Много ме е страх, че ще се обърне в политика.


Добър или лош, символ или нещо повече, звезда или не - смъртта е винаги тежка, а все някога и най-достойния живот приключва.


Още знам наизуст: "Конникът", "Хамлет", "Стълбата". Препоръчвам ги. Всички са текстове на Волен Николаев. Възхитителен поет, благодарение на таланта му (И ДУШАТА МУ), "Щурците" имаха силния социален характер, какъвто да речем "Сигнал" нямат.

  Не помня смъртта на Волен Николаев да е разтърсила тъй обществото. Не помня, защото не се е случило.

  Чувал съм клюки, още когато беше жив, че си е имал порока и понеже тогава също прекалявах с чашката, един общ приятел (по-скоро като упрек) ми каза, че много ще си допаднем не само заради това, че сме обичали да философстваме. Не го каза кой знае с каква злъч, макар и определено в това подмятане да нямаше много стил.

  Но факт: авторът на най-бунтарските текстове си отиде без някой да забележи. Димитър Керелезов - друг от авторите на текстовете, по-игривите, по рокендрол "лекомислените" бе почетен с кратък анонс по радиото. Едва ли и 10% от шумно скърбящите ще свържат Димитър Керелезов с "Рок в минало време", но текстът е негов.

  Както и те са имали мястото и значението си в групата, така и всеки човек има своето място в света.

  Не харесвах това, в което Кирил Маричков се превърна след демократичните промени, но той беше част от онази сила, която преди демократичните промени ми е давал кураж и ми е помагал да бъда по младежки бунтовен.

  Ако младостта ми е имала саундтрак, то това е целия албум "Конникът" и донякъде "Мускетарски марш".

  Жалко, че "Стълбата" е забравена.

  Социална сатира, такава каквато рядко се пее днес, а по време на "цензуриращия комунизъм", дори беше отличена в "Мелодия на годината" и понеже за пръв път видяхме на телевизия, че наша рок група изпълнява песен с три китари (без клавир), яка агресивна песен, чист хеви метъл (дето го забранявали), тези които обичахме този стил бяхме в екстаз.

  Иначе песента осмива кариеризма.

  Това, което е основна движеща сила в морално-ценностната система на брюкселските ни репортери, примерно.

  Но да се върна в началото.

  Един друг Кирил, чието име ме е срам да произнеса, но ще го направя: Кирил Петков, на миналите избори си направи предизборен пиар със смъртта на човека, когото уби при автотранспортно произшествие.

  Написа сладникаво послание, обеща, че отменял предизборната кампания, колкото да привлече хора към нея. И разбира се, не спази обещанието си.

  Смъртта на щуреца, вече започна да бъде свързвана с политическите му активности, в това предизборно време, негови сподвижници приживе ще опошлят Звездния час на този достоен артист.

  И понеже в театъра изпращаме с аплодисменти артистите.

  От мен: АПЛАУЗИ.