Опознавам един прекрасен човек Ирена Цветкова. Докато колежката и взима интервю, слушам и се наслаждавам. Преди малко й връчихме, в редакцията, наградата на "Буквите" от конкурса "Жени и вино, вино и жени" и по случая има да ни каже инт...

 Започна добре, даже струва ми се по-добре от всички останали, после...имах чувството, че това не е Стивън Кинг. Просто още не го познавах достатъчно добре, но се заблуждавах, че го познавам. Бях прочел вече „Мъртвата зона", &bdquo...

 Седемдесет и седем дена клековете остриха игли, остреха ги за да нарежат вятъра. За да нарежат вятъра така, че да го превърнат в шепот. В доловим за дъното на съзнанието шепот, който щеше да насочи бракониери към мурите които живееха не...

 
Чета, връщам се назад във времето и без да пия съм като пиян. Не вярвах, че съм имал толкова спомени от последното десетилетие. И неочаквано за себе си ги открих запечатани в антологията. Стихове на приятели с които вече нямам никакви...

 Било е част от секундата. Нищожна част в която времето спря. Пулсът ми също. Мисълта ми стана стройна, ясна каквато никога не е била, спокойна каквато никога не съм й позволил да бъде, красива каквато живота ми не е разрешил да имам. Въ...

 Първо тези самоубийства, които разпалиха страстите, че и под нечии задници като всички останали самоубийства ли са? Или има и друго?
Ако си мислите, че няма друго и това са си като всички самоубийства, ясно, що за специалисти сте и че с ...

 Страстите поутихнаха. Част от общонационалната екзалтация премина в някакво подобие на депресия. Не един или двама активно протeстиращи вече се мъчат да забравят онези изпълнени с емоция дни, които им се струва, че сякаш са се случили п...

 Взеха и кубинките му и суичъра, и ловджийските панталони за анализ, но не откриха нищо, а минута преди да влязат по тях имаше, все още пресни кал и кръв.
Звъняха на вратата, а той беше в паника. Хвърли дрехите в банята, а вода нямаше. Зв...

 Е, попитаха ме и се опитах да си отговоря на въпроса.
Искрен съм, а и имам известни наблюдения.
Писал съм и кои според мен са най-антипатичните. 

 Заприличал съм на предприятие от времето на развития социализъм. То шега, шега, но не съвсем. За петилетки напред си имам план, който ща - не ща, ще изпълня. Няма да ми даде душа да спра. Спра ли, ще ме мъчи, ще ме блокира, ще се бъгвам...

 Тази фантастична шега е писана преди малко по-малко от шест години, но днес е по-актуална от тогава. За жалост, само след месеци ще научим много от лицата на такива като героя ми. Не, че и до сега не е пълно с подобни. 
Разказът е тук

„Този кабел води към хладилника…”
Задушлива миризма се носеше от печката. Опитваше се да проследи кабелите за да разбере кой е нейният и да го издърпа от контакта. Изглеждаше, че я беше изключила, докосна на няколко път...