Тежат пръстите ми, тежат думите ми, стискам устни; реве ми се и ме боли. Защото не искам да напиша част от това, което ще напиша, защото не му е момента.

Сега е момента само за съпричастие на една огромна болка, приведена глава и смирение, но не мога да бъда смирен.

Защото от друга страна ми киселее.

Днес са отменени всички публични събития в Плевен. Най-малкото, което може да се стори за паметта на Сияна, която загина нелепо при катастрофа. 13 годишно ангелче отлетя.

Време беше да се изрази толкова буйно гнева.

Лично аз още помня смъртта на 22 годишната Марияна Карабулева – убита на връх Свети Валентин. Докато е вървяла с приятеля си към заведение към студентски град е била отнесена от маршрутка. Майка й ми беше колежка в BG Север – Емилия. Удивителна разследваща журналистка, криминална репортерка, но какво да направи за себе си…Нямаше вече какво. Няколко месеца по-късно тази добра жена изгуби и съпруга си, който не можа да понесе смъртта на дъщеря си. Но Емилия трябваше да живее и с двойно по-голяма болка, защото имаха и син. Заради него. Най-малко заради него.

Всеки познава някого, има в спомените си такива ангели.

Защото по пътищата ни се е изляла повече кръв отколкото асфалт. И случаите ще продължат. Навлизам във фазата, в която ще напиша нещо, което не желаех точно сега да напиша.

Иде реч за един неотдавнашен случай. В периода на последните парламентарни избори.

Беше извършено едно явно убийство по пътищата. Всички сме учили физика, а и да не бяхме – наясно сме, че при 50 или 60 км. в час ударената кола не може да излети на няколко метра, особено, ако става въпрос за тежка кола. Наясно сме, че при тази скорост другата – бронираната кола не може да бъде смачкана.

Че се е получило това се видя ясно на снимките след катастрофата с Кирил Петков.

Много бързо, неестествено бързо беше изразено становището, че убитият шофьор в ударената от колата на Кирил Петков кола е бил засякъл колата на Кирил Петков.

Само, че на това място колата на Кирил Петков е трябвало да се движи с 60 км. защото е имало ограничение на скоростта, защото е навлизал, всъщност – вече е бил в населено място.

Шофьорът, който уж е засякъл Кирил Петков е имал достатъчно време да премине, ако колата на Кирил Петков беше спазвала ограниченията, но ако ги беше спазвала, дори и да се бяха ударили – ударът нямаше да е такъв. Пак ще кажа: учили сме физика.

Да, Кирил Петков не е бил пред волана, имало е шофьор, но възможно ли е Кирил Петков да не е знаел, че скоростта е поне два пъти (най-вероятно повече от два пъти над разрешената), при такава разлика няма нужда от километраж пред очите ти. То се усеща и неволно се поглежда към километража. Шофьорът е изпълнявал нареждания на най-вероятно разлигавения и цирикащ като гаврош на виенско колело истински водач на колата. 

Но и да не е било точно така. Да не е била познатата ни инфантилност водач на колата, а наистина да е имало причини за бързане - фактите са си факти. Колата е летяла с неразрешена скорост, многократно над разрешената; нямало е как да не бъде забелязана; не е била преценка на изпълнителя, човекът пред волана. Той е съучастник. 

Престъплението, защото това е престъпление не спира дотук. Непосредствено след катастрофата Кирил Петков заявява в постинг във фейсбук, че спира ПРЕДИЗБОРНАТА КАМПАНИЯ. Постингът веднага става вайръл новина. Препечатан е в електронните медии, няколко дежурни пропагандиста го препечатват и в личните си блогове. Следва кампания на кампанията, показвайки „смирението и благородството“ на Кирил Петков.

Излишно е да припомням, че кампанията не беше спряна, че публичната изява на този човек беше за да направи реклама на иначе неособено добре вървящата кампания. Тоест – използва кръвта на убитият от него човек за да закупи няколко гласа в повече.

Но това не е най-лошото.

Най-лошото е, че българския наод видя какво се случи. Това укрепи модела на арогантния шофьор, който не трепва, показва пълна липса на угризения на съвестта, а такава показваха дълги години наред повечето от убийците по пътищата.

Казах, че пиша с противоречиви чувства.

Пиша с противоречиви чувства, защото всичко това може да се намери за политизиране. Звучи като политизиране, а не му е мястото точно сега. При тази истинска човешка драма.

Няма значение от коя политическа сила си. Имаш ли семейство или хора, които обичаш – заплашен си, винаги може да ти се случи. Да загубиш най-скъпото, да загубиш това, което те осмисля.

Не искам да политизирам и ако се е случило е неволно. Станало е, защото е неизбежно. Не ме вълнува коя политическа сила представлява един убиец по пътя, а защото укрепва модела, който води до жертви.

Ще има още жертви, ако не се докаже и обществото не научи, че никой не е над закона.

Кирил Петков трябва да бъде наказан.