Преди 101 години в България ("когато нямало фашизъм"), един от най-големите поети в историята ни е призован "за справка".
Повече никой не го вижда и тленните му останки са открити по-късно в общ гроб сред кости на кучета и просяци.
Убит е заради левичарски идеи.
Най-вероятно е натежала и най-внушителната българска поема: "Септември".
Докато го чета, а съм го чел стотици пъти, още настръхвам; нещо в мен се изправя на нокти, чувствам се леко замаян, все едно съм употребил малко количество алкохол, но на екс; бунтовни стихии се надигат в мен; едно дете ридае...и знам, че още е Септември.
23 септември 1923 година, когато за поета септември е било май.
В култовия спектакъл на Драматичен театър "Гео Милев", екзекуторът на Гео Милев е топ-ченге, хладен ум, който от самото начало държи проникновения и в същото време наивен идеалист в ръцете си. И иска да го "спаси" т.е. да го пречупи. Един вид да го убие душевно, че да го опази физически, а такъв душевен мъртвец е самия той. Този полицай не прилича на злодей, напротив: прилича си на полицай, той има своя морал и завидни качества. Сблъсъкът между тези две ценностни измерения е впечатляващ, но този полицай е алегория: на една преизпълнена с лицемерие система, която посвоему изглежда правдива, но в действителност е убиец. Алегория на времето, когато "нямало фашизъм в България".
Гео Милев е убит като бясно куче, скрит; без съд и присъда, а поет като него повече България не ражда.
Мисля си често за това какви са били реално палачите на Гео Милев?
Сигурно някой от тях се е прибрал в дома си, при жена си и дъщеря си, най-вероятно си има човешките трагедии. Може би жена му кръшка с добър негов приятел, а дъщеря му е склонна към надебеляване истеричка с разширени вени и непоносим характер.
Възможно пък е и семейството му да е добро, но че е изверг е изверг.
Какъвто и да е: той не е оставил и прашинка в сравнение с този гигант, чийто живот е отнел.
Подозирам обаче, че дебеланата му е народила много внуци, а всички те са били много плодовити...поколения наред.
