Седемдесет и седем дена клековете остриха игли, остреха ги за да нарежат вятъра. За да нарежат вятъра така, че да го превърнат в шепот. В доловим за дъното на съзнанието шепот, който щеше да насочи бракониери към мурите които живееха недалече, малко по-надолу от клековете. Заиграха брадви. Паднаха част от мурите и гората би била отсечена и клековете щяха да плъзнат надолу към освободените територии. Имаха мисия да увеличат рода си и той да се шири по земята и да бъде славен, но високите мури ги криеха от слънцето. Бяха спорили, разменяли ноти. Дълги години траеха преговорите за тази част от планината. Клековете смятаха, че рано или късно природата, тоест – хората, ще разрешат проблема...

Целият разказ




разказът е написан 30-09-2006

Оригинална публикация

Минавам да ти пожелая приятен ден!

Възхитително майсторски използвани и подредени. Четох с удоволствие! Благодаря!

captain приятен и на теб!!!
forgiveness радвам се, много се радвам, че ти хареса!

Имаш дар слово. Не може да ти се отрече.

...

Пак ти казвам - пишеш хубаво!

Благодаря ти, Валя. Благодаря ти, Ангелина.

Поздрави , Стеф ! Много е добро . Превъзходно е .
Не се сърди на двамата избягали от психиатричното отделение. Те просто крещят за помощ и внимание. :)
Прятен ден ти желая !