Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: cefules Категория: Изкуство
Прочетен: 486699 Постинги: 216 Коментари: 596
Постинги в блога от 21.04.2013 г.
 „Стрина”  от Северина Самоковлийска – смях до припадък

 

Безброй са причините много милиони от малко милионното ни население да се чувстват неудовлетворени. Знаем си ги, нали? Страшничко, а и тъжно! Но може и да бъде много, много смешно!

Зависи как ще се разкаже.

Смешно, без да е злорадо. С чувство за хумор, от което сълзите потичат по две причини: от смях, но и затрогване.

Да, може да бъде смешно, без да престане да е тъжно. Поглеждаме от страни тъгата, превъзмогваме я и поне за времето, в което трае настроението, сме по-силни от нея.

Част от тези много милиони, които се чувстват неудовлетворени се нуждаят от алегоричен образ на цял свят, който им пречи да живеят щастливо. Нуждаят се от иконата на своята омраза.

Върху която да излеят гнева си, цялата си изобретателност и креативност за правене на мръсно. Знаем си го, нали? Страшничко, а и тъжно! Но може и да бъде много, много смешно!

Смешно, без да е злорадо. С чувство за хумор, от което сълзите потичат по две причини: от смях, но и затрогване.

Тази икона на омразата може да бъде комшията или колегата, спътник в автобуса, звездата по телевизията или...автора, който има безобразие да пише успешни книги и да прави премиери. Най-вече той, особено, ако страдалеца, който го въздига за Икона на своята омраза е също пишещ. При това в представите си толкова гениален, че има право да мрази всяка посредственост.

Е, това вече е много смешно, но пак зависи, как ще се разкаже, защото би могло и да е много страшно.

Три пъти съм се смял толкова четейки книга. В 1988 когато за първи път прочетох: „Пътеводител на галактическия стопаджия”, миналата 2012 година четейки „Баудолино” на Умберто Еко и снощи (20.04.2013) по време на организирания от Христо Блажев Читателски маратон, когато оставих „Шпандау Феникс” на Грег Айлс, за да си прочета първо: „Стрина”, чийто PDF формат, получих от авторката по фейса.

 

Книга за интернет тролите!

Книга за печалните страни на действителността ни изобщо!

Книга за творческата завист и културата ни!

Книга за най-обикновени хора, в необикновени ситуации!

 

Предстои премиера й. Да се надявам Северина няма да има своята Калина, като героинята и Кичка, но каквото и да стане, една изключителна книга е вече факт.

Мислех си, че каквото и да напиша, само ще попреча. Защото каквото и да напиша няма да е толкова свежарско и забавно, колкото книгата.

 

Само, като си представих, обаче, че това ще са едни от първите думи за книга, за която ще се изпише още много, според мен, някой ден и като учебен материал, не издържа суетата ми и написах тези непретенциозни редове.

 

Очарован.

 

Категория: Изкуство
Прочетен: 3230 Коментари: 3 Гласове: -1
Последна промяна: 21.04.2013 12:57
 Какво е „Мадам Еротика” (няколко думи за едноименната новела)

 image

По характер сюжета на „Мадам Еротика” е класически психо – трилър, но разработката му е нестандартна, изграден е изцяло по монолога и проследен единствено през гледната точка на субекта на престъпните намерения, който възприема своите действия като поезия.

А този субект – той не е кой да е, а секссимвол за масовата аудитория и дълбоко в себе си една много чувствителна и объркана жена с опасен ум. Актриса, който все повече заприличва на героинята си. Която се бои да се превърне в героинята си. Която мрази и иска да убие героинята си, но това означава да убие самата себе си, освен, ако не е изградила един грандиозен, прецизен, но рискован и престъпен план.

В него е замесен обикновен неин фен.

Многобройни са образците в жанра в които вманиачения фен преследва звездата си. В „Мадам Еротика” се случва обратното: звездата преследва фена си.

Защо? По същата причина по която и феновете преследват звездите си. Една звезда се нуждае толкова от феновете си, колкото феновете от звездите си. Феновете удовлетворяват необходимостта на звездите си, точно толкова колкото звездите удовлетворяват необходимостта на феновете си.

Нейната героиня е негово божество, а тя – истинската: не героинята й, обожествява него. И се нуждае от него, за разлика от героинята.

Кой е той? Има ли значение. В него е събрана идеята на всички мъже, които са влюбени в измислицата за нея.

Коя е тя? Самата тя не знае, възможна ли е има ли я изобщо, извън блясъка на еротичната фантазия, която е създала на сцената.

На какво разчита и докъде ще доведат опасните й игри?

Може би има и други варианти, освен края, който на мен ми се струва неизбежен.

Как изглеждат събитията извън нейната гледна точка. Е, тях читателя трябва да си представи сам. С думите си Мадам Еротика само щрихова това, което се случва. Казва достатъчно, но и малко. За останалото, мисля, че всеки може да се досети.

Защо избрах да разкажа историята така? Защото в подобни истории, липсва тази гледна точка. На престъпника. Какво се случва в душата му е понякога удивително подробно, дълбоко и проникновено анализирано, но рядко, изключително рядко е оставено тази душа да говори и изкаже своята истина за събитията.

Така, както ги чувства.

 

А отвъд трилъра? Лично, винаги ще възприемам „Мадам Еротика” като алегория на взаимоотношенията между жената и женствеността, в съвременната масова култура. Нямам претенции за правото си на подобни генерални изводи, а и те не са чак толкова важни, по-важно е книгата да увлича, но като един истински наследник на Княз Мишкин, не мога да се въздържа, да открия личното си, малко странно (меко казано) становище. 

Официална страница

Категория: Изкуство
Прочетен: 4190 Коментари: 3 Гласове: -4
Търсене

За този блог
Автор: cefules
Категория: Изкуство
Прочетен: 486699
Постинги: 216
Коментари: 596
Гласове: 7643
Архив
Календар
«  Април, 2013  >>
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930