Приветствам изборът му, намирам го за достоен, дори се радвам. Без да съм от "Възраждане" или дори близък до "Възраждане", имам много приятели, които намирам за честни, чисти и доблестни. С тях споделям много общи, човешки ценности, хора чиито лични възгледи ми допадат, а за тези ценности те намират място в политическата кауза, която защитават.

  Днес си направих хубава тренировка: гръб/бицепс/предмишница, после бях в кварталния храм: три пъти "Отче наш", три пъти "Богородице Дево", веднъж "Символът на вярата", после се моля за лични неща с ясното съзнание, че Бог не е битовата рутина...Нещо, което да наредиш между тренировката и закуската и да се чувстваш християнин.

  Не е, не е, но радва душата. Радвам се на този ден, на това прекрасно мигновение...

  Евдемония, в която си всичко онова, което искаш и не ти трябва повече.

  После си направих прекрасна разходка с Карла, снимах облаците, а днес имат такъв вид, че през цялото време в ушите ми се надсвирваха оркестрите на Джери Голдсмит, Майкъл Джакино и Джон Уилямс, по-късно ще публикувам няколко снимки.

  Връщам се вкъщи, жена ми е в банята, а на котлона е тенджерата с най-вкусните картофи с пилешко.

  Но нещо и точно в този момент ме дразни, яко ме дразни.

  В кухнята радиото непрестанно работи, намаляваме звука само през нощта, че ядосва кучето.

  Свикнал съм с цялата му противност, но сега си ме дразни.

  Чувам гласът на Силвия Великова, не на Петър Волгин. И си спомням, че вече няма да го има "Политически некоректно", защото това, което води Силвия Великова, може да се нарече всякак, но не и "политически некоректно".

  Подобно название е гавра с всеки слушател. Не стига, че се демонстрира политическо послушание и сервилност, а видите ли - на същата тази сервилност, трябва да се гледа като на БУНТ, на политическа некоректност, а това е СРАМОТА И НАГЛОСТ.

  Няма да го има вече различния глас, последният признак на плурализма в националните ни медии вече е заглушен.

  За пръв път от 14 години, намалих докрай звукът на радиото през деня и ми стана пусто, колкото и приятен да е днешния ден.

Оруел пише, че истинската журналистика е когато казваш неща, които властта не иска да чуе, а останалото е пропаганда. 

И съм съгласен. И не съвсем. 

В крайна сметка, важното е това да кажеш истината, независимо от властта; независимо дали тази истина й е приятна или не. 

Този към когото ще изразя възхищението си и ще публикувам цитат от книгата му: "Кривата на щастието", нарича САЩ "втора родина", има цели разкази (обзори) посветени на любовта му към втората му родина, но това не му пречи да опише и останалото: онова, което не му харесва, което го шокира, което не иска да вижда, но е факт. 

Това е, което го отличава ясно от пропагандистите. И показва кое е разликата между журналистика и пропаганда. 

Съвестта!

Почти целият му живот е преминал в САЩ, като не е престанал да сътрудничи на българската преса, публикува в "Старт", "Телеграф" и други водещи в българската преса издания. Темите са предимно със спортна тематика (самият той е баскетболист), но по-скоро са общочовешки истории. Трогателни и разтърсващи истории за необикновени животи.  

Това е Иво Иванов! Брилянтен, човечен, верен на съвестта си.
Откъс от разказа му "В памет на Ашли Градушката", който е част от книгата: "Кривата на щастието".

"Бледоликите пришълци не са на почит в безкрайните гета на Саутсайд (южната част от Чикаго) и ние веднага бяхме наобиколени от гигантогромни дегенерати, в чийто очи се четяха кървави намерения. Сякаш бяхме попаднали в Могадишу по времето на Мохамед Айдид. Десетте минути , които ми бяха нужни за да платя маслото и да го налея в двигателя преминаха като 10 мъчителни часа. В рамките на тези 600 секунди двама души успяха да ме попитат дали искам да купя крек кокаин, явно дрогирана жена ни уведоми, че ще горим в ада, а 12-годишен хлапак гордо ми показа дръжката на пистолет, която надничаше от колана му. Продавачът в бинзиностанцията бе седнал зад решетка и бронирано стъкло. "Сипвайте маслото и се изпарявайте - гласеше мъдрия му съвет. - И за Бога - не правете резки движения!" Саутсайд е невидимата страна на Америка, където властват могъщи гангстерски групировки, свистящите куршуми са ежедневие, в гимназиите се влиза през метални детектори, а полицаите са винаги някъде другаде. Бензиностанцията бе заобиколена от изоставени, полуразпадащи се постройки и мрачни улици, по които вятърът търкаляше боклуци. Недалеч се намираше и зловещ жилищен комплекс, от който се дочуваха съмнителни гърмежи."

 
  
Премиера. Разбира се това е Драматично-куклен театър "Иван Радоев" - Плевен.
Надявам се, датите на винилите се виждат достатъчно ясно.
Обещах да дечиЧата да им покажа Батман. Много се зарадваха. Не разбраха обаче добре какво означава: "нещастна служителка на брюкселската пропаганда". 

Не си направих труда да им обясня. 

 
Lockheed Martin им предлага изгодно хартиени F-16.

 "Истината те прави свободен, но не задължително щастлив", автор  Leonleonovpom2

Препоръчвам тази статия. Философски елегантна и важна за живота на всекиго от нас, предизвикваща размисли. 

Отговорих импулсивно, всичко, което си мисля и което съм изживял и утвърдил като ценност в живота си, към което съм се стремял: с всеки акт, във всеки миг, дори често навреждайки си.

Като цяло съм един щастлив човек. 
Дори много щастлив. 
Но това не е било задължение на истината към мен, а на мен - към себе си. 

Ето какъв беше моят отговор:

"1. Съзнаеш ли веригите си, това няма да те направи свободен, нито пък щастлив. Но истината в този случай е ценност сама за себе си, за този, който може да я понесе.

2. Ако онези, които ти са сложили веригите те лъжат, че това са накити и вярваш в лъжата - това може да бъде някакво щастие (никога не бих го избрал), но не е щастието, което те прави свободен.

3. Ако сам решиш, че веригите ти са накити, защото онези, които са ти ги сложили са искали да се чувстваш наказан, но подобно наказание само те е направило горд, защото презираш тези нищожества и наказанието им, и всъщност понасяш с радост опитът им да бъдеш наказан, тогава това е истината - тези вериги са накит, сам си ги направил такива - това те прави щастлив, а дали те прави свободен...За кратки мигове - да. За тези кратки мигове си заслужава да устоиш на своята истина.

4. Самотата никога не ме е правила тъжен. Дала ми е много. Откровен приятел е и високо я ценя, макар избрах друго, когато му дойде момента.

5. Не винаги истината ме прави щастлив, но лъжата винаги ме прави нещастен. За това е презирам лъжците."

Цитирам дословно какво съм написал, без един ненужен въведителен ред: "Има много нюанси.", а сега съм добавил и номерация, за да мога да добавя по някоя дума за всеки един от пасажите. 

1. Преди седем години се събудих сред декор, който ме караше да се чувствам отвлечен от извънземни. Доста любопитно ми се струваше всичко, но емоционално съм отхвърлял истината: че никога повече няма да бъда същия, че вече съм инвалид, че тези нещица, които примигват около мен, сменят цифри и т.н. са на интензивно отделение в кардиохирургията, а не извънземни. 

В следващите месеци трябваше да се примиря с положението и да приема истината. Не знам, доколко успях, но без истината нямаше да оцелея.

Това, че я приех, съвсем не означава, че се примирих с нея. Напротив: всъщност, именно защото я приех, НЕ СЕ ПРИМИРИХ С НЕЯ. Не ме направи нито свободен, нито щастлив, но ми даде сили да се боря с нея. 

Озъбих се и й казах: ВЪПРЕКИ СЛАБОТО СИ СЪРЦЕ. Ще се опитам да публикувам две снимки, ако ги открия. Как съм изглеждал преди да се случи сакатлъка и как изглеждам сега. Ако не бях приел истината, нямаше да я победя!


 

Първата снимка е преди 7-8 години, втората от вчерашната ми велоразходка. На първата тежа 50 кг. на втората съм 80, макар с 4 стента, след 3 инфаркта съм около 2 пъти по-силен физически. Е, бомбата със закъснител си я имам в гърдите и не трябва да забравям за нея, защото това би означавало да забравя истината, която не беше никак приятна, но пък ми даде шансове да победя себе си, и да разбия голяма част от ограниченията й. 

2. Наскоро четох "Магелан" на Стефан Цвайг и си припомних един пополярен исторически факт, за който отдавна бях забравил. Малко преди да премине през протока, който сега е популярен с негово име "Магеланов проток", Магелан и моряците му попадат на миролюбиви гиганти, които заради огромните стъпала, наричат патагонци. Магелан е имал задължение към испанската корона, да достави уникални екземпляри от непознати животински видове и раси. Патагонците обаче са били "два пъти" по големи от испанците. Поне така ги описват. Нямало е как да надделеят физически и да ги опазят живи. Затова ги засипали с дарове, като ги убедили, че ще им закачат едни по-особени и скъпи накити на краката. Патагонците се съгласили. Това били вериги, с които ги оковали и пленили. 

Синдромът на наивния патагонец (щях да напиша македонец) си го имаме и ние. Много от боклуците, които получаваме уж като накити са веригите ни. И не говоря само за материални боклуци, а по-скоро за морални и духовни. 

Пример: турското робство не било робство, а...нещо друго. Веригите били накит. 

Не съзнаеш ли истината, ще живееш ухилен до уши, докато те превозват (по-скоро) извозват някъде. Осъзнаеш ли я: това няма да те направи щастлив, но истината в случая е ценност сама за себе си. 

3. Бунтовен си. Като герой на Достоевски. Бередяев споменава, че "човекът при Достоевски, започва оттам, откъдето заявява бунтовното си чувство за свобода", за това може и да изчезнеш като Гео Милев, но да предположим, че ти се размине само да бъдеш окован. Пратен в лагер, затвор или притиснат отвсякъде; да не ти се даде възможност да си вземеш дъх...В този момент, ако ревнеш, защото с теб се е постъпило несправедливо, ако приемеш истината, че са превърнали животът ти в ад. Е, тогава си победен! Наказанието на злодеите в случая е награда.  

Ако сам решиш, че веригите ти са накити, това може поне в началото да не е истина, но тогава сам създаваш истина. 

4. Винаги съм бил щастлив, това съм го казвал и когато публикувах по един разказ всеки ден. Защото си създавах вселени, защото самототата ми помагаше да създавам светове. Ако истината те направи самотен, споделяш самотата си с нея - истината. Някой ден ще има с кого да споделиш тази своя самота.

5. Мразя лъжците. Факт. Защото те отнемат единствения шанс да победиш и да промениш. 


Отново: БЛАГОДАРНОСТИ за Leonleonovpom2

 

Ако оцелеем като вид и като разум, няма как – ще имаме колонии по астероидите, Луна ще е урбанизирана, Марс – навярно ще е тераформиран; най-вероятно ще бъдат тераформирани и някои от спътниците на Юпитер, дори Венера, а изследователски бази ще има и на Меркурий; в по-далечно бъдеще ще се разселим и извън Слънчевата система, а после ще има такова преселение на народите, каквото човечеството не помни.

Ще срещнем някога и братя по разум или ще се сблъскаме с по-сериозно предизвикателство, по-напреднал технологично вид, който ще се опита да ни наложи своята цивилизация, но както и да завърши, днешната дата ще остане, ако не най-значимата, то сред най-значимите дати в човешката история, защото тя е началото на всеки земен успех в космоса.

Да, изследванията са започнали по-рано.

Да, ако не бяха онези мъченици, които измряха гладни в лагерите на Вернер Фон Браун, човечеството доста по-късно щеше да направи стъпките си в космоса, но от днешния ден една общочовешка мечта сияйно се усмихна.

Усмихна се като зората.

Усмихна се като научна фантастика.

Усмихна се като бъдеще.

С усмивката на Гагарин.

В нашето поколение не е имало момче, което да не е мечтало да лети в космоса; навярно така е било и из цял свят. Единици на стотици милиони постигнаха тази си мечта, но следвайки я, достигнаха по-късно открити, не по-малко силни мечтания.

Следвайки пътя към космоса човечеството направи по-свеж дома си – земята.

И ако някой ден се посвети предимно в завоюването на дълбините му, животът ни ще бъде далеч, далеч по-добър.

Честит празник, човечество.

 Утре стават две години от премиерата, а "Кратка пиеса за любов" още е на сцената.
 
 Имах шансът да работя с големия Ованес Торосян, а пиесата да бъде една от четирите в международната селекция за драматургичен текст Еurodram 2021.

 Само факти. Безсъмнени факти.

 45 години от полета на първия български космонавт.

Само 18 години по-рано човек за първи път лети в космоса.
От началото на Народната власт са минали 35 години (без няколко месеца).



9 години след полета на първия, имаме втори български летец-космонавт.



Оттогава до днес, вече 36 години (без няколко месеца), България е окована в "люлката на човечеството".

От края на Народната власт са минали 35 години (без няколко месеца), но този път няма никакъв изглед за нов космически полет.

 Най-некадърният министерски кабинет е вече история. 
 Политическата реалност с нещо ми напомня безумна, изключително слаба уок-пародия на "Антигона".

 Приликата е в това, че и в древногръцката трагедия имаше договорено ротационно управление между Полоник и Етеокъл (деца от кръвосмесителен брак), но когато дойде ред на Етеокъл да управлява - нещо не се получи и претендентите за властта се хванаха за гушите и се избиха...

 А късмет, де!

 Много ще ми е кеф да видя Бойко и Кирчо с късите мечове...

 Реплика:...казват се, махайра, бе, невежо. 

 Добре, де: махайра...И да се накълцат като Полиник и Етеокъл. 

 

 Филмът е по действителни събития. Започва с официално потвърдени от ООН факти. Заслужава си да се изгледа...Оказва се, че не може да се гледа в blog.bg, но пък е достатъчно да се изпише заглавието в тубата и излиза.  

  Чета си "Магелан" на Стефан Цвайг и си припомних една забравена много поучителна история.

  Моряците на Магелан попадат на величествени, но и много миролюбиви туземци, които заради големите им стъпала, наричат патагонци.

  Магелан е имал задължението да заведе в Испания подобни "експонати": представители на непознати раси, досущ както и непознати животински видове.

  Задачата на мореплавателите в случая изглеждала изключително трудна, защото описват патагонците два пъти по-големи от себе си. Нямало е как да надделеят физически.

  Какво правят тогава?

  Започват да им раздават дарове. Пълнят ръцете им, окачват на шиите им, поставят на челата им, накрая им предлагат да им сложат ЕДИН ПО-ОСОБЕН НАКИТ: На краката.

  Точно така: накитът е бил вериги, с които са ги оковали!

  Великаните се опомнили малко късно и новия "подарък" им струвал свободата. Та, тъй, драги ми европейци!

 Някой сеща ли се, ако срещнат на бойното поле армия от евроатлантически мимовци.