"Човекът започва оттам, от където заявява бунтовно чувството си за свобода."
Николай Бередяев
Постинги в блога от 13.04.2025 г.
13.04 12:43 -
Празниците доказват
Помолих се пред параклиса.
Търпението не се нарежда сред добродетелите ми, ако изобщо имам такива.
Толкова много хора имаше, че ми се стори изпитание: след тренировки, да изчакам ред, да запаля свещ и да си кажа молитвата вътре.
Влязох не да си купя свещ, а да пусна монетите за свещи в кутията за дарения.
Причината я изтъкнах.
Всъщност - радостно е.
Много радостно и чисто; светло и топло като деня. Преизпълнено с надежда.
Празниците доказват, че българският народ е православен. Дали усърдно практикуващ или не - православен е.
В последните години имаше няколко акции срещу православието, срещу християнството изобщо; християнството пречи на политическата конюнктура и това е видно.
Християнството не внася нови форми на думата "човеколюбие", а е човеколюбие, не се вписва в политическите норми на уок-а, а православието определено дразни глобалистите. В грандоманията им се струва конкурент, нещо което са твърде малки за да конкурират.
Народът е християнски, православен и колкото мамен да е от медиите, че в друго спасение вярва - не в Господното, Божието, българското; колкото и окарикатурен да е образа на духовенството и оцапано всичко с геостратегически аргументи, по празниците може да види истината.
Радвам се, че не можах да се помоля в храма, но...все пак, по би ми се искало и в останалите дни, не само по големите празници да е така.
И сега, нещо като изповед.
Понеже съм все пак фантаст, умея да си отпускам въображението и да си представям. Пред храма си помислих, че ако бях там и тогава в Йерусалим, нямаше да съм от хората, които Го посрещат с върбови клонки. Но определено нямаше да съм сред тези, които викат "Разпни го!"
Търпението не се нарежда сред добродетелите ми, ако изобщо имам такива.
Толкова много хора имаше, че ми се стори изпитание: след тренировки, да изчакам ред, да запаля свещ и да си кажа молитвата вътре.
Влязох не да си купя свещ, а да пусна монетите за свещи в кутията за дарения.
Причината я изтъкнах.
Всъщност - радостно е.
Много радостно и чисто; светло и топло като деня. Преизпълнено с надежда.
Празниците доказват, че българският народ е православен. Дали усърдно практикуващ или не - православен е.
В последните години имаше няколко акции срещу православието, срещу християнството изобщо; християнството пречи на политическата конюнктура и това е видно.
Християнството не внася нови форми на думата "човеколюбие", а е човеколюбие, не се вписва в политическите норми на уок-а, а православието определено дразни глобалистите. В грандоманията им се струва конкурент, нещо което са твърде малки за да конкурират.
Народът е християнски, православен и колкото мамен да е от медиите, че в друго спасение вярва - не в Господното, Божието, българското; колкото и окарикатурен да е образа на духовенството и оцапано всичко с геостратегически аргументи, по празниците може да види истината.
Радвам се, че не можах да се помоля в храма, но...все пак, по би ми се искало и в останалите дни, не само по големите празници да е така.
И сега, нещо като изповед.
Понеже съм все пак фантаст, умея да си отпускам въображението и да си представям. Пред храма си помислих, че ако бях там и тогава в Йерусалим, нямаше да съм от хората, които Го посрещат с върбови клонки. Но определено нямаше да съм сред тези, които викат "Разпни го!"
Търсене
За този блог

Гласове: 13099
Блогрол