Масовата психоза има общо с телевизиите, но масовата психоза не е телевизия, тя е нейна храна. Масова психоза е имало преди телевизиите, ще има и когато телевизиите се трансформират в него друго, но телевизията не би просъществувала дълго в този си вид и в това си назначение, ако се нямаше "ферма за масови психози", "месарница за масови психози", безбройните "магазини..." и "ресторанти за масови психози".

Редовният им клиент е животното ни, а животното ни се храни със съзнанието ни.
  В наситено състояние сме своя плебей.
  Дай му зрелище, дори когато хлябът е под въпрос.
  Масовата психоза няма общо с патриотизма. Ако масовата психоза е храна на телевизиите и всички останали свои средства, то патриотизмът е храна за масовата психоза.
  Патриотични са лозунгите, които опияняват тълпата за да се хвърли да брани диктатора си, да пои с кръвта си бойните полета, но ако патриотизмът е самотен и няма мощта на масовостта, няма да поведе никого.
  Сдъвкания и смлян патриотизъм е the power на масовата психоза. Може да ви се стори отвратително твърдението ми, но сложете си ръка на сърцето и си помислете над отвратителното ми твърдение: не патриотизмът, а масовата психоза печели битките.
  Патриотизмът винаги е губещ, дори да е спечелил войните, защото е употребен.
  Затова след спечелените войни идва нихилизма.
  Масовата психоза няма общо с религиите. Кладите на инквизицията са това, в което е сготвена вярата, за да нахрани масовата психоза. Защото както патриотизма, така и християнството (и не само християнството) е храна на лакомото чудовище, което изяжда всяко свято чувство за да поведе хората към поредното крушение.
Масовата психоза няма общо със спорта. На пръв поглед тя му е спонсора, не събере ли достатъчно опиянени хора на стадиона, кой ще плати на спортистите (?), да ама спортът й е част от добитъка, който масовата психоза отглежда, за да гарнира с него своето основно блюдо - ЧОВЕКА.
  Масовата психоза няма общо с музиката. Въпреки големите концерти, припадъци, пълнене на гащи от екстаз...и празнене на съзнания.
  Каквото спорта, това и музиката.
  Когато изкуството се превърне в пропаганда има общо с масовата психоза, но иначе е занимание самотно. Пряка връзка между човек и душата му; неговото откровение и изповед пред себеподобните, негово послание, което не е задължително горящи клади в Негово име и Разпъването Му точно от тези, които векове по-късно ще хвърлят уж в Негово име, подобни на Него в кладите.