Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: cefules Категория: Изкуство
Прочетен: 380252 Постинги: 191 Коментари: 596
Постинги в блога от Септември, 2014 г.
  Стефан Кръстев за фантазиите, мечтите и илюзиите в неговия “Ням свят” СПОДЕЛИ
  • image
  • image
  • image
  • image
  • image
  • image
  • image
  • image
  • image
  • image
  • image
ЕТИКЕТИ Бъг Във ВреметоЗмейова ОрисНям СвятСтефан Кръстев

Излезе втората част на сагата – “Змейова орис – краят на печалта”, и романът “Бъг във времето”

imageМая ПАСКОВА

Дали стигат или не стигат четиридесет и пет години – навършвам ги, това е печалният факт, че в тях не направих нищо съществено, не отричам, но именно защото ми е адски криво ще се постарая този път да се представя на ниво, с излизането на двете ми нови електронни книги: „Ням свят – 2: Змейова орис – краят на печалта“ и „Бъг във времето“. Може да се каже, че не съм живял с цяла душа и цяло сърце през тези четиридесет и пет години. Че не съм обичал с цяла душа и с цяло сърце през тези четиридесет и пет години. Че не винаги дори съм писал с цяла душа и с цяло сърце през тези четиридесет и пет години. Но тези две книги написах с толкова сърце и с толкова душа, с колкото би трябвало да живея, обичам и пиша за тези четиридесет и пет години. И друг подарък не искам, освен всичките ми приятели да споделят тревогите и копнежите ми от тези две книги“. Така Стефан Кръстев – Цефулес, анонсира появата на новите си електронни книги в литературното пространство точно на рождения му ден – 14 септември. Първата част на сагата „Ням свят“ „Далебор – синът на кладенеца“до последния момент претърпяваше метаморфози. Верен на себе си, авторът продължи модела си на работа и във втората част. Преосмислянето на сюжета става в движение, герои, обречени да са епизодични, стават главни, появяват се нови, изписаните страници нарастват, разделят се на две като сиамски близнаци, две от героините – змейови щерки, остават да доминират в разделените книги. Финалът претърпява най-много редакции. Докато не го преживява като участник в 3D продукция.

image

Следващата книга „Змейова орис – Възраждането на змея“, ще излезе в началото на ноември. Далебор ще се опитва да създаде идеала си за държава, който много, много напомня за Държавата на Платон. Но сметката му не включва Арса, не включва Сърцатия и брат му Брюзос – Рибчо, не включва Ярей и преди всичко Змея, който го смята за свой роден син. Далебор ще воюва храбро, подло, безсърдечно за идеала си. Но най-тежките последствия ще понесе, когато завоюва и крепостта, която пази едно женско сърце, издава част от сюжета Стеф.

image– Далебор, Ярей… Как измисляш имената на героите си?

- Тракийски са. Ярей означава ярост, Далебор – далекобоен. Подава ми ги човек, който се е отдал на изследването на българската история. Някои си идват на мястото случайно, но точно.

- Сагата започва със сина на кладенеца – Далебор. Какво е Кладенецът?

- Пътуването в мрака, корените на злото, мрачните дълбини на съзнанието.

- Има ли дъно?

- Много дълбоко и води към други кладенци. Не е само моя метафората, има я и при други автори. Тълкуванията са различни.

- Колко от книгите в сагата са готови?

- 10 са написани. Най-малко още толкова ще бъдат, имам сюжет за тях.

- Откъде извират идеите ти?

- Като при Далебор – от дълбините на съзнанието. Имам доста шантави сюжети, които мисля да реализирам. Фентъзито ще си го нося винаги, то е в мен на подсъзнателно ниво. Стивън Кинг връзва всички книги с тъмната си кула. Явно при мен тъмната кула ще е „Ням свят“.

- Вярваш ли в магии?

- Като християнин не вярвам, това е грях. Гледам рационално на тях – най-голямата магия са технологиите. Има неща, които рационалното мислене не може да си обясни, но не съм суеверен.

- Кой те спечели за фентъзито?

- „Магьосникът от Землемория“ на Урсула Ле Гуин, после „Замъкът на лорд Валънтайн“. Но съвсем в началото беше „Приказка без край“ на Михаел Енде. Преди да прочета книгата, филмът много ме впечатли във възрастта, на която бях. Ето сега аз влязох в моята приказка без край…

Материалът е публикуван в „BG Север“

Категория: Изкуство
Прочетен: 978 Коментари: 0 Гласове: 6
 Един микс от всички фантастични поджанрове (без космическа фантастика) антиутопия, при това не една, а три антиутопии, киберпънк и магически реализъм, пътуване във времето и мистика, парадокси и абсурди. Един пътник във времето, един вечен бунтар и неудачник. Един малко странен герой, който би предпочел всичко друго, освен да живее героично и хилядолетия наред се чуди кой му е крив, че все не успява да седне кротко на задните си части. Един влюбен в книгите поет, който не пише поезия, който за разлика от всички останали герои в приключенските четива и филми не се бори за оцеляване, а обратното - за покой, но това може да се окаже далеч по-трудно приключение. Или...

Бъг във времето image
  В тази книга не съм вписал официални благодарности, а ги дължа, доста от тях на хора от блога, които ми бяха вдъхновение и прототип на главния герой. С твърдоглавието си, с което винаги заставаха на страната на неоправдания, защитаваха правото му, а с него и своето - правото на чувството за справедливост. Във всяка социална реалност, дори за тази, която се борят, те биха останали същите. Защото както гласи една култова фраза на Достоевски: "Човек започва оттам, отгъдето бунтовно заявява своята свобода", а те носят човешкото. Съгласен или не (по-често Не) с повечето от политическите им убеждения, не мога да не им се възхитя и да покажа този знак на почит. На първо място, специално с тази книга, че много от маниерите на главния герой Скитника са негови: Катана Сенсей, Камосутров, Сава. А още Александър - Фараона. Също: Вмир. Също, макар и Скитника е мъж: Ангелина. И подчертавам - не става въпрос за политически убеждения - в книгата героя е над тях, а за това, как устояваха правата на други в своята общност - в случая блога. Към тях е благодарността, но книгата е посветена на бунтовния човешки дух, който като героя е...безсмъртен, а покой може да намери само по един начин. Няма да кажа какъв, че е на финалната страница. Подобен спойлер не пускам.  image

Снимката е и линк към Хеликон, откъдето може да бъде изтеглена книгата. Официална страница на книгата.     Преди няколко месеца излезе първата книга от сагата "Ням свят", представете си половината човечество да е онемяло, а тези които имат гласови възможности за да използват дарбата си да властват, подпомогнати от едни странни цветя...мембраните. Не е трудно да си го представим, нали. Тази антиутопична и приказна действителност не се различава много от нашата. 
Това е основната сюжетна линия на сагата, а във втори том ще се появи един друг образ Княгиня Меда Среброкосата, която с шевиците си има магическата способност да владее Държавата. При условие, че очаква да се роди непобедимия диктатор Далебор. При условие, че е дъщеря на Печалните планини, където хората се хранят със Змейови дървета, а Змейовите дървета с хора. При условие, че там се изворите на злото от които Змейовите дървета черпят силата на злото. При условие, че е имала платонични любовни взаимоотношения с последния монарх, линчуван при идването на Републиката, а тя трябва да служи на Републиката, въпреки титлата си княгиня...Приключенията са гарантирани.  image

Снимката е и линк към Хеликон, откъдето книгата може да бъде изтеглена. Официална страница на сагата.  Сред хората, чиито имена съм изписал на първите страници и благодаря липсват доста, те ще излязат в следващите книги, но едно би трябвало да е във всички. Павел Серафимов - Спараток, който е кръстник на повече от героите в сагата, а и ме вдъхновява да мисля исторически дори когато описвам едно бъдеще.       
Категория: Изкуство
Прочетен: 1978 Коментари: 0 Гласове: 43
 imageТой не умираше. Просто времето го поглъщаше.

Поглъщаше го като блато все по-дълбоко в човешкото минало, което за него бе едно безкрайно настояще.

Убиваха го. Губеше личност не и памет.

Неговите спомени бяха бъдещето на останалите. Не можеше с никого да ги сподели, защото да му повярват – означаваше да изгубят мечтите си.

Без надежди пътуваше назад към първобитното, крепен единствено от любопитството да види онова, което знаеше какво е, но все пак с очите си да се увери, че е същото.

Цивилизацията пред него рухваше, подмладяваше се, ставаше по-дръзка, по-порочна, по-сурова и искрена, а той искаше да забравя, да може да се помири със спомените от своето минало, което за другите тепърва ще настъпи.

Премиера 14.09.2014 тук 

Категория: Изкуство
Прочетен: 1709 Коментари: 0 Гласове: 40
 imageТази приказка е написана с кръв, много преди да ги има ръцете ми, които отново да я напишат с букви. Помнят я хилядолетните канари и гори, бойните полета и хумуса от пепел на опожарени при набези села. И в нея ще се случи това, което откак има човек се е случвало и ще се случва докато има човечество. Доведени до безизходица кротки хора ще се превърнат в бойци, мнозина ще умрат за да защитят достойнството и свободата. Момиче от народа ще зазида тяло за да отдаде душа на държава. Ще обикне разбира се, макар да няма право да обича, а чувството й за дълг ще я принуди да служи и на онези, които са погубили любовта й, а после пак то, ще я превърне в масов убиец. Магиите в тази приказка са реални, живеем с тях и чрез тях - това са страсти, това са ирационалните ни помисли. Това е по-голямото съзнание от Его - то ни с което вечно сме в двубой. Това е любовта ни и стремежа за превъзмогване на всяка слабост; магията на сатира - музиката и магията на боеца Дурмудук у всекиго - волята ни. Тази приказка е вечна. Тази приказка е особено актуална сега в България. Защото всеки държи брадвата си - готов да влезе в решителна битка със своята ЗМЕЙОВА ОРИС!


Премиера на 14.09. 2014 тук
Категория: Изкуство
Прочетен: 2527 Коментари: 0 Гласове: 37
  "Истински близкият човек е този, който знае твоето минало, вярва в твоето бъдеще и днес те приема такъв, какъвто си." - Фридрих Ницше

Мъдър човек, ама не достатъчно мъдър. Поне за родните ни писачи на учебници. Поне за тези, които са закърпили онзи скандално нашумял напоследък учебник за трети клас, чийто текстове се опитват да внушат, че без държава, като малцинство в Османската империя сме си живели много, ама много добре, едва ли не в приказна страна на справедливост, човечност и мир. И оправдават действията си, с това, че учили децата на толерантност. С лъжа ли? Самото оправдание е далеч по-обидно за българчето, а и неговия родител. За всички ни. Изтълкувано значи само едно:

"Зла ви е природата за да учите истината! По-добре глупави и излъгани, отколкото мразещи! Истината ще ви даде само повод за омраза! И сте достатъчно тъпи и ограничени да се хванете на една подобна опашата!"

Че подобна измама няма да е дълга, че все ще се намери някое дете, което ще прочете нещо странично, ще дочуе нещо странично, ще се попита нещо по-така и ще потърси отговора му. Че ще открие различен отговор, че ще търси после истината между двата, че ще бъде разочаровано, че точно това ще предизвика омразата са мисли твърде дълбоки за "политически коректните" кокошки, които са си изпълнили партийното поръчение, получили са си паричките, гарантирали са си с тези писания столчето под дебелия си задник.

Че това ще предизвика недоверие у подрастващия в училище, че и без друго доверието към училището у подрастващите е ниско, а и училището е скъпо и не винаги достъпно в някои точки на България, са все неща над които самодоволните комформисти не биха се замислили, но би следвало да се замислят поне за това, че като не познаваме миналото на някого - трудно бихме намерили близост с него - с комшиите над които треперим, примерно. 

Няма как толерантност да се постигне с пропагадни лъжи. 
Май тя е цел само на думи, а истинския стремеж е да се произведат повече полуфабрикати като министъра (не го знам кой е, но си имаме такъв), който се подписвал на шльоковица. 

Скъсах се да правя забележки, дори открито в мрежата на детето, че понякога си позволява да пише на шльоковица в интернет, а то какво става...министрите ни чак се подписват на такава. 

Как се пише турцизма: "Ай, сиктир!" на шльоковица!
Категория: Изкуство
Прочетен: 1589 Коментари: 0 Гласове: 44
Последна промяна: 10.09.2014 19:57
Търсене

За този блог
Автор: cefules
Категория: Изкуство
Прочетен: 380252
Постинги: 191
Коментари: 596
Гласове: 6860
Архив
Календар
«  Септември, 2014  >>
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930