„Ще се разведа с този престъпник, но първо да получим жителството…(еди-си-къде)“
Наясно е, че тази жена не е особено морална, защото до постигането на целта си тя се е продала, или отдала, дала под наем на персона, която презира и помага на този, същия човек, когото сама нарича „престъпник“ да постигне своя цел, чрез нея.
Това е ясно. Ясно е, че е неморална. Но какво още си мисля.
Мисля си, че е арогантна и безцеремонна. Защото открито го заявява. Тук не е въпрос до искреност или прозрачност, а убеденост, че щом тя го казва, постъпката й ще бъде одобрена.
Мисля си също, че не е особено умна. Защото демонстрирайки такова чувство за неуязвимост, сама прави себе си по-уязвима.
Лично аз не бих имал никога доверие на подобна. Както е използвала онзи „престъпник“, така би използвала всеки, включително и мен. Това не е лоялен партньор, не е и принципен. Днес се е съюзила с един престъпник, утре ще се съюзи с педофил, сериен убиец. С всеки, стига да е удобен за целите й, а после ще го захвърли като опаковка. Стига да може.
До поредния.
А какво да си мисля за един лидер на политическа сила, който постъпва точно като тази уличница?
Да, Кирил Петков, имам предвид!
А каква може да бъде целта на едно толкова низко същество?
Ами низка цел!
Изглежда такива червеи най-много си падат по Еврозоната.
Един незаменим метод в криминологията и в следствието.
Сами по себе си фактите са достатъчни, за да се стигне до истината и все пак, когато се наредят един до друг и се види как "работят" се получава една по-различна картина, която помага да се видят нещата в дълбочина и да се уловят детайли, които до този момент са се изплъзвали.
Възстановката е възможно най-точно пресъздаване на ситуация, а времената ни напомнят на възстановка от пред 9-то септемврийските събития.
Сега забавялваме детайли, над които просто не сме се замисляли, а е логично да се е случвало същото тогава, както е логично да се случат много неща, които сега още не са се случили, но тогава са се случили.
От съвременната пропаганда знаем, че партизаните са били едни безделници и престъпници, които са излезли от 8-ми, срещу 9-ти, обрали са няколко мандри и са посрещнали руснаците.
Разбира се, това е доста глуповата теза, но толкова пъти повтаряна вече е създала мисловната матрица и се приема без никаква критичност и въпроси.
Като получава човек готови съждения от телевизионери и всякакви експерти и му се внушава непрестанно мисълта, че не би трябвало да се замисля над нищо, защото е некомпетентен във всичко и във всичко има професионалисти, които са готови да му го обяснят, стига да им "вярва" е труднен простичкия въпрос:
"Добре, де, като са били толкова страхливи и безобидни партизаните, защо се е наложило да се изгарят къщи, да се избиват ятаци и да се правят наказателни акции като тази в Ястрибино (а това не е единствената), които са повече от мерзавщини, те са позор."
"Като са избивали семействата им, изгаряли къщите им, подлагали на мъчения и разстрелвали - със съд или без съд - защо са излизали в студовете и са "шумкарствали"? Явно са имали мотиви."
Отговорът е в Украйна.
Могат да се намерят клипове и да се види как бягат украинци през границата. Как отново украинци ги залавят.
Могат да се намерят още повече клипове как украински мъже вървят по улицата. Как спира едно грозно бусче до всеки един от тях, как от него се изипват нещо като военни и го замъкват в буса.
Все става въпрос за хора, които не искат да воюват.
Все става въпрос за хора, които не припознават в тази държава родината си, за която биха се пожертвали.
Става въпрос за насилване.
Същото ще се случи и у нас.
Няма как да посрещнем с хляб и сол както на 9-ти септември "окупаторите", както бихме ги посрещнали, ако си нямаме партизани или поне съпротива.
Защото иначе момчетата от бусовете, организирани от нацистки формирования, ще ни хващат един по един и ще ни пращат на фронта.
След непризнаването на волята ни за референдум съвсем откровено ни се каза, че не живеем в демократична държава, а в измама за демократична държава, която е най-обидната форма на диктатура.
Зомбито Урсула почти е наредила да си имаме запаси за 72 часа в домовете.
Като маските по време на "пандемията" е.
Ритуал, който сме задължени да изпълним за да покажем готовност и послушание.
Онези, които нямат място за 72 часа запас, които нямат пари за 72 часа запас, не им пука или просто не искат като мен - много вероятно ще бъдат изпращани на фронта.
Обществото ще бъде убедено от лоялистичните фашистки телевизии, че това е за добро и на тези хора, и за обществото, че няма да се занимава с тях.
От друга страна, проповядващите най-агресивно милитаристичните идеи няма да са в България, семействата им също.
Възстановката го показва. Едни украинци отвличат по улиците, а други са хранени от "приятелски режими и държави" и както може да се забележи от стандарта им, материалното не им е проблем.
Същото ще се повтори и при нас: ако няма съпротива както преди 9-ти.
Не употребявам алкохол от десетилетия. Имам си причини. Имам си и от онова, което обикновено се нарича: воля.
Въпреки това е много приятно да ти честитят с бутикова партида предназначена специално за професионалния ти празник.
Без да съм отворил бутилката, почувствах тръпчивия вкус, лекото замайване, развързаните думи, приятната топлина изливаща се по фибрите, напомняща сексуална възбуда и лирично вдъхновение.
Още веднъж: честит ден на театъра, но този път: честит ден и на любовта, която театърът предизвиква.
Отново ще се появят най-глупавите предатели във Вселената, любимците ви: Блатина Кискова и Глупавия прилеп Пешо, а вие деца (както обикновено) ще се заливате в смях.
Карла и Кети ще попаднат в плен на марангузите, а корабът им ще бъде отвлечен от злия гений Професор Паранак, но цялата каша ще приключи със смях и надежди.
Животът е живот, когато има приключения.
Човек започнал почти без капитал, но с голяма вяра и енергия и постигнал впечатляващи цели. Неговата крачка не е никак малка, а за човечеството е повече от скок. Защото е нов етап в космическите изследвания и поредни точки в земната икономика. Засега защити достойнството на американската космическа програма, защото, ако го нямаше, много вероятно и до днес - една от трите водещи космически държави щеше да продължи да изпраща апаратите в космоса, позлвайки услугите на "Роскосмос".
Космическите му ракети вече се връщат, постигна амбициозната си цел да използва носителят многократно, така вече космическите полети ще бъдат икономически изгодни.
Той е най-богатият човек на планетата, но ако има някой, който да е заслужил материалните си средства - това е той. Илън Мъск.
От другата страна са хората с познатите ни лозунги, но в САЩ се самонабеждават за "леви", по същият начин, който у нас се самонабеждават за "десни", активисти-протестъри: зле изглеждащи, зле съществуващи (и това е изписано в поведението им), агресивни, с огромно самочувствие и никакво покритие. В този миг доволни и от това, че мъстят на един далеч по-успял от тях и от хонорарите, които някой им е платил за да изявят "бунтовните си същности" и "гражданската си съвест".
Едната страна говори с дела, с велики дела. Другата - с лозунги.
Едната страна
Другата страна (много важно е да протестираш с маска)
Едната страна. Жилище, което за 7.579 долара. Тоест, по-евтин от един приличен шосеен велосипед.
Другата страна, явно хора, които ще имат шанс, ако живеят в такъв дом:
От едната страна. Бъдещето.
От другата страна. Лямци.
От едната страна. Работар.
От другата. Съдии.
Пак крещят и врещят, че са "будните", "красивите и интелигентните" и както у нас, понеже Мъск е "неправилния политически" освен, че го наричат в лозунгите си престъпник в коментарите си в мрежата...Погледнете ги, само ги погледнете...Та, същите тези се подиграват с интелектуалните му качества. Точно както у дома, подобни персони с интелектуалните качества на неудобните им.
Ебало си майката.
Имах очаквания, дочул бях за какво иде реч.
Но изглежда - въпрос на душевност, тъжен човек съм(обикновено) и си мислех, че тази житейска история ще е тъжна.
Не. Не е. Напротив! Проникновена е, докосва най-сантименталните струни, но с "връхче на пръсти", като с вятър.
Останалото е смях. През сълзи? О, не!
Не и този път. Друг може да те просълзи, засягайки същите елементи, но не и създателите на тази пиеса.
Те забавляват, предизвикват топли усещания; припомнят, карат те да се чувстваш леко неудобно, показвайки ти нагледно и твои слабости, а в следващия момент те карат да се залееш от смях.
Над себе си, над живота, над всичко.
Твоят приятел - това си ти.
Жесток си с него, защото ти се иска да бъдеш жесток и със себе си. Надсмиваш му се, когато искаш да се надсмееш над себе си.
Съревноваваш се непрестанно с него и откриваш качества, които не си знаел, че притежаваш.
Понякога ти е истински досаден.
Понякога ти се иска да го разкъсаш, но...си готов на всичко за него.
Колоритни и очарователни, четири невероятни актьора, не просто ще ви разсмеят, а ще върнат вярата ви в живота.
И в приятелството!
На 3 април ще го гледам пак:
ДЖОН И ДЖО по Агота Кристоф
Режисьор – Цвети Пеняшки
Участват: Димитър Живков, Тигран Торосян, Мария Рушанова и Иван-Александър Дойчев
Отвличане. Насилствено изпращане на бойното поле. И принуждаване да убиваш.
В единият случай принудата е момичето да се отдава на някой, когото не обича.
В другият случай принудата е момчето да убива някой, когото не мрази.
И в двата случая е едно изтръгване на волята. И в двата случая е потъпкване на естествените желания и чувствата
И в двата случая човек е превръщан в средство, чрез упражнено върху него насилие, чрез предизвикване на страх, чрез пречупване на характер; превръщането му в безволева марионетка, в роб.
В първият шансовете за физическо оцеляване са малко по-големи.
В кипящата война, която нашите мерзавци подкрепиха, в която обсебили и наши средства ни превърнаха в неволни съучастници в това ГРУПОВО ИЗНАСИЛВАНЕ ДО СМЪРТ НА МЪЖЕ И МОМЧЕТА, шансовете на жертвите са твърде малки.
Живеем в XXI век и на територия, която си създаде легендата, че зачитането на човешкото достойнство е от първостепенна важност. Децата растяха със заблудата, че ще решават сами, че изборът между доброто и злото е техен, че робите са били в Древна Елада и Древен Рим, че последните проявления на робството са били в Южните щати, преди Гражданската война.
После някое от тези заблудени деца от женски пол, често ненавършило пълнолетие е прибрано в една кола, в някои случаи бита, в други упоена. В някои и упоена и бита, и от този ден заживява без постоянен адрес, без заблуди (не и такива, каквито имаме), без топлина.
Разбира, че има бели робини и в XXI век, при това много често обслужващи черни мъже (а и всякакви други), преглътнала е отвращението, не може да си го позволи; за да оцелее, дори го превръща в удоволствие.
После някое от тези заблудени деца от мъжки пол, често отдавна навършил пълнолетие, създал дом и семейство е прибран в един бус – бит, че понякога и сексуално изнасилен, за да е пълна еманципацията. Пращан е на фронта: „за да брани родината“.
Изнасилен от родината!
Все едно изнасилен от майка си!
И когато умре там на бойното поле, изнасилването е до смърт.
Не звучи добре.
Дори е отвратително. Но това е истината.
Със съучастието на нашето общество, най-вече тази част от обществото, която парадира, че е будна, ранобудна, интелектуална, грамотна, ваксинирана и може да си плаща тока десетки хиляди ХОРА, ЧОВЕЦИ са превръщани в безволеви кукли за забавления и пратени да умират, за да защитават голата суета на добре обезпечени душевни онанисти.
Едно позорно същество, срам за живата природа, нацистът Демян Ганул беше показно разстрелян.
Един от активните похитители на мъже, които принудително бяха превръщани във войници.
Екзекуторът е заловен.
На снимката се вижда обикновен човек с решително изражение, в което няма жестокост и определено принадлежи на човек, който е в мир със себе си. Арестуван сякаш казва: „така трябва, аз също направих, което трябва.“
Носят се противоречиви слухове из мрежата. А това, че нашите медии мълчат, за мен потвърждава една тиражирана теза. Че това е бащата на едно от отвлечените и пратените на фронта момчета.
Самият той Герой на Украйна, сражавал се срещу руснаците. Дали е вярно или не, няма значение: важното е, че е изпълнил смъртната присъда над този мерзавец.
Изпълнил я с необходимото достойнство.
Тези дни се случи и още нещо. Беше заловена двойка садисти. Мъжът е заснемал как облечената като Батман жена, измъчва до смърт животинки. И продавали клиповете в мрежата.
Шокиращо е.
Що за изверги са съществата, които са изпитвали сексуална наслада от страданията на живи същества.
Може би това са изглеждащи съвсем обикновено хора. Някой може да те качва вечер на таксито си, някой може да ти продава месо или цигари в магазина, да се разминавате по стълбището, да е твой колега.
Двойката садисти са обслужвали тяхната извратеност.
А чия ли обслужва изверга Демян Ганул?
Ще ви кажа: на Добродан и Гетьо от blog.bg – мерзавци, които яростно защитават тезата, че българските мъже трябва да умират на фронта биейки се с руския окупатор; на Захари Карабашлиев и на Иво Сиромахов, на Георги Господинов и на Георги Лозанов, на високо ценената доскоро от мен писателка Здравка Евтимова (от която сега ми се повръща), на Александър Морфов и на Явор Гърдев, на останалите подписали онзи безсилен, но достатъчно добре изразяващ воля документ.
Воля, с която все едно се подписват ВЪРХУ ПОЛИЦА С ДЯВОЛА, ВЪРХУ КОЯТО СЪС СИТНИ, НО ЯСНИ БУКВИ Е НАПИСАНО. В ЗАЩИТА ДА СЕ ИЗНАСИЛВАТ ДО СМЪРТ БЪЛГАРСКИ МЪЖЕ: ДА СЕ ПРИНУЖДАВАТ ДА УБИВАТ И ДА БИВАТ УБИВАНИ НА ФРОНТА.
Някоя нощ дявола ще се появи пред поредния изверг като Демян Ганул (защо ли не в затвора при извратената двойка), ще им връчи полицата и ще каже:
„Ето, имате си нови клиенти. Те пожелаха.“
И ще ги пусне да отвличат и да се гаврят.
Този път не с животни.
Този път с хора.
Беше ми много забавно и сладко като се нанесох в Плевен и чух да го употребяват. Много си го обичам, защото изразява много неща.
Удивление.
Ирония.
Буквално сочене на нещо, но емоционално напоено с изненада.
Сега е сарказъм!
Мярнах се в блога конкретно за да видя някой отбелязал ли е важната новина, че най-после Европейският съд за правата на човека е осъдил една от най-големите зверщини от началото на XXI век, когато неонацисти и футболни ултраси изгориха живи 50 напълно беззащитни човека.
Още същата вечер в токшоу, излъчено в украинските телевизии се съобщава за това жестоко масово убийство и при вестта, че няма загинал и един украинец, следват бурни овации и ръкопляскания.
В годините много се изписа. Включително и това, че сред загиналите е имало бременна жена. Изписа се и името на българин. После фактчекърите, същите, които по-късно Зукърбърг прогони за създаване на дезинформация, отрекоха да е вярно. Не знам истината, знам обаче това, че опариш ли се, лекичко: със запалка по нокътя - много боли. Имам белег от изгорено на дясната китка, останал ми от дете. На игра се накапах с разтопен найлон. Ръката ми беше станала два пъти по-голяма: така грозно беше загноила и толкова дълго траеше възстановяването, че детското ми съзнание беше обсебено от ужаса, че ще я отрежат. Всеки се е парил.
Е, представете си да изгаряте.
Но видите ли: това да бъде "руска упорка" или поне наричано "руска упорка", упорка на копейките.
Дали изгарящият човек е бил българин или не е от десетостепенна важност, бил е беззащитен и адски го е боляло.
Хората са кашляли, давили са се, повръщали са, очите им са лютели. Който се е втурвал навън, дори с мисълта да скочи от седемте-осем метра е бил прострелван. И това екзекуцията е ставала пред очите на хиляди, които са скандирали и подкрепяли тази крайна форма на садизъм.
И защото убийствата не можеха да се отрекат, веднага тръгна легендата, колкото и наивна, че даже безумна, толкова и тиражирана. Руснаците сами. Е, как така! Това е Одеса. Масовото убийство е извършено пред многолюдно пълчище. Убийците са били част от него, то ги е подкрепяло, в него са намерили и укритие: като казвам "убийците" имам предвид конкретните. Стрелящите с пистолетите, хвърлящите Молотов. Но иначе, всички хиляди са съучастници, защото конкретните са били в настъпление с тях.
Гледам, че в блога е отбелязал новината един от най-големите мерзавци.
Ешпати.
Посегнах да отворя постинга, но...Неща да си тровя деня.
Често правя велопоходи до Русе.
Знам кой е, ще се срещнем волно или неволно, ще го почерпя нещо, ще си поговорим.
Като нямаш своя съвест или някакви механизми в главата, които да работят, а чакаш някой да осъди някого, защо изобщо тръгваш да обясняваш предварително, кое как било.
Това, че все пак се стигна до присъдата е възмездие, трябваше да се случи; отдавна да се случи, но беше ясно като бял ден, чии са убийствата и що за зверщина са тези убийства.
Знаеш ли какво е да ти се запалят топките! Буквално.
Не, не знаеш! Няма и да научиш щото нямаш топки.
Знаеш ли какво е да ти се подпали лайното, което още е в теб!
Знаеш ли какво е да се подпалят очите ти! Зъбите ти. Езикът ти. И да има вкус на опечен език в твоята уста, че и от болка, загубил напълно представи за реалност, автоматично да го сгризаш и погълнеш!
Що за болно въображение ли?
Не, не е болно - просто е въображение. Мерзавец.
Аз не съм изгарял никого. И ако съм убивал някого, ти не знаеш за това, но ако има някой наистина БОЛНО въобрежение са всички тези, които си измисляха отново за някаква руска подмолна акция, за която освен техните подозрения и ВЯРА няма никакво друго потвърждение. Ама тъпунгерите крещят, че казват истината, убедени в бълнуванията все едно са неопровержим факт.
Знаеш ли какво е да си отвън и да разбереш, че вътре е майка ти. И в репортажите да видиш ухилени екзалтирани лица, на безкрайната публика, която е изпаднала в екстаз пред огненото зрелище.
Те, мерзавецо, тези лица на путински агенти ли са били или на чисти, натурални одесчани.
Не може да се отрича винаги истината.
Още много позорни деяния ще бъдат осъдени.
Сега е ред на Зеленски.
Вече номерата му май не вървят.
Публикацията Доналд Тръмп е лаконична, но според мен достатъчно ясна.
"Руският президент Путин казва, че е разбира и е готов да спре огъня в Украйна, но ако това доведе до дългосрочен мир."
Не знам коя е спортистката, но е достатъчно това, което виждате, в този единствен кадър за да чуете, прочетете, разберете защо в спорта жената е ЖЕНА, а мъжът е МЪЖ и трета вероятност няма.
Тази пластика от билиони срещи и раздели, безброй случайности; генетични комбинации, съчетания от хиляди години до днес, които са я създавали; тя с всяка своя фибра шепти и издиша, крещи и пее: АЗ СЪМ БОГИНЯ, АЗ СЪМ ЖЕНА.
Тази жена е историята на човечеството, най-трепетните и мигове, разтворили се в пулсиращи съдове, настръхнала кожа, желания и мисли.
Можете да помиришете формите й (стига да имате сетива), може да ги вкусите (ако сте достатъчно сензитивни), може да ги чуете и усетите.
Тя е избрала спорта, за да тържествува в нея живота; за да я изпълва със създателката; с майка не просто на деца, а на човечества. Тя придава смисъла на неведом брой събития в дълбоко минало, които е нямало защо да се случат, освен, ако не бяха отклонили потоците време така, че да се срещнат и станат причина да го има това съвършенство.
Ще подчертая: не знам коя е. Една от десетки хилядите е. Отдадени на спорта жени, самоотвержени и творчески настроени, способни да победят слабостите си, да се въздигнат от болката. Те създават спорта, а спортът създава тях.
И няма никакъв шанс, мъж или "мъж" реши, че е жена, да бъде жена. Защото никога не може да бъде това състояние, този венец на природата и своята воля; тази красота възпяваща природата, доказваща мъдростта й, силата й.
Нека под "мъж" в случая разбираме носител на XY хромозома или същество с тестикули, защото мъж решил, че е жена не е точно мъж. Но не може да бъде и жена.
Не е точно мъж, защото е падение. Пълна деградация. И пак, ей тази снимка доказва, че в никакъв случай такъв мъж не може да бъде жена.
Може да бъде създадено от мъж подобие на жена, което да си играе с извратените увлечения, да изглежда изкусително за тях, дори естетически приемливо, защото естетиката може да бъде порочна, но може ли някое от тях да излива такава чиста еротика, такава към каквато дори не е задължително да се усети сексуално привличане, защото е дори над сексуалните трепети.
Не! Не може.
Както и жена не може да носи хармонията, която пък има мъжкото тяло.
Няма никакви "жена заключена в мъжко тяло" или "мъж заключен в женско тяло".
Какво ще е онова "заключеното".
Дух ли? Душа ли?
Че те са безполови. Полът е само на тялото, как вече го съчетаваме с останалото, което е по-дълбоко в клетките (или отвъд тях) е нашето постижение, което сме. Но онова другото, дълбокото няма как да има различен пол от този, който има тялото. То черпи своята сексуалност от тялото. То имитира тялото, за да има своя пол. То облагородява тялото със своето творчество. Тялото е вдъхновение и материал, а онова вътре е Твореца. И ако е по-силно от тялото, решава какво да направи от него, а ако е достатъчно силно и мъдро - прави такива шедьоври.
Сега трябваше да поставя снимка на някое от извращенията, които се представяха за жени и биха жени на "Олимпиадата" в Париж. Лесно могат да се открият снимки на тези гнусни създания, но щеше да ми се доповръща, ако под снимката на тази богиня.
Богиня на здравословния живот и същността на жената; богиня на природата и земята; богиня на любовта и измислиците; най-порочната богиня на светостта, ако под нея бях сложил, дори и само да противопоставя такава гнусна имитация на женственост.
И колкото онези изчадия могат да бъдат ЖЕНА, толкова олимпиадата в Париж може да бъде Олимпиада, а въодушевените й апологети могат да бъдат човеци.
