Започнах сезона, сравнително късно, защото съм ангажиран и с други неща: сега очаквам и изпити, но след доста зубрене откраднах и от себе си време за днешната екскурзия. Подчертавам: екскурзия, колоезденето не е моят спорт, колкото и да ме увлича, колкото и да ми е приятен, колкото и да е възхитителен (във всичките си разновидности), но за мен е освен приятното усещане, то и средство да опознавам живота с очите си. Да опозная това, за което никой няма да напише, че аз да го прочета.
 
  Днес: отиване и връщане ми събират малко над 120 км. Плевен - Горни и Долни Вадин. Няма да пиша за конкретната екскурия, нито за двете толкова живописни села (те си заслужават специално внимание), пиша изобщо. 




Пътят от Крушовене до Горни Вадин, който е 14 км. ми отне почти същото време като от Плевен до Крушовене: 38 км. Да, тук имаше по-сериозна денивилация, но една голяма отсечка при излизане от Крушовене е като музей. Музей на безумните опити в България през последните 36 години. Кръпки от 80-те години, след тях кръпки от 2010-2012-1993-2021-2006 (не мога да гарантирам за точността на годините в този ред, но така изглеждат поне 7-8 км: умопомрачаващо съавторство от предизборна работа, различни бюджети и управления. Когато има денивилация това може да е сериозен проблем...или поне много забавно, ако си се подотвил за подобен род забавления, както бях аз. Но обещах, че не пиша за днешната екскурзия, а за всички. Тези 7-8 километра, за които говоря са само илюстрация на това, което е в почти цяла България. Не винаги обаче целта на разходката е толкова приятна, колкото се оказа днешната. Пак говоря за "днешната", а не трябваше, друго обещах. Ами спазвам обещанието си. Не очаквах да видя такава красота и колорит (за които няма да пиша), но защо не съм го очаквал? Информацията за тази двойна българска перла е много малко. Насочих се натам, просто защото дунавските маршрути са ми любими, а и знам, че в Горни Вадин има две точки на Дунав-Ултра. И по същият начин, много често, много други екскурзии са ме изненадвали приятно (по-рядко неприятно), но тези изненади са едно от очарованията на вело-екскурзиите ми. 

 

Какво още може да се види често? Такива кътчета като на снимката. Хората в малките населени места обичат да създават красивото. Това е тяхното послание към следващите поколения: искрено и чисто. Простичко и свято. Колкото "по-големи" ставаме, толкова повече започваме да бием на "пърформанси/уъркшопове/критици/телевизии/ментори" и ще ми простите следващата дума: пишкомерства. 

Всички търсим красотата. Там го правят спонанно. Колкото по високо се хвърчи, толкова повече признанието се изтъква като мотив (а за някои нещастници е единствения мотив).


   

Нещо, което не съм снимал, а съм имал възможност да направя хиляди снимки през годините. Почти на всяка крачка по пътя се вижда нещо стряскащо: паметна плоча, обикновено цветята около нея са свежи, независимо колко далеч от населено място се намира. Обикновено на нея снимката е на млад човек, а понякога и на деца. Все жертви на пътя. Безброй са. От кола или мотор не прави впечатление колко много са в действителност. Ката минеш с колело тези разстояния можеш да се ужасиш. 


 

 
И нещо друго като материал за размисъл. 



 Малкото параклисче под кръста е също често срещана гледка. Излишно е да се казва, че хората ги правят с лични средства. 

България е Православна. Душата на българите е Православна. Не казвам нищо против другите вероизповедания, част от които са вероизповедания пак на българи; говоря за архетип. Много се раждат с необходимостта да направят този малък жест.


Забелязвате и друго: българското знаме. 

Тук е естествено да стои и може да е поставено от институция, но много често може да се види по къщите на хората. И днес го видях поне на 10 места. 

Да, може да се види и европейското, но...Вижда се само на институции, обикновено задължени по договор, срещу усвоените средства да го направят.


Но КАК, КАК, КАК, КАК не съм видял и едно европейско знаме да се вее в частен дом.