Този път няма да цитирам философ или герой от научно-фантастичен роман (филм), както правя обикновенно.


Миналата седмица четох биографията на Касиус Клей, известен с ислямското си име Мохамед Али.


  Спрях се още на хронологията в началото. И ще цитирам този кратък пасаж:

  "1967 г. Докладвам в Центъра за индуция (28 април, Хюстън); анулира се лиценът ми за бокс от Комисията по бокс на щата Ню Йорк (28 април); получавам присъда от 5 години затвор за отказ да постъпя в армията (25 юни)".


Тъй, понякога най-добрите бойци са тези, които отказват да се бият на фронта.

  В последните години се появиха много "герои" и супергерои, които са я физически негодни за военна служба, поради "голямото си дебело състояние" (както би се изразил репортер на БТВ), я са специални кореспонденти на соросоидски сайт в Брюксел и няма кой да им върши "важната работа", но пък се чувстват длъжни да пращат друг да мре, заради интереса им.


 Или пък са невежи псевдо историци внушаващи, че българите сме тюрки с най-железния аргумент: че с такова минало трябва да се гордеем; разправят също курварските си "спомени" от младините и не ги е срам сами да си вярват в подобни глупости; но още по-безсрамно е да морализаторстват на тема кураж и фронт, когато вече не са в състояние да държат не само пушката, а и пишката си.


 Няма да говоря за хюмнетата, които ни са служили, ни тренират, ни са стреляли с истнско оръжие, но много искат да се месят в чужди войни.

  Ето истинския мъж, истинския боец, които наистина се е сражавал, а не е станал пушечно месо във Виетнам!