Преди 11 години в Запорожие се случва нещо и впечатляващо, и много, много познато. Най-общо. Пред паметника на Ленин се събира неголяма група хора за да изразят своето несъгласие със случващото се на Майдана. Скоро разбират, че към града се движи далеч по-голяма организирана група, но не се разотиват. 
Обградени са от хиляди държащи се агресивно, подготвени за сблъсъци, въоръжени мъже. 
Полицията обикаля в обръч законно протестиращите запорожци. 
След дълги преговори, все пак е даден коридор, по който могат да си тръгнат жените и децата. 
Не и старците. 
Не искам повече да преразказвам. За друго искам да пиша. 
Ето по-подробно разказан случая. По този линк ще стигнете до него. 

https://www.faktibg.com/11-godini-ot-podviga-na-300-te-zaporozhci-tezi-hora-ne-se-predadoha-i-ne-kolenichiha-pred-ukrainskite-nacisti-a-snimkata-300-zaporozhci-koito-ne-se-podchiniha-na-fashistite-e-priznata-za-edna-ot-naj/

Първо: историята е позната - фашистите стават много храбри, когато имат явно числено превъзходство. Каквото и в Одеса, такова и край демонтирания вече Паметник на съветската армия (където голяма група български "храбреци" въоръжени с боксове, бухалки, солзотворен газ и какво ли още не, мятаха факли срещу палатките на няколко невъоръжени момичета и обгазиха единствения мъж в групата), такова е и сега. 

На снимките може да се види огромната числена разлика между двете групи. 

Второ: една от снимките ме впечатли повече от останалите. Това са израженията на заплашените от пълчището шепа хора имали куража да защитят идеала си. 


Това е най-силният кадър, който съм виждал от години насам. 
Горди.
С открити лица, макар и замеряни и оцапани.
Няма никакъв страх.
Лицата дори са предизвикателни.
Изразяват презрение към огромната заплаха.
Към "страховития образ" на страхливците.
Един сякаш казва с изражение:
-Толкова ли можеш! Очаквам повече!
Другият:
-Идвай!
Следващият:
-Гнида, фашистка!
Следващият:
-Та какво каза?

Тези лица са достатъчни за да видите, че няма начин някой да победи страната, на която са застанали!