Не съм бил навършил и десет, но помня. 
 Не полета, разбира се. Не полета!
 И не точно онова, което ми се е случило на днешна дата, а това, което беше следващите дни и седмици. 
 Тогава учих в основно училище "Ангел Кънчев" - Асеновград.
 И преди Георги Иванов да излети, мечтаехме да бъдем космонавти. Повечето поне. Задължително е за момчетата. Или поне - беше. 
 Непосредствено след полета, все едно фантазиите ни се бяха превърнали в реалност. 
 Чувствахме се част от екипажа. Защото имаше вече българин в космоса. 

 Помня стълбищата, оградата; доста мъгляво - класните стаи.
 Но помня мустака и усмивката, онова окуражаващо мъжко лице, което можеше да бъде само на герой и подстрекател към смели постъпки. 

 Едва 18 години след първия космонавт, имахме сънародник в космоса.
 Бяхме ШЕСТАТА държава в света със свой космонавт (космонавти в този случай наричам и астронавтите, а тайконавти още нямаше), земята приличаше на играчка в елхата и от този ден по-сериозно повярвахме в мечтите си.

 Както вече споменах полетът на Георги Иванов и Николай Рушавишников беше само 18 години след полета на Юрий Гагарин. Той още е само 35 години (без някой месец) след като България тръгна по пътя на социализма. 

 И това се случи в миналия век, при далеч по-неразвити световни технологии и космически програми. 

 Минаха 36 години (без някой месец) след като България тръгна по пътя на демократичните промени. 

 И това се случва в XXI век, но космонавт в този период нямаме.