"Човекът започва оттам, от където заявява бунтовно чувството си за свобода."
Николай Бередяев
Постинги в блога от 16.02.2025 г.
16.02.2025 13:23 -
IN MEMORIAM: Сбогом на Иван Богданов
По-тъжно не можеше да бъде! Все се надявам да излезе някоя гадна шега!
Затвори кепенците една епоха. Около четвърт век открити врати пред авторите, които имахме достатъчна дързост и вяра в себе си или пък нямахме друго освен литературата и вдъхновението, че да оцелеем в този живот.
Преди това можеше да чакаш с месеци за публикация. Да те разберат и да не те разберат. Да им хрумне нещо и в последния момент да не бъде публикувана творбата ти. В някое списание или вестник, които и без друго бяха без бъдеще.
Буквите беше енергия за живот. Можеше да запазиш в Буквите творбите си. Да бъдеш откровен. И неусетно да се развиваш. Не по критериите на дадена школа, не бутан насам-натам от критици и псевдоинтелектуалци.
Ще има и има и други литературни сайтове за самопубликуване, какъвто беше в началото Буквите. Вероятно всеки от тях е оказал роля в живота на някого.
Но Буквите беше Първия.
Той разкъса паяжината на литерутарното статукво и показа реалния творчески пейзаж в България.
След него тази мрежа започна отново да се възстановява. По съвсем друго ниво.
Буквите беше СВОБОДАТА НА СЛОВОТО. Тази, за която поне аз мечтаех в Зората на демокрацията. Така я разбирах. Така още я разбирам.
Лично за мен беше спасение. Минах през всички кръгове на социалния ад. Но всеки ден пишех. И това ми беше достатъчно за да не живея в мизерия, а само във вдъхновяваща бедност.
По друг начин е имало същата стойност и за други автори.
Не ми се иска да вярвам. Иван БОГДАНОВ ни напусна и с него затвори кепенците една епоха.
В която имаше свобода на словото.
Бог да го прости! Историята ще го помни!
Сбогом!
Затвори кепенците една епоха. Около четвърт век открити врати пред авторите, които имахме достатъчна дързост и вяра в себе си или пък нямахме друго освен литературата и вдъхновението, че да оцелеем в този живот.
Преди това можеше да чакаш с месеци за публикация. Да те разберат и да не те разберат. Да им хрумне нещо и в последния момент да не бъде публикувана творбата ти. В някое списание или вестник, които и без друго бяха без бъдеще.
Буквите беше енергия за живот. Можеше да запазиш в Буквите творбите си. Да бъдеш откровен. И неусетно да се развиваш. Не по критериите на дадена школа, не бутан насам-натам от критици и псевдоинтелектуалци.
Ще има и има и други литературни сайтове за самопубликуване, какъвто беше в началото Буквите. Вероятно всеки от тях е оказал роля в живота на някого.
Но Буквите беше Първия.
Той разкъса паяжината на литерутарното статукво и показа реалния творчески пейзаж в България.
След него тази мрежа започна отново да се възстановява. По съвсем друго ниво.
Буквите беше СВОБОДАТА НА СЛОВОТО. Тази, за която поне аз мечтаех в Зората на демокрацията. Така я разбирах. Така още я разбирам.
Лично за мен беше спасение. Минах през всички кръгове на социалния ад. Но всеки ден пишех. И това ми беше достатъчно за да не живея в мизерия, а само във вдъхновяваща бедност.
По друг начин е имало същата стойност и за други автори.
Не ми се иска да вярвам. Иван БОГДАНОВ ни напусна и с него затвори кепенците една епоха.
В която имаше свобода на словото.
Бог да го прости! Историята ще го помни!
Сбогом!
Търсене
За този блог

Гласове: 18164