Бях пиян седемнадесет дни, но плъховете ми бяха истински. Имах си ги в излишък. Храних си ги понякога за да ми пазят къщата докато разгонен бродих навън.Не, че имаше какво да се открадне, но мразих чужда миризма и чужди презервативи, а веднъж бях намерил. Но най- омерзен и омърсен се почувствах когато в моя плейър намерих чужд диск и то с музика, от тази дето се чува по всички кръчми, докато текнат сополи от ушите на феновете й и й мине модата. Почувствах се все едно жена ми, ако имах такава, ми е сложила рога с мургав каруцар.  Напоследък никаква музика не слушах. Плъховете ми бяха изгризали кабелите, а и да не бяха щяха да ми изключат тока. Не бях го плащал, аз само пиех. 
Имам поръчка за дърворезба. Трябва да направя в реален човешки ръст някой античен плейбой: Аполон, Аякс, Ахил, пълна свобода, по мой избор. 

  цялата публикация »

Добър постинг.

Благодаря ти. Един от най-скъпите ми разкази е. Имам си и лична причина да ми е такъв, макар в сюжета съм успял да я превъзмогна.

малко стряска. Cамо мъничко.

и се забавлявах ... :)

Сега ми е много гордо да го кажа, че и сам на себе си да го призная, но когато писах разказа, положението ми изглеждаше по-безнадеждно, отколкото на героя ми. Спомням си и как го писах, все едно вчера е станало, а минаха вече повече от шест години. На тетрадка върху крака ми, аз седнал на един бордюр. Срещу щанги - залата в Асеновград, зад нея е и градския басейн, но тогава не му беше сезона и беше празен. Рано сутринта. В квартирата, в която живеехме с майка и брат ми, не ставаше. Една стая, приземна. Не, че толкова ми вдигаха шум, колкото ми беше тъжно да ги гледам, че наистина през много тежко преживяване преминавахме. И изобщо би било страшна мизерия, ако й бях позволил да ме изпълни. Писал съм разказ, вместо да си позволя да потъна като героя си. И тъй съм се освободил и отчаянието му и съм намерил спасението си...До по-добри времена, които - живо доказателство съм - все някой ден идват. :-)

Много, много усмивки...Благодаря ти!