"Човекът започва оттам, от където заявява бунтовно чувството си за свобода."
Николай Бередяев
Постинги в блога от 08.10.2024 г.
08.10.2024 19:55 -
***
Това не е проклятие.
Повтарям си, че съм християнин, а е грешно християнин да кълне.
Не желая нещастието ти, не желая болката ти.
Не и в този момент. Не и в този момент.
Ти си убеден, нали? Така твърдиш.
И аз ти вярвам.
Това означава, че ти пожелавам да изживееш онова, което смяташ за правилно. Да го изживееш, макар и на сън.
Ти сънуваш! Сега сънуваш.
Ти вървиш, а около теб се вие пушек. Като прожектиран е, не те задушава. Черен е, но иначе много би приличал на сценичен ефект.
Заревото на догарящите домове не е зло.
Не и за теб. Не и за теб, защото вярваш, че това е справедливо.
Приближаваш се и виждаш умираща жена. Пет шест осколки са я пронизали. Но тя е от „другата страна“, от враговете.
Държи дете, вече мъртво дете. То си е нейното. То е от враговете.
Не, че желаеш смърт на цивилни и деца, но я оправдаваш. Ако можеше без нея, щеше да е по-добре. Но явно не може.
С какво е по-различна майка ти? Или онази жена, която любиш, ако има такава!
По-различна е, че е там. С това е по-различна.
Ти сънуваш, че това се случва, но то се случва и извън съня ти.
Сега й кажи, всичко, което ми казваш писмено в интернета. Обикновено анонимен, обикновено скрит зад маските на супергерои.
Кажи й, че така трябва, че тя и детето й са необходимата жертва за всеобщия мир, за демокрацията, за развитието на цивилизования свят, че не желаеш страданията им, но за тях е виновен единствено техният лидер и извергите, които са го последвали.
Ей, заради тези ми ти лидери и изверги, справедливите твои момчета убиха нея и детето й. Това й кажи. Кажи й, че трябва да бъде горда.
Кажи й, че цветът на униформата ти те прави от „добрите“, това й кажи.
Кажи й – щом си достатъчно убеден, че да го крещиш в нет-а.
Ти си герой!
Повтарям си, че съм християнин, а е грешно християнин да кълне.
Не желая нещастието ти, не желая болката ти.
Не и в този момент. Не и в този момент.
Ти си убеден, нали? Така твърдиш.
И аз ти вярвам.
Това означава, че ти пожелавам да изживееш онова, което смяташ за правилно. Да го изживееш, макар и на сън.
Ти сънуваш! Сега сънуваш.
Ти вървиш, а около теб се вие пушек. Като прожектиран е, не те задушава. Черен е, но иначе много би приличал на сценичен ефект.
Заревото на догарящите домове не е зло.
Не и за теб. Не и за теб, защото вярваш, че това е справедливо.
Приближаваш се и виждаш умираща жена. Пет шест осколки са я пронизали. Но тя е от „другата страна“, от враговете.
Държи дете, вече мъртво дете. То си е нейното. То е от враговете.
Не, че желаеш смърт на цивилни и деца, но я оправдаваш. Ако можеше без нея, щеше да е по-добре. Но явно не може.
С какво е по-различна майка ти? Или онази жена, която любиш, ако има такава!
По-различна е, че е там. С това е по-различна.
Ти сънуваш, че това се случва, но то се случва и извън съня ти.
Сега й кажи, всичко, което ми казваш писмено в интернета. Обикновено анонимен, обикновено скрит зад маските на супергерои.
Кажи й, че така трябва, че тя и детето й са необходимата жертва за всеобщия мир, за демокрацията, за развитието на цивилизования свят, че не желаеш страданията им, но за тях е виновен единствено техният лидер и извергите, които са го последвали.
Ей, заради тези ми ти лидери и изверги, справедливите твои момчета убиха нея и детето й. Това й кажи. Кажи й, че трябва да бъде горда.
Кажи й, че цветът на униформата ти те прави от „добрите“, това й кажи.
Кажи й – щом си достатъчно убеден, че да го крещиш в нет-а.
Ти си герой!
Търсене
За този блог
Гласове: 18164
