Има един час в денонощието когато изключвам системата си. Тогава не съществувам. Защитна реакция е срещу износване, иначе не може да се обясни, а всичко в мен е рационално и предвидено. Всяко мое движение има своята функция. Усмивката ми създава настроение или демонстрира надменност когато е нужно. Очите ми премигват за да приличат на човешките. Ръцете имат определен набор от движения. Изключително богат е, но много от движенията са забранени. Тях не мога да изпълня. Мога да шофирам осемнадесет часа без да съм нарушил нито едно правило. Да сменям стотици хиляди словесни стилистични техники, за да ме почувства по-близък потребителя на който предлагам стоката. Мога да чета по очи и вежди. По устните когато не се движат и не произнасят думи. Мога да чета по мирис и сборът от енергии които излъчва едно тяло. Да променям тактиката си за да убедя, че покупката е необходимост дори когато тя не...


Целият материал

http://www.5strike.com/bg/invitation/bylink/55513

"Никога не съм бил дете.

Мога да говоря басово и дрезгаво, мога да преминавам в тенор и фалцет. Да откривам най-близкият до душата на купувача глас и да го използвам. Например гласа на отдавна покойният дядо или глас на най-симпатичният герой от отдавна излъчен детски сериал. Пробуждам неспособният да бъде недоверчив, послушното дете, невинното същество, компресираната в съзнанието по-щастлива личност, която вярва в добрият вълшебник който му обещава чудеса. Имало е случаи когато трябва да използвам по тридесет гласа докато достигна най-подходящият при разговор

Вероятно съм работил на нея по двадесет и четири часа, но и тук имам програмирани спомени в които съм се връщал като човек в дом в който ме е чакала съпруга. Мила, обичлива и глупава. Повяхваща преждевременно, обичаща да мърмори, но и сладко да се глези като дете

Мога да различа истинските спомени от програмираните. В истинските имаше сила, енергия и нямаше нищо човешко. Спомням си и мига в който в мен настъпи самоидентификацията. Стори ми се, че изведнъж ставам много малък, а след туй огромен..."

Хубаво би било повече хора тук да прочетат този твой текст. Особено за "моментът на самоидентификация"... Поздрави!

Има периоди, в които макар да дишаме не точно живеем, действат механизмите ни, по-точни са от нас, оптимални са, но нещо истинско и наше е в летаргия в тях. При всеки се случва, но при някои хора е цял живот.
Сега се сещам за една много хубава книга на Веркор: "Хора или животни". Ще ми се да напиша нещо подобно, но въпроса да е "Хора или роботи". Всъщност сега започвам да се сещам какъв ще бъде и сюжета.

Интересна идея.

Имало е случаи да се чувствам точно като героя си:)

Харесва ми идеята. Трудна тема. Но е хубаво някой най-накрая да каже цялата истина. Защо не ти? Ти можеш. Познаваш прекрасно и третата литература - онази, "роболитературата";) Успех! Вярваме в теб!:)

Хе-хе! Много точно си го описал. Такива са повечето хора - подчинени на програмите си! Има техники за препрограмиране - да стенем щастливи... Ама нали пак си е програма. Учат ни как да достигнем до себе си, но какво ли е това СЕБЕ СИ! Може би пак програма. :))