Защо бях на протеста? Край реката в Асеновград има една чешма от която тече минерална вода, на нея е написано, че е построена в памет на Александър Кисьов. Мой много добър приятел от младините. Вдъхновил ме е сигурно за около сто разказа. Много талантлив художник беше, а и харизматик, изпълнен с енергия човек на живота. Причина да изгуби живота си много преди да достигне средна възраст: сериозна катастрофа, превишена скорост. За да спечели часове, изгуби десетилетия. Преди около десет години едни много млади, много симпатични хора Йордан и Мариана, взеха на работа ппри себе си мама. Работодатели й бяха, но ги обикна като деца, а и те направиха за нея повече, отколкото аз като син направих. Малката им дъщеричка много обичаше майка, наричаше я вместо Дафи, Дъфи. Израстваше от това момиченце една красива жена. Но жена не успя да стане. Катастрофа отне живота му. Година преди трагедията с Марияна Карабулева...



Целият материал  

прочетох и още не мога да дойда на себе си, това безобразие трябва да спре, но как не знам. Толкова хора карат без книжки, пили, надрусани, или просто са безотговорни и самоуверени. Няма закони, няма осъдени. Такава безпринципност, че изглежда почти безнадеждно. Поздрави за позицията!

Жалко за момичето!

Скритият проблем е, че обикновените хора също обичат да заобикалят правилата. Днес е на чужда глава, но утре може да е на твоята. Заразата се изкоренява из основи и рядко става доброволно.

В такива случаи ми е много трудно да вярвам в господ. Защо е позволил да си отиде този млад живот? Грехове ли изкупува, друго ли?
Не би следвало да имa подобни несправедливости.

но необходимото смирение го налага.

Близо 10 г. работих в различни медии. Дълго време ресор ми беше "престъпност и произшествия" и все още помня стряскащи картини и статистики. Но надежда има, колкото и да ви е странно. Само преди 5-10 г. в Бг за 1 г. жертвите от катастрофи твърдо бяха над 1000 души, а ранените над 10 000. Мислех си, че селския манталитет, байганьовщината, арогантността и малоумието ще ни затрие по-бързо и от чумна епидемия. Но нещата бавно, но стабилно се подобряват. За 2012 г. убитите при катастрофи са 515, а ранените малко над 6 000. Разликата от преди няколко години е драстична! Вече не е рядкост кола да спре пред пешеходна пътека, а ограниченията на скоростта да се спазват.

Естествено винаги ще има младежи, които си мислят, че колата е продължение на пишката им, но това зависи от нас - техните родители. Така че, да - надежда има и както винаги тя опира до нас.