Великолепната Лара Цировска изпълнява саунтрака на "Приключенията на кученцето Карла...в космоса"

"Приключенията на кученцето Карла"

 Начало на Втори сезон: 31 ноември, 18 ч. зала "Библиотеката", читалище "Съгласие - 1869"

 Last Time...

 Четвъртък 31.10 - 18 часа
 Читалище "Съгласие - 1869", сцена "Библиотеката"

 Втори сезон на кукления сериал "Приключението на кученцето Карла"

 Приключенията на Карла и приятелите й ще са вече в космоса. 
 Те ще спасяват Земята от глупавите, но войнствени марангузи.

 Трейлър 

 
 

 Събрал лъвът останалите животни в посолството си и с тържествен глас обявил:

 - От днес в джунглата ще има парламент...

 Преди да завърши, жабата закрякала екзалтирано:


 - Ква-ква-ква-ква....Густо-густо-густо-густо-густ-то-то-то-то...


Извадила мобилен и задиктувала:

 
 -Разбрахте ли, от днес...и така-нататък...в джунглата ще има парламент.

 
Лъвът изчакал, изчакал и при първа възможност продължил:


 -Парламентът ще е с мандат четири години.


 Жабата: Густо, густо, густо, гус-то-то-то-то.


Лъвът въздъхнал и с помръкнал глас продължил:


 -Парламентът ще излъчва свое правителство. 


 Жабата: Густо, густо, густ-то-то-то....


Лъвът (раздразнено): В правителството няма да могат да влизат зелени животни


 Жабата: Густо, густо, густ-то-то-то....


Лъвът: В правителството няма да могат да влизат зелени, водни животни.


 Жабата: Густо, густо, густ-то-то-то.


Лъвът: В правителството няма да могат да влизат зелени, водни животни с ГОЛЕМИ УСТИ. 


 Жабата: Е, крокодиле, пак ти ебаха мамата. 

 Резултатите стават позорни и скоро всички ще разберат какво им се случва.


От сега казвам: аз до фронта няма да ида. Но много от вас съжалявам, защото щете-не щете ще ви пратят.

  И това ще е най-трагичното.

  Но най-позорното е, че К.П. този вибратор с изкуствен интелект, при това бета-версия, с ужасно много бъгове, този полуумен индивид, този лигавещ се мунчо, който най-открито си призна, че се отчита пред посолството ще е сред определящите сетнините ви.

  Някой сети ли се, кой му избиваше животните!
  Някой сети ли се, кой му вкарваше дъмпингово украинско зърно!
  Някой сети ли се, кой го унизи с 0,04 % от бюджета!
  Някой сети ли се, кой иска да му затвори ТЕЦ-овете!
  Някой сети ли се, кой и чии кучета развяват възторжените лозунги, че сме били от "добрите" и побеждаващите (със санкциите) точно на фона на срещата на БРИКС и вайръл постинга, в който е направена една проста аритметика, колко пари трябват на "работещият беден" не за да живее, а за да съществува!
  Някой сети ли се, че наскоро имаше скандал с едно момче и майка му (които независимо какви са и колко са прави) все пак имат какво да кажат: ЧЕ В ЕЛИТНА ГИМНАЗИЯ НЯКОЙ ГИ Е УЧИЛ НЕ НА ПРЕДМЕТА СИ, А НА ТОВА, ЧЕ ПОЛОВЕТЕ БИЛИ СОЦИАЛНИ!

  Хайде, стига глупости и клишета: "Евроинтеграция", "популисти", "копейки" и т.н. Ето това са факти, всичко друго са интерпретации.

  На колко унижения още трябва да го подложат, че да се сети! Добре, нямате никакво шибано доверие, то политиците не го заслужават, ама защо мляснахте тази мазна свирка, точно на тези, които ви прекарват толкова грозно и нехигиенично!

 Гласувах!


И точно днес гласът не е безобиден, а носи цялата си тежест и характер.


Защото настоящият избор е не само за политическа личност, политическа партия, политическа сила и нейната геостратегическа ориентация, но и за Вяра, а и за поведенчески модел и добър вкус.



Гласувах СРЕЩУ ТОВА училищата да бъдат политизирани, учениците да бъдат обучавани не в науки, а в джендър стереотипи; гласувах срещу уок-а. И всеки нормален американец, изтормозен от атмосферата, в която е тровен и задушаван би харесал избора ми.


  Гласувах срещу арогантното поведение на национални медии и зомбираните от нея псевдо-интелектуалци; гласувах срещу клюкаро-махаленщината; надничането в личния живот; биг-брадарлъка, който вече се превърна в обществен стереотип и обществото на "красивите и интелигентните" се чувства в пълното си право да дебне, да преследва, да наднича и в личния живот на "политически неубедения" и ако няма с какво да го уязви - да си измисли нещо за живота му.


  Гласувах срещу своето положение: да бъда поданик в протекторат; защото само в протекторат властникът се отчита на прокуратора или пък на посланика в нечие посолство.


  Гласувах срещу войната, на която всеки мъж може да бъде пратен за да защитава чужди интереси; да умира и да убива хора като себе си.


  Гласувах срещу това, някой да ме взема за своя собственост и да реагира остро, само като съм изразил своето становище. Само защото съм казал (и вярвам, и ще устоя), че животът си е мой, че главата над раменете си е моя глава и не съм роб или негова собственост.


  Гласувах срещу влиянието на НПО-тата, тоест: гласувах за моята лична, индивидуална свобода.


  Това е психологическата страна на вот-а на един свободен човек, а за политическата се говори твърде много.


  И всеки разумен човек, неотровен или зомбиран от далеч по-мощните гласове на разполагащите с всички средства на масова информация/и дезинформация, ако не е зависим от определени кръгове, ако не е на нечия ясла и не се надява на кариера и лични облаги за сметка на облагите на цял народ, ще е направил избор подобен моя. АМИН

 Подиграва се с лошото социално положение на руснаците.

Трепери, че ще се намерят достатъчно българи, които да продадат гласа си за 20 лева и да му определят бъдещето.

 

Когато по време на мобилизация позвънят на вратата на Писков.

 

 Този път няма да цитирам философ или герой от научно-фантастичен роман (филм), както правя обикновенно.


Миналата седмица четох биографията на Касиус Клей, известен с ислямското си име Мохамед Али.


  Спрях се още на хронологията в началото. И ще цитирам този кратък пасаж:

  "1967 г. Докладвам в Центъра за индуция (28 април, Хюстън); анулира се лиценът ми за бокс от Комисията по бокс на щата Ню Йорк (28 април); получавам присъда от 5 години затвор за отказ да постъпя в армията (25 юни)".


Тъй, понякога най-добрите бойци са тези, които отказват да се бият на фронта.

  В последните години се появиха много "герои" и супергерои, които са я физически негодни за военна служба, поради "голямото си дебело състояние" (както би се изразил репортер на БТВ), я са специални кореспонденти на соросоидски сайт в Брюксел и няма кой да им върши "важната работа", но пък се чувстват длъжни да пращат друг да мре, заради интереса им.


 Или пък са невежи псевдо историци внушаващи, че българите сме тюрки с най-железния аргумент: че с такова минало трябва да се гордеем; разправят също курварските си "спомени" от младините и не ги е срам сами да си вярват в подобни глупости; но още по-безсрамно е да морализаторстват на тема кураж и фронт, когато вече не са в състояние да държат не само пушката, а и пишката си.


 Няма да говоря за хюмнетата, които ни са служили, ни тренират, ни са стреляли с истнско оръжие, но много искат да се месят в чужди войни.

  Ето истинския мъж, истинския боец, които наистина се е сражавал, а не е станал пушечно месо във Виетнам!

 



Днес ми е радостен ден. Най-новата ми книга е вече в ръцете ми.


  "Непознатата"


Съставена е от две пиеси и 14 разказа.

  "Непознатата" е женската гледна точка на "Кратка пиеса за любов" и "Двойно дъно", която е малко по-дълга история за любов, но и...бит, нрави, престъпления и лудост.

  12 от разказите не са никак нови.

  От периода са, в който пишех най-чувствено, влюбено и еротично. Като се чета, вече толкова променен, кожата ми понякога настръхва. Пробужда се нещо в мен - прекрасно като усещания и мисли, но пък е и доста плашещо.

  Два от разказите са от по-нов период.


"Локдаун" и "По молба на Анджи"


Карантината, Бог и бутът - бунт толкова отчаян и страстен, колкото са и любовните истории в сборника.

 





"Опасна комедия" - най-простичко, че дори малко първосигнално речено (макар и вярно) е че "Опасна комедия" е симбиоза между театър и кино. Изтънчено кино, не за телевизия и маса, а за фестивали.

  Това не е просто една романтична история, а субективното усещане за случващото се на самите герои.

  Със същите цветове и нереални картини, в които плуваме и се разтваряме когато сме влюбени или просто когато живота ни повлича към любов: последно убежище, в което сме престанали да вярваме.

  Във виденията има страховитост на храм, на надничане в отвъдно, на морски бряг, който е по-скоро алегория на неизвестност пълна с бури, която ни разкрива новия живот.

  Пейзажите от вечерна Рига, Бах в католически храм, кестена, акацията, всичко е разтворено в душите им.

  Те изглеждат уморени и може би са, но те са бунтовни. Не бунт срещу света, а срещу себе си, срещу настъпващото, което макар и обяснимо и в съгласие с природата би могло да се промени.

  Историята е кротка, обикновена и обгръщаща. Невероятно красиво зрелище.

  с участието: Георги Ангелов и Аня Пенчева

 превод, адаптация, режисьор: Димитър Кабаков