Първа снимка (кликнете върху нея, че да видите цялото изображение). Радост невиждана в блога на един праволинеен наш либерал: възпитаник на частно училище Космос, човек парадиращ със своята хомосексуалност; обичащ да маха назидателно с пръст, по принцип недолюбващ особено Тръмп, но сега възвисяващ го до небесата; човек, който разпалено възхваляваше олимпийските игри в Париж, който въпреки, че няма ценз води театрална школа и не искам да мисля за родителите, които са поверили децата си на такъв, че дори му и плащат, но мисълта ми е друга:
Човек, който сам работи с деца и макар никога не е бил родител, ни ще бъде, много често говори за родителската безотговорност и засяга темата с отнемането на родителските права, както и с правото на хомосексуални двойки да осиновяват деца, за които не са полагани достатъчни родителски грижи, изпада в щастлив екстаз и за него Иран е "освободен".
На последната снимка е ученическата чанта на едно момиченце, което никога няма да се върне от училище в дома си. То не е учило в частно училище Космос, нито предполага, че има такова (според мен не й и трябва), но дали има по-малко право на живот от "избраниците", за които тя е просто цена.
Същият този човек е и съдебен заседател. Български съдебен заседател, но това намирам за...чист формализъм. Зловеща символика. Защото независимо дали се намира в съдебната зала или не, този човек издава присъда.
На самия него също гледам като на формализъм и като символ на един социално-психологически профил, който налага своите мерки над обществото ни, а е на напълно бездушен и емоционално кастриран индивид.
Благословени нека са на небесата си тези 175 чисти мъченици.
Войната ще продължи.
Тръмп се е подчинил на Израел и може би съжалява, но съжалява прекалено късно.
Благословени нека бъдат костите на убитите за свободата на България войници.
Историята няма да бъде забравена, но дори да бъде забравена атавизмите ще ни карат да обичаме, да мразим, да се гневим, да вярваме и да търсим истината, която дълбоко в себе си знаем.
Благословен нека бъде подвига на руските освободители.
На безимения войник, който никога няма да се върне при своята Машка, да я прегърне, да я плясне по дупето, да правят любов, да се смеят и радват когато гледат как бягат децата им по зелените поля край къщата им.
На офицера, който никога няма да се прибере и да отпусне вече остаряващите си кости на печката, да сложи напуканите очила на носа си и да зачете книгата, която му е останала още от юношеството.
На всички смели и простодушни хора, които нямаха друг мотив за да умрат, освен, че знаеха, че е за брата-християнин.
Пиша го с широка усмивка и ведро сърце, защото пилотите са оцелели, почти невредими.
Жертви няма.
Голям купон е, когато три самолета са свалени от "приятелски огън".
На това се казва: Good Job.
Най-хубавото е, че са работили катапултите им.
Катапултът те изстрелва заедно със седалката далече от самолета, по някое време се активира парашут, а в седалката е вграден комплект за оцеляване. Пистолет, сигнален пистолет, комбиниран нож, корда, компас, механичен часовник, запалка и в тези случаи, особено важен е вазелина.
За да са в болницата и без увреждане, този път пилотите не са ползвали кой знае колко от комплектите си за оцеляване. Възможно е даже да са опазили вазилина.
Като се изключи унизителното положение и това, че е доста гадничко да бъдеш свален в такава война, на такива места, сигурно е голям адриналин.
Докато гледаш как няколко милиарда горят до теб, да се премяташ в небесата, после вятърът да те подеме и да осъзнаеш, че си жив, а около теб: простор, простор, простор.
Как да се подигравам! Даже малко завиждам на американските асове :-)
Но от ефките не е останало нищо.
Снощи Али Хеменей не беше убит, а възнесен за мъченик.
Днес нямаше клекнали на земята, победени хора; имаше простиращи и гневни.
Обявен е и джихад.
Като християнин, източноправославен християнин е естествено да не се радвам на джихад, но за безбожниците ще е още по-лошо, защото аз ще умра с мисълта, че съм мъченик, а безбожниците ще умрат с чувството, че са смачкани червеи.
Надявам се да не се стигне до там.
Надявам се на мир. Само на мир и на разум.
Надявам се, но не очаквам.
Искам да припомня и факти от много, много близката история.
Саддам Хюсейн беше умерен сунит. По време на управлението си не позволи фундаментализма да се наложи в Ирак.
Хвърлял е опасните религиозни водачи в затвора.
След "демократизирането" на Ирак, т.е. обесването му затворниците му бяха пуснати. Заедно с бившите му офицери, които не са понесли унижението, основават тъй наречената Ислямска държава и фанатизмът се разгаря едва след смъртта на "диктатора".
След прогонването на Башар Ал Асад от Сирия, т.е. отново след "демократизирането", радикални ислямисти управляват Сирия и положението й не е никак, никак "демократично".
След линчуването на Муамар Кадафи, Ислямски братя започват да колят християни в Либия, това е отново "демократизиране" на "една страдаща от диктатора си държава.
Дали умиращото под руините на бомбардираната сграда иракско дете, което вижда на метри от себе си мъртвата си майка биха го утешили думите на пискащият ангел, който го уверява, че е цена за свободата?
Дали изнасилваното от десетки талибани сирийско момиче, гледащо по време на гаврата, как режат главата на баща й, биха го утешили думите на пискащият ангел, който го уверява, че е цена за свободата?
Дали обезглавените цели християнски фамилии в Либия, които дадоха и по телевизионните канали са виждали пискащият ангел и не са чували думите за цената на свободата?
ОБЯВЕН Е ДЖИХАД! СВЕТЪТ НА ИСЛЯМА СРЕЩУ САЩ.
Ако не свалим до дни тази хунта, ще трябва да я търпим до края на войната.
Повечето от нас няма да я доживеят.
Оптимист съм като допущам, че ще има оцелели, сред тези, които ще прочетат постинга ми. Твърде голям оптимист.
Само тотално тъпи и наивни хора (защото има тъпи, които не са наивни; има и наивни, които не са тъпи), но в случая само тотално тъпи и наивни хора се вързаха на приказката за военните учения.
За военни учения "прасета" (самолети-резервоари) и да трябват, няма нужда да са толкова много.
Не знам пък колко нагъл и дебелоок трябва да е човек за да изрече подобна лъжа, като втората: че летището било затворено за ремонт, след като вече е тиражирана първата лъжа: че имало учение.
Точно по време на учението, летището ще бъде и затворено за ремонт.
Нещо съвпаденията стават твърде много за здравия разум.
Всичко е било планирано и толкова едноцветно политически и политически агресивно правителство е назначено само за да бъде хунтата.
Никакви избори не се очакват.
Никакви.
Не и сега.
В края на месеца, обикновено работата ми е свързана с много движение, много шофиране в Плевен и околностите.
На няколко пъти по кръстовищата се засичах със спрели в страни возила на Военна полиция. И излезли от кръстосващи униформени. Поглеждаха към колата към мен и спътника ми: гледаха насмешливо, но с онази хладна насмешка, която ми е много позната и отпреди 35 години в казармата, и после докато съм живял в гето: това е погледа на хищник, който гледа към евентуална жертва. На обучено куче, което с нетърпение очаква да му дадат команда и да се втурва да дави.
Психически (а и не само психически съм подготвен), опита ли се да ме заговори военен полицай, най-вероятно някой ще пострада. Много сериозно. Леталният край е възможен. Твърде възможен.
Тук не е украйна!
Изглежда лявата ми ръка никога няма да се оправи напълно.
Не знам как я ударих така, че продължава да ми създава чувство за дискомфорт. Ако трябва да държа пълна чаша с нея, половината ще я изплискам навън. Толкова трепери. Ако трябва да подам химикал – треперенето е очевидно. До към 30-35 години така ми трепереха и двете ръце. Особено когато се развълнувам. После…не разбрах кога и как превъзмогнах този много неприятен физически дефект, но след падането с колелото миналия юни – лявата ми ръка е както някога. Сега и наболява. Китката ми бързо се уморява. Иначе пак вдигам от лежанка 8-9 пъти 90 килограма, но си боли.
Чакам с нетърпение да се стопли. За да се кача на шосейката и да подкарам по околностите. Лявата ръка е особено важна, защото отляво ми е движението. Блъскан съм вече два пъти. Първият път от тир, но тогава само изпсувах и се разминах с една счупена ръкохватка на кормилото и вдигнат адреналин. Вторият път беше около два месеца след голямото падане. Този път беше по-сериозно, но си продължих пътешествието. Удариха ме пред Пордим, но макар и много уплашен стигнах до Деветашката пещера, а после още по-уплашен по шосето до Крушуна. След Крушуна много дълго не карах. При Летница спуках гума и Боби ме взе с колата.
Голямо облекчение, защото нямаше да се предам. Все като чуех звук усещах как пак ще ме блъснат, този път фатално. Мразя да се страхувам и щях да се боря до последно със страха, който все пак е обясним след като няколко часа преди това ме бяха блъснали…доста яко.
Съзнавам, че с тази ръка и фобията, която си развих увеличавам опасността с поне 40%. Всъщност…не знам с колко. Така се говори за всичко днес. Слага се някакъв процент, който не е точен, а само илюстрира. За всеки случай наистина ще е по-опасно от друг път.
И колкото и по-остро да чувствам опасността заради фобията си, толкова по-сладко ми става, че рискувам.
Най-опасното ми каране беше в София. Направих си един чудесен лек крос от централна гара до Панчаревското езеро. После сбърках и реших да карам по една магистрала. Даже не помня колко ленти беше, но в някои моменти бях между два камиона. Засмукваха ме от двете страни, като в същото време ехтяха клаксони от нерваци, които ме виждаха, че съм там където не трябва, като че ли, като го разбера, ще се телепортирам на безопасно място. Поне 7-8 километра съм карал така, докато излязох на тротоар, после намерих велоалея.
Само като си помисля, че пак ще съм по шосетата чувствам тръпките като тогава.
Ужасно, но си имаше и един гъдел, много приятен гъдел, сравним по острота само със сексуална възбуда; имаше и друго, съпровождащо гъдела: много цветове, много цветове в съзнанието ми; около мен кипеше от коли, прелитащи в посоките си с бясна скорост, но в главата ми движението беше още по-бясно и по-цветно.
Рискът понякога е сладък, много сладък.
Усещам, че искам да се върна към него, най-вече за това, че тогава се чувствам…своя собственост. Аз съм се наврял в тази ситуация. Не ме е поставила житейска необходимост в нея. Не ме е принудил някой урод, който си мисли, че има власт над мен.
Няма ТЦК.
Няма НПО-та, които са толкова нагли, че обсебват и си присвояват свободни територии, заплашват туристи и така-нататък.
Сам съм! Сам.
Със съдбата (?), а не вярвам в съдба.
Ако нещо стане ще съм си виновен сам. И в този миг си доказвам, че над мен е само моята и Божията воля.
Могат да ми вземат парите от джоба, колко му е. Както смениха валутите ще сменят и носителя им. Ще изчезнат материалните пари, а станат ли всички дигитални, тогава реално ТИ НЯМАШ ПАРИ.
Разполагаш с част от тези, които си заслужил, но останалите не са в теб, ако „Големия брат, Дигиталния татко, Световният настойник реши…няма да ти даде, нищо, че се заблуждаваш, че е било твое. Не е ли в теб, не е твое.
Дори справедливостта не е ли в теб не е твоя.
Дори любовта. Всъщност – любовта не може да е нечия.
Много скоро няма да имаме нищо материално.
Ще разполагаме като деца с това, което им дават родителите, нас – неправителствени организации и други содомити.
Като решат ще ни сложат и трите шестици на ръката.
И както хващат украински мъже по улиците и ги пращат на фронта, могат да ни вземат за това или онова най-скъпите хора.
Искам до последно да знам, че поне МОЕТО ТЯЛО СИ Е МОЕ. МОЯТА ДУША СИ Е МОЯ. И ВОЛЯТА МИ ИМА ПОВЕЧЕ ПРАВА НАД ТЯХ, ОТКОЛКОТО БРУТАЛНИТЕ КРАДЦИ НА СЪЩНОСТИ, КОИТО ПРОЯВАВАТ ПРЕТЕНЦИИ НАД СОБСТВЕНОТО МИ СЪРЦЕ, НАД СОБСТВЕНИТЕ МИ РЪЦЕ И ЗАДНИК!
Майната ви! Имам си колелото и риска!
Горещо препоръчвам.
Личната история и позиция на човек роден сред избраните; отраснал в селище, в което от поколения живеят тези, които стоят зад политическите решения на управляващите, независимо дали управляващите са демократи или републиканци.
Като много от нас, Сноудън също е разглобявал радиоапарата, за да види какво говори вътре, но скритото е продължавало да предизвиква въображението му и действията му и занапред.
Дали някой помни какво се говореше преди 20 години по темите, че ни следят, че разполагат с личните ни данни, че оперират с тях, че няма анонимност в интернет, че има цели отдели, които се занимават с анализ на данните, че сме онлайн и когато излезем от сайта? Говореше се, че това са конспиративни теории (тогава поне се казваше "конспиративни теории", а не "конспирации", както сега се наричат "конспиративните теории"), пращаха "да си пие лекарствата" всеки, който им вярва; не го пращаха в Москва, но му махаха с пръст, напомняйки му колко лошо било в комунизма (без да знам каква е връзката между тези "конспиративни теории" и комунизма), изброяваха се диагнози, споменаваха се "тъпомери", "гладки мозъци" и не, не се употребяваха ухилени емотиконки, но и доста умни хора се държаха като дебили само за да се харесат на общността и да бъдат одобрени от нея. Не си и мислеха да споделят "параноите" на подигравания и поругавания.
Само, че се оказаха истина. Сноудън разкри механизмите.
Благодарение на него сега ни питат: "разрешаваме ли да използват данните ни" и поне вече не се крият, че следят. Знаем малко повече за мястото си в обществата на планетата. Сноудън заплати с вечно изгнание.
Върне ли се в САЩ, най-вероятно ще бъде екзекутиран. Поне такова желание изразяват съвсем откровено по медиите някои висши офицери. Живее в Русия.
Ако прочетете книгата ще видите, че се отнася критично и към Русия. Но живее там. Какъв е извода: че може да бъде критичен, но да живее.
Именно в Русия. Но това си е мой извод.
Всеки може да си направи десетки, прочете ли тези болезнени, но и осветяващи мрака на информационното затъмнение изповеди.
Тя никога не е виждала света извън оградата.
Чародеите са й казвали какъв е той.
А светът е казвал, че те са луди.
Когато стар агент на ЦРУ започва да търси гении сред „побърканите“, той открива нещо повече от талант – открива Хапла.
Гангстери.
Тайни духовни измерения.
Преследване от безмилостната Стръвница.
И истина, която някой иска да остане погребана.
„Кланица за чародеи“ – роман между ърбън фентъзи и философска притча, с екшън, хорър и любов, които не оставят място за дишане.
Второ издание – съвсем скоро. Само електронно.В изявлението си Терзиев съвсем не изключи "нередните неща" в "хижа" Петрохан.
Каза, че ако има такива, той не е знаел.
Какво излиза? Че можеш да хвърлиш подобна "бала пари" от балкона на непознати, когато над 70-80% от българите само мечтаят за подобна бала.
Парите са си негови. Не говоря за разточителство. Не бих си позволил да назидавам някого за какво да си харчи СВОИТЕ пари. В случая не ме и интересува как си ги е набавил.
Споменах онези 70-80% само за да подчертая, че сумата не е малка.
Голяма е.
Да приемем, че Терзиев наистина не е подозирал, че в "хижа" Петрохан има много нередности. Това, какво означава? Не означава ли, че партията му също може да не знае за много нередности у тези, които подпомага финансово? Примерно: Украйна. Малко тъпичко ще ми се стори след месец, два, пет, година, две...да застанат в българския ефир и да изрекат: "Подпомагали сме много каузи, не сме предполагали, че тези, на които сме помагали в Украйна са правили тези неща."
Ламата от Петрохан е истински учител, духовен наставник, от който децата могат да научат само добри неща. Той си има своите умения и наистина може да ги научи да се справят в извънградска среда, на ориентиране, издръжливост, контрол над страховете си; спелеология, гмуркане, алпинизъм, дори на бойни умения. Дотук – много добре.
Нека си представим, че освен това ги учи на мъдрост. Защо не. Има изследователи на религиите, които изучават всяка от световните религии, толкова последователно, колкото и тази, която им е традиционна по произход. Разкошен е трудът на Хюстън Смит „Световните религии“ и беше наслада за сетивата и богатство на душата, чрез него да понауча малко повечко, отколкото знаех примерно за хиндуизма, будизма, шинтоизма, исляма.
Подобни знания не само ще обогатят общата култура на децата, а ще им помогнат да познават и за в бъдеще ученията, не само религиозните, а и светските, защото в общи линии ценностните системи се развиват, но фундаментите им оставят и върху старите учения са изградени новите. Най-малкото – за това! Най-малкото!
Познанието по духовни теми не е духовно познание, а познание като всяко друго и важно за човека като човек.
Да предположим, че освен тези познания ги учи и на световен екстремален туризъм. Това вече го е правил. Е, скъпичко е, но имат богати родители, които могат да си позволят едно толкова скъпо образование.
Да предположим, че е учител, който се ражда веднъж на поколения.
Дори в такъв случай, аз не намирам за нормално: 15 годишно дете да не ходи на училище като другите деца, а да замества образованието си с него. Защо?
Ами просто е: защото нагоре нарисувах един гений и повече от гений, защото има и гении на злото, но този (да предположим) е най-светлия пример в човечеството.
Нали като създаде прецедент: да е по-важен от националното образование, утре някой друг, който няма да притежава качествата му, ще се опита да повтори номера му. И ще го последват деца. Примерно на по-бедни родители или на родители с други интереси.
Колко му е един грънчар, един ножар, един каменар да събере около себе си ученици, както е било едно време. Децата да му чиракуват и ако не да научат полезен им занаят, защото условията на труд са вече различни, то просто да се научат на труд.
Не мисля, че ще са постигнали нещо по-малко от онези духовни авантюристи из горите.
После. Колко му е един войник върнал се от фронта, от която и да е било гореща точка на света да се обгради с деца. Той пък ще ги научи на някои подробности по-добре и от духовния авантюрист. Само, дето може да има неприятен момент, ако учениците на единия се засекат с учениците на другия из дебрите и всяко от децата иска да провери документите на „чуждите“, както и да е.
Доста бащи от малцинствата и сега учат децата си на „полезни“ според тях неща и не ги допускат на училище. Но не знам след този фал на Петрохан, как ще им се потърси отговорност. Че те правят същото, което и родителите във висините. Даже се оказва по-безобидно, че децата им са поне живи…Е, в повечето случаи…Осакатени, че не могат даже да четат, но пък живи.
Доста е нагло управляващо по законите на България лице, имам предвид Терзиев, да защитава такава форма на образование. Защото България си има закони, има си институции и един кмет, трябва да покаже малко по-голямо уважение и към другите институции. Защото така плюе и на своята.
Дори да не е истина, че тук иде реч за гибелно опасен религиозен култ, какъвто най-вероятно е; дори да не е истина, че иде реч за педофилия, каквато най-вероятно пак има, фактът остава. Пренебрегната е българската държавност и е направено от хора с власт…Няма да говоря за парите им – техни са си.
Упражняват власт, а плюят гаменски върху устоите на същата тази власт.
Според мен е най-малко...странно.
Нормално ли е 15 годишно момче да не ходи на училище? Е, не, не е нормално.
Дори да не става въпрос за момче от състоятелно семейство, това не е нормално.
Нормално ли е бащата да привежда значими суми на духовния му наставник?
Това вече е много притеснително. Много.
Обичам да чета научната фантастика на Л.Рон Хъбърт, но от сциентологията ме побиват тръпки.
Ще цитирам по памет една крилата негова фраза: "Глупаво е да пишеш за 10 пенса на дума, искаш ли да спечелиш милиарди - създай религия."
Следвал е курса си. От един от най-значимите фантасти се превръща в създателя на един от най-опасните НЕ религиозни култове, забранен от комунистите и в САЩ. Разбира се, пошегувах се с това "комунисти", но напоследък разбрах, че само те забранявали подобни култове.
Но ей-така, продължили са да му привеждат значими суми, че дори и някои всеизвестни персони като Том Круз, примерно.
Ощо искрено ме забавлява. Хиля се със сълзи, докато го чета. Толкова красиви приказки за наивни хора не могат да се намерят другаде. Но духовният водач се оказва най-крупният притежател на бутикови "Ролс Ройс"-и. Има и още безброй хобита, които не са за простосмъртни. За всеки случай - жените около него са повече и от колите.
Понякога се чудя дали да не му завидя. За жените, разбира се.
Но като се замисля: толкова безчувствено същество какво може да изпита!
Защо безчувствено ли?
Ами повечето от тези бляскави хора са буквално заробени от него. Прехвърлили са имоти, спестявания и т.н. Кой им е виновен? Наивността им. Сами са си виновни. Никой друг. Наивността в подобни размери е престъпления, защото докато я има, ще има и такива хищници като Ошо.
Не, че и от неговите писаници не може да се изцеди нещо мъдро.
Споменавам само тези двамата, защото ми идат особено крупни и съм запознат с тях, но подобни на тях водачи са стотици.
Това имах предвид като писах по-горе, че е много притеснително, когато се превеждат големи суми на духовни водачи.
Нормално ли е той и агитката му да разполагат с доста повече права от обикновените цивилни?
В гора!
Не частна, свободна територия, която е на всички.
Нататък да ви говори Бае Коста: виждал ме е. Знае колко е скъпо планинското ми колело. Ами нали, ако ме спрат хора със съмнителни униформи, най-вероятно няма да им се обяснявам. Не знам как ще действам, но някой може да бъде наранен или...по-лошо. Не изключвам да съм аз.
Има обаче по-страшни хора от мен, които няма да направят никому-нищо лошо, ако не се почувстват застрашени, но когато странни хора, в странни униформи се държат арогантно...всеки се чувства застрашен.
Нормално ли е такива мъже (дето се осамотяват с месеци сами и без жени, само с непълнолетни момчета), които се занимават със странни духовни техники, да обикалят въоръжени, с немски овчарки и да се месят в разходките на хората?
Е, не! Не е нормално!
Нормално ли е над тях да е разтворена протекцията на софийския кмет.
София е доста далеч от сръбската граница.
Не, че е нарушил закон. Действал си е като частно лице.
Но защо го е направил.
И нормално ли е да го прави за организация, която вече изцяло изглежда съмнителна?
За мен не е нормално. Не знам за вас.
