Цената на автобусния билет от София до Белград е приблизително 77 лв. Могат да се намерят по-евтини (с някой лев) или по-скъпи (с някой лев; колко красиво звучи думичката "лев"), но да приемем, че е 77. Отиване и връщане - 154 лева (наистина звучи много красиво думичката лев).

Заслужава си да се разгледа този красив град. Грабва окото и панорамата от парка, където се виждат вливащата се в Дунав Сава. Грабва окото и катедралата "Св.Сава" (величествена сграда; грандиозна), по-малката, но също величествена катедрала "Св. Марко" и доста по-малката, приказна руска църква "Света Троица", която е сгушена зад "Свети Марко", ако продължиш в същата посока, на няма и 100 метра, ще видиш явно бомбардирана сграда (спомен от едно управление на "демократите" и тяхното миролюбие) - така и не разбрах, коя е тази сграда, но в съседство, само едни стълби надолу има един Младежки център. По фоайетата й: детско-юношеско творчество. Скулптори, рисунки върху блокови листове: акворел, пастел. Картини и върху платно - масло, очевидно на бъдещи професионалисти.





















Много набързо разказвам. Необходими са няколко дни да се огледа най-същественото, но това, което не мога да пропусна е, че за петте дни видях точно четирима просяци. 
По-скоро колоритни артисти, които се забавляваха, отколкото нещастните хора, които виждаме и в далеч по-малки градове от 2 000 000 Белград. 

Правят впечатление и новите возила. Сърбите явно обичат "Волво"-то, това е доминиращата марка. Нямам статистика, но само в Белград вероятно има повече нови коли, отколкото в целия български автопарк. 

Супермаркетите им са по-добре заредени и от нашите. Освен всичко, което има в нашите вериги, там се вижда и доста руска и най-вече родна стока. Цените са народни. 

Цената на автобусния билет от Белград до Загреб е под 70 лева. Отиване и връщане - около 140. Значи: цялата екскурзия (пътните от София до Загреб) ще ти изялзат, под 300 лева. 

Само, че преди да тръгнеш за Загреб си напълни раницата, освен, ако нямаш излишни пари за харчене. 

Загреб е един също много, много красив град. Класика, минало; няколко епохи (включително социализма) са оставили внушително наследство. Чудесата в Хърватия са безброй, но не за тях искам да пиша, а за нормалния живот, без туристическата аткракция и емоция. 









Вечерта около театъра и университета можеш да видиш насядали младежи, около огромни тонколони, които са си донесли сами, за да озвучат вечерта. Седнали са на големи бутилки кола и бира. 

Някои правят номера със скейтове. Разбира се, има я и най-красивата гледка на младостта: прегърнати момче и момиче; отпуснало глава момиче на рамото на момчето.

Като цяло са тихи, при подобни забавления по наше време (говоря за началото на демократичните промени) винаги идваше полиция.

Но ние избирахме да пием и да се излагаме на открито, заради дивотията. 
Тези добре възпитани младежи, явно нямат друг избор. 

Вечерта е тъжна, почти умряла. Заведенията са празни. Няма хора в магазините. Скъпо е. 

Две столици: много близко една до друга, останали след разпадането на една по-голяма държава. 

Едната избрала "европейския път", другата - другия. 

Сега и в двете, по различни поводи има протестиращи и недоволни, но е хубаво сам със своите очи да видиш и да пипнеш в своя джоб.

Тогава ми разправяй, колко прекрасно е еврото.