Впечатляващо, нали? А според мен героят на Муриками е абсолютно прав. И както за произведенията, така и за любовта. Очарова ни с „недостатъците си". И както за любовта, тъй изобщо и за битието ни. Имаме си ценностни системи, по тях оценяваме съществуването си. Но си имаме едни по-висши заложби, по които живеем. И благодарение на които развиваме ценностните си системи.
Стотици пъти съм писал неща в смисъла на този цитат, но на мен не може да се вярва. Обаче на Харуки Муриками може.
Има си покритие. Минимум двумилионен тираж на всяка от книгите си. Преводи да десетки езици. И Слава Богу, японец е, наложил се на световния пазар, а не е българин, опитал се да го направи в интернет, че си представям какво щеше да му се случи.
„Объркани кошмари на едно болно въображение" - тази фраза нямаше как да отсъства от реакциите не псевдо интелектуалния ни елит. „Прекалено много думи, сто страници могат да се напишат в пет, истинската литература е..." (следва назидателно махане с пръст с маниер на учител, водещ литературен кръжок) - това нямаше как да не се случи, имайки предвид сладкодумието на Харуки Муриками и отношението на „разбирачите" в блог платформите, форумите за всичкознайковци и някои тъй наречени „литературни сайтове", които в последствие се превърнаха в идеална среда и средство за реализиране на нечии болни желания за доминиране (на всяка цена и в името на всичко). Веднага щяха...
Целият материал