Да не посмее човек да напише, че харесва старото порно.


Веднага ще го заподозрат в носталгия, а носталгията у дома се свързва с любов към комунизма.

  Един от първите отговори ще бъде: „Като толкова ти харесва старомодна техника, отивай в Северна Корея, ама там за порно – разстрелват. И ще натърти, че някога е било МИЗЕРИЯ!“

И от този момент като се започне: ще стане, каквато има да става.

При всички случаи 18-19 годишни младежи ще заразказват колко „зле беше“ в комунизма. Ще ти обяснят, че само партийните функционери и семействата им са можели да гледат порно. После, че видеоапарати можели да се купят само от корекома.

Около 111 профила с по една-две снимки на карибски пейзажи и котенца, през целия период откакто е регистриран профила, и с никаква информация за автора: ще ти поставят ухилени човечета и ще ти бъде напомнено,
че Москвича бил краден от Волво,
че заплатите в ТКЗС-то били 17 лв., 40 ст.,
(и някой ще допълни, че всичко е било МИЗЕРИЯ)
че на село живеели с външен кенеф, а в Русия хората още били с външни кенефи,
че който не е с Украйна е срещу България,
че ако не си чел „Времеубежище“ не разбираш нищо и нямаш никакво право да говориш за порно, па било то и старо, че Путин е престъпник и не си живял тихо и спокойно в комунизма, а са те лъжели и е имало медийно затъмнение, за това не си разбрал, че периодично си бил обиран и….други неприятни неща, като 9 пъти си бил даже убиван, ама кой да ти го каже, като е нямало никакви медии, ще ти се напомни, че си необразован,
че си неграмотен,
че само завиждаш на успелите хора, защото си некадърен да вършиш това…
И ако посмееш да попиташ, какво общо има със старото порно, няколко гневни поетеси ще ти се разкряскат, че трябва да се държиш подобаващо в мрежата.
Накрая най-вероятно ще бъдеш докладван от ЛГТБ-тата, че не си нарекъл никого с една обидна думичка, за която те дебнали, но понеже си се направил на хитър и не си я употребил, значи си си я помислил.
И преди да бъдеш блокиран, някакво странно същество, пак ще ти напише: „Беше МИЗЕРИЯ!“
Сега: ще кажа какво мисля аз за мизерията.
Мизерията не е материална бедност или нищета. Или поне не е единствено материална бедност или нищета.

Бах е бил много беден. Свирил е по църкви за да издържа многобройната си челяд. Мизерствал ли е? Представяте ли си дома му. Свири и духа отвсякъде, капе. Едва ли му е оставало много време и сили за да стегне всичко сам, а надали е и можел. Представяте ли си го на този студ, само с пианото. И децата, които са му били радост. Последното, което може да се каже за този живеещ в крайна материална нищета е че е мизерствал. Заслушаш ли се те откъсва от земята, праща те някъде другаде. Където е живеела по-голямата част от същността на този боговдъхновен човек.

Не знам защо започнах от него, може би защото ми се струва най-богатия човек съществувал някъде на земята. При цялата му материална бедност. Иначе, доста са гениите и признати, и непризнати, които са живели като него, че дори и по-лошо.

Много от тях са преминали през мизерията, без да им бъде дълго убежище, спасявало ги е изкуството, но да речем и Ваг Гог и Христо Смирненски познават мизерията.

И за двамата се пише и се казва, че са умрели в мизерия. Но в техния случай, при техния гении и духовна сила иде реч за съвсем друга мизерия. Те са я използвали като вдъхновение и материал; превъзмогнали са я, превърнали са я в изкуство и послания.
Предците ни отпреди два века са си правили къщи със стени от лайна. Дали тези домове са били мизерия. Особено, ако в тях са живеели щастливи семейства. По-мизерно е в богаташки дом, където единия син е изчезнал, че гей-компанията му го експлоатира емоционално, а другия е в комуна за наркомани. Това се случва както на бедните, така и на богатите. Реших този примерен дом да е богаташки, защото думата „мизерия“ от страна на „красивите и интелигентните“ евроатлантически коментатори в мрежата, беше свързана само с материални величини.

Домът на бабите им и дядовците им са били мизерия. Понеже нямало цветен телевизор, не се виждал телефон, няма компютър, климатик, някакъв абсолютно безсмислен кардио-уред, който освен да заема място в повечето парвенюшки домове, няма друга функция. В този дом обаче няма и нещо друго: няма решетка на прозореца. Понякога и вратата не се заключва. В този дом няма тревога, няма и страх. Това е състояние, доста далечно от мизерия.

Всъщност – не съм носталгик. Цивилизацията си ми харесва, особено тази нейна форма, която повечето имат предвид, когато казват „цивилизация“ – технологичния напредък. Нормално е да живеем сред повече предмети, нормално е да сме по-богати не само материално. Но това няма как да се случи, ако сме забравили онова богатство, което са имали, тези които са нямали почти нищо друго.

Мизерстват не бедните.

Мизерстват чувстващите се бедни. Алчните. Неудовлетворените.

Мизерстват тревожните, уплашените за бъдещето си.

Мизерстват смачканите духове. Тези, които се налага да правят много компромиси.

Мизерстват тези, които се продават евтино.

Мизерстват най-вече тъпите.

Тези, които пак ще ме пратят в Северна Корея, понеже нямат много в главата, че да се сетят нещо друго, освен това.