчертая: не ги оправдавам. 
Но ако някой касапин с ферма на хипотетичен морски бряг изхвърля всеки ден кървави карантии във водата, мисля, че също ще е виновен, колкото акулата, ако акулата изяде дъщеря му, която е влязла да поплува.