На 7 юни 1988 г. излита вторият български космонавт Александър Александров, с което България официално се превръща в третата държава в света, изпратила двама души в Космоса (след СССР и САЩ). Полетът се провежда в рамките на съвместната българо-съветска програма „Шипка“.  Екипаж и Космически кораб

• Космически кораб: „Союз ТМ-5“
• Командир на полета: Анатолий Соловьов (СССР)
• Бординженер: Виктор Савиних (СССР)
• Космонавт-изследовател: Александър Александров (България)
• Космодрум: Байконур 

Научна програма и експерименти По време на своята мисия Александров прекарва близо 10 дни в Космоса (9 дни и 20 часа), от които 7 дни са на борда на орбиталната станция „Мир“. В рамките на престоя си той извършва 59 успешни научни експеримента. 

• Български разработки: Апаратурата е създадена от Института за космически изследвания при БАН. За първи път на станцията „Мир“ се използват български микропроцесори и компютри. 
• Експериментът „Люлин“: Успешно стартираният тогава дозиметричен проект се развива и до днес, като съвременни български прибори от тази серия изследват радиацията в орбита около Марс. 

Завръщане на Земята На 17 юни 1988 г. екипажът се завръща успешно на Земята, приземявайки се с космическия кораб „Союз ТМ-4“. Ако проявявате интерес, мога да споделя повече детайли за предизвикателствата по време на подготовката му     или за научните открития от мисията „Шипка“.


Първият български космонавт излита само 18 години (без два дни), след първия космонавт в света. 

След 9 години и няколко месеца вече сме третата страна в света с повече от един космонавт.

Оттогава са минали 38 години.
Космонавти през тях нямаме, но си имаме "красиви и интелигентни" и пророци, които непрестанно ни отварят очите, че сме били русороби.   

 Честит празник на Човечеството.
 
 На днешната дата (2 юни) преди точно 71 години, през 1955 г., е основан най-големият и първият в света действащ космодрум – Байконур.  На 2 юни 1955 г. Директивата на Генералния щаб на Министерството на отбраната на СССР утвърждава организационно-щатната структура на Научноизследователския изпитателен полигон № 5 (НИИП-5), което се счита за официалния рожден ден на космодрума и на едноименния град. 

От създаването на космодрума Байконур до днес са осъществени над 1500 орбитални космически изстрелвания.  За този период от над седем десетилетия комплексът се превърна в най-интензивно използваната космическа площадка в историята, като само от фамилията ракети „Союз“ (които извеждат както хора, така и товари) са проведени стотици стартове.  Разпределение на основните космически кораби и мисии:

• Пилотирани космически кораби (~150+ изстрелвания): От Байконур стартират абсолютно всички съветски и руски пилотирани мисии. Това включва историческите кораби „Восток“ (6 полета), „Восход“ (2 полета) и легендарната серия „Союз“ (с над 140 пилотирани полета от 1967 г. насам). 
• Товарни космически кораби (~180+ изстрелвания): За снабдяване на орбиталните станции „Салют“, „Мир“ и Международната космическа станция (МКС) оттук редовно се изстрелват автоматичните товарни кораби „Прогрес“. 
• Автоматични междупланетни станции: Байконур е началната точка за всички съветски сонди към Луната (програмата „Луна“), Марс („Марс“ и „Фобос“) и Венера („Венера“), както и за съвременни международни мисии като ExoMars.