Нерон едва ли е бил лош театрал, сигурно и поет, но е останал в историята като изверг, гонител на християните, подпалвач на Рим.
Какво би било, ако беше отдаден само на изкуството си?
Най-вероятно щеше да е забравен с времето, като многото забравени творци, каквито е имал този цъфтящ в разточителства свят.
Възможно беше и да създаде своят шедьовър: на сцената или в книгите, пред който да му се прекланят вековете и да е останал като хубав пример и създател на школа и до днес.
При всички случаи, светът не би имал онези кървави страници, независимо каква историческа необходимост е въздигнала този звяр.
Картините на Хитлер ми харесват. Случвало се е да ме развълнуват до сълзи. И съм усещал, че са и рисувани през сълзи; през сълзите на едно удивено пред величието дете. Дете развило таланта си и станало възрастен, но живеещо и творящо в него. Независимо каква историческа необходимост е дала на това чудовище силата и мощта, ако Хитлер беше останал художник, светът щеше да е едно по-хубаво място.
Да, сигурно и на мястото на Нерон и Хитлер, същата тази историческа необходимост, която е стояла зад тях, би поставила друг. Според Толстой, подобни личности разполагат с по-малка свобода, отколкото обикновените хора. Те са притиснати от невъобразими сили да действат и имат много малко възможности да постъпят различно.
Нямаше как: щеше да има друг подобен, но едва ли би имал силата и безобразието да остави такава разруха след себе си, въпреки, че е роден творец.
Творчески настроените личности са най-големите рушители.
И съм почти сигурен, че и зад онези диктатори, които не подозираме, които никой никога не е подозирал, най-малко пък те: има един нереализиран артист, творец.
Владимир Зеленски (пиша "Владимир", защото това е името на актьора и режисьора), че не е гений не е, че е повече шоумен отколкото актьор - това е очевидно, но най-вероятно Мефистофел му се е явил някоя нощ и му е рекъл, че ще му даде възможност да направи най-незабравимата си роля - истинският Наполеон, не онази пародия, която руско-украинския млад актьор показа. Не точно историческия Наполеон, а един съвременен негов ремикс.
И това е поредният пример, какво става, когато човек на изкуството, изневери на изкуството.
Всеки човек, който се е превърнал в напаст за човечеството е имал някакви художествено творчески заложби. Някои никога не са проявили своите. Живели са със скрития си талант, превръщали са го в гориво за злодеянията си.
Тези мисли ми отключи не точно Нерон, не точно Хитлер, не точно Владимир Зеленски, а Кая Калас.
Гледам я и не ми е много трудно да преценя какъв огромен талант е съсипала.
Кая Калас е родена да бъде порно-актриса. При това звезда. Звезда на звездите.
Представете си я като строгата учителка, като медицинска сестра...Като есесовка!
От последната фантазия дъхът ми спира! Тотална е тая Кая! То, затова се и държи толкова като есесовка. Пропуснала е тази заложена в нея роля за порнофилм.
Ей! Да не ми се разсърдят учителките и медицинските сестри, които прочетоха това! Сещам се за няколко, които ми са много скъпи! Не става въпрос за тях или за благородните им професии, а за клишета в порнофилмите и еротичните фантазии.
За домакиня извикала водопроводчика много-много не се вписва, но за ма-ще-ха - невероятно ще е.
Треньорка по ски, спасителка на плажа със свирката (е малко мършава е за спасителка на плажа, но пък свирката ще й отива) и като се има предвид поведението й, би била, ако не най-добрата, то поне една от най-добрите.
Само, че това е трудна и изискваща всеотдайност професия. Изглежда това я е поощрило да се държи по-скоро като някоя от евентуалните й героини.
И да отиде толкова напред В ТАЗИ ИЗВРАТЕНА РЕАЛНОСТ.
Сега си и получава каквото най-иска. Толкова мъжки сексуални желания, колкото и като най-успешна порноактриса не би имала.
Всъщност, най-много ги получава майка й.
Но горко на света!
Пророкува ли се доскоро, че нямало да има увеличение на цените? И какъв беше аргумента? Така казали в ЕвропарламентО, казали "учените ора", в партийната централа се хилели на копейките и т.н. и т.н от рационални по-рационални аргументи.
Падна ли голямо дюдюкане, което е особено важно и най-вече зряло, когато се засягат въпроси на живот и на смърт. И по-важно: на свобода и достойнство.
Присмиваха ли се, ръмжаха ли, плюеха ли срещу "копейките", а под копейка в случая може да се разбира всеки разтревожен за насъщния си човек. Човек, който с години се е борил да спести, че да прати сина си или дъщеря си в университет, а сега нещо не се получава сметката (още от сега); старица, която с треперящите си пръсти е заделила, че да има с какво да си плати парното, че и да остане малко повече: най-малко за лекарства. О, да: "Красивите" (да умреш от смях като ги видиш колко са красиви и "интелигентните" чийто активен речник е не по-богат от този на възпитател в ТВУ, но в никой случай не е толкова колоритен ) ще гракнат, че бабата сама си е виновна, че не е учила навремето (в комунистическо, де) като тях (т.е. в Москва, която сега плюят) и сама си е виновна за положението. И всички като нея, които страдат и с това уронват престижа на безпогрешния политически курс. Всички те са виновни. Това го чухме хиляди пъти.
Виновни или не, обаче, техните съмнения се оказаха верни. Не пророчествата на запленени от собствените си лозунги хора с пламнали фанатични погледи.
Беше толкова просто и логично всичко да се увеличи, а имахме и много близък пример - Хърватия. Десетки пъти лично съм я давал като пример. Веднага се появиха шамани, които крещяха обратното, а наивните и лековерните, вместо да проверят (че една екскурзия нямаше да им излезе и 200 лева, да не говорим за богатството от впечатления), предпочетоха да го приемат шаманското слово за чисто като росни капки.
Какво стана с проверките, с контрола?
Как може възрастни хора (не казвам "умни") да се хванат на тази глупост.
Как държавата ще контролира цени при Пазарна икономика?
И защо търговците отведнъж станаха "алчни"?
Как се става алчен за няма и месец?
Какво стана, че всичко се промени толкова бързо?
Какво?
Смени се лева с еврото; за друго не се сещам.
Ако го има то е нещо мистично, трудно обяснимо и още по-трудно уловимо.
И какво ще се каже: "Щом сме в еврозоната всичко ЩЕ Е окей."
Ще, ще, ще...
Ще ти платя, ама догодина...
"Ще разваля магия бате, ама дай 50 лева (пардон 50 евро)"
Пророчества, пророчества, пророчества.
А фактите са по етикетите на стоките.
Включително...Виенската филхармония. Гостува ни!
Генетиката е материал.
Дори човек да има достатъчно тухли, не означава, че ще успее да построи църква; може да построи с тях публичен дом, а много често - материалът просто се зарязва.
Но пък, ако има само талаш и да иска, не може да построи ни църква, ни затвор, а само да застели бокса на прасето в свинарника.
Няма как, ако нямаш злато да направиш чак толкова стойностно бижу, колкото някой, който има злато. Ако имаш тел, най-много да затрогнеш момичето, което обичаш с майсторска изработка на бижу или да впечатлиш на някоя изложба артисти като теб.
От друга страна, видяхме, че златото може да се използва за направа на тоалетни. Та генетиката до някъде: и в спорта, и в живота, но без подходяща...ами не може да се постигне много.
Това беше коментар под постинга на Blackpredator
"Ценности - ние и те", но ми се въртяха от много време подобни из главата.
Препоръчвам постинга на всички, заслужава си.
Дори, когато има средствата да опознае - нея, истината, да не ги използва.
Когато тя, истината е твърде откровена и пряма, да прави всичко за да я отрече или поне да я изопачи, за да е в негова употреба.
Да, в някои случаи тя може да бъде опасна, а и истината често е подвеждаща, защото най-мимолетните истини създават чувството, че са вечни и това може да обезкуражи хората да търсят спасителна промяна.
Управленски и политически инструмент е опитомената и дресирана истина. Довчера вълчица с остри зъби, виеща свободна в гората; хранеща се с месо, защото истините са хищни, водена на каишка може да бъде добър помощник на господаря.
В по-нови времена се отглеждат различни породи в развъдници. Някои са истини-пазачи, други истини-бойци, истини-гальовни приятели, истини с виновни очи.
Всички те биха умрели за господаря си и с господаря си.
Има си я обаче дивата истина, чистата истина. Защото истината е не само вълк или кучка, но е и горски извор, ураган, меча кръв и любовница, истината е грях и Божи промисъл. Истината е и наука, която ни води напред.
Тя е изобщо формата на живот, която иска да се целува с разума ни, която прави тъй, че той да расте и да я търси.
Но когато истината е извън контрол, плаши тези, за които истината е само вярна кучка.
Трудно ми е да нарека това, което се случва в Камчатка – бедствие.
За нас нещо подобно щеше да е тотално бедствие, но не и за живущите в Камчатка, които явно се справят, че дори и забавляват.
При съвременните комуникации случващото се там заля света.
Следях от самото начало новините и реакциите.
В началото имаше злоради. Какво сполетяло руснаците. Но те бързо заглъхнаха, а мълчанието, което последва беше белоснежно и ледено. Злорадите усмивки също се вледениха.
Защото се виждаха от кадрите преспи с височината на сгради и нито една разбита дограма. Разбра се за две жертви, но на кадрите се виждаше всичко друго само не печал и паника.
Виждаха се десетки обикновени хора с греблата потънали в преспи с пъти по високи от себе си, яки машини обвити в дим да навлизат в преспата като юнак, който се сблъсква с ламя в бой.
Виждаха се скачащи от високи етажи, но не от отчаяние, а видимо – заради екстремалния спорт.
Виждаха се деца с шейни и скиори. А преспите приличаха на пейзаж от далечна планета.
Тогава заваляха коментари с твърдение, че това е AI и както обикновено е при тези масирани атаки идеха от профили без публикации, с някаква картинка за профилна снимка, до 7-8 приятели, а някои нито един, но си имаше и реални профили.
Информацията за снеговете в Камчатка изключително лесно можеше да се провери.
Влизаш в You Tube написваш в търсачката Kamchatka snow и тогава се изливат резултатите. Стотици клипове на различни езици, от медии из целия свят.
Клиповете са от различни гледни точки, различни места, различни хора, но се засичат едни и същи детайли, с което потвърждават достоверността си.
Но отричането на очевидната истина продължава. По-яростно даже. Понякога следват познати аргументи, които се прилагат във всички случаи, от рода „Руските часовници по-бързи от всички в света“, „Путин е звяр“, „То на водка всичко е лесно“ и т.н. и т.н., но в този момент Истината е най-малко политическа или пък геостратегическа.
Да. Страшно е да се види точно от тези гледни точки в България.
Защото си спомняме летните и есенните бедствия: чисто летни пожари или пожари запалени от пияни гамени не можеха да бъдат спрени, понеже нямаме техника. Нещо твърде леко да бъде наречено цунами, удави няколко наши морски курорта, а сред тях и най-скъпият и това бедствие отне повече животи отколкото досега са официално потвърдените жертви в изглеждащата апокалиптично Камчатка.
Вижда се, че под няколко етажен сняг няма и една разбита дограма.
Направо да ги ожалиш тези хора дето ползвали само външни тоалетни.
И като се има предвид каква медийна паника е при половин сантиметър сняг у нас. Или каква се вдигна, че на някъде си някой със съмнително ясно създание видял дива котка.
Но истината не е само пропаганда или антипропаганда.
Истината си е истина.
В случаят оспорването й беше най-вече инат и глупост. Докато се стигна дотам, че някои увредени мозъци започнаха да правят наистина AI изображения в Камчатка за да я пародират и да имат потвърждение налудничавите им отрицания до последно.
За да се изтрие тази страница от историята, да се направи неубедителна.
Защото за тях тази страница е позор.
А какво можем да прочетем в тази страница.
Можем да прочетем за силата на човешкия дух. Можем и да си водим записки. В ума. Записки за това как човек „оцелява“, всъщност – живее, когато природата си играе с него. Държи се хищно, но опитомената е тя.
Виждам оживели герои на Джек Лондон и няколко поучителни думи, че независимо в кой век живеем старите ценности като физическите възможности, куража и авантюризма не бива да бъдат захвърляни.
Мъжеството си е мъжество. И в това няма нищо анти-уок. Има истина.
Но мънички и жалки същества, които са далечни от тази забава и тази мъдрост си направиха един далеч по-първобитен лов, макар и от топлите си стаи.
Направиха с помощта на AI няколкото смешни клипа за да пробудят подозрение към всички останали.
Или: простреляха истината, одраха я и окачиха кожата й на стената си.
Има една малка подробност. Не можеш да убиеш общочовешка истина. Колкото и да се стараеш на стената можеш да окачиш кожите само на твоята истина.
Твоята истина и истината на тези, които споделят или ще споделят заблудите ти.
СЕЧЕН, не фувруари.
СУХИ, не март, т.е. Марс, който нашенци са осмели, като са го превърнали от бог на войната на окупатора в Баба, която дарява здраве. Оригиналният бог на войната е на дедите ни - Арей, по-късно елинизиран и наречен Арес, а Арес от своя страна латинизиран и направен на Марс, за да се върне в земите на прародителите си с войските си, а те да му сложат бабешка руба.
БРЕЗОВ, не април.
ТРЕВЕН, не май.
ИЗОК, не юни. Това пък е на богиня Юнона. Май, не е чак толкова нетолерантно към езичеството нашето Източнотоправославие.
ЧРЪВЕН, не Юли. На Гай Юлий Цезар (!!!), защо не Сталин или Хитлер. И двамата си имат същата връзка с историята ни, каквато и Гай Юлий.
ЗАРЕВ, не Август. На Октавиан Август (!!!!), защо не Брежнев или Джордж Буш-младши.
РУЕН, не септември. Значи роден съм на 14 руен.
ЛИСТОПАД е доста по-разбираемо от октомври, колко ще се сетят, че е от Октава т.е. осем. И що пък десети месец на годината да се нарича все още осми, както е било в Римската империя.
ГРУДЕН, не ноември
СТУДЕН, не декември.
Зловещ ми иде този цикъл от езически божества, завоеватели и числа, звучащи неточно в ролята си на име на месец в годината, който би трябвало да бъде наречен с друго число по съвременен календар.
И аз: българин и християнин в средата на този зловещ кръг, отмерващ краткия си живот в мрачните ценности на тези архайчни имена.
Няма я поезията, няма я красотата и яснотата, каквито са имали нашите имена на месеците.
Нявгашна глобализация и модерност (изгубена с времето ги е изяла) тях - поезията, красотата, яснотата.
Ако някой не знае, че е невъзможно да се достигне подобна форма с един крак, да обясня.
Клекът стимулира производството на тестостерон.
От производството на тестостерон зависи растежът на мускулите, без него се трупат обикновено мазнини; паласките са първи признак, че нещо не е съвсем наред.
Разбира се, не е задължително НОРМАЛНИЯТ МЪЖ да изглежда като този респектиращ атлет на снимката.
Но освен повечко тестостерон са необходими и много тренировки, с които програмираш растежа на мускула и да контролираш способностите му.
Необходима е и желязна воля за спазване на необходимия жизнен цикъл: сън и най-вече диета, която включва употребата на напитки и храна; вече не е сортирана като гастрономически качества, а съдържание на протеини, въглехидрати, мазнини, витамини, фибри.
Много е трудно постигане на такъв резултат без спиране на биричката, а и да не се спре (то това е по-мъчително и изисква повече воля), трябва да се контролира строго.
Много културисти пушат, но и тук следва по-трудното: в някои периоди от подготовката трябва да ограничат или спрат цигарите, иначе не се получава.
Но връщам се на най-важното: ТРЕНИРОВКИТЕ.
Това тяло НЕ Е ВЪЗМОЖНО. Защо?
Защото за да се постигне такъв резултат трябва упражненията да бъдат изпълнени ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ПРАВИЛНО.
Погледнете колко хармонично са развити лявата и дясната му страна. Малките разлики, които ги има при най-правилно развитите са незабележими.
Как е изпълнявал упражненията? Е, аз си нямам представа. Но го е правил.
Да започнем от таза. Седалищните мускули. Не знам как е товарил онази страна, която е изцяло без крак. Упражненията за седалищните мускули изглеждат невъзможни без участието на краката.
Да, ама той НЕ Е ЗНАЕЛ, ЧЕ СА НЕВЪЗМОЖНИ. И двете му страни са еднакво развити.
Раменният пояс?! Как ли го е развил по този начин. Не, не е възможно. Представям си как е правил прав Военна преса с един крак. Равновесието ще е нарушено и щангата ще тежи на едната страна. Седежът му също не е стабилен, че да прави Военна преса от седнало положение.
Възможни са няколко упражнения с машини, то без тях е няма как да се развие до такава степен раменете, но не изглеждат достатъчни.
Упражнения с дъмбели, които не изискват големи тежести, а правилно изпълнение? Арнолд преса? Страхотно упражнение, но за да се стигне до него трябва да е развил вече хармонично тялото си. Иначе ще се изкриви ужасно.
Гръдни мускули? Лежанката също изисква упора с краката. Дори да се прави на машина. Отново базово упражнение.
Гръб? Мъртва тяга. Виждал съм да я изпълнява момиче с една ръка, но без крак ми е по-трудно да си представя. Отново: загуба на равновесие. Натежаване на една страна.
Набирания на висилка. Тук изглежда кракът не пречи. Само изглежда. Едната му страна тежи повече от другата. Същото важи и за кофичките и изобщо за упражненията със собствена тежест.
Дори упражненията за корем/талия няма как да ги изпълни. Тилен лег - няма упора.
Вдигане на кракА - дори само да се спомене името на упражнението в този случай е черен, на граница на просташки хумор.
Какво излиза? Няма базово упражнение, което може да се изпълни правилно.
Да, така излиза.
Ама този атлет, този силен дух не е съгласен. И постижението му е единствен аргумент срещу всички разумни аргументи и срещу цялата логика.
Основното е волята и силата на духа.
Ето този мъж е илюстрация на воля и сила на дух. На първата снимка се вижда ясно, че и генетиката му не е кой знае какво. Костната структура му е добра, може да разположи правилно мускулите, но толкова...
Очевидно е ендоморф т.е. човек, който много лесно трупа мазнини, а това, че на снимката е слабичък го праща в най-неприятния етап на ендоморфите, на границата е да бъде скинфат. Какво пък е това "кожа-мазнини"?
Слабичък човек с мазнини. Казва се "скинфат", вероятно е отслабнал толкова от трагедията при която е загубил крака си.
И оттук-нататък казва думата си духът му.
Той (духът) не е съгласен със ситуацията, която е сполетяла тялото.
Чувства се неудобно в своя дом.
Следва един много тежък ремонт, в който духът започва строежа на тялото, а тялото явявайки се изпитание калява духа.
Това е една Божествена игра.
Състезание със самия себе си.
Не си свой враг, но си свой опонент на терена на времето.
Ясно е, че някой ден ще чуеш последен съдийски сигнал, че състезанието ще приключи, но това не означава, че си го изгубил.
Въпросът е какво ще постигнеш преди последният съдийски сигнал.
Откажеш ли се преждевременно - губиш служебно.
Е, и?!
Нищо.
Просто си изгубил.
Докога трае състезанието?!
Е, това е вече най-готино в състезанието със себе си - че не се знае.
По времето на ковид-психозата, а и преди това, и след това (макар и с друга интонация) разни креватни философ-атлети говориха колко вреден бил културизма, фитнеса и производните му.
Вижда се.
Тази снимка показва всичко.
Без спорт, щяхме да имаме един отдаден на заслужен покой сломен човек, инвалид. Най-вероятно съжаляван. Най-вероятно отдаден и на самосъжаление.
Тук вече имаме една победа. И завидно за много "здрави" физическо състояние.
Има едно момче от фитнес групите. То е с целебрална парализа и е един от най-върлите български фитнес маниаци. Не знам колко пара състезания е печелил. Знам, че между победите си има и по канадска борба.
На релефът и формата на мускулите му мога само да завиждам, но също тъй мога...и да се мотивирам.
Има и още един въпрос:
Дали си толкова здрав, ако нямаш заболяване, но стоиш с дистанционното пред телевизора и нямаш сили да станеш...Иначе - разбираш от всичко. И учиш света как да живее.
Не мисля. Не мисля, че си здрав. Духът ти не е читав.
Няма да казвам името на атлета.
За мен неговото име е: РЕСПЕКТ!
Понякога тя чезне.
Понякога аз. Нали излизам и в отпуски, нали има и празници.
Тя е винаги усмихната. Смее се на нещо вътрешно. Носи си свой свят. Не зная как общува, но го прави.
Понякога я моля да се помести за минутка от пейката, на която е седнала и която се намира точно под рекламния винил, от който я трябва да махна стара дата, я да сложа нова.
На мога да кажа каква възраст е. Възможно е да е на 30, че даже и под 30. Възможно е да е над 60. За лятно време е облечена дебело. За зимно – тънко. Няма бръчки, но чертите й са загрубели от натрупано време и изпитания.
Като затворя очи изниква облечена в бежово.
Не съм сигурен дали в действителност дрехите й са бежови. Тя е бежова. Една болна душица, която броди като призрак и не е направила никому нищо лошо.
Поне така изглежда.
Сяда на пейката, пуши си цигарата и си пие кафенцето.
Понякога с часове.
Всички обичаме кафето. За всеки кафето е малко от онова, което е и за нея.
Защото си личи по стойката, по насладата, с която го отпива и простотата на движенията, че това кафе за нея е живота.
Вкусът на битието й. И откъсването от него.
Дали се носи като бял облак над корабни мачти или се разхожда из Манхатън, край пагоди и синагоги, под самия Еверест с тъй приличащите на нея бутанци, покрай Нил или по крайбрежията на Рио (поглеждаща към огромния Иисус), изглежда е навсякъде, където няма да е никога. Но всичко е изписано по лицето й, което е като картина нарисувана с един замах на четката от много, много даровит художник.
Усещането за мисли и движения на кръвта, за време и пространство, за картините пред очите ти и за звуците уловени от ушите ти, за усещането на кожата, за ароматите, а не просто вкуса на кафето.
Кафето е ритуал, а за това бедно създание и единственото човешко усещане.
Днес температурата е значително под нулата.
Аз съм в офиса си. Тук е топличко.
Доближавам прозореца и я виждам до кафе автомата.
Движенията й са ясни.
Пуска монети.
Но не й автомата кафето й.
Защото кафе-автоматите още не работят с евроцентове, а тя няма вече стотинки.
Нямам време да изтичам по стълбите. Просто нямам.
Ще си е тръгнала.
А в тази малка човешка история, намирам алегория на българина.
Всеки малко или много е като нея.
Някои губят секунди.
Някои – всичко!
13.01.2026
Не познавам лично този човек, приятели сме във фейсбук и споделям няколко години подред този материал, защото е достатъчно пространствен и ясен, а не бих написал нещо с различно чувство.
Radoslav Michailoff
10 януари 2020 г. · "ПОСЛЕДНО 10" Пак е 10-ти януари. Ден, на който през 1944 година, от англо-американски бомбардировкизагиват стотици невинни, невъоръжени, мирни софиянци, гости на столицата, бежанци, неволници от войната... През онзи студен, зимен ден, ятата англо-американски бомбардировачи унищожават с бомби, снаряди, ракети ХИЛЯДИ ГРАЖДАНСКИ ОБЕКТИ! Сринати, подпалени и унищожени са: - Александровска болница (напълно са разрушени южните болнични крила, заедно с болните, лекарите и болничния персонал в тях); - Сиропиталището Цар Борис I; - Народният театър; - Голямата Софийска синагога (изгаря подпалената от англо-американските запалителни бомби уникалната юдейска библиотека); - Първа евангелска църква; - Католическата Катедрала Свети Йосиф; - Руската църква Свети Николай; - Църквата от ХІ век Свети Спас; - Средновековният храм Свети Николай, построен от Севастократор Калоян през 1260 г., оцелял дори при османците; - Църквата Свето Преображение Господне;; - Градската библиотека (изгарят 40 000 тома книги); - Народната библиотека; - Архивът на Българското Възраждане; - Библиотека на Столичната Митрополия; - Университетът"; - Семинарията; и - още десетки църкви, училища, библиотеки, гимназии, лицеи, музеи, стотици обществени и частни сгради... Дори Паметникът на незнайния войн е засегнатa цел на нападателите !!! Освен този нальот, от бомбардировките на английските и американските самолети, са разрушени още градските центрове на София, Скопие, Враца, Дупница... Там също има десетки жертви сред мирните жители! На цялата българска територия и възвърнатите земи 4208 души са убити, безследно изчезнали и починали от раненията, следствие бомбардировките на псевдо "либърейтърите"! Тежко ранени са 4744. Половината от тях в София! Англо-американските бомбардировки разрушават още 12 657 предимно жилищни сгради! При това в лют, януарски студ, тази цинична жестокост и безчовечност на въздушните килъри е особено садистична За такива мерзости прошка не може да има! Вечна памет за жертвите и мъката на хората! Анатема за убийците!Амин!
И сега няколко реда и от мен - Стефан Кръстев: В Дрезден, Хирошима, Нагасаки е било по-тежко.
И все пак, има едни мислители тук, а и не само тук, които казват: "ами това е било война, бомбардирани са тези, които са на страната на лошите"
и въпреки металния вкус, който се събира в устата, като ответна реакция към такъв аргумент, не може да се отрече, че в този отвратителен аргумент има някаква логика,
до момента, в който същия мерзавец, който го е използва, нарече ОКУПАТОРИ момчетата, които не са отнели ни един живот, а са напуснали дом, напуснали са родина с ясното съзнание, че могат да не се върнат и много от тях не са се върнали.
И същият този ДОЛЕН МЕРЗАВЕЦ с осукан мозък, изцеден от всякаква нормална човешка мяра и чувство пледира паметника на тези момчета да бъде разрушен като символ на окупацията...
Да, и продължава да се подмокря и да пръцка от удоволствие, докато говори за бомбардировките като за най-демократичен аргумент.
Като в казармата. Не, че службата му тежеше особено тогава, но как да е знаел. Престижно беше да ти се струва службата тежка. Иначе, баща му се обади там, "оттам" се обадиха "дотук", оттук до...ама и това мина отдавна.
Не беше му се случвало да зачерква дните в календара с десетилетия.
Какво ли толкова имаше да очаква?
Сега най-сетне се събуди. Настъпил беше дългоочаквания ден.
Денят на голямата трансформация.
Денят на тоталното преображение.
Денят на пришествието. Не Второто, а единственото.
Денят, в който копейките щяха да си получат заслуженото.
Денят, в който...
Стана енергично от леглото, чувстваше се лек, гъвкав, изпълнен с енергия.
Топли бяха слабините му, сутрешна ерекция издуваше слиповете му.
Най-после еврото беше прието.
Застана пред огледалото. Нямаше ги онези 74.550 излишни килограма. Теглото му спрямо новия курс беше наполовина.
Наведе се и огромният му корем не му пречеше да си го види.
Под железните плочки на мускулната му преса стърчеше гордо и победоносно евроатлантическия му, до този момент, скрит от натрупаните мазнини, член.
Колко му липсваше тази гледка.
Завъртя се на пети, тръгна към леглото, че да го използва...
И тогава...
Сега наистина се събуди. Животът от вчера не изглеждаше с нищо променен.
Оставаше си все толкова печален.
Путин беше виновен. И копейките.
Ето това е един истински филм за войната, не холивудска боза.
Действието се развива в малък детски концентрационен лагер, в който невръстни работят, докато не дойде момента, в който ранен нацист да се нуждае от кръвта им. Гледаш детски личица, невинност и не ти се иска да вярваш, че някой хладнокръвно и без угризения на съвестта е отнемал тези животи.
Но това са факти.
И си заслужава да се проследи психологията на героите, които са оплетени с нацистите в по-сложни взаимоотношения.
Майка/медицинска сестра, тя е заплашена, че животът на нейните деца ще е следващият, ако не изпълнява заповедите.
Така и така децата ще умрат. Ако не е тя, някой друг, но ако не е тя, няма да може да спаси и своите деца.
Очаква ли нещо добро тази жена?
Друга сестра, която е умолявана от нея да си свърши работата...
Има и една надзирателка, която наричат Жабата.
Покрай нея се сетих за една друга Жаба. Една конкретна личност работеща в сорос-пропагандата.
То от този вид жаби, ако не работят в детски концентрационни лагери, с епохи по-късно са в нацистката пропаганда.
Филм, от който "тече кръв", а кръвта е от незатворената рана, която носи всеки от нас...докато има съвест.
Горещо го препоръчвам.
