Чета, връщам се назад във времето и без да пия съм като пиян. Не вярвах, че съм имал толкова спомени от последното десетилетие. И неочаквано за себе си ги открих запечатани в антологията. Стихове на приятели с които вече нямам никакви контакти, а каква романтика беше някога да пишеш и да публикуваш из сайтовете. И като, че ли повече Буквите, отколкото виното е вдъхновило много от тези стихове. Но то опиянението си е същото. Е, доста съм и поласкан, че стихотворението ми е между тези на Пламен Глогов и Ивайло Терзийски. Старо вино е тази антология. Такова вино, каквото и в родния ми град даже не правят

В Антологият "Жени и вино, вино и жени" са събрани наградените произведения в периода 2004 - 2012 на провеждания от Фондация "Буквите" конкурс - "Жени и вино, вино и жени", посветен на двойния празник - "Свети Валентин/Трифон зарезан"

 Било е част от секундата. Нищожна част в която времето спря. Пулсът ми също. Мисълта ми стана стройна, ясна каквато никога не е била, спокойна каквато никога не съм й позволил да бъде, красива каквато живота ми не е разрешил да имам. Вън от припряност, вън от своите съображения, от рамките си, от догмите и боязънта си, вън от часовниковият механизъм и пътните знаци на ежедневието. Свободна, чиста, на границата между унеса и възбудата, високо над доброто и злото, от чувството за дълг и тревоги. Стана неочаквано богата и в този кратък миг си помислих повече неща, в по-строен ред отколкото през всичките си четиридесет и две години...

Целият разказ



разказът е написан на 29-09-2006 

Оригинална публикация