След премиерата на шести епизод на "Приключенията на кученцето Карла"
Този убиец по пътя, не би трябвало да е изключение, иначе е позор за цялата ни система.
Возил се е в кола, бронирана кола, която е трябвало да пази ограниченията от 60 км. в навлизане в град; в който вече можеше да започнат да се появяват майки с колички, деца с велосипеди и тротинетки, но колата е летяла сигурно с 200.
За всеки случай достатъчно при удара да се разбие цялата сглобка на тежкият двигател на бронираната кола и да се измести дотолкова. Удареното Ауди да се озове почти в канавката зад другото платно.
Ударът е бил страничен, т.е. не са се сборували скоростите на двете коли за да причинят такива големи поражения, а са изцяло от скоростта на колата на Кирил Петков.
Има ли човек, който не е в състояние да различи 60 от 160 (или повече километра)?
Занимавал се с друго, не следял скоростта. Някой може ли да се върже на подобна нагла измишльотина? Разбира се, че не е следял, но възможно ли е само в този момент (просто ей-така, писнало му и решил спонтанно и за един-единствен път) шофьорът на возилото да е надскочил многократно разрешената скорост!
Няма как да стане това. За наглият пич зад волата е било система да кара с неразрешена и несъобразена скорост. Та убитият можеше да бъдеш ти, твое дете или твой родител; съпруг, съпруга; близък приятел, гадже.
Възможно ли е "тузът" в колата да няма пръст в това?
Или най-малко да няма воля да го спре?
Това е причината за убийството.
Онзи отнел път с предимство. Дали?
От такова разстояние може ли да се прецени, най-вероятно изобщо не е видял колата, но да приемем...Да приемем, макар да е налудничаво да се приеме, НО ДА ПРИЕМЕМ.
Да приемем, че е извършил нарушение, ами за един шофьор, грешките на другия оправдание ли са да извършва също.
И ако грешката на убитият шофьор е довела до катастрофа. Това е хубаво да го решат експертите!
То, безспорно това, което е довело до смъртоносен изход инцидента е колата на Кирил Петков.
Това супер нагло същество, преди още да е погребана жертвата му, побърза да си направи предизборен пиар, използвайки ТРАГЕДИЯТА.
Каза, че щял да прекъсне предизборната кампания, докато не се увери, че всичко в пострадалото семейство не е в ред. Е, предизборната кампания беше прекъсната само за няколко часа.
В смисъл: затворени палатките, докато хиляди съпричастно утешаваха този убиец и размахваха назидетелно пръст срещу останалата част от България, на какви страдания бил подложен.
ПРИНЦИПЪТ ПРЕДИ ВСИЧКО И АКО ЩЕ ИМА "ИСТИНСКО, А НЕ ПРЕВИДНО ПРАВОСЪДИЕ ЗА УБИЙЦИТЕ ПО УЛИЦИТЕ" (откъде ли ми е познат този девиз) да започне оттук.
За него не е ясно какво работи, работи ли изобщо, но същото това същество се надсмива над честните начини, по които човек си вади насъщния. Работещите в културата (според него) сме жалки, понеже аз като такъв съм (цитирам) издържан от жена си. Инвалидите в България са нищожества, понеже аз като такъв съм (цитирам) „нищожество издържано от жена му“. „Зърнарите“ (цитирам) са мафиоти паразитиращи евросубсидиите, продаващи стоките си на непосилни цени. Гледащите животни са „мързеливи“ (цитирам) понеже не са учили да бъдат програмисти.
Същото се отнася и за онези работници в Чешнигирово, срещу които сбъркали адреса американски, НАТО-вски войници насочиха оръжие и ги караха да коленичат…
Това докато работят! Така трябвало, трябвало да бъдат унижавани, защото били мързеливци и некадърници.
И понеже това създание не е с особено богато въображение, да не кажа, че си е направо осакатено откъм такова, отново изреди същите неща, когато стана въпрос за миньорите и енергетиците, които се притесниха, че ще бъдат съкратени при затварянето на ТЕЦ „Марица-Изток“, били мързеливи, били нискообразовани. Не, че се сещам енергетик с ниско образование. Трябвало да целуват ръка и други части на Тагарев, че им предлагал работа като пушечно месо в Украйна и т.н.
Малко различно е отношението му към писателите. За него писател е човек, който пълнел зали като Георги Господинов, но не и като Милен Русков…
Сега ще цитирам точно думите му, с риск да скандализирам: „Милен Русков си го наври в гъза.“ И макар претенциите му за познание на съвременната родна литература са големи (претенции, които най-вече по езикът му, а и интересите му, изглеждат неоправдани), дори не знае кой е един толкова изявен и обичан автор като Емил Йотовски.
И той, както и Милен Русков, както и всички останали (без Георги Господинов, Захари Карабашлиев и още двама-трима) сме графомани и бездарници.
Журналисти като Кеворк Кеворкян, Карбовски, Диляна Гайтанджиева, Петър Волгин не били никакви журналисти, а „путински агенти“ и лъжци.
По всичко личи, че човечето не е прочело художествена книга от години, че не е посещавало театър от десетилетия, че сигурно не е стъпвало и в кино от началото на демократичните промени, защото телевизията и компютъра са изпълнили всичките му необходимости.
В същото време много обича да се разпорежда с навиците в чужди животи и при цялата си културна нищета да говори за образованост; красота и интелигентност.
Трол ли? Разбира се. Трол като десетки хиляди, че и повече, всички витаещи в дясно-либералното пространство клиширани подобия на реални личности.
Какво го прави особено? Че в blog.bg играе ролята на говорител, на БНР репортерката ни в Брюксел - Ангелина Пискова.
Какъв ми е проблемът?
Досадно ми е.
Подобни са запълнили цялото публично пространство. Агресивни са. Лишени от каквато и да е било деликатност, чувство за благоприличие или срам, шумни, кресливи и обсебващи мрежите, които би трябвало да са на всички.
Може да ви се стори антиутопична гротеска, но съм абсолютно сериозен, че това би бил добър начин за да възтържествува справедливостта.
Да се въведат повинности за някои политически престъпления. Според нарушението и срока.
Примерно:
1. За опозоряване на българската военна форма, доблестта на българската армия със срамящ я външен вид, бившият военен министър (с извинение) Каракачанов, следва да мине през трибунал и осъден на доживотна повинност в дебелариум.
Трябва да се отчетат съпътстващите престъпления:
-държавната измяна при закупуването на чертежи на остарели самолети, а също:
- предателството към бесарабските българи (за които не си мръдна пръста) и съучастието в убийството на тези момчета, които не искаха да воюват, а насилствено бяха мобилизирани и пратени за пушечно месо.
Като тежест и срамотия, непристойната свинщина, с която скверни военната чест, заставайки на чело на българската армия, надвишава дори държавната измяна, предателството към сънародниците и масовото убийство.
Затова и присъдата - доживотен дебелариум трябва да е без право на замяна.
2. Тагарев, който с днешното изявление отрича, че България ще участва с жива сила във войната, всъщност едва ли сам си вярва и е човекът, който най-много допринесе утре много майки да поят със сълзите си гробовете на синовете си, а много жени - гробовете на съпрузите си.
За престъплението трябва да бъде осъден на доживотна служба в родилен дом, като чистач. Да няма право да напуска сградата нито през деня, нито през нощта. Трябва да бъде задължен да спи в помещението с майките и да бъде свидетел и на болките, и на щастието им. Защото момчетата, които ще убие са раждани също по този начин и майките им са изживявали всичко това.
3. Бойко Борисов - на доживотна повинност в детската градина. Да бъде в първа група, до края на живота си. Защото определено му липсват първите шест години.
4. Кирил Петков да се превърне в туристическа атракция: до края на дните си - да бъде главен изпълнител на ролята във възстановката "Сизиф", да бута камък по склона, а най-отгоре да го чака Васил Терзиев и да търкулва камъка обратно.
За съжаление, подобно постигане на абсолютна справедливост е нереалистично.
(почти толкова реалистично колкото батман на фронт или изявленията на Столтенберг днес, ама нейсе).
Можем обаче да гласуваме против тези срамни хора и явления и така да постигнем поне частична справедливост.
"Онова, което наричаха "жестокост" на Достоевски е свързано с неговото отношение към свободата. Той бе "жесток", защото не искаше да свали от човека бремето на свободата, не искаше да избави човек от страданията с цената на лишаването му от свобода, възлагаше върху човека огромна отговорност, съответстваща на достойнството на свободните хора. Биха могли да се облекчат човешките мъки, ако отнемем свободата на човека."
"Човекът започва оттам, от където заявява бунтовно за своята свобода."
"Истината прави човека свободен, но човекът трябва свободно да приеме Истината, той не може да бъде доведен до нея насилствено по принуда."
"Мирогледът на Достоевски", Николай Бередяев
"Истината прави човека свободен, но човекът трябва свободно да приеме Истината, той не може да бъде доведен до нея насилствено по принуда."
А как кореспондира това с "износа на демокрация"?
С бомбите върху Белград? С арабската пролет? С Майдана?
Или у нас: примерно с ваксините (?) с настояването да бъдат задължителни (?) или пък с изопаченията, когато яростни защитници на ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ваксиниране се кривяха на хора като мен, които бяхме против ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ваксиниране, но сами сме се били ваксинирали!
Как кореспондира с цензурата!
С почти задължителното налагане на съответни информационни източници!
Не, не ми говорете за Путин! Путин не ми е наложил на МЕН това! Какво и на кого е наложил е съвсем друг въпрос, а отговорът му мога да чуя от вас, само ако вие не вършите онова, в което с омраза обвинявате Путин!
Гордея се, че съм възпитан и от Достоевски (освен от Джек Лондон, Братя Стругацки, Иван Ефремов, Дъглас Адамс, Платон, Блез Паскал, Ницше...), а не от радиоточката и Жълтия паваж.
Някой да се опитва на сила да ми наложи истината...
Той посяга на човешкото в мен!
2. И след полезното (и приятно) за тялото, следва полезното (и приятното) за душата. Три пъти "Отче наш", три пъти "Богородице дево", веднъж "Символа на вярата" и молитва за мои лични дреболийки, за които благодаря на Господа Богу, щастлив съм с тях, защото ми ги е дал Той.
3. И след полезното (и приятното) за тялото, и за душата, следва полезното (и приятното) за здравия ум.
Преди да седна да похапна ИЗКЛЮЧИХ РАДИОТОЧКАТА.
От днес нататък, това ще е задължителна ритуална точка за съботния ми ден.
Премиера в ДКТ "Иван Радоев" в понеделник.
Премиера в ДКТ "Иван Радоев". Вторник
Приключенията на кученцето Карла, 6 епизод, авторът на пиесата съм аз, а главни антагонисти Папагала Кики, Блатина Кискова и Глупавия прилеп Пешо, от време-навреме се появява и мистичната Говореща Лелка Зелка.
Песничката от клипа е саундтрак на сериала
Сряда.
Ако успея да се придвижа бързо от НЧ "Съгласие-1869" до ДКТ "Иван Радоев", ще гледам за трети път магическия спектакъл посветен на художника Янаки Манасиев "4+1". В ролята на Янаки Манасиев е Сергей Константинов, който изпълнява и ролята на главния герой от пиесата ми "Кратка пиеса за любов", а една от музите му е Мариета Калъпова, която играе Карла. И другите са ми приятели.
Но най-важното. Спектакълът е необикновен.
Оживяващи картини!
Сряда.
Четвъртък 30 май, в НЧ "Съгласие - 1869" от 19 часа, комедийния спектакъл "Не съм върху себе си".
Другата седмица ще ми е мъка, мъка, мъка, че няма да имам време за "Ергенът", за брюкселските новини по програма "Хоризонт" (да слушам радиоточката) и за предизборните студия.
:-D
И не само на мен, а на всеки, който им се довери или поне полюбопитства и беше в 19 ч. в театралната зала.
"Криворазбраната цивилизация" е не просто пиеса. Тя е феномен.
На народопсихологията ни, на геостратегическите ни шансове, на духът ни и чувството ни за хумор.
Дали историята се повтаря или се повтаря само като фарс, но "Криворазбраната цивилизация" е винаги актуална, а в настоящия момент - по-актуална от всякога.
Винаги е имало една част от обществото ни, която да сочи навън и да набеждава онова навън, че е цивилизация. Дори клишетата от Войниково време не са се променили. Същите са. И като се смеем на миналото, горчиво се усмихваме сякаш на настоящето.
Странно е, когато този текст, с всичките му архаизми, каквито е имал в оригинала се изиграе от деца.
В първият момент дори се зачудих: "Защо трябва? Не може ли лекичко да се адаптира?", но на мига се осъзнах.
Това не са просто деца! Това са актьори! Дори само да го изпълнят по този начин показва майсторството, а тук е и преклонението към оригинала, най-близкото до автентичното внушение и този контраст между младо изражение и старинен текст беше изключително голям ефект. Освен, че показа майсторството.
Оттук насетне цялата публика, не само аз, трудно сдържахме смеховете си, дори в моменти, в които ни Войников, ни режисьорката Ива Николова, нито прекрасните деца са предвиждали да има на това място.
Децата бяха толкова естествени, с цялата си непосредственост те превърнаха "Криворазбраната цивилизация" в нещо, което надскочи и актьорските възможности, и което може да изпълни само едно ИГРАЕЩО ДЕТЕ. Разбира се - обучено достатъчно добре и в актьорската игра.
Идеята беше заключена с привнасянето на Паисий Хилендарски като герой (изигран от художествения ръководител на детската студиа - актьорът Адриан Филипов), които изрече култовите си думи, с които започва "История Славянобългарская"
Добро послание за 24 май:
"Българино, зная своя род и свой език!"
Останалото беше добро настроение и усмивки!
Днес и утре от 19 часа, второто и третото представление на "Криворазбраната цивилизация" в ДКТ "Иван Радоев"
Малко ми прозвуча като "неделя е ден за баня", но днес все пак си попълних един ГОЛЯМ ПРОПУСК.
На няколко пъти бях започвал The Wandering Earth (Странстваща земя), но нещо не ми се получаваше да изгледам филма. Знаех, че има и "Странстваща земя"-2, но не бях обърнал внимание, че филмите са по новела на Лиу Цъсин.
Като разбрах реших, че при първа възможност ще си изгледам филмите. Пак започнах от 1. Колкото и добър да е, на места ми идеше тегав. Но "2" го изгледах на нокти, като на 132 минута кожата ми беше настръхнала като никога и ревях. Не да ми текат сълзите, а ревях.
Свикнал съм с болките и изпитанията, а баща ми ме е възпитал малко кофти, относно плача. "Мъжете не плачат (когато страдат), а стискат зъби!"
Няма да се впиша в съвременната култура с това "мъжете", защото не е никак уок, никак джендър, но пък като съм затрогнат лесно изпускам сълзите си, но пък трудно се затрогвам.
Не искам да пускам спойлер, за тази 132 минута, но не се и съмнявам, че китайци и русанци наедно, в подобна ситуация не биха постъпили различно.
"Странстваща земя - 2" си е точно в духа на Лиу Цъсин; излиза напред с изключително смела, дори звучаща на границата на рационалното научна/инженерна хипотеза.
Няма обаче псевдонаучност или въздухарство като голяма част от канадските катастрофически филми, Лиу Цъсин е физик и държи на научността, колкото и шашаво да изглежда, въртенето на Земя да се спре и планетата ни да бъде превърната в огромен космически кораб. Или колкото и шашава да изглежда хипотезата, че е възможен живот на планета с три слънца с непредвидим цикъл (както е в "Трите тела") или дехидратиране до хибернатизация (отново "Трите тела") и отново връщане към живот.
За разлика от "1" в "2" ги има човешките драми, обърнато им е достатъчно внимание и това прави филма "дишащ" и "докосващ" в каквито и суперекстремални условия да се намира цялата ни планета, през каквито и приключения да преминават героите (и онзи изключителен момент на 132 минута), семейните взаимоотношения, любовта, другарството предават стойност на всичко останало.
Съжалявам единствено, че не гледах "2" преди "1", тогава и "1" бих преживял различно. И без друго хронологично действието на втория филм, предхожда първия. Предистория е. И препоръчвам на всеки, който не е гледал и двата, да започне от него.
Опитвам се да се сетя 5 научно-фантастични суперекшъни. Не мога.
"Стар Трек" и "Звездни войни" не са научна фантастика. Тук се опирам на становището на Артър Кларк. Според него са фентъзи. Много забавно, разкошно фентъзи.
И като споменах Артър Кларк, има две филмирани от "Одисеите" му: "2001" и "2010". Това е наистина научна фантастика, но пък не е екшън.
"Марсианецът" е научна фантастика с екшън елементи.
"Червената планета" е научна фантастика с екшън елементи.
Научно-фантастичен екшън е примерно сериалът "Експанзията" и някои, чието действие се развива на земята, като "Джурасик Парк", "Щамът Андромеда" не бих го нарекъл "екшън", поне не и оригиналния от края на 60-те. Новият е абсолютен уок-боклук и Майкъл Крайтън се е преобърнал в гроба.
"Странстваща земя"-2 е в пълният смисъл на думата научно-фантастичен екшън. От самото начало, почти до края.
Добавяме и философия, защото не отсъства, въпреки бързите действия.
Донякъде обиденението на цялото човечество в името на спасението се преповтаря със "Земно минало", но темата си заслужава, а и никой не я е развивал толкова добре, колкото Лиу Цъсин. Освен това всеки автор си има някакъв лайтмотив. Неговият е това.
В 2023 година, освен този китайски шедьовър имаше един, дори бих казал още по-силен научно-фантастичен филм...руски: "Взыов", който остава и в историята с това, че е първият художествен филм, заснет в космоса.
Не: използвани космически кадри, а "снимачни дни" с актьори в космоса, а това подсили сюжета: "първата операция" в космоса.
И в двата (колкото и различни да са) героите са човеци, не уок-схеми, не оригиналничащи модни персонажи, а човеци.
Няма друг добър научно-фантастичен филм от 2023, който дори малко да се доближи до тях по мащабност и сила.
Преди 14 години, заради няколко минути в едно конкретно предаване, с конкретен събеседник и интервюиращ, включихме един събиращ прах из шкафовете радиоапарат. И до скоро не бяхме го изключвали.
Стои си в кухнята и си предава ден и нощ "Хоризонт", нощно време го намаляме до 0, защото иначе дразни кучето.
И така: 14 години.
Изтърпях простотиите на "красивите и интелигентните", докато освен София, бяха блокирали цялото публично пространство за да свалят кабинета Орешарски, уж заради Делян Пеевски, с когото по-късно се сдушиха.
Изтърпях и ковид-простотиите, включително да ми говорят поетично за маските, които ни задушаваха...И имаха друг смисъл, не и да ни пазят от вируса. Изтърпях и пропагандата за ваксините, не съм сигурен, че ми е повлияла за да се ваксинирам и...съвсем да си скапя здравето. Ваксинирах се на своя глава. Рискувах. Заложих на губеща карта.
Съжалявам ли? Вдигам рамене. Честно: не знам.
Изтърпях...
Но докато Волгин спря да води "Политически некоректно".
Предаваше един особен вкус на съботите и правеше съботата - събота.
Тренировките. Молитвата в кварталния храм. Разходката с Карла (кучето ми). Волгин. Книга или филм.
Това, ако не пътуваме някъде.
Но изведнъж зейна в съботите ми празнина.
И след 14 години взех да изключвам радиоапарата, за да се нахраня спокойно в кухнята.
На няколко пъти съм слушал Силвия Великова, която все много храбро, много бунтарски...се съгласява, че Силните на деня и "този път постъпват правилно".
Не мога да приема, че подобно предаване трябва да се нарича "Политически некоректно" И понеже все по този начин е "политически некоректен" духа на цялата програма, намерих ключа на апарата и го изключих.
Днес един навик, един член на семейството, напусна дома ни. Лек му път.
Нещо особено полезно като материал за размисъл след "Евровизия" и в навечерието на изборите за Европарламент.
Всъщност...като материал за размисъл за цялата епоха...
