Постинг
22.08.2012 11:19 -
Възпитател
Не му стигаше, че прилича на майка си, ама едно към едно. Само дето беше още по-префинен и от нея. Не му стигаше, че беше слабичък като вейка. С едни такива дълги пръсти и изрисувани ръце, че се смееше тихичко когато се засмееше и се смееше все за неща в които аз не виждах нищо смешно. Не му стигаше, че сигурно си приказваше с извънземни и те му даваха акъли. Защото не се държеше адекватно, съвсем. Ами пусна си една коса дето изобщо не му отива. Почти до кръста. Слънчогледи и злато, царевица и платина, мед и пясъци от туристически плажове. Духнеше ли вятър приличаше на нимфа...
Целият разказ
Целият разказ
