Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: cefules Категория: Изкуство
Прочетен: 374620 Постинги: 191 Коментари: 596
Постинги в блога от Юли, 2012 г.
31.07.2012 10:42 - Зоопарк
 Очите му гълтаха лакомо всичко. Прелиташе от клетка на клетка. Заговаряше животните. Накара вълкът да вие. Един щраус едва не го глътна. Коалите го гледаха любопитно, той също и в един момент съвсем правилно реши, че има прилика с тях. Камилата се опита да го наплюе, но не уцели. Хиената го стресна със злокобното си кискане. Лъвът го погледна мързеливо, махна му за поздрав с опашката й пак заспа. Пантерата удари с лапа клетката и изръмжа, но детето не се уплаши, а й се озъби в отговор. После й се оплези и побягна из алеите. Родителите извикаха след него, но то им се засмя, изцвили и затича още по-бързо.

-Сигурно иска да види конете?-предположи жената-Не вярвах, че чак толкова ще се зарадва. Изглеждаше начумерен. 

-Децата си мислят, че знаят всичко за природата. Като я видят се променят. Сигурен бях, че ще му хареса.-отвърна мъжът.-За друго се чудя. Защо е толкова пусто днес. Преди гъмжеше. Някак по-различно беше…Хей, какво ти е?...

Целият разказ

Категория: Изкуство
Прочетен: 2690 Коментари: 5 Гласове: 30
 „и секирата лежи вече при корена на дърветата; затова всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърлено в огън.”

 

Матея /3: 10/

 

Настъпеше ли пролетта, затоплеше ли се малко, тя пълнеше колата си с припаси. Отиваше във вилата си и там прекарваше месеците до застудяване. Пишеше любовни истории за списания които не съществуваха, лекуваше се с билки които не лекуваха, но поне не влошаваха състоянието й. Ремонтираше покривите, гредите, оградите. Служеше си с теслата не по-зле от мъж. Когато нямаше какво да поправи, чупеше. Ей така, после да го поправи. Кроеше планове като например да направи горско училище или кръчма за троли и сатири. В случаите когато написваше истински хубави стихове късаше листовете...



Целият разказ

Категория: Изкуство
Прочетен: 1722 Коментари: 4 Гласове: 24
29.07.2012 09:05 - Желан
 Да се прибереш след почивка в дома си и да завариш натрапник който най-нахално си е нахлузил чехлите ти, гледа телевизора все едно си е негов или да речем си мие зъбите с твоята четка е повече от неприятно. Но ако случайно подобен нахалник се озове на твое място в собственото ти тяло е далеч по неприятно. 

И трябваше да го преживея. Едва дойдох в съзнание и разбрах, че някой друг се разпорежда с ръцете ми, говори с устните ми идиотщини и на всичко отгоре харчи парите ми. Това, че беше сложил ръката ми на бедрото на моя колежка до която не смеех да припаря и така ми се усмихваше както не предполагах, че може не беше толкова лошо, но усещах един странен...

Целият разказ

Категория: Изкуство
Прочетен: 2078 Коментари: 4 Гласове: 32
  Никога не оставаше с мен през нощта, понякога и не се събличаше напълно. Все бързаше за някъде. Не знаех с какво се занимава, лъжеше, че е престъпник, а не беше. Твърде виновно гледаше, за да се опази в онзи свят в който е най-важно да имаш дебели очи. И железни нерви. Неговите не бяха. Лицето му създаваше илюзията, че са такива. Приличаше на изковано от фин, но много здрав метал. Внушаваше чувство за спокойствие, но под него бушуваха урагани. И обърканост. Исках да го изкуся, да се превърна в единствената, да съм нещо повече от любовница и докато желаех да сторя това аз самата се изкусих. Пропаднах в него. Не беше единственият симпатяга в живота ми. Срещах се и други. Някои бяха по-мили, други по-остроумни имаше и по-щедри и богати и по-сексапилни и симпатични. Не знам кога започнах да затъвам, да...



Целият разказ
Категория: Изкуство
Прочетен: 2408 Коментари: 5 Гласове: 32
  Първите думи които зачертах с черен маркер бяха „щастие” и „любов”. В следващият момент почувствах носталгия към тях. Тогава задрасках и думата: „носталгия”, а после: „почувствах”. И за този ден затворих речника. Беше обеднял с четири думи. За седмица задрасках около сто. От цветовете оставих само „сиво”, всички останали ми се струваха ненужни, а тъй като сивото ми се стори синоним на живот, премахнах и думата живот. Стараех се да забравя всички задраскани думи, а те ми отмъщаваха. Стъпките ми ги изговаряха, скърцането на вратата ги изричаше, по рекламните плакати ги изписваха, минувачите ги употребяваха, присънваха ми се. Вместо да ги...

Целият разказ
Категория: Изкуство
Прочетен: 4672 Коментари: 10 Гласове: 34
26.07.2012 10:31 - Скулптурата


Няколко думи за снимките и разказа: Снощи зарових мозъка си за идея за колаж на настоящия разказ. После си спомних, че съм направил снимки, които много добре илюстрират идеята. С жена ми снимахме част от експозиция на скулптури намираща се в централно място в Европарламента. Скулптурите изобразяват бездомници, а целта им е да напомнят на евродепутатите за проблема. Разказът съм писал години преди да знам, че има подобна експозиция. През тези години не само не съм си и представял, че ще стъпя в Европарламента, а сам бях останал без дом. След жилищна измама ми се наложи да премина през тежкото изпитание. Точно в този период от живота ми е писан и разказа, а сега приемам този разказ, като мое участие, в същата тази експозиция. Посвещавам го на проблема. И сега когото имам дом, работа в която съм влюбен, съпруга която обожавам, чудесно дете и много издадени книги, знам по-добре от всякога, че няма сигурна застраховка срещу житейските превратности. И няма човек, който да не е възможно да изпадне в положението на аутсайдерите. Идеята на тази експозиция в Европарламента е изключително благородна, а с този разказ искам да я подкрепя. 



Разказът може да прочетете тук


Категория: Изкуство
Прочетен: 1638 Коментари: 2 Гласове: 26
Последна промяна: 26.07.2012 10:35
 




Всички си мислеха, че полудява, но той се превръщаше в гарвани. 

Започна с обикновена криза. Сред несправедлива присъда. Нападнат беше от пияни млади хора и за да се защити удари единият и счупи челюстта му. В съдът нещата се обърнаха. Нервите му не издържаха и обиди и съдебният състав. За това го глобиха, а за причинената средна телесна повреда го осъдиха условно. Синът му доста се смя и го увери, че нищо не се е случило. Жена му, също го подкрепяше и утешаваше. Съседите направо бяха горди с него и често му подхвърляха, че точно така трябва да се постъпва, а присъдата няма как да му навреди. Така и изглеждаше. Той беше кротък човек и не се очакваше от него да направи друго прегрешение, че да бъде...


Целият разказ

Категория: Изкуство
Прочетен: 2279 Коментари: 7 Гласове: 30
24.07.2012 08:40 - Робот
  Има един час в денонощието когато изключвам системата си. Тогава не съществувам. Защитна реакция е срещу износване, иначе не може да се обясни, а всичко в мен е рационално и предвидено. Всяко мое движение има своята функция. Усмивката ми създава настроение или демонстрира надменност когато е нужно. Очите ми премигват за да приличат на човешките. Ръцете имат определен набор от движения. Изключително богат е, но много от движенията са забранени. Тях не мога да изпълня. Мога да шофирам осемнадесет часа без да съм нарушил нито едно правило. Да сменям стотици хиляди словесни стилистични техники, за да ме почувства по-близък потребителя на който предлагам стоката. Мога да чета по очи и вежди. По устните когато не се движат и не произнасят думи. Мога да чета по мирис и сборът от енергии които излъчва едно тяло. Да променям тактиката си за да убедя, че покупката е необходимост дори когато тя не...


Целият материал
Категория: Изкуство
Прочетен: 2587 Коментари: 7 Гласове: 29
Последна промяна: 24.07.2012 08:42
 Колонки в Буквите /избрани/

Харесвам високите токчета и дългите стройни крака. Харесвам ги. Естествено е, не съм изключение, а част от скучното правило. Към чудачеството имам малко по-особено отношение. За разлика от повечето хора, които гледат на чудачеството като на нарушение на нормите и благоприличието, аз обикновено високо ценя всяко чудачество и съм изповядвал неведнъж това във всевъзможни писмени форми.
Конкретното съчетание между високи токчета, стройни крака и чудачество обаче ме изпълни с един критикарски присмех, който по принцип ми е чужд.
Видяхме я малко след здрачаване, придвижваше се с невероятни усилия, крепена от кавалера си по калдъръма на стария Созопол. И двамата - млади, на около двадесет и една-две години. Симпатични, без съмнение, а момичето би било блестящо, ако не беше се самонаказало така. Не знам обувките, които беше сложило, дали изобщо бяха за ходене или...

Целият материал

Категория: Изкуство
Прочетен: 5881 Коментари: 15 Гласове: 49
Търсене

За този блог
Автор: cefules
Категория: Изкуство
Прочетен: 374620
Постинги: 191
Коментари: 596
Гласове: 6859
Архив
Календар
«  Юли, 2012  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031