Не знам как е било за вас, ето как е било за мен:

 Учих доста добре. Когато си поисках. Имал съм бележници с пълен отличен. Четвърти. Шести. Седми клас. 

 Но осми бях с 3.90.

 Девети с 5.50

 Десети с 5.90

 Единадесети 3.10. Причината - не ме интересуваха конкретните технически предмети. На матурата обаче си изкарах 6. 

 Все ме заплашваха, че ще ми намалят поведението, понеже много приказвах, но така и не ми се случи. 

 Не успях да си пусна кой знае колко дълга коса, но това не беше, че ходили ченгета с ножици, а защото както винаги има на по-ниските етажи "по-съвестни" хора, отколкото на по-високите. Не ни допускаха в училище с коса над разрешената, а това беше различно в различните училища, някъде вееха гриви. По-късно осъзнах, че не е било чак толкова лошо, защото става дума за Училищен правилник. 

 Слушал съм си хеви метъл. Любимата ми група оттогава досега си е "Iron Maiden", да напиша отново, че баща ми беше вярващ комунист, учител по професия; философ и фитнес маниак, като същност и призвание. Нямал съм проблем да си я слушам и вкъщи, дори когато в другата стая е имало негови гости. 

 Който приказва за "забранена музика" (след времето на Култа към личността), най-вероятно иска да мине за бунтар, без да има общо с това.

 От българските любимата ми група БЕШЕ (подчертавам: беше тогава) "Щурците", любимият ми албум от техните "Конникът", още го знам наизуст. 

 Който иска може да го потърси. И да обърне внимание на песента "Стълбата", такава социална сатира, поне в рока ни - няма. 

 Нека се говори за цензура тогава, за свобода на словото сега. 

 Извинявам се на всички онези музиканти, които не стигат до публичност, иначе защитават основното в рока - бунтът. 

 Споменах за дългата коса. Веднага след завършване си пуснах и доста порасна до влизането ми в казармата. Не споменах за обицата. Имах си дупка на лявото ухо, когато на това се гледаше зле. Доста имаха дупки и носеха по една обица, но "общественото съзнание" не ченгетата с ножиците, гледаха с лошо око на това. Който имаше кураж да бъде от неблагоприличните - беше. И във всяко общество щеше да е така. Тук изобщо няма общо с комунизма, а с консерватизма. И не на високополитическо ниво, а на обществен нрав. Не се е променил много. Либералите само се преструват на либерални, повечето от тях са си чисти лицемери. Приемат само онова, което е модерно да бъде приемано. Конформизмът им е същия като на най-консервативните. 




Подготвях се да уча Богословие от началото на 87, знаех, че няма да стане сега и ще вляза в казармата. Не бях сигурен дали по-късно ще имам същия интерес, но в момента ми беше много интересно.

Часослов, "Нашата вяра" бяха най-важните учебници. Часослов-а лесно го намерих. В първата църква, която попитах. Очето веднага ми даде един. С "Нашата вяра" беше малко по-сложно. 

Една вечер, оня дървен философ - баща ми, се прибира леко подпийнал и изглежда разстроен. Заради него още не мога да плача, когато ми е криво, боли ме, отчаян съм (все неща, от които се плаче), но пък ми текват лесно сълзите, когато съм затрогнат или видя нещо красиво. Учеше ме от малък, че мъжете стискат устни, в краен случай псуват (учител, комунист), но не плачат. В тази вечер, лекичко се разплака, и ми заговори, че съм имал способности и очаквал от мен да стана "голям философ", а вместо това съм избрал "попщините", но после добави, че да се учат религии е разкошно. Само да не го обърна в "попщина". Не беше прав, но трогателен. Тогава ми даде учебника "Нашата вяра".

Трябваше иначе да се готвя по Библията, което щеше да ми е много, много по-трудно, иначе Библията се намираше безпроблемно. Много ме улесни. 

 Това по повод преследването на православието.

 Великден не съм ходил на църква и тогава, не ходя и сега, макар почти всеки ден (с много малко пропуски) съм в храма и десетина минути се моля. Сега не се чувствам комфортно сред множеството, тогава...Голям интерес за "бъдещ богослов", но предпочитах да гледам филмите, които пускаха за Великден. Имаше винаги екшън-киновечер. С касови филми по малкия екран, "спираха" много хора да ходят на църква. 

 Това е истината. 

 Ако беше "ченгетата", които вардели входовете, нямаше да се налага да пускат филми. 

 Първата ми заплата беше септември 89. Първата. Не знам какви са онези 120 лв. дето цял комунизъм сме получавали. Че и всички. Вярно, учителите не вземаха много, но пак е било около 200. Затова и родителите ми в крайна сметка избраха да са работници, вместо учители. Първата ми заплата беше над 400 лева. В Комбината за цветни метали (тогава се казваше "Димитър Благоев") Пловдив. 

 Работих като ОТК. 
 Прекъснах тази работа, защото все пак реших да уча онова, за което бях тръгнал да се подготвям две години по-рано.