Постинги в блога от Август, 2012 г.
28.08.2012 13:41 -
Горещо препоръчвам: "Кухият човек" Дан Симънс
Джеръми Бремън е математик трескаво отдаден на своите изследвания, за него те имат особено значение, защото чрез тях се опитва да си обясни своята дарба или по-скоро своето проклятие.
Той е телепат, но свръхчовешката му способност не го прави супергерой. Напротив, твърде уязвим е и съзнанието му е опазено единствено от това на жена му, също телепат, но когато тя умира живота му се превръща в мъчение.
„„ цялата публикация »
28.08.2012 10:51 -
Юзър
Една нощ забрави да спи, написа сто осемдесет и три постинга, на теми: политика, спорт, сънародниците ни из света, любов и секс, психология и парапсихология, психотроника, електроника, наркотици и пиене, философия и попмузика, кино и домашни любимци, цветя и оръжия, блондинки и часовници и какво ли още не. Получи около осемстотин отговора, предизвика четиринадесет скандала, седем любовни обяснения, три заплахи за живота, две за уволнение, една за подвеждане под съдебна отговорност, строго предупреждение от няколко админа и няколко бана по IP без никакво предупреждение. В това време правеше чертежа на сградата по която работеше. Опитваше се да напише няколко мили думи за поемата на...
цялата публикация »
цялата публикация »
26.08.2012 12:10 -
Под сянката
Имаше едно идиоматично хоби. Ходеше на риба. Все на едно и също място, край един и същ вир. Наоколо камъни и гущери. И марсианци не биха оцелели, но той стоеше там с часове. Сигурно за това нещо не беше на ред с ума му. Не мога да си го обясня иначе. Приличаше на нормален. Като всички останали момчета беше. Но как така не забелязваше, а от години се опитвам да му покажа, че го харесвам. Растяхме заедно. Бяхме съседски деца. Вземаше ме за кака и на мен ми харесваше, но после стана по-висок от мен. И взе да ми говори за други жени. Да го убия малко му беше. Мислех си, че аз съм единствената в живота му. И трябваше да остана, защото той нямаше да получи от друга която му бях дала и продължавах да му давам. Знаех всичките му думи и всичките му сънища...
Целият разказ
Целият разказ
24.08.2012 11:19 -
Два дни и половина
Когато изчезна, забелязаха, че я е имало.
Мобилизираха всички спасители, крайбрежната охрана, полиция и пожарна, включи се и голяма част от цивилното население.
Откриха й остатък на скелет, но после се установи, че става въпрос за нещастие от преди години, за което никой не е подозирал, ни чул нещо.
Две седмици се спущаха водолази. Дълго още се чакаше трупът на удавницата да изплава, но това не се случи.
Тук нямаше течение.
Но тя нямаше да изплава. Тя не беше удавена. Поне в морето – не.
Прехапвах си устните и юмрука за да мълча. Бих си прехапал и езика. Никой нямаше да ми повярва. Никой не заслужаваше да знае истината или поне тази част от истината която знаех аз. А и сега тя беше по-присъствена, по-ярка в съзнанията отколкото докато беше тук и докато беше жива.
Беше... цялата публикация »
Откриха й остатък на скелет, но после се установи, че става въпрос за нещастие от преди години, за което никой не е подозирал, ни чул нещо.
Две седмици се спущаха водолази. Дълго още се чакаше трупът на удавницата да изплава, но това не се случи.
Тук нямаше течение.
Но тя нямаше да изплава. Тя не беше удавена. Поне в морето – не.
Прехапвах си устните и юмрука за да мълча. Бих си прехапал и езика. Никой нямаше да ми повярва. Никой не заслужаваше да знае истината или поне тази част от истината която знаех аз. А и сега тя беше по-присъствена, по-ярка в съзнанията отколкото докато беше тук и докато беше жива.
Беше... цялата публикация »
23.08.2012 11:39 -
Плъховете
Бях пиян седемнадесет дни, но плъховете ми бяха истински. Имах си ги в излишък. Храних си ги понякога за да ми пазят къщата докато разгонен бродих навън.Не, че имаше какво да се открадне, но мразих чужда миризма и чужди презервативи, а веднъж бях намерил. Но най- омерзен и омърсен се почувствах когато в моя плейър намерих чужд диск и то с музика, от тази дето се чува по всички кръчми, докато текнат сополи от ушите на феновете й и й мине модата. Почувствах се все едно жена ми, ако имах такава, ми е сложила рога с мургав каруцар.
Напоследък никаква музика не слушах. Плъховете ми бяха изгризали кабелите, а и да не бяха щяха да ми изключат тока. Не бях го плащал, аз само пиех.
Имам поръчка за дърворезба. Трябва да направя в реален човешки ръст някой античен плейбой: Аполон, Аякс, Ахил, пълна свобода, по мой избор.
цялата публикация »
Имам поръчка за дърворезба. Трябва да направя в реален човешки ръст някой античен плейбой: Аполон, Аякс, Ахил, пълна свобода, по мой избор.
цялата публикация »
22.08.2012 13:37 -
"Конформистът" Алберто Моравия
Няма начин да не познавате Марчело.
Марчело е едно чувствително дете, страдащо от пренебрежителното отношение на своите родители и ужасяващо се от собствените си прояви на жестокост, добре забелязващо градацията им.
Първо започва да шиба с пръчка листата на цветята, после да убива гущери, а после макар и неволно и котка.
Съзнава, че това е ненормално и иска да бъде нормален, но точно това е и периода, в който изглеждащия нормално негов баща, започва да проявява лудостта си...
цялата публикация »
Марчело е едно чувствително дете, страдащо от пренебрежителното отношение на своите родители и ужасяващо се от собствените си прояви на жестокост, добре забелязващо градацията им.
Първо започва да шиба с пръчка листата на цветята, после да убива гущери, а после макар и неволно и котка.
Съзнава, че това е ненормално и иска да бъде нормален, но точно това е и периода, в който изглеждащия нормално негов баща, започва да проявява лудостта си...
цялата публикация »
22.08.2012 11:19 -
Възпитател
Не му стигаше, че прилича на майка си, ама едно към едно. Само дето беше още по-префинен и от нея. Не му стигаше, че беше слабичък като вейка. С едни такива дълги пръсти и изрисувани ръце, че се смееше тихичко когато се засмееше и се смееше все за неща в които аз не виждах нищо смешно. Не му стигаше, че сигурно си приказваше с извънземни и те му даваха акъли. Защото не се държеше адекватно, съвсем. Ами пусна си една коса дето изобщо не му отива. Почти до кръста. Слънчогледи и злато, царевица и платина, мед и пясъци от туристически плажове. Духнеше ли вятър приличаше на нимфа...
Целият разказ
Целият разказ
21.08.2012 18:53 -
Панк - молебен Богородица
Хайде да не говорим за кощунство, а?
И най-малко нека поне да не го правят хора, които неведнъж са заявявали, че не са вярващи и че религията била опиум за народите.
Храм или не...Какъв храм има изкуството! Има ли изобщо храм и ако сме толкова радикални във вярата си не е ли изкуството кощунство?
То Словото е цяло в Библията. Под личната диктовка на Господа Бога са писали каквото са писали човеците, а останалите след тях все нещо са добавяли от себе си и от дявола... цялата публикация »
И най-малко нека поне да не го правят хора, които неведнъж са заявявали, че не са вярващи и че религията била опиум за народите.
Храм или не...Какъв храм има изкуството! Има ли изобщо храм и ако сме толкова радикални във вярата си не е ли изкуството кощунство?
То Словото е цяло в Библията. Под личната диктовка на Господа Бога са писали каквото са писали човеците, а останалите след тях все нещо са добавяли от себе си и от дявола... цялата публикация »
21.08.2012 10:46 -
Цвете без глас
В началото й харесваше. После й омръзна. После й се гадеше. После престана да го слуша, но го чуваше. Не желаеше, но го чуваше. Блудкаво чувство плъзваше от гърдите й надолу.
Искаше й се да го убие.
Да го хвърли на лъвовете или да обърне тигана с нагорещеното олио отгоре му.
Минаваше й.
Кряскаше му.
Харесваше му и това.
Веднъж го удари с монитор по главата. Заболя го. Щеше да се разплаче. Излезе и се напи. Върна се и продължи глупостите си.
Беше роден за поет, работеше като шофьор. Навън псуваше като каруцар, но прибереше ли се,
цялата публикация »
Да го хвърли на лъвовете или да обърне тигана с нагорещеното олио отгоре му.
Минаваше й.
Кряскаше му.
Харесваше му и това.
Веднъж го удари с монитор по главата. Заболя го. Щеше да се разплаче. Излезе и се напи. Върна се и продължи глупостите си.
Беше роден за поет, работеше като шофьор. Навън псуваше като каруцар, но прибереше ли се,
цялата публикация »
20.08.2012 09:32 -
Неприятен навик
Не, някога не ми правеше впечатление, но вече не можех да издържа. Влакът сигурно закъснява, имам чувството, че ако сляза и бягам покрай него, ще го задмина.
Трябва да стигна по-далече. Възможно най-далече, за да престана да мисля за нея.
Тази сутрин си събрах багажа. Мисля след дни да й се обадя, въпреки че ще се досети. Трябва. Не е излишно, а и така е редно. Но първо да стигна достатъчно далече, за да се почувствам в безопасност. Насаме със себе си. Далеч от влиянието й. Прекрасна е, но не я издържам.
цялата публикация »
18.08.2012 09:46 -
Само за десет минути
-Определено не си Аполон, но си Нарцис. Ти си растение, не самец – пръстът й лъкатушеше по раменете и гърдите ми- виеш фибри, не ги изпълваш с кръв и дух. Сексът не е предизвикателство и възбуда за теб. Фотосинтеза е, живот е…
Имаше пъстри очи и не я познавах почти, но за възбудата грешеше. Поне за този момент. Щях да избухна или да я изнасиля или да се плъзна от вътрешната страна на собствената си кожа и като медуза да се излея под себе си, ако продължава да се държи така. Ако продължава да се държи така ще изгубя разум. Докато говореше все едно ме целуваше. От ляво, под сърцето. Там където свършват ребрата и започва уязвимото.
Четеше го и очите й се смееха.
цялата публикация »
Четеше го и очите й се смееха.
цялата публикация »
17.08.2012 17:50 -
Портрет на нещастника
Не, нямаше да е самоубийство.
Нищо няма да сторя, бавно ще се изплъзвам. Бавно ще се изплъзвам от шепата на живота. Нищо няма да сторя. Не е същото. Бавно ще се изплъзвам.
Влизам в хипермаркета. Ще спра инсулина. Толкова е просто. Не е самоубийство. Има разлика. Нищо няма да сторя, като в живота.
И тогава когато си тръгна не я изгоних. Не я спрях, знаех как, но не го сторих.
Гледам в рафтовете. От етикетите ми се усмихва живота пълня количката без да подбирам. Сложих шампанско и черен хайвер. Това е задължително. Няма да мога да ги употребя, но радостта ми е, че ги купувам. Купувам шоколадови яйца, мечета и врабчета. За подарък на децата които нямам. Онези пред блока не са мои. Радват ми се, но забравям, че това ме радва. Няма да разберат какво ми се е случило. Сигурно ще си измислят история, че съм отишъл някъде си.
цялата публикация »
Влизам в хипермаркета. Ще спра инсулина. Толкова е просто. Не е самоубийство. Има разлика. Нищо няма да сторя, като в живота.
И тогава когато си тръгна не я изгоних. Не я спрях, знаех как, но не го сторих.
Гледам в рафтовете. От етикетите ми се усмихва живота пълня количката без да подбирам. Сложих шампанско и черен хайвер. Това е задължително. Няма да мога да ги употребя, но радостта ми е, че ги купувам. Купувам шоколадови яйца, мечета и врабчета. За подарък на децата които нямам. Онези пред блока не са мои. Радват ми се, но забравям, че това ме радва. Няма да разберат какво ми се е случило. Сигурно ще си измислят история, че съм отишъл някъде си.
цялата публикация »