Денят беше разкошен и ми се стори престъпление срещу себе си да не поизляза. За дълго пътуване не ми достига времето, че след малко ще се съберем фамилията: да си кажем "Христос Воскресе - Воистину Воскресе", да чукнем яйца, да начупим козунак и изобщо всичко, както е в нормалните български къщи.
Недалеч от Плевен обаче е Гривица, а аз бях чувал и чел за Гривишкия редут.
Заклел се бях да направя велопоход-поклонение до всеки руски паметник наоколо и дори се зарекох да посветя тези велопоходи и поклонения на един човек, когото лично не познавам, но ценя.
Иде реч за Венци Валери от blog.bg, заради човечността му, заради богатия дух и заради това, че застава срещу войнстващата русофобия, а през последните години идеите ни, неусетно ни сближиха и мога да го нарека ПРИЯТЕЛ.
Не слушах през цялото време джипиеса, а си мислех, че много знам.
Едно е обаче да си информиран, друго е: да имаш впечатления от живота. И се отклоних от верния път. Карах направо към Гривица, път който знам. Беше редно да се сетя, че редутът няма да е в селото и се досетих, но представите ми все пак ме подведоха. Оказа се доста по-далеч от селото. Като влязох по тесните улички, че и някои в започващи възвишения джиписа ми върна за недоверието ми.
Все едно имаше вътре едно малко човече, което ми се хилеше, удряше юмрук в юмрук и ми викаше през смях:
"Нека ти на теб! Като не ме слушаш!"
И без друго вече почти си бях удвоил пътя с отклонението към селото като можех да си продължа по русенския аутобан и отдавна да съм стигнал.
Както и да е: ориентирах се някак, върнах се на правия път, без да съжалявам много, че в това време и с тази моя шосейка си е наистина приятно изживяване самата разходка.
Отклоних се по пътя към Никопол, Белене (както и трябваше да направя) и видях паметника отгоре над пътната детелина към която се бях насочил.
Помислих си, че джипиеса продължава да ме майтапи, защото според него трябваше да въртя още два километра.
Но бързо се уверих, че това не е онзи паметник, който търсих. Просто стъпваме върху кости. Постоянно стъпваме върху костите на нашите освободители. Хумусът на земята ни е подхранен с тях. Той е подхранвал житата, с които се е месил хляба и гроздето, от което е втасвало виното; зеленчуците и плодовете ни.
Не знаех за този паметник. Друг търсих. За пореден път малка грешка ми помогна да стигна до една истина. За тази братска могила, за която не бях чел нищо.
Забележете: "Нижнимъ чинамъ".
Как си го тълкувате?
Според мен не са били хора, които са били способни да разберат тънките стратегически решения на имперската политика, а простичкото: "Отивам да освобождавам брата-християнин!"
Каквато и умисъл да е имал Александър II Освободител, тези 406 човека едва ли са я разбирали.
Закъснявах вече и позвъних на Илиана: "тъй и тъй, тъй и тъй...обърках се в Гривица, удвоих маршрута и така-нататък", чух само нейното: "И умната!" (по този аутобан, наистина трябва много умната да караш шосейка) и продължих по инструкциите на джипиеса.
Гривишкия редут се намира в лозята по пътя към Русе, на 11 километра от Плевен. Машинката тук се подведе и вместо до най-емблематичния за паметното място мемориал, до друга братска могила.
Всъщност на стотина метра от нея. Каза ми, че в ляво е назначението, но в ляво имаше само храсти. Но минах покрай братската могила и се върнах към нея.
На няма и два километра от едната братска могила - втора. Още 280 редови войници, плюс още 5 ниски чина сред артилеристите.
Но и това не беше мемориала, който бях виждал в Гугъла. Реших на всяка цена да го намеря и когато реших го видях точно пред очите ми. От другата страна на лозето. Опитах се да вървя между редовете, за да съкратя пътя. Избързах. Трябваше да ида в края на лозето и да си вървя по пътя. Както и да е. Не знам как не спуках гума.
Този двоен обелиск е емблематичния за Гривишкия редут, но джипиеса не води до него. Мястото е обаче много лесно за откриване. Просто шарите с очи над лозята на редута и няма как да не го видите.
Саблезъб поиска да се снима до мемориала и не можах да му откажа, след като толкова го одрах из трънките.
Оставаше ни спускане обратно. Този път без отклонения при това само по инерция. Доста опасна инерция, като се има предвид наклона и това, че ако аз вдигнах около 60 километра, край мен прилитаха коли с по 200.
Е, стигнах жив. Публикувам и отивам да празнувам с фамилията.
Възкресение! Изписаните имена няма да възкръснат днес.
Ще възкръснат на Второто пришествие.
Знам, че ще са простили на неблагодарниците, но дано самите неблагодарници да простят на себе си.
