1.

Ако утре детето ви или внучето ви бъде погълнато от гибелен религиозен култ; ако то се самоубие, убие; ако майка ви, сестра ви завещае всичко на чуждоземен проповедник; ако някой фанатик застреля внучето ви - причината е духовния глад на жертвата, че е търсил Бог, но не е бил ориентиран и от това са се възползвали убийците на души. Ако в училището се учат религии: и Библия, и Коран, и източни духовни учения, това е малко вероятно да се случи.

2.

Изучаването на религия не е проповед.
Изучаването на религия е предмет на теологията.
Може да се съди и по името, че иде реч за наука, за чиста наука.

3.

Вярващите не са лековерни. Те са изпитали вярата си, те са си задали хиляди въпроси, а за стотици даже са намерили отговорите. Вярата е кърмата на съмнението. И ако си отгледал достатъчно голямо съмнение то вече се храни с всичко. Не изяжда всичко, както котките не изяждат всичко в джунглата, а изяжда болните и слабите тези; винаги намира такива; иначе вярата го храни със себе си. Вярващият се съмнява повече от всеки друг, но е избрал вярата си. Вярващият в Бог, много по-трудно ще повярва в лъжите на един политик; в ултранови идеи; в лъстта на перверзни идеологии, във величието на войнолюбците.
  Това е и причината ЛГТБ-та и либерали да беснеят по религиите.


4.

Религия и сега се учи в училищата, защото отношението към някои науки и някои идеологии си е религиозно преклонение.

Еволюционната теория не се преподава като теория, а като безсъмнена истина, фундамент на цялото ни познание, т.е. преподава се като догма.

В етично отношение, съвременните либерални възгледи се налагат също като безсъмнено добрите и правилните. Това е не просто религия, това е фундаментализъм. При това има измама. Защото никой не нарича този фундаментализъм с истинското му име, а именно: фундаментализъм.

Часовете по вероучение и религии съвсем открито казват какъв е техния предмет. Те не са за да създадат вярване, а да изяснят някои страни на вярванията.

Дори и само заради общата култура такива часове трябва да има. Има и още нещо, за което тези дни се мълчи: ДУХОВНИЯ ГЛАД. Много от отговорите из дискусиите бяха: "който иска нека да търси, да учи", да ама...Не се и замислят какво ще стане, ако търсещият, искащият да учи, в случая: духовно гладния - попадне на радикални ислямистки духовници или радикални християнски - те също са опасни; в България и сега действат изключително опасни секти. Не говоря за разрешените църковни общности. Винаги се намират харизматични проповедници, които могат да погубят и душа, и живот.


Либералните тиквеници не си го помислят.