Не религията, а директивите на съвременната политическа коректност застават срещу науката.

Да налагаш и то в училище (няма значение, колко елитна била гимназията), че полът не е биологически, а социален е все едно да кажеш, че гравитацията не е физическа, а е социална, че периодичната таблица на химичните елементи не е химична, а социална, че 2+2 не е задача на аритметиката, а на политиката.    

 Много ме е страх, че ще се обърне в политика.


Добър или лош, символ или нещо повече, звезда или не - смъртта е винаги тежка, а все някога и най-достойния живот приключва.


Още знам наизуст: "Конникът", "Хамлет", "Стълбата". Препоръчвам ги. Всички са текстове на Волен Николаев. Възхитителен поет, благодарение на таланта му (И ДУШАТА МУ), "Щурците" имаха силния социален характер, какъвто да речем "Сигнал" нямат.

  Не помня смъртта на Волен Николаев да е разтърсила тъй обществото. Не помня, защото не се е случило.

  Чувал съм клюки, още когато беше жив, че си е имал порока и понеже тогава също прекалявах с чашката, един общ приятел (по-скоро като упрек) ми каза, че много ще си допаднем не само заради това, че сме обичали да философстваме. Не го каза кой знае с каква злъч, макар и определено в това подмятане да нямаше много стил.

  Но факт: авторът на най-бунтарските текстове си отиде без някой да забележи. Димитър Керелезов - друг от авторите на текстовете, по-игривите, по рокендрол "лекомислените" бе почетен с кратък анонс по радиото. Едва ли и 10% от шумно скърбящите ще свържат Димитър Керелезов с "Рок в минало време", но текстът е негов.

  Както и те са имали мястото и значението си в групата, така и всеки човек има своето място в света.

  Не харесвах това, в което Кирил Маричков се превърна след демократичните промени, но той беше част от онази сила, която преди демократичните промени ми е давал кураж и ми е помагал да бъда по младежки бунтовен.

  Ако младостта ми е имала саундтрак, то това е целия албум "Конникът" и донякъде "Мускетарски марш".

  Жалко, че "Стълбата" е забравена.

  Социална сатира, такава каквато рядко се пее днес, а по време на "цензуриращия комунизъм", дори беше отличена в "Мелодия на годината" и понеже за пръв път видяхме на телевизия, че наша рок група изпълнява песен с три китари (без клавир), яка агресивна песен, чист хеви метъл (дето го забранявали), тези които обичахме този стил бяхме в екстаз.

  Иначе песента осмива кариеризма.

  Това, което е основна движеща сила в морално-ценностната система на брюкселските ни репортери, примерно.

  Но да се върна в началото.

  Един друг Кирил, чието име ме е срам да произнеса, но ще го направя: Кирил Петков, на миналите избори си направи предизборен пиар със смъртта на човека, когото уби при автотранспортно произшествие.

  Написа сладникаво послание, обеща, че отменял предизборната кампания, колкото да привлече хора към нея. И разбира се, не спази обещанието си.

  Смъртта на щуреца, вече започна да бъде свързвана с политическите му активности, в това предизборно време, негови сподвижници приживе ще опошлят Звездния час на този достоен артист.

  И понеже в театъра изпращаме с аплодисменти артистите.

  От мен: АПЛАУЗИ.

 Нека помислим.

Нека е критично.
  Първи факт: имаме един излизащ от детство млад мъж. Видяхте ли го на клипа? Не е необходимо, това би могло да повлияе на емоциите ви, а ние се придържаме към логиката и фактите.
  Втори факт: той е отличник.

  Трети факт: той не е какъв да е отличник, а печелещ награди по математически олимпиади отличник.

  Четвърти факт: ИМАЛО Е (и това никой не отрича) уроци (учебни или извънучебни) за ПОЛА, за това социален ли е или биологичен. Доколкото се разбира са били провеждани от учител по...география.

  Пети факт: Момчето не ги е харесало и се е противопоставило.

  Шести факт: Точно същият учител му оставя двойките. Серия от двойки. На отличник. Е, може това да не е неговия предмет, но...съвпадението е доста странно. По предмет на същия учител, който си провежда и едни "извънкласни" (уж) занимания.

  Седми факт: Училищният съвет ТВЪРДИ (това, че училищния съвет ТВЪРДИ е факт, а твърдението на училищния съвет си е ТВЪРДЕНИЕ), та училищния съвет твърди, че майката ги притискала, редовно вдигала скандали и т.н.

  Е, какво ли да твърди училищния съвет на училище, в които се провеждат подобни занятия с непълнолетни?

  При следните факти чие твърдение изглежда правдоподобно.

  Според логиката: твърденията на майката и момчето. Те са правдоподобните и аз залагам, че истината казват те. НЕ ВЯРВАМ, РАЗЧИТАМ НА РАЗУМА СИ и обосновах, излагайки последователно фактите: защо мисля така.

  НО...

  Във вселената се случват и по-странни неща...

  Ако все пак: учителят е писал двойките, защото момчето не учи. Ако майката притиска училищния съвет на елитна гимназия.

  Ако...ДЖЕНДЪР УРОКЪТ е оправдание на момчето да не учи...Какво излиза: че подобни уроци ПРЕЧАТ на нормалното протичане на часовете.


Но ако е по-вероятното, далеч по-вероятното, несравнимо по-вероятното: момчето е тероризирано, защото не признава модерните и политически правилните възгледи за пола: тогава училището вече не е училище, а институция за претапяне на личността, за пълното й обезличаване и производство на политически коректни хуманоиди.

  Независимо какво твърди Папионката, под какви протести се подписват точно същите учители, които допреди месеци казваха, че нямало ДЖЕНДЪР ПРОПАГАНДА, подобни уроци не са за училище.

  И ако нямаше такива, нямаше да го има и този скандал.

  АПЛАУЗИ ЗА ВСИЧКИ ПОЛИТИЦИ, ПОДКРЕПИЛИ МЕРКИТЕ СРЕЩУ ЛГТБ пропаганда в училищата.

 Какво каза Папионката?
 Каква мантра запяха след това по всички либерални канали?
 
 Нямало гей-пропаганда, нямало гей-пропаганда, нямало гей-пропаганда...

 Само дето не разбрах, защо е тази тревога, след като идеше реч за забрана на нещо, което го нямало. 

  А сега, от същата посока: веднага взеха да се хулят майката и момчето. Ами не било така, не било онака...

 Само, че е 100% факт, че въпроси по Истанбулската конвенция са повдигани УЧИЛИЩЕ. 

 Повдигнато от учител по ГЕОГРАФИЯ. 

 Това ли му е работата!

 Било извънкласно...

 Е, защо е вързано с училището!

 Факт! Факт! Факт!

 И ако това е едно добре гледано момче, по-скоро в елита (и социално, и интелектуално), колко са по "обикновените", които се тероризирани с пропаганда? 

 Да мислят ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ТАКА, КАКТО Е ПОЛИТИЧЕСКИ ЕВРОПЕЙСКИ КОРЕКТНО. 


 Масова педофилия, това е образователната система, а ПАПИОНКАТА като публичен фалшификатор и съучастник на тази агресия и психологическо изнасилване е за РАЗСТРЕЛ. 

 Това не е проклятие.

 Повтарям си, че съм християнин, а е грешно християнин да кълне.

  Не желая нещастието ти, не желая болката ти.

  Не и в този момент. Не и в този момент.

  Ти си убеден, нали? Така твърдиш.
 
  И аз ти вярвам.

  Това означава, че ти пожелавам да изживееш онова, което смяташ за правилно. Да го изживееш, макар и на сън.
 
  Ти сънуваш! Сега сънуваш.

  Ти вървиш, а около теб се вие пушек. Като прожектиран е, не те задушава. Черен е, но иначе много би приличал на сценичен ефект.

  Заревото на догарящите домове не е зло.

  Не и за теб. Не и за теб, защото вярваш, че това е справедливо.

  Приближаваш се и виждаш умираща жена. Пет шест осколки са я пронизали. Но тя е от „другата страна“, от враговете.
   
 Държи дете, вече мъртво дете. То си е нейното. То е от враговете.

 Не, че желаеш смърт на цивилни и деца, но я оправдаваш. Ако можеше без нея, щеше да е по-добре. Но явно не може.

 С какво е по-различна майка ти? Или онази жена, която любиш, ако има такава!

  По-различна е, че е там. С това е по-различна.

  Ти сънуваш, че това се случва, но то се случва и извън съня ти.

  Сега й кажи, всичко, което ми казваш писмено в интернета. Обикновено анонимен, обикновено скрит зад маските на супергерои.

  Кажи й, че така трябва, че тя и детето й са необходимата жертва за всеобщия мир, за демокрацията, за развитието на цивилизования свят, че не желаеш страданията им, но за тях е виновен единствено техният лидер и извергите, които са го последвали.

 Ей, заради тези ми ти лидери и изверги, справедливите твои момчета убиха нея и детето й. Това й кажи. Кажи й, че трябва да бъде горда.

 Кажи й, че цветът на униформата ти те прави от „добрите“, това й кажи.
 Кажи й – щом си достатъчно убеден, че да го крещиш в нет-а.

 Ти си герой!  

 

    

Събудих се още в 03:30, не знам защо, сигурно съм се вълнувал, но е било на толкова дълбоко ниво, че разумът ми не го е отчитал като вълнение.

Може и да е било леко притеснение, че намеренията ми ще се провалят, защото чувах падащи капки, не приличаше на сериозен дъжд (както се и оказа), но не бих предприел в дъждовен ден това леко и приятно приключение.   

По пътят към гарата осъзнах, че предната ми гума е мека, а трябваше да премина над 80 км. - непознат терен. Казвам "непознат" за колоездене, защото с кола, ако човек не си го постави специално за цел, няма да обърне внимание на подробностите, които правят пътя по-тежък или по-лек за колело. Иде реч за Варна-Балчик.  

Глупаво беше това с гумата и толкова се ядосах на себе си, че бях готов да продължа така. Разумните носят със себе си помпа, аз малко разчитам на добрия шанс. Ще си взема поука.   

Добре, че освен да напомпам гумата бях си забравил и очилата, а без тях съм доста беззащитен. Плюх си на педалите и спринт към квартала. Времето ми стигна не само да напомня гумата, а и докато чакам влака да напиша кратък статус във фейсбук и да направя това селфи.   

За тези, които не знаят: тарифата за пътуване на колело е 3 лева. Независимо дали пътуваш 5-10 или както беше с мен в случая: доста повече километри.  


Влакът пристигна във Варна 11:55 - точно по разписание. Ободрил се бях, а стоял твърде дълго неподвижен и не се спрях за снимка. Реших, че ще е при първото спиране след излизане от морската столица, а то се оказа чак - при излизане от Кранево, на 12 километра от Балчик.    Хубав път, не съм бързал, по-истинските колоездачи от мен (поне 1 момче и една двойка) бързо ме изправариха с шосейките си. Още на излизане от Варна. После по пътя бях единствения с колело.   

   

Минавал съм десетки пъти тези места с кола, но както вече казах: не ми беше познат като колоездачен. Никога не бях преминавал по него и извън сезона - оказа се много по-приятен отколкото съм очаквал. И изобщо...

   





Морето е различно извън сезона, а тези места са многократно по-красиви по това време. Прилича на специален ефект, фон за медитация, с ОЧИТЕ СИ ЧУВАШ разтварящ те над вълните ъмбиент.  Няма е шумната суетня, самите хора са по-спокойни, част от тях избрали за почивка това време именно заради спокойствието. Напук на представите, че това са по-неплатежоспособни (възползвали се от по-ниските цени, каквито са цените по курортите извън сезона), тези които видях не изглеждаха никак бедни. Тук е момента да подчертая, че из целия път между Варна и Балчик не видях 15-20 годишна кола. Почти всички бяха луксозни, а някои много луксозни. Много бяха и спортните возила, чиято цена е непосилна за повечето простосмъртни.   

Не посетих Ботаническата и Двореца на кралица Ана, правил съм го многократно. Сега нямах достатъчно време. Поразхождах се из плажа като свой герой, яхнах Дракона и към Варна. Трябваше да стигна навреме, че да си хвана влака към Плевен.    Не мина без приключения, откачих си веригата, раздразних се. Между Кранево и Балчик почти по целия път има велоалея. При това на места широка два метра, отделена от шосето и изобщо всичко както трябва да е, но...  

Оставена на ниво "добри намерения", както е добра, става чудесна и изведнъж чезне или тутакси се появят камари чакъл; постоянно счупени бутилки, нова, а успяла да се напука на моменти настилка. При наличие на велоалея да караш по шосето (а понякога принуден), между мощни мотоциклети и спортни возила, на шофьори, които използват възможностите им е риск, но Слава Богу стигнах благополучно Варна само с един развален километраж и скорости, които си бяха и преди за поправяне, но вече е крайно време. Малко позакъснях заради аварията, но като гледам 78.80 км. запаметени като максимална скорост на километража ми - можеше да имам доста по-сериозни проблеми. Не съм обърнал внимание, нито съм гледал в километража, когато съм вдигнал тази доста безумна за модела ми скорост.    По тъмно във Варна, ако не познаваш колоездачната й мрежа, не е нещо, което препоръчвам. Едва не пропаднах в шахта без капак. Джипиес-а ми се побърза и накрая трябваше да разчитам на интуицията си - все пак стигнах навреме.   

Следват едни от най-приятните ми в целия живот 5 пътнически часа. Сам в купето, с изключена лампа, като че ли се реех в космоса. С леко закъснение си стигнах в плевен 03:15 часа. Докато стигнах до вкъщи 24 часа без сън. Не ми се спеше, даже се чувствах тонизиран.   
 
   

За пръв път ще обявя: посвещавам велопоходите си на сърдечно-болните, като мен.

Имаме си изпитание, но то прави победите ни по-ярки.
Имаме си просто изпитание, не присъда.

   

 




Днес се навършват 67 години от началото на космическата ера за планетата ни.

  На днешна дата 1957 година е изстрелят Спутник 1 (СССР), първият земен апарат изведен в ниска околоземна орбита.

  Това разпалва спътниковата криза, изостря се надпреварата в космоса и се разработват такива технологии, без които живота ни щеше да бъде немислим.

 





 Тази вечер Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ – Плевен ще представи комедията „Търси се нов съпруг“ на 27-то издание на Международния театрален фестивал „Дни на комедията“, който ще се проведе в Куманово, Северна Македония.

С подкрепата на Български културно-информационен център Скопие, който за поредна година е партньор на фестивала.

На добър час!

Човешко е да се приписват свръхестествени качества на недостижимите за очите неща, дори в случаи да се обожествяват, а в други - в тях да се крие божественото.

От деца, когато ни връхлетят кошмари и се събудим нощно време, инстинктивно се завиваме през глава, защото ни се струва, че така придобиваме свръхестествена сила и сме недосегаеми за чудовищата. 

За някои хора и идеали: анонимността е като одеалото, с което са завива през главата дете - свръхпротектор, нещо като маската на супергерой; да - това обяснява и маските на супергероите, а и обожествяването на медицинските маски. 

 Но сега ще ви говоря за един персонаж.
 Мъж с крушовидна фигура. 
 Отдавна физически негоден за военна служба ентусиазиран милитарист; човек, който трудно си придвижва задника, но пък е спортен фен и вживяването в рекорди е лечение на оправданите му комплекси относно формата му.

 Заради шкембето си не може да види без огледало атрибута на оскъдната си мъжественост и подавайки се на дълбоко вкоренения в човешката природа атавизъм- приписва свръхестествени качества на недостъпното за очите си. 

 Малките размери се превръщат в ОГРОМНИ. 
 Толкова огромни, че омаловажават видимото. В божественост, на чийто нрав е подчинен. Знае, че се лъже, но ВЯРВА (а той обича да си вярва там където е необходима не вяра, а разум), че чудото му го прави по-значим и мъжествен от останалите. 
 Но разбира се: вярата търси доказателства. 
 За това този изтънчен фАлософ (не казах фИлософ), обича да си го мери за да докаже колко му е голям. 

 Истината е, че комплексите му си личат, както си личи и бедния речник, слабата стилистика; закърнялата от гонка на нищожни цели душевност на жалък кариерист.

 Това е общо взето обобщаващ образ на агресивния евроатлантик, който се наложи над публичното прострарство в последните години. 

 Чийто речи поне в 22% са съставени в думите: "посредствени, ракши, копейки". 

 "Незаконно съществуващи, неграмотни да му дишат високо-интелигентната му смрад. Без право да мислят различно от него, т.е. изобщо да мислят. Без право на Бог (какво ти друго божество, освен онова неговото, което непрестанно им доказва колко е голямо. Екологично нечисти, с болни животни, задължени на фронта."

 Всъщност презрението му към "копейка" в смисъла на употребата й е показателна за евтината му душевност. Ако съвест може да бъде купена с пари, независимо от това колко са - човек си е евтин. 

 Къде обаче да ти помни Ремарк, когато еврото се явява доказателство, колко му е по-голям НЕВИДИМИЯ от онзи с копейките.