БРАВО!

 

Дарина Григорова 24 февруари 2022 г.  ·    Z-ащото…

Снимката е на паметника на 13-годишния Кирил Сидорюк, загинал, докато засланя с тялото си 9-годишната си сестричка от обстрела от киевските военни на 29 август 2014 г. в Петровское, Луганска област. За всяко дете от Алеята на ангелите в Донецк има такава история.

Ще кажете, това е трагедия, но е защита срещу сепаратистите, те са въоръжени. Киев обаче стреля по мирни граждани всичките тези 8 години. А от 2 юни 2014 г. използва авиация срещу областната администрация на Луганск. СУ-25 стреля по сградата с ракета, има видео с жертвите и ранените – вината им е, че не искат да признаят майдана. Обяснението на Киев тогава е – самовзривили са се с климатик, сепаратистите са виновни. Одеса 2 май 2014 г. – самозапалили са се, селищата по границата на ЛНР и ДНР, с порутени от бомби къщи и инфраструктура, в която живеят 100 000 “сепаратисти”, и те се самообстрелват, самоубиват със снаряди, с дронове. Впрочем обстрелите са сутрин рано и вечер, извън работното време на “наблюдателите” на ОССЕ, белите каски. Точно за тези прифронтови граждани на двете републики почна евакуацията за Русия.

А как мислите, че живеят несъгласните с режима в останалата част на Украйна? Да почнем с Луганска и Донецка област, които гласуваха на референдума от 11 май 2014 г.
По официални данни от Киев – за доброволческия батальон “Торнадо”, действащ 2014–2015 г. в Запорожка, а после в Луганска област. Осъдени през 2017 г. за безчинства, грабежи, убийства по особено жесток начин, на граждани, заподозрени в симпатии към “сепаратистите”. В мазето на гимназията в Приволие (предградие на Лисичанск) доброволците от майдана “Торнадо” оборудват камера за мъчения на местни жители, които са фиксирали на видео.

Ще кажете, стават такива военни престъпления, но не бива да се обобщава за всички доброволчески батальони, нищо че имат нацистка символика, това е само екзотика. Батальон “Азов” действа в Мариупол и там мястото за мъчения е в “библиотеката”. За зверствата срещу мирни граждани на батальона “Айдар” има доклад на “Амнести интернешънъл”.

Може би ще кажете, нали са разформировани тези батальони? Не, трансформирани са в Националната гвардия и са под контрола на Министъра на вътрешните работи Аваков.

Знаете ли колко хора изчезват в Украйна и колко са в затворите за политическа позиция, разбирай, за инакомислие, за недостатъчна русофобия? За липсата на разследване за убийството на журналиста и писателя Олеся Бузина, не се ли чудите? Татяна Монтян, адвокат, публицист, семейството й е в Киев, отчаяно смела жена, защитава такива съграждани, съдени за държавна измяна само заради симпатията им към Русия. Може да чуете доклада й пред Съвета за сигурност в ООН, сега от 17 февруари. С факти.

Но ако не ви се слуша "просепаратистка" украинка, вижте филма на Надя Савченко «UKRAINIAN LIVES MATTER» от миналата година, още е в тубата – за “незалежното” управление с американска помощ.

Z-ащо Русия чрез мащабна военна операция принуждава за мир тази антиукраинска власт?

Защото Европа не проля нито една пацифистка сълза тези 8 години “мирна война” за нито едно украинско, руско, донбаско дете, както за сръбските деца през 1999 г., списъкът е дълъг – списък на нарушено “международно право”. Защото се стигна дотам, че бивш клоун и настоящ украински президент да заявява на конференцията за сигурност (!) в Мюнхен, че иска ядрен статут, на което висш еврочиновник гръмовно туитна: “No shopping in Milano!” – ценности.




****


Публикувам този стар материал на Дарина Григорова, отново във връзка с двойните стандарти.


Докъде могат да доведат.


Според нашите медии "Алеята на ангелите" е било и остава "незаслужаващо си внимание".


Според събеседниците им "специалисти в областта си", "големи ерудити, интелектуалци", "красиви и интелигентни" да се каже нещо за тези трагедии е руска пропаганда.


Да, но тези деца ги е боляло точно така, както ако бяха вашите, както яко бяхте вие. Тези деца са от плът и кръв, и имат душа.


Не си заслужава, обаче да се каже нищо за тях. В продължение на дълги години се е мълчало, докато украински военни са ги изтребвали. 


И това, според вашите морални критерии, според стандарта ви е правилното, красивото и интелигентното, европейското.


Съпричастието към тези жертви е за "копейките".


Съчувствието, което би могъл да изпиташ е престъпление срещу Украйна и Европейската общност. А мединото затъмнение в такъв случай не е цензура, а "свободата да ти предоставят "правилната информация"


Бъдете проклети!

Пак ще го кажа, понеже явно не се разбира.

Не можеш да очакваш уважение на закон, ако двама откраднат, но единият биде пуснат на свобода, понеже е "правилен човек" (и дори похвален), а другият бъде воден по улиците с вериги за да му крещи тълпата, че е крадец, понеже е "неправилен човек".

Подобна система е не само по-лоша от кражбите и на двамата, не само по-лоша от убийствата, от всички възможни нарушения на закона и престъпления. 

Подобна система е гавра с всички закони, отричане на самите закони, а експлоатираща все пак някакви закони е по-лоша и от пълното беззаконие. 

Подобна система е страх и терор. 
И такива като "Боец" са групи, които създават страх и терор. 
Такива бяха и футболните агиткари (уж, футболни агиткари, уж фенове на "Левски"), които хвърляха запалителни факли срещу...момичета. 

И цялата джендър-общност, която уж защитаваше жените, която всъщност е другото лице на агиткарите, не само не реагира на бруталното насилие, а негласно ги подкрепи.

Живеем във фалшива държава, защото държавата е изградена върху своите закони, а такова презрение на законите, което нашата показа и с ареста на активистите на "Възраждане" (че мятали червена боя) при условие на липса на арест на активистите на "Боец" (че разливали червена боя) е презрение към идеята за държавност. 

Всички лумпени, на които това им харесва, които изпитват удоволствие от проявата на двоен стандарт, понеже така се чувстват силни и потентни, някой ден сами ще предизвикат печалните си сетнини. 

Няма закана в това изречение.

То е прогноза, защото човек е цивилизован именно заради законността. Гаврата със законността го праща в пещерите. 

 Предишният ми постинг беше изтрит от модерацията, след любезното докладване на Гетьо от Русе. 
 
 Позволих си малко по-силни фрази. 
 Позволих си да напиша онова, което мисля.
 Позволих си да кажа, че в България, законите служат само на някой да злоупотребява с тях. 

 Позволих си да кажа, че същото е с морала, че моралът е поруган, подигран, изкривен.

 Позволих си да кажа, че няма защо да се гордея, че спазвам законите, след като с това позволявам други да ги нарушават. 

 И тук думите ми излизаха от рамките на кроткия тон, но отразяваха истинската българска емоционалност. 

 Ще се стигне до драстични последици, ако продължава тази гавра със закона, тази гавра с морала. 

 Не може на единия ден всички медии, всички гейове сред съдебните заседатели и съдебни заседатели сред гейовете, публични личности и блог-умници да осъждат "хулиганския акт" пред Европейското представителство, че по време на народен протест се изля червена боя, а после...

 Да се отнимава с пренебрежение хулиганския акт пред Руското посолство, където се изля 100 кг. червена боя. 

 Има ли закон! Има!
 Има ли морал! Има такива претенции.
 

 Да, ама в единия случай има арести. 
 В другия няма арести. 


 Когато няма правосъдие, народът сам взима правосъдието в своите ръце. 
 Не казвам, че е добро - неизбежно е. 

 

 Цената на автобусния билет от София до Белград е приблизително 77 лв. Могат да се намерят по-евтини (с някой лев) или по-скъпи (с някой лев; колко красиво звучи думичката "лев"), но да приемем, че е 77. Отиване и връщане - 154 лева (наистина звучи много красиво думичката лев).

Заслужава си да се разгледа този красив град. Грабва окото и панорамата от парка, където се виждат вливащата се в Дунав Сава. Грабва окото и катедралата "Св.Сава" (величествена сграда; грандиозна), по-малката, но също величествена катедрала "Св. Марко" и доста по-малката, приказна руска църква "Света Троица", която е сгушена зад "Свети Марко", ако продължиш в същата посока, на няма и 100 метра, ще видиш явно бомбардирана сграда (спомен от едно управление на "демократите" и тяхното миролюбие) - така и не разбрах, коя е тази сграда, но в съседство, само едни стълби надолу има един Младежки център. По фоайетата й: детско-юношеско творчество. Скулптори, рисунки върху блокови листове: акворел, пастел. Картини и върху платно - масло, очевидно на бъдещи професионалисти.





















Много набързо разказвам. Необходими са няколко дни да се огледа най-същественото, но това, което не мога да пропусна е, че за петте дни видях точно четирима просяци. 
По-скоро колоритни артисти, които се забавляваха, отколкото нещастните хора, които виждаме и в далеч по-малки градове от 2 000 000 Белград. 

Правят впечатление и новите возила. Сърбите явно обичат "Волво"-то, това е доминиращата марка. Нямам статистика, но само в Белград вероятно има повече нови коли, отколкото в целия български автопарк. 

Супермаркетите им са по-добре заредени и от нашите. Освен всичко, което има в нашите вериги, там се вижда и доста руска и най-вече родна стока. Цените са народни. 

Цената на автобусния билет от Белград до Загреб е под 70 лева. Отиване и връщане - около 140. Значи: цялата екскурзия (пътните от София до Загреб) ще ти изялзат, под 300 лева. 

Само, че преди да тръгнеш за Загреб си напълни раницата, освен, ако нямаш излишни пари за харчене. 

Загреб е един също много, много красив град. Класика, минало; няколко епохи (включително социализма) са оставили внушително наследство. Чудесата в Хърватия са безброй, но не за тях искам да пиша, а за нормалния живот, без туристическата аткракция и емоция. 









Вечерта около театъра и университета можеш да видиш насядали младежи, около огромни тонколони, които са си донесли сами, за да озвучат вечерта. Седнали са на големи бутилки кола и бира. 

Някои правят номера със скейтове. Разбира се, има я и най-красивата гледка на младостта: прегърнати момче и момиче; отпуснало глава момиче на рамото на момчето.

Като цяло са тихи, при подобни забавления по наше време (говоря за началото на демократичните промени) винаги идваше полиция.

Но ние избирахме да пием и да се излагаме на открито, заради дивотията. 
Тези добре възпитани младежи, явно нямат друг избор. 

Вечерта е тъжна, почти умряла. Заведенията са празни. Няма хора в магазините. Скъпо е. 

Две столици: много близко една до друга, останали след разпадането на една по-голяма държава. 

Едната избрала "европейския път", другата - другия. 

Сега и в двете, по различни поводи има протестиращи и недоволни, но е хубаво сам със своите очи да видиш и да пипнеш в своя джоб.

Тогава ми разправяй, колко прекрасно е еврото.  

 

 

Не, че има нещо изненадващо, но му беше време.
Сега ще наблюдавам реакции, как в следващите месеци, седмици, дни...лека, полека; тъй, де - посмодернистично ще се завъртат телесни части, ще се сменя тон.

Надявам се да бъде треснат един много як "Х" върху сделката с АЕЦ-а. 
Надявам се да не е късно. 
Надявам се да се направи пълна ревизия на това какво сме изнесли за Украйна и кой се е облагодетелствал от тази порочна спекула. 

Все ще има психопати, които ще продължат да желаят да месят България в конфликта и да пращат чужди деца да мрат на фронта. Много се надявам да ядат бой. 

 Няколко думи от мен: Повечето знаем вица за зелето и свинското: как един яде малко зеле, друг - изяжда прасенце, но средностатистически двамата ядат свинско със зеле. Въпреки това, когато официално обявят статистическите данни, изрекат ги с тържествена тежест, леко назидателен и крайно позитивен тон, започваме да се чувстваме европейци.

 Последното в настоящия геостратегически момент звучи леко зле, но понеже години наред му е придавано свръхизключително значение в живота придизвиква онова фалшиво самочувствие, което е необходимо да се създаде едно арогантно, макар и дълбоко нещастно общество, което следва да дюдюка на мизерията на "ватенката", докато бавно го поглъща бялата смърт. 

И сега онзи текст, който преди няколко години съм споделил във фейсбука, но е валиден и до днес (във връзка със статистиките), сега може да не става въпрос за под 400 лева, но става въпрос за под 600, което при настоящата инлация е обедняване. 

"Petar Ivanov 18 февруари 2020 г.  ·  КАК СЕ ПОЛУЧАВА ЧИСЛОТО 1 770 ЛЕВА ЗА СРЕДНИЯ НИ ДОХОД?

  Ако имаме предвид мизерстващата част от населението - пенсионери (2 млн.), цигани (1,5 млн.), безработни (0,3 млн.), студенти (0,2 млн.), непълнолетни (1,3 млн.), работещи на минимална заплата (1 млн.), за да получим среден месечен доход на човек по 1770 лева, колкото е “изчислила” официалната статистика, трябва тези около 700 000 души, предимно софиянци, да получават средно на месец по 18 000 лева, 10% (70 000 души) от тях - да печелят на месец средно по 42 000 лева, а 2% от тези 70 000 (значи 1 400 души) месечно да прибират средно по около 1 млн. лева.

  Само така, братя, се получава средното число 1770 лева за доходите ни на нас, простодушните глупаци извън София. Като изключим свръх богатите 700 000 души, средният доход на 6 милиона българи е под прага на бедност 363 лева месечно, някъде около 320 лева. Разбирате, че някои от тези 6 милиона вземат доста повече от 320 лева, някои много по-малко от 320 лева, например тези хора с “увеличените” социални пенсии от по 132,74 лева месечно, а някои, безработни, студенти и др., просто получават в края на месеца... едно нищо. Неравенството у нас е чудовищно! Ясно?"

 

 По-тъжно не можеше да бъде! Все се надявам да излезе някоя гадна шега!

  Затвори кепенците една епоха. Около четвърт век открити врати пред авторите, които имахме достатъчна дързост и вяра в себе си или пък нямахме друго освен литературата и вдъхновението, че да оцелеем в този живот.

  Преди това можеше да чакаш с месеци за публикация. Да те разберат и да не те разберат. Да им хрумне нещо и в последния момент да не бъде публикувана творбата ти. В някое списание или вестник, които и без друго бяха без бъдеще.




Буквите беше енергия за живот. Можеше да запазиш в Буквите творбите си. Да бъдеш откровен. И неусетно да се развиваш. Не по критериите на дадена школа, не бутан насам-натам от критици и псевдоинтелектуалци.


Ще има и има и други литературни сайтове за самопубликуване, какъвто беше в началото Буквите. Вероятно всеки от тях е оказал роля в живота на някого.

Но Буквите беше Първия.
Той разкъса паяжината на литерутарното статукво и показа реалния творчески пейзаж в България.
След него тази мрежа започна отново да се възстановява. По съвсем друго ниво.


  Буквите беше СВОБОДАТА НА СЛОВОТО. Тази, за която поне аз мечтаех в Зората на демокрацията. Така я разбирах. Така още я разбирам.

  Лично за мен беше спасение. Минах през всички кръгове на социалния ад. Но всеки ден пишех. И това ми беше достатъчно за да не живея в мизерия, а само във вдъхновяваща бедност.

  По друг начин е имало същата стойност и за други автори.

  Не ми се иска да вярвам. Иван БОГДАНОВ ни напусна и с него затвори кепенците една епоха.

  В която имаше свобода на словото.


  Бог да го прости! Историята ще го помни!

  Сбогом!

 Да не посмее човек да напише, че харесва старото порно.


Веднага ще го заподозрат в носталгия, а носталгията у дома се свързва с любов към комунизма.

  Един от първите отговори ще бъде: „Като толкова ти харесва старомодна техника, отивай в Северна Корея, ама там за порно – разстрелват. И ще натърти, че някога е било МИЗЕРИЯ!“

И от този момент като се започне: ще стане, каквато има да става.

При всички случаи 18-19 годишни младежи ще заразказват колко „зле беше“ в комунизма. Ще ти обяснят, че само партийните функционери и семействата им са можели да гледат порно. После, че видеоапарати можели да се купят само от корекома.

Около 111 профила с по една-две снимки на карибски пейзажи и котенца, през целия период откакто е регистриран профила, и с никаква информация за автора: ще ти поставят ухилени човечета и ще ти бъде напомнено,
че Москвича бил краден от Волво,
че заплатите в ТКЗС-то били 17 лв., 40 ст.,
(и някой ще допълни, че всичко е било МИЗЕРИЯ)
че на село живеели с външен кенеф, а в Русия хората още били с външни кенефи,
че който не е с Украйна е срещу България,
че ако не си чел „Времеубежище“ не разбираш нищо и нямаш никакво право да говориш за порно, па било то и старо, че Путин е престъпник и не си живял тихо и спокойно в комунизма, а са те лъжели и е имало медийно затъмнение, за това не си разбрал, че периодично си бил обиран и….други неприятни неща, като 9 пъти си бил даже убиван, ама кой да ти го каже, като е нямало никакви медии, ще ти се напомни, че си необразован,
че си неграмотен,
че само завиждаш на успелите хора, защото си некадърен да вършиш това…
И ако посмееш да попиташ, какво общо има със старото порно, няколко гневни поетеси ще ти се разкряскат, че трябва да се държиш подобаващо в мрежата.
Накрая най-вероятно ще бъдеш докладван от ЛГТБ-тата, че не си нарекъл никого с една обидна думичка, за която те дебнали, но понеже си се направил на хитър и не си я употребил, значи си си я помислил.
И преди да бъдеш блокиран, някакво странно същество, пак ще ти напише: „Беше МИЗЕРИЯ!“
Сега: ще кажа какво мисля аз за мизерията.
Мизерията не е материална бедност или нищета. Или поне не е единствено материална бедност или нищета.

Бах е бил много беден. Свирил е по църкви за да издържа многобройната си челяд. Мизерствал ли е? Представяте ли си дома му. Свири и духа отвсякъде, капе. Едва ли му е оставало много време и сили за да стегне всичко сам, а надали е и можел. Представяте ли си го на този студ, само с пианото. И децата, които са му били радост. Последното, което може да се каже за този живеещ в крайна материална нищета е че е мизерствал. Заслушаш ли се те откъсва от земята, праща те някъде другаде. Където е живеела по-голямата част от същността на този боговдъхновен човек.

Не знам защо започнах от него, може би защото ми се струва най-богатия човек съществувал някъде на земята. При цялата му материална бедност. Иначе, доста са гениите и признати, и непризнати, които са живели като него, че дори и по-лошо.

Много от тях са преминали през мизерията, без да им бъде дълго убежище, спасявало ги е изкуството, но да речем и Ваг Гог и Христо Смирненски познават мизерията.

И за двамата се пише и се казва, че са умрели в мизерия. Но в техния случай, при техния гении и духовна сила иде реч за съвсем друга мизерия. Те са я използвали като вдъхновение и материал; превъзмогнали са я, превърнали са я в изкуство и послания.
Предците ни отпреди два века са си правили къщи със стени от лайна. Дали тези домове са били мизерия. Особено, ако в тях са живеели щастливи семейства. По-мизерно е в богаташки дом, където единия син е изчезнал, че гей-компанията му го експлоатира емоционално, а другия е в комуна за наркомани. Това се случва както на бедните, така и на богатите. Реших този примерен дом да е богаташки, защото думата „мизерия“ от страна на „красивите и интелигентните“ евроатлантически коментатори в мрежата, беше свързана само с материални величини.

Домът на бабите им и дядовците им са били мизерия. Понеже нямало цветен телевизор, не се виждал телефон, няма компютър, климатик, някакъв абсолютно безсмислен кардио-уред, който освен да заема място в повечето парвенюшки домове, няма друга функция. В този дом обаче няма и нещо друго: няма решетка на прозореца. Понякога и вратата не се заключва. В този дом няма тревога, няма и страх. Това е състояние, доста далечно от мизерия.

Всъщност – не съм носталгик. Цивилизацията си ми харесва, особено тази нейна форма, която повечето имат предвид, когато казват „цивилизация“ – технологичния напредък. Нормално е да живеем сред повече предмети, нормално е да сме по-богати не само материално. Но това няма как да се случи, ако сме забравили онова богатство, което са имали, тези които са нямали почти нищо друго.

Мизерстват не бедните.

Мизерстват чувстващите се бедни. Алчните. Неудовлетворените.

Мизерстват тревожните, уплашените за бъдещето си.

Мизерстват смачканите духове. Тези, които се налага да правят много компромиси.

Мизерстват тези, които се продават евтино.

Мизерстват най-вече тъпите.

Тези, които пак ще ме пратят в Северна Корея, понеже нямат много в главата, че да се сетят нещо друго, освен това.

 На английски резултатите са още по-забавни, като съдържание са почти същите, нашите преписват, няма как, но е приятно да прочетеш в този дух в медии като INDEPENDENT, дето е малко трудно да се нарекат "копейкаджийски".

 Е, това лято "враговете на Олимпиадата", т.е. нормалните хора, бяхме обявени за путиниски, копейки и какво ли не от най-далновидните ПОЗНАВАЧИ НА ИСТИНАТА. 

Сега, разбира се, ще завъртят по чисто джендърски гъз, че им се отдава. Ще се покажат едва ли не - те, защитниците на нормалното и ще отрекат позицията си, но тъкмо ще покажат колко струват. 

Олимпиадата беше близо. 

Време е професионалните лъжци да си намерят истинска работа.
Както са писали идолите им: "Трудът освобождава!"