Ако не свалим до дни тази хунта, ще трябва да я търпим до края на войната.
Повечето от нас няма да я доживеят.
Оптимист съм като допущам, че ще има оцелели, сред тези, които ще прочетат постинга ми. Твърде голям оптимист.
Само тотално тъпи и наивни хора (защото има тъпи, които не са наивни; има и наивни, които не са тъпи), но в случая само тотално тъпи и наивни хора се вързаха на приказката за военните учения.
За военни учения "прасета" (самолети-резервоари) и да трябват, няма нужда да са толкова много.
Не знам пък колко нагъл и дебелоок трябва да е човек за да изрече подобна лъжа, като втората: че летището било затворено за ремонт, след като вече е тиражирана първата лъжа: че имало учение.
Точно по време на учението, летището ще бъде и затворено за ремонт.
Нещо съвпаденията стават твърде много за здравия разум.
Всичко е било планирано и толкова едноцветно политически и политически агресивно правителство е назначено само за да бъде хунтата.
Никакви избори не се очакват.
Никакви.
Не и сега.
В края на месеца, обикновено работата ми е свързана с много движение, много шофиране в Плевен и околностите.
На няколко пъти по кръстовищата се засичах със спрели в страни возила на Военна полиция. И излезли от кръстосващи униформени. Поглеждаха към колата към мен и спътника ми: гледаха насмешливо, но с онази хладна насмешка, която ми е много позната и отпреди 35 години в казармата, и после докато съм живял в гето: това е погледа на хищник, който гледа към евентуална жертва. На обучено куче, което с нетърпение очаква да му дадат команда и да се втурва да дави.
Психически (а и не само психически съм подготвен), опита ли се да ме заговори военен полицай, най-вероятно някой ще пострада. Много сериозно. Леталният край е възможен. Твърде възможен.
Тук не е украйна!
Изглежда лявата ми ръка никога няма да се оправи напълно.
Не знам как я ударих така, че продължава да ми създава чувство за дискомфорт. Ако трябва да държа пълна чаша с нея, половината ще я изплискам навън. Толкова трепери. Ако трябва да подам химикал – треперенето е очевидно. До към 30-35 години така ми трепереха и двете ръце. Особено когато се развълнувам. После…не разбрах кога и как превъзмогнах този много неприятен физически дефект, но след падането с колелото миналия юни – лявата ми ръка е както някога. Сега и наболява. Китката ми бързо се уморява. Иначе пак вдигам от лежанка 8-9 пъти 90 килограма, но си боли.
Чакам с нетърпение да се стопли. За да се кача на шосейката и да подкарам по околностите. Лявата ръка е особено важна, защото отляво ми е движението. Блъскан съм вече два пъти. Първият път от тир, но тогава само изпсувах и се разминах с една счупена ръкохватка на кормилото и вдигнат адреналин. Вторият път беше около два месеца след голямото падане. Този път беше по-сериозно, но си продължих пътешествието. Удариха ме пред Пордим, но макар и много уплашен стигнах до Деветашката пещера, а после още по-уплашен по шосето до Крушуна. След Крушуна много дълго не карах. При Летница спуках гума и Боби ме взе с колата.
Голямо облекчение, защото нямаше да се предам. Все като чуех звук усещах как пак ще ме блъснат, този път фатално. Мразя да се страхувам и щях да се боря до последно със страха, който все пак е обясним след като няколко часа преди това ме бяха блъснали…доста яко.
Съзнавам, че с тази ръка и фобията, която си развих увеличавам опасността с поне 40%. Всъщност…не знам с колко. Така се говори за всичко днес. Слага се някакъв процент, който не е точен, а само илюстрира. За всеки случай наистина ще е по-опасно от друг път.
И колкото и по-остро да чувствам опасността заради фобията си, толкова по-сладко ми става, че рискувам.
Най-опасното ми каране беше в София. Направих си един чудесен лек крос от централна гара до Панчаревското езеро. После сбърках и реших да карам по една магистрала. Даже не помня колко ленти беше, но в някои моменти бях между два камиона. Засмукваха ме от двете страни, като в същото време ехтяха клаксони от нерваци, които ме виждаха, че съм там където не трябва, като че ли, като го разбера, ще се телепортирам на безопасно място. Поне 7-8 километра съм карал така, докато излязох на тротоар, после намерих велоалея.
Само като си помисля, че пак ще съм по шосетата чувствам тръпките като тогава.
Ужасно, но си имаше и един гъдел, много приятен гъдел, сравним по острота само със сексуална възбуда; имаше и друго, съпровождащо гъдела: много цветове, много цветове в съзнанието ми; около мен кипеше от коли, прелитащи в посоките си с бясна скорост, но в главата ми движението беше още по-бясно и по-цветно.
Рискът понякога е сладък, много сладък.
Усещам, че искам да се върна към него, най-вече за това, че тогава се чувствам…своя собственост. Аз съм се наврял в тази ситуация. Не ме е поставила житейска необходимост в нея. Не ме е принудил някой урод, който си мисли, че има власт над мен.
Няма ТЦК.
Няма НПО-та, които са толкова нагли, че обсебват и си присвояват свободни територии, заплашват туристи и така-нататък.
Сам съм! Сам.
Със съдбата (?), а не вярвам в съдба.
Ако нещо стане ще съм си виновен сам. И в този миг си доказвам, че над мен е само моята и Божията воля.
Могат да ми вземат парите от джоба, колко му е. Както смениха валутите ще сменят и носителя им. Ще изчезнат материалните пари, а станат ли всички дигитални, тогава реално ТИ НЯМАШ ПАРИ.
Разполагаш с част от тези, които си заслужил, но останалите не са в теб, ако „Големия брат, Дигиталния татко, Световният настойник реши…няма да ти даде, нищо, че се заблуждаваш, че е било твое. Не е ли в теб, не е твое.
Дори справедливостта не е ли в теб не е твоя.
Дори любовта. Всъщност – любовта не може да е нечия.
Много скоро няма да имаме нищо материално.
Ще разполагаме като деца с това, което им дават родителите, нас – неправителствени организации и други содомити.
Като решат ще ни сложат и трите шестици на ръката.
И както хващат украински мъже по улиците и ги пращат на фронта, могат да ни вземат за това или онова най-скъпите хора.
Искам до последно да знам, че поне МОЕТО ТЯЛО СИ Е МОЕ. МОЯТА ДУША СИ Е МОЯ. И ВОЛЯТА МИ ИМА ПОВЕЧЕ ПРАВА НАД ТЯХ, ОТКОЛКОТО БРУТАЛНИТЕ КРАДЦИ НА СЪЩНОСТИ, КОИТО ПРОЯВАВАТ ПРЕТЕНЦИИ НАД СОБСТВЕНОТО МИ СЪРЦЕ, НАД СОБСТВЕНИТЕ МИ РЪЦЕ И ЗАДНИК!
Майната ви! Имам си колелото и риска!
Горещо препоръчвам.
Личната история и позиция на човек роден сред избраните; отраснал в селище, в което от поколения живеят тези, които стоят зад политическите решения на управляващите, независимо дали управляващите са демократи или републиканци.
Като много от нас, Сноудън също е разглобявал радиоапарата, за да види какво говори вътре, но скритото е продължавало да предизвиква въображението му и действията му и занапред.
Дали някой помни какво се говореше преди 20 години по темите, че ни следят, че разполагат с личните ни данни, че оперират с тях, че няма анонимност в интернет, че има цели отдели, които се занимават с анализ на данните, че сме онлайн и когато излезем от сайта? Говореше се, че това са конспиративни теории (тогава поне се казваше "конспиративни теории", а не "конспирации", както сега се наричат "конспиративните теории"), пращаха "да си пие лекарствата" всеки, който им вярва; не го пращаха в Москва, но му махаха с пръст, напомняйки му колко лошо било в комунизма (без да знам каква е връзката между тези "конспиративни теории" и комунизма), изброяваха се диагнози, споменаваха се "тъпомери", "гладки мозъци" и не, не се употребяваха ухилени емотиконки, но и доста умни хора се държаха като дебили само за да се харесат на общността и да бъдат одобрени от нея. Не си и мислеха да споделят "параноите" на подигравания и поругавания.
Само, че се оказаха истина. Сноудън разкри механизмите.
Благодарение на него сега ни питат: "разрешаваме ли да използват данните ни" и поне вече не се крият, че следят. Знаем малко повече за мястото си в обществата на планетата. Сноудън заплати с вечно изгнание.
Върне ли се в САЩ, най-вероятно ще бъде екзекутиран. Поне такова желание изразяват съвсем откровено по медиите някои висши офицери. Живее в Русия.
Ако прочетете книгата ще видите, че се отнася критично и към Русия. Но живее там. Какъв е извода: че може да бъде критичен, но да живее.
Именно в Русия. Но това си е мой извод.
Всеки може да си направи десетки, прочете ли тези болезнени, но и осветяващи мрака на информационното затъмнение изповеди.
Тя никога не е виждала света извън оградата.
Чародеите са й казвали какъв е той.
А светът е казвал, че те са луди.
Когато стар агент на ЦРУ започва да търси гении сред „побърканите“, той открива нещо повече от талант – открива Хапла.
Гангстери.
Тайни духовни измерения.
Преследване от безмилостната Стръвница.
И истина, която някой иска да остане погребана.
„Кланица за чародеи“ – роман между ърбън фентъзи и философска притча, с екшън, хорър и любов, които не оставят място за дишане.
Второ издание – съвсем скоро. Само електронно.В изявлението си Терзиев съвсем не изключи "нередните неща" в "хижа" Петрохан.
Каза, че ако има такива, той не е знаел.
Какво излиза? Че можеш да хвърлиш подобна "бала пари" от балкона на непознати, когато над 70-80% от българите само мечтаят за подобна бала.
Парите са си негови. Не говоря за разточителство. Не бих си позволил да назидавам някого за какво да си харчи СВОИТЕ пари. В случая не ме и интересува как си ги е набавил.
Споменах онези 70-80% само за да подчертая, че сумата не е малка.
Голяма е.
Да приемем, че Терзиев наистина не е подозирал, че в "хижа" Петрохан има много нередности. Това, какво означава? Не означава ли, че партията му също може да не знае за много нередности у тези, които подпомага финансово? Примерно: Украйна. Малко тъпичко ще ми се стори след месец, два, пет, година, две...да застанат в българския ефир и да изрекат: "Подпомагали сме много каузи, не сме предполагали, че тези, на които сме помагали в Украйна са правили тези неща."
Ламата от Петрохан е истински учител, духовен наставник, от който децата могат да научат само добри неща. Той си има своите умения и наистина може да ги научи да се справят в извънградска среда, на ориентиране, издръжливост, контрол над страховете си; спелеология, гмуркане, алпинизъм, дори на бойни умения. Дотук – много добре.
Нека си представим, че освен това ги учи на мъдрост. Защо не. Има изследователи на религиите, които изучават всяка от световните религии, толкова последователно, колкото и тази, която им е традиционна по произход. Разкошен е трудът на Хюстън Смит „Световните религии“ и беше наслада за сетивата и богатство на душата, чрез него да понауча малко повечко, отколкото знаех примерно за хиндуизма, будизма, шинтоизма, исляма.
Подобни знания не само ще обогатят общата култура на децата, а ще им помогнат да познават и за в бъдеще ученията, не само религиозните, а и светските, защото в общи линии ценностните системи се развиват, но фундаментите им оставят и върху старите учения са изградени новите. Най-малкото – за това! Най-малкото!
Познанието по духовни теми не е духовно познание, а познание като всяко друго и важно за човека като човек.
Да предположим, че освен тези познания ги учи и на световен екстремален туризъм. Това вече го е правил. Е, скъпичко е, но имат богати родители, които могат да си позволят едно толкова скъпо образование.
Да предположим, че е учител, който се ражда веднъж на поколения.
Дори в такъв случай, аз не намирам за нормално: 15 годишно дете да не ходи на училище като другите деца, а да замества образованието си с него. Защо?
Ами просто е: защото нагоре нарисувах един гений и повече от гений, защото има и гении на злото, но този (да предположим) е най-светлия пример в човечеството.
Нали като създаде прецедент: да е по-важен от националното образование, утре някой друг, който няма да притежава качествата му, ще се опита да повтори номера му. И ще го последват деца. Примерно на по-бедни родители или на родители с други интереси.
Колко му е един грънчар, един ножар, един каменар да събере около себе си ученици, както е било едно време. Децата да му чиракуват и ако не да научат полезен им занаят, защото условията на труд са вече различни, то просто да се научат на труд.
Не мисля, че ще са постигнали нещо по-малко от онези духовни авантюристи из горите.
После. Колко му е един войник върнал се от фронта, от която и да е било гореща точка на света да се обгради с деца. Той пък ще ги научи на някои подробности по-добре и от духовния авантюрист. Само, дето може да има неприятен момент, ако учениците на единия се засекат с учениците на другия из дебрите и всяко от децата иска да провери документите на „чуждите“, както и да е.
Доста бащи от малцинствата и сега учат децата си на „полезни“ според тях неща и не ги допускат на училище. Но не знам след този фал на Петрохан, как ще им се потърси отговорност. Че те правят същото, което и родителите във висините. Даже се оказва по-безобидно, че децата им са поне живи…Е, в повечето случаи…Осакатени, че не могат даже да четат, но пък живи.
Доста е нагло управляващо по законите на България лице, имам предвид Терзиев, да защитава такава форма на образование. Защото България си има закони, има си институции и един кмет, трябва да покаже малко по-голямо уважение и към другите институции. Защото така плюе и на своята.
Дори да не е истина, че тук иде реч за гибелно опасен религиозен култ, какъвто най-вероятно е; дори да не е истина, че иде реч за педофилия, каквато най-вероятно пак има, фактът остава. Пренебрегната е българската държавност и е направено от хора с власт…Няма да говоря за парите им – техни са си.
Упражняват власт, а плюят гаменски върху устоите на същата тази власт.
Според мен е най-малко...странно.
Нормално ли е 15 годишно момче да не ходи на училище? Е, не, не е нормално.
Дори да не става въпрос за момче от състоятелно семейство, това не е нормално.
Нормално ли е бащата да привежда значими суми на духовния му наставник?
Това вече е много притеснително. Много.
Обичам да чета научната фантастика на Л.Рон Хъбърт, но от сциентологията ме побиват тръпки.
Ще цитирам по памет една крилата негова фраза: "Глупаво е да пишеш за 10 пенса на дума, искаш ли да спечелиш милиарди - създай религия."
Следвал е курса си. От един от най-значимите фантасти се превръща в създателя на един от най-опасните НЕ религиозни култове, забранен от комунистите и в САЩ. Разбира се, пошегувах се с това "комунисти", но напоследък разбрах, че само те забранявали подобни култове.
Но ей-така, продължили са да му привеждат значими суми, че дори и някои всеизвестни персони като Том Круз, примерно.
Ощо искрено ме забавлява. Хиля се със сълзи, докато го чета. Толкова красиви приказки за наивни хора не могат да се намерят другаде. Но духовният водач се оказва най-крупният притежател на бутикови "Ролс Ройс"-и. Има и още безброй хобита, които не са за простосмъртни. За всеки случай - жените около него са повече и от колите.
Понякога се чудя дали да не му завидя. За жените, разбира се.
Но като се замисля: толкова безчувствено същество какво може да изпита!
Защо безчувствено ли?
Ами повечето от тези бляскави хора са буквално заробени от него. Прехвърлили са имоти, спестявания и т.н. Кой им е виновен? Наивността им. Сами са си виновни. Никой друг. Наивността в подобни размери е престъпления, защото докато я има, ще има и такива хищници като Ошо.
Не, че и от неговите писаници не може да се изцеди нещо мъдро.
Споменавам само тези двамата, защото ми идат особено крупни и съм запознат с тях, но подобни на тях водачи са стотици.
Това имах предвид като писах по-горе, че е много притеснително, когато се превеждат големи суми на духовни водачи.
Нормално ли е той и агитката му да разполагат с доста повече права от обикновените цивилни?
В гора!
Не частна, свободна територия, която е на всички.
Нататък да ви говори Бае Коста: виждал ме е. Знае колко е скъпо планинското ми колело. Ами нали, ако ме спрат хора със съмнителни униформи, най-вероятно няма да им се обяснявам. Не знам как ще действам, но някой може да бъде наранен или...по-лошо. Не изключвам да съм аз.
Има обаче по-страшни хора от мен, които няма да направят никому-нищо лошо, ако не се почувстват застрашени, но когато странни хора, в странни униформи се държат арогантно...всеки се чувства застрашен.
Нормално ли е такива мъже (дето се осамотяват с месеци сами и без жени, само с непълнолетни момчета), които се занимават със странни духовни техники, да обикалят въоръжени, с немски овчарки и да се месят в разходките на хората?
Е, не! Не е нормално!
Нормално ли е над тях да е разтворена протекцията на софийския кмет.
София е доста далеч от сръбската граница.
Не, че е нарушил закон. Действал си е като частно лице.
Но защо го е направил.
И нормално ли е да го прави за организация, която вече изцяло изглежда съмнителна?
За мен не е нормално. Не знам за вас.
Този материал трябва да се прочете, а също тъй да се използват имената на сектите като ключови думи в Гугъл и AI, за да проверите информацията.
https://intrigi.bg/%D1%82%D0%BE%D0%BF-10-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8-%D0%B2-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0/
Храм на народите
Клонът Давидов
Аум Шинрикьо
“Семейството“ на Чарлс Менсън
Слънчевият храм
„Небесната врата“
Движение за възстановяване на 10-те божи заповеди
Световната мисия на Бог
„Децата на Бога“
Сектата Ашрам Шамбала
Тогава вече няма да ви си никак чудати чудатостите около кървавата драма в Петрохан.
Ще откриете десетки препратки от Петрохан към другите сходни случаи.
Тогава ще избие напред най-логичното.
Ако има конспирация, то това е, че се дават на такива хора подобни права от лица представляващи държавни институции, че им се разрешава да живеят пряко законите на Република България, че им се отстъпват възможности да живеят по свой закон.
Последиците бяха неизбежни. И това е само началото, защото кой знае колко такива общности пъплят из държавата ни.
Като гледам истеричната наивност, с която се защитава "горкият баща", без чието съгласие детето не е потънало в хоmо-neдофилския култ; като гледам с какъв комсомолски патос се споделяше линка към изявлението на Терзийски (т.е. човека, който много е помогнал, за да съществува този култ) съм близо до отчаянието.
За жалост този скъпо платен урок за цяла България е написан и с детска кръв:
ЛГТБ внушенията не бива да се толерират. Тялото си знае своето, много са и привлечените от своя пол. Отдавна не се убиват такива с камъни. И не бива! Като им носи наслада…поне аз не бих ги осъдил. Стига интимният им свят да си остане интимен, тоест – за тях си. Да се превръща в мода и стереотип обаче би могло да е много опасно.
В училищата трябва да се изучава Религия. Защо?
Е, дано да ме разберете!
Защото с познаващи традиционните религии хора, това е изключително малко вероятно да се случи.
Гибелно опасните религиозни и духовни култове разчитат единствено на духовния глад.
Духовният глад е прекрасен климат за разцъфтяване на субкултурата, защото всеки търси отговори на метафизичните въпроси: "Защо е тук? Къде отива? Какъв е смисъла?"
Традиционните вярвания опазват разума на човека от изкушенията на лъжовните учения.
Ако възпитанието на това дете беше по-близко до традиционното (а традиционното не е чак толкова скучно и тесногръдо, колкото незапознатите с него смятат), то сега щеше да е живо. Независимо дали е вярващ християнин или мюсюлманин или не. Достатъчно беше да е запознато с религиите.
Щеше да е живо и другото полудете.
Има и още една тежка поука.
Тя вече не е към изкушаващите се по ереси и нестандартна сек*уална ориентация, а към всички нас.
Хомосектантите се оказаха доста добри планинари, майстори на десетки екстремални спортове; тренирани да бъдат устойчиви на природата.
Нека не се подценява подобна подготовка.
Защото, ако имаше по-широки практики и децата бяха привличани от нормални организации и отношения, те нямаше да попаднат в този ад.
Голяма ирония е, че п*раси, при това сектанти са учили на мъжество мъжки рожби, но това е факта.
За жалост научили са ги и на много други неща и се стигна до неизбежното.
Конспиративните теории нищо няма да помогнат.
Този сектантски и ЛГТБ тумор ще се разраства.
Позор е, че политически отговорни хора са съучастници в това.
Но прегледайте линка, какъв бич могат да бъдат култовете.
https://intrigi.bg/%D1%82%D0%BE%D0%BF-10-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8-%D0%B2-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0/
Васил и Сава Кокарешкови са двама братовчеди.
Бедни деца от Пиринско.
Васил е навършил 16 години преди месеци. Сава никога няма да ги навърши.
Изглеждат значително по-малки от възрастта си. Вероятно от недояждане. Били са ятаци на партизаните, кой знае с какво не са можели и да им помогнат, но на 16 юни, 1944 година са заловени и с дни изтезавани в полицейския участък.
Децата са мълчали, това вбесило извергите работещи в полицията и един от тях ги заклал в ареста.
Уж да заличат следите хвърлили телата им на кучетата, а главите във външния клозет.
Писах това „уж“ пред „за заличат следите“, защото явно много не са се старали.
Родителите бързо научили за смъртта на децата си. И когато отишли за телата, полицейският шеф посочил тоалетните и казал: „Рийте!“
Там открили само главите на децата.
Убиецът прави пълни самопризнания пред Народния съд и е екзекутиран за това.
Той не е жертва. Най-малко пък на комунизма.
Ако някой е жертва, това са тези две деца, на които не е дадена възможност да застанат пред съда и след себе си оставят само по една снимка.
И нещо без пряка връзка с темата, но много важно.
*** Мисля, че тези, които решиха:
"Народът е твърде ПРОСТ да гласува за валутата си.",
нямат никакво достойнство, ако искат от същия този народ да гласува за тях.
"Народът е твърде ПРОСТ да гласува за валутата си.",
нямат никакво достойнство, ако искат от същия този народ да гласува за тях.
Изгледайте откъса (няма и четири минути), ще ви развълнува и е развълнувал стотици милиони зрители, макар истината зад художествената метафора е особено болезнена...За почти цял свят.
В няколко изречения. Капитан Пикард е заловен от кардасианците - войнствен извънземен вид със своя империя и тоталитарно управление.
Измъчван е, но преди да се стигне до същественото, в което искат да го принудят да сътрудничи, той трябва да каже на мъчителят си:
"СВЕТЛИНИТЕ СА ПЕТ!"
Тоест: светлините, които блестят срещу лицето му.
Само, че светлините са ЧЕТИРИ.
И той и мъчителят му кардасианец, знаят много добре, че светлините са четири.
Но кардасианецът иска да смачка волята на Пикард. С думите си да потвърди, че е готов на всичко, дори да отрече очевидна истина, която е буквално пред очите му.
Един вид негласно му казва: Не е важно какво виждат очите ти, какво осъзнаваш като истина, а каквото ти кажа аз ще е за теб истина, а твоето единствено право е да я потвърдиш.
В случай, че Пикард каже истината такава каквато я вижда и съзнава, следва санкция. Мъчение.
Ако каже обаче това, което мъчителят му иска, той е прегазен.
Борбата е на психики, издръжливост и ценности, а колко лесно е да се съгласиш с нещо, което изглежда толкова дребничко, като да кажеш: СВЕТЛИНИТЕ СА ПЕТ.
Прилича на компромис, прост разумен компромис, а истината в този случай изглежда толкова дребнава.
Днес капитан Пикард не стои вързан полугол на стол за мъчения, намиращ се дълбоко в космоса.
Той Е в своя космос.
Капитан Пикард работи в телевизията, капитан Пикард списва рубрика, капитан Пикард поддържа сайтове или пък "проверява истината", капитан Пикард е и всеки един от нас.
В повечето случаи той казва: "Светлините са пет!" и вместо наказание, следва награда.
И от този момент нататък с размазана воля той е вече животинче на зловещият извънземен служител.
Той знаеше, че украинската контраофанзива ще доведе само до безброй излишни жертви. Но каза: "Светлините са пет. Ще смачкаме руснаците.", той знаеше, че санкциите ще са преди всичко санкции върху самите нас и ние ще ги понесем, но предпочете да каже: "Светлините са пет. Ще ги смачкаме със санкциите", той знаеше, че еврото ще доведе до инфлация. Той знае, че и в момента има инфлация...
Знае и че тепърва при тази инфлация са раздадени "куфарчетата с пари" т.е. големите кредити, които ще се върнат когато парите вече имат съвсем друго значение за българина, както вече се и случвало. Но предпочита да каже: "Светлините са пет. Не е виновно еврото."
Този различен "капитан Пикард" сам вече е облякъл кардасианска униформа, а пред него на стола на мъченията са всички, за които истината има някаква стойност.
А колко е лесно да знаете и двамата каква е истината, но по-силният в положението, да казва: какво трябва да се признава.
В началото на Командната верига е пропагандата.
