Постинг
28.02.2013 14:54 -
Черногледецът
Толкова по-млада, беше. Толкова наивна, а морално извисена. Тя се милваше и топлеше с шепот, чуруликаше светло и дори присъствието й беше усмивка. Трябваше да ме е напуснала отдавна, не бих я възпрял, но не можех и да я поощря повече отколкото я поощрявах с мрачният си характер. Имах нужда от нея, ако не я бях срещнал щеше да ми бъде по-леко. Пристрастил се бях, обезболяващо ми действаше и бавно, бавно се износваше. Криеше сълзи и понякога отпущаше пара в скандали. По-красива ставаше тогава. Прегръщах я, след минута вече се усмихваше. Опитваше се да ми върне вярата с милувките си. Надеждата ми с факта, че я има. Сарказмът ми да усмири в поезията на аромата си. Фриволна беше, така й отиваше. Цвят който умее да се радва, кожа способна да се отдава до душа, тяло разтварящо се до най-дълбоки мисли. Лееща се, обичлива, с нрав на гальовна домашна котка. Моя, невероятна, игриви духове в едно тяло. Зрелище беше дори вятър да развее косите й. Да свие един крак и преведе глава за да види дали чорапогащника й няма бримка. Да те погледне в очите или да надраска челото си с мислещи
цялата публикация »
цялата публикация »
Следващ постинг
Предишен постинг
