Било е част от секундата. Нищожна част в която времето спря. Пулсът ми също. Мисълта ми стана стройна, ясна каквато никога не е била, спокойна каквато никога не съм й позволил да бъде, красива каквато живота ми не е разрешил да имам. Вън от припряност, вън от своите съображения, от рамките си, от догмите и боязънта си, вън от часовниковият механизъм и пътните знаци на ежедневието. Свободна, чиста, на границата между унеса и възбудата, високо над доброто и злото, от чувството за дълг и тревоги. Стана неочаквано богата и в този кратък миг си помислих повече неща, в по-строен ред отколкото през всичките си четиридесет и две години...

Целият разказ



разказът е написан на 29-09-2006 

Оригинална публикация

Интригуващо!

В живота ни съществува този миг, миг на заслепение, който проявява истинската ни същност. Тази, която показва най-съкровеното в душата ни. Тази, която променя светоусещането ни и ни кара да се чувстваме отговорни и съпричастни.
Благодаря, Cefulesteven!