Думите са невинни; няма лоша или добра дума, има лошо съчетание от думи.
 Езикът е опазил и оскърбителните си думи, защото всяка дума си има своят товар, а този товар е необходим на истината.
 Безумни са всички опити езикът да се "изчисти", да се цензурира, да се пренаправи.
 И ще е любопитно на някои всезнаещи младежи да разберат, че никога, никога, никога по време на "злия комунизъм" не са правени опити да се изтрият думи от езика. Друг е въпросът, че не всичко можеше официално да се заяви, но забранени думи нямаше. 
Ще намерите и думички като "педераст" из книгите, веднага се сещам за една любима, която е много, много поучителна за този момент: "Не е време за герои" от Сам Лундвал, между другото автор на текстове на ABBA и издадена в библиотека "Галактика", сещам се за "Лятото на страха" на Янис Марис - много хубаво криминале от популярен навремето гръцки автор и издаден у дома в библиотека "Лъч", с думата "негър" отраснахме. Имаше я във всички приключенски романи, винаги свързана с положителни герои. 
 "Циганката" се казваше култов епизод от "На всеки километър", а циганката се пожертва за партизанина Сергей, прикри го с тялото си. 

 Сега във "времето на "свободата на словото" тези думи са забранени или поне репресирани. 

"Репресирани думи" - странно, но вярно съчетание. 
 Дори най-добрият роман на Агата Кристи излиза със сменено заглавие. Вместо "Десет малки негърчета" е далеч по-неудачното и лишено от енергия "Те бяха десет". 

 Представям си и реплика на филма "Циганката", новата демократична поборница би трябвало да се казва: "Ромката" - това вече ще ми прозвучи обидно, но както и да е. 

 Дотук постинга ми наистина "не прави смисъл", който има разум се е замислил за тези неща, който няма пак ще си чуе политическите лозунги, ще ги повтори единадесет-дванадесет пъти, ще ги запише върху мързеливото си мозъче и въоръжен с тези записи ще се бори с нас - враговете на демокрацията (която забранява думи) и либерализма.

 Постингът ми е далеч по-конкретен. 
 И иде реч за конкретен мерзавец. 
 Той не е забранил думи; той е блудствал с целия език. 
 
 И като казах, че няма лоши думи, а има лошо съчетание от думи, често надолу ще използвам думи като "словесен дрисък", "словесни лайна", "сюргюн" и т.н. и т.н.

 Представете си, че видите на улицата лайно. 
 Ама много рядко лайно; миризливо лайно. 

 И понеже съм много, много чувствителен към словото, уверявам ви: някои речи ВОНЯТ. ВОНЯТ НА КЕНЕФ ЗАД СЕЛСКА КРЪЧМА. 

 Та представете си, че видите на улицата едно толкова отвратително лайно. 
 Нямате право да го пипнете, защото си има служби по чистотата; освен това на конкретното лайно са гарантирани права, че то има право да си стои където го е изходил автора му и да се гледа на него като на пълноценна реч.

 Не знам какво ще направите, но лично аз, предпочитам да си стисна с палец и показалец носа и да мина възможно най-бързо покрай това гениално произведение. 

 И ако някой си мисли, че ме е страх от лайно, нека да се замисли, колко е абсурдна подобна мисъл. Чак забавна: да те е страх от лайно, от рядко лайно. 

 ГНУС МЕ Е. Не ме е страх. И затова бързам да подмина тая гнусотия. 

 Няма какво да отварям и много приказка за тази селска особеност, но тя е показателна в какво може да се превърне езика. 
 
 Да, ако не се сетихте говоря за един нещастник, който в мегаломанското си състояние е сложил за профилна снимка вдигнал артистично и величествено ръка римски ретор. 

 Изреченията му са трудно проследима мешавица от прочетено, дочуто, неразбрано, помислено, халюцинирано, изядено на обяд или най-вече избърсано с тоалетната хартия след изпълнение на физиологична потребност. Без умисъл, без логика всичко това е излято. Най-често няма построено изречение, дори скалъпено изречение. Има каканижене в селска кръчма. 
 
 Наистина, достатъчно измъчен може да бъде подобен индивид. То, каквото пише си му е в главата. Това мисли, това чувства. 
 
 Буквално живее в лайната си. 

 Но като си ме е гнус. Казвам, че ме е гнус. Ама много ме е гнус. 
 Все още думичката "гнус" поне не е забранена.